We Talk About Us… с Александра Раева
Александра Раева е посетител в следващото издание на предаването - очарователна, дисциплинирана (пристига 5 минути преди уговорения час) и… към този момент руса.
Връщаме се в детските години на Алекс, в онази особена възраст сред 8 и 18:
Много желая дo мен да стои майка ми, тъй като тя е най-големият пострадал на моя темперамент. Тежко дете... Тежко детство, буйно, доста буйно детство. С никакви съответни стремежи да се занимавам с нещо, само че пък майка ми явно е имала някакъв нюх за нещата, към които ме е насочила, популярност богу.
На 8 години към този момент е пробвала много неща. Свири на пиано от 4 и половина.. Почнах да се сготвям за музикално учебно заведение и за голяма моя наслада ми откриха тендовагинит, тъкмо няколко месеца преди изпитите след седми клас и това беше огромна суматоха за майка ми, че детето пропадна, а то няма никакви други заложби. Но пък една съседка откри че аз мога да рисувам и по този начин попаднах в художествено учебно заведение. В девети клас продължава в Музикалното с класическо пеене и пиано и приключва двете училища…
(Тендовагинитът в тази нежна възраст се израства в множеството случаи- Не беше дълга насладата ми, отбелязва Алекс, трябваше отново да седна зад пианото). За това споделям, че е било тежко детство, тъй като характерът ми е доста твърдоглав, доста свободомислещ и слагането на такива рамки в тази възраст ме направи доста ядосана на света.
Своенравно дете? Да, безусловно своенравно... Преди да ме одобряват в художествено учебно заведение, с цел да не ме одобряват скочих три пъти върху ръката си с цел да я счупя и я счупих...
Веднага съзнавам, че за майка ѝ (Наталия Бардская) тези години са били в случай че не кошмарни, то най-малко трайно неспокойни. И незабавно за себе си в доста персонален проект означавам, че не бих желала да отглеждам чак толкоз свободомислещ правоприемник... и се отхвърлям от концепцията да го протоколирам на пиано, макар че е на 4 и половина.
- Талантлив човек си- танцуваш, пееш, актриса си, рисуваш, беше дизайнер ...
- Трудно бих се определила като доста надарена персона. Бих употребила хубавата българска дума пенкилерство . Защото в действителност какво е актьорът? Артистът би трябвало да ги може тези неща... Важно е да имаш едно нещо, което руснаците назовават “изюм ”, това е стафидката във козунака. Това е по този начин наречената харизма...
Не бих могла да пропусна и тези 6 години през които Алекс е част от екипа на Шоуто на Слави:
Бях доста млада, на 20 години бях. Майка ми ме записа в този конкурс. Със страшна принуда отидох. Тогава на състезанието всичките девойки се слушахме една друга, т.е. не беше да влезе момиче в обособена стая и да пее на Ку-ку Бенд и на Слави - не. И той преднамерено го направи по този начин, с цел да види по какъв начин човек се тормози, по какъв метод му се отразява терзанието. Чух Деси Добрева да пее, може би шести-седми номер беше, и аз непосредствено потеглих да си излизам. Просто споделих си, ето тука има някакви зверове, които не могат да бъдат надминати.
Обратно в залата я връща Геновева, секретарката на Слави, която я убеждава, че би трябвало да си опитва шанса. Връща се и изпява: Tracy Chapman - Give me one reason. И в случай че не си спомняте, песента стартира по този начин: Give me one reason to stay here - and I`ll turn right back around (Дай ми една причина да остана тук - и аз ще се върна назад на момента.) Всъщност ме одобриха, само че много компромисно. Самият Слави не искаше да ме вземе. Тогава да ме опазиха Венко барабаниста и Цветан китариста... И въпреки всичко, връща се и остава за цели 6 години. Най-голямата ми школа!
Питам я останаха ли другарства от това време. Разбира се, че са останали другарства. За страдание те водят доста затворен метод на живот и аз съм била част от това нещо и е доста мъчно да се видиш с тези хора по този начин - да седнете да пиете нещо. Общо взето се засичаме по-общи сцени… Но сигурно имам доста топли усеща към множеството от хората там.
Не икономисвам и въпроса за връзките им със Слави откакто тя си потегля от шоуто. За него е известно, че приема всяко овакантяване като изменничество.
Той е подобен. Това си е нещо особено, което към този момент всички хора знаят, което е малко чудноват метод на мислене. Поне моят не е подобен. Моят е малко по-западен. Един човек като се развива и като има предпочитание да се развива (още повече на това място е дал всичко, което може и самото място му е дало всичко, което може), за мен неправилният метод е човек да продължи напред. Слави за жалост не ги приема по този начин нещата. Той ги приема като изменничество. Няма да се лъжем, когато съм работила там и аз съм усещала тази концепция която носи той - ти не си просто една бек вокалистка. Тук всички имат вяра в една концепция и аз в действителност съм вярвала в тази концепция шест години. Въпросът е, че аз съм човек, който в действителност желае да се развива. И аз поех този риск. Мисля, че е в най-подходящата възраст, тъй като в случай че бях останал още една-две години тази рутина щеше да ме завладее и страхът щеше да ме завладее и.... няма инцидентни неща! В уместно време съм взела това решение.
Свободен дух си? Определено съм свободен дух.
Чувала съм да споделят за нея, че има доста мощен темперамент и способността постоянно да избира неправилните мъже...Всички тези хора са ми дали доста. Не бих споделила че за мен това са несъответствуващи мъже. Всеки един от тях има изключителна роля в живота ми. Никога не бих споделила че бих изтрила тази част от живота си. Плюс това, както свободолюбива съм и в работата аз съм свободолюбива и в персоналния си персоналния си живот. Аз съм извънредно обгрижващ човек- може би това регистрирам като лека неточност. Още в самото начало разпределям всичко от себе си, т.е. не давам последователно лъжичка по лъжичка и качването на главата идва доста бързо. Търпелива съм, прощавам и имам извънредно присъщото по принцип женско качеството да си доизграждам някакви облици.. които естествено след време те зашлевяват като бумеранг. Защото ти не можеш да промениш един човек и в никакъв случай не би трябвало да се стремиш към такова нещо. Трябва в действителност да приемеш един човек какъвто е... Не бива да има и взаимни отстъпки. Трябва да има напасване, това е за мен.
Говорим си за мъчителната от време на време емоционалност и спасението в сложните моменти: Открила го е преди 10 години, магнетичното влюбване, огромната обич - гмуркането. Адреналин, пристрастеност, логичност, нещо, което я приземява (или приводнява), успокоение... нещо за цялостен живот. За Галапагос в Еквадор, Белиз, Мианмар, Палау и други супер екзотични места за гмуркаме споделя, прочувствено несъмнено... И другата полуда - какво е да си същински навигатор в Рали България. Е, това към този момент е адреналин! Нещо, което не мога да опиша.
Кои са нещата, които те трансформират?
Ами по-скоро с годините разбрах, че само аз имам опцията да трансформирам нещата. Дори нещо което ти се случи, в случай че ти не можеш да го осъзнаеш, да го осмислиш то няма по какъв начин да те промени. Не бих споделила, че някакви обстановки ме трансформират. Погледа ми към самата мен - това е нещото, което ме промени. Много се веселя, че в тези години, макар някои неща, които ми се случиха - прочувствени, загуба на татко, връзка раздробяване... тези неща не ме счупиха и с днешна дата мога да кажа, че съм щастлива от това, че съм могла да мина през тях по този метод. Ако щеш това, че сме другари с Дончо, което е нещо доста мъчно след мощна такава връзка. Свързани сме освен в музиката, и дайвингът доста ни свързваше. Ако това нещо ми се беше случило преди пет години аз нямаше да мога да го обработя по този начин и да го осмисля и щеше да има по-сериозни вреди.
И защото е предостатъчно свободолюбива, само че пък и доста същинска ( разгадавам в тази ситуация на второто), оставям на нея избора да показа има ли нов човек в живота и.
Знае се, че има човек до мен, само че това е първият човек, който самичък пожела да не влиза в цялата тая работа, да бъде обявяван… Още сме в подобен интервал, в който му се радваме на тъкмо това, скритото...
Пожелавам ѝ да си го пазят, колкото може по-дълго
Александра е щерка на огромния български артист Илия Раев. Казва, че е цялостно негово копие. От него е и неповторимото възприятие за комизъм. Неговата загуба е най-трудният миг, тъй като доста неща не съумява да му каже…
Идва ред и на въпросите за кино: Седем часа разлика, Полицаите от края на града... работата с Кристиян Милатинов.
Кристиян в действителност е едно дете в изрече си, във усещането на света. Той е пъклен ухилен човек, положителен, отворен към света. Той е подобен авантюрист - аз изобщо не мога да му стъпя на дребния пръст …
Запомнете тази дата: 20 октомври 2018 година И групата също: MindTrips (за тях занапред ще се говори).
На тази дата феновете на ChillOut и NewJazz звученето ще могат да чуят „ My ” - първия дългосвирещ албум с присъединяване на Александра Раева, който ще включва общо 10 авторски композиции. Новината за албума пристигна дружно с най-новата ария на групата - “Happy now ”.
На финала… Как би довършила изречението: Искам да бъда по-... каква?
Искам да бъда по-смирена по отношение на другите хора. Да мога да схващам техните неточности, като неточности, които бих направила и аз. Все още с това се боря- да не съдя ничия постъпка, а по-скоро да я разбирам. Мисля че това прави живота ми по-лек и по-смислен.
Чуйте целия диалог с Александра Раева.
Връщаме се в детските години на Алекс, в онази особена възраст сред 8 и 18:
Много желая дo мен да стои майка ми, тъй като тя е най-големият пострадал на моя темперамент. Тежко дете... Тежко детство, буйно, доста буйно детство. С никакви съответни стремежи да се занимавам с нещо, само че пък майка ми явно е имала някакъв нюх за нещата, към които ме е насочила, популярност богу.
На 8 години към този момент е пробвала много неща. Свири на пиано от 4 и половина.. Почнах да се сготвям за музикално учебно заведение и за голяма моя наслада ми откриха тендовагинит, тъкмо няколко месеца преди изпитите след седми клас и това беше огромна суматоха за майка ми, че детето пропадна, а то няма никакви други заложби. Но пък една съседка откри че аз мога да рисувам и по този начин попаднах в художествено учебно заведение. В девети клас продължава в Музикалното с класическо пеене и пиано и приключва двете училища…
(Тендовагинитът в тази нежна възраст се израства в множеството случаи- Не беше дълга насладата ми, отбелязва Алекс, трябваше отново да седна зад пианото). За това споделям, че е било тежко детство, тъй като характерът ми е доста твърдоглав, доста свободомислещ и слагането на такива рамки в тази възраст ме направи доста ядосана на света.
Своенравно дете? Да, безусловно своенравно... Преди да ме одобряват в художествено учебно заведение, с цел да не ме одобряват скочих три пъти върху ръката си с цел да я счупя и я счупих...
Веднага съзнавам, че за майка ѝ (Наталия Бардская) тези години са били в случай че не кошмарни, то най-малко трайно неспокойни. И незабавно за себе си в доста персонален проект означавам, че не бих желала да отглеждам чак толкоз свободомислещ правоприемник... и се отхвърлям от концепцията да го протоколирам на пиано, макар че е на 4 и половина.
- Талантлив човек си- танцуваш, пееш, актриса си, рисуваш, беше дизайнер ...
- Трудно бих се определила като доста надарена персона. Бих употребила хубавата българска дума пенкилерство . Защото в действителност какво е актьорът? Артистът би трябвало да ги може тези неща... Важно е да имаш едно нещо, което руснаците назовават “изюм ”, това е стафидката във козунака. Това е по този начин наречената харизма...
Не бих могла да пропусна и тези 6 години през които Алекс е част от екипа на Шоуто на Слави:
Бях доста млада, на 20 години бях. Майка ми ме записа в този конкурс. Със страшна принуда отидох. Тогава на състезанието всичките девойки се слушахме една друга, т.е. не беше да влезе момиче в обособена стая и да пее на Ку-ку Бенд и на Слави - не. И той преднамерено го направи по този начин, с цел да види по какъв начин човек се тормози, по какъв метод му се отразява терзанието. Чух Деси Добрева да пее, може би шести-седми номер беше, и аз непосредствено потеглих да си излизам. Просто споделих си, ето тука има някакви зверове, които не могат да бъдат надминати.
Обратно в залата я връща Геновева, секретарката на Слави, която я убеждава, че би трябвало да си опитва шанса. Връща се и изпява: Tracy Chapman - Give me one reason. И в случай че не си спомняте, песента стартира по този начин: Give me one reason to stay here - and I`ll turn right back around (Дай ми една причина да остана тук - и аз ще се върна назад на момента.) Всъщност ме одобриха, само че много компромисно. Самият Слави не искаше да ме вземе. Тогава да ме опазиха Венко барабаниста и Цветан китариста... И въпреки всичко, връща се и остава за цели 6 години. Най-голямата ми школа!
Питам я останаха ли другарства от това време. Разбира се, че са останали другарства. За страдание те водят доста затворен метод на живот и аз съм била част от това нещо и е доста мъчно да се видиш с тези хора по този начин - да седнете да пиете нещо. Общо взето се засичаме по-общи сцени… Но сигурно имам доста топли усеща към множеството от хората там.
Не икономисвам и въпроса за връзките им със Слави откакто тя си потегля от шоуто. За него е известно, че приема всяко овакантяване като изменничество.
Той е подобен. Това си е нещо особено, което към този момент всички хора знаят, което е малко чудноват метод на мислене. Поне моят не е подобен. Моят е малко по-западен. Един човек като се развива и като има предпочитание да се развива (още повече на това място е дал всичко, което може и самото място му е дало всичко, което може), за мен неправилният метод е човек да продължи напред. Слави за жалост не ги приема по този начин нещата. Той ги приема като изменничество. Няма да се лъжем, когато съм работила там и аз съм усещала тази концепция която носи той - ти не си просто една бек вокалистка. Тук всички имат вяра в една концепция и аз в действителност съм вярвала в тази концепция шест години. Въпросът е, че аз съм човек, който в действителност желае да се развива. И аз поех този риск. Мисля, че е в най-подходящата възраст, тъй като в случай че бях останал още една-две години тази рутина щеше да ме завладее и страхът щеше да ме завладее и.... няма инцидентни неща! В уместно време съм взела това решение.
Свободен дух си? Определено съм свободен дух.
Чувала съм да споделят за нея, че има доста мощен темперамент и способността постоянно да избира неправилните мъже...Всички тези хора са ми дали доста. Не бих споделила че за мен това са несъответствуващи мъже. Всеки един от тях има изключителна роля в живота ми. Никога не бих споделила че бих изтрила тази част от живота си. Плюс това, както свободолюбива съм и в работата аз съм свободолюбива и в персоналния си персоналния си живот. Аз съм извънредно обгрижващ човек- може би това регистрирам като лека неточност. Още в самото начало разпределям всичко от себе си, т.е. не давам последователно лъжичка по лъжичка и качването на главата идва доста бързо. Търпелива съм, прощавам и имам извънредно присъщото по принцип женско качеството да си доизграждам някакви облици.. които естествено след време те зашлевяват като бумеранг. Защото ти не можеш да промениш един човек и в никакъв случай не би трябвало да се стремиш към такова нещо. Трябва в действителност да приемеш един човек какъвто е... Не бива да има и взаимни отстъпки. Трябва да има напасване, това е за мен.
Говорим си за мъчителната от време на време емоционалност и спасението в сложните моменти: Открила го е преди 10 години, магнетичното влюбване, огромната обич - гмуркането. Адреналин, пристрастеност, логичност, нещо, което я приземява (или приводнява), успокоение... нещо за цялостен живот. За Галапагос в Еквадор, Белиз, Мианмар, Палау и други супер екзотични места за гмуркаме споделя, прочувствено несъмнено... И другата полуда - какво е да си същински навигатор в Рали България. Е, това към този момент е адреналин! Нещо, което не мога да опиша.
Кои са нещата, които те трансформират?
Ами по-скоро с годините разбрах, че само аз имам опцията да трансформирам нещата. Дори нещо което ти се случи, в случай че ти не можеш да го осъзнаеш, да го осмислиш то няма по какъв начин да те промени. Не бих споделила, че някакви обстановки ме трансформират. Погледа ми към самата мен - това е нещото, което ме промени. Много се веселя, че в тези години, макар някои неща, които ми се случиха - прочувствени, загуба на татко, връзка раздробяване... тези неща не ме счупиха и с днешна дата мога да кажа, че съм щастлива от това, че съм могла да мина през тях по този метод. Ако щеш това, че сме другари с Дончо, което е нещо доста мъчно след мощна такава връзка. Свързани сме освен в музиката, и дайвингът доста ни свързваше. Ако това нещо ми се беше случило преди пет години аз нямаше да мога да го обработя по този начин и да го осмисля и щеше да има по-сериозни вреди.
И защото е предостатъчно свободолюбива, само че пък и доста същинска ( разгадавам в тази ситуация на второто), оставям на нея избора да показа има ли нов човек в живота и.
Знае се, че има човек до мен, само че това е първият човек, който самичък пожела да не влиза в цялата тая работа, да бъде обявяван… Още сме в подобен интервал, в който му се радваме на тъкмо това, скритото...
Пожелавам ѝ да си го пазят, колкото може по-дълго
Александра е щерка на огромния български артист Илия Раев. Казва, че е цялостно негово копие. От него е и неповторимото възприятие за комизъм. Неговата загуба е най-трудният миг, тъй като доста неща не съумява да му каже…
Идва ред и на въпросите за кино: Седем часа разлика, Полицаите от края на града... работата с Кристиян Милатинов.
Кристиян в действителност е едно дете в изрече си, във усещането на света. Той е пъклен ухилен човек, положителен, отворен към света. Той е подобен авантюрист - аз изобщо не мога да му стъпя на дребния пръст …
Запомнете тази дата: 20 октомври 2018 година И групата също: MindTrips (за тях занапред ще се говори).
На тази дата феновете на ChillOut и NewJazz звученето ще могат да чуят „ My ” - първия дългосвирещ албум с присъединяване на Александра Раева, който ще включва общо 10 авторски композиции. Новината за албума пристигна дружно с най-новата ария на групата - “Happy now ”.
На финала… Как би довършила изречението: Искам да бъда по-... каква?
Искам да бъда по-смирена по отношение на другите хора. Да мога да схващам техните неточности, като неточности, които бих направила и аз. Все още с това се боря- да не съдя ничия постъпка, а по-скоро да я разбирам. Мисля че това прави живота ми по-лек и по-смислен.
Чуйте целия диалог с Александра Раева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ