Украинци от фронта разказват: Планини от трупове има там
Александра Индюхова,
Пехотинци и танкисти от украинската войска упражняват в степите край Донецк единствено на няколко километра от фронтовата линия. Студът е рязък - термометърът сочи минус 17 градуса по Целзий, духа мразовит вятър. Само до преди няколко дни танковата бригада е взела участие интензивно в боевете за Бахмут, само че са получили няколко дни отмора, преди още веднъж да се върнат на бойното поле.
" Трудно е в бронежилетка, знам, а ръцете и краката замръзват ", споделя на подчинените си офицер от танковата бригада. " А в този момент си представете по какъв начин се усещат момчетата в замръзналите окопи, където не можеш да си запалиш огън, с цел да не издадеш позицията си. А и непрестанно се постанова да презареждаш оръжията ".
" Нямат ли значение за тях жертвите? "
Не всички военнослужещи разкриват имената си, както и надалеч не всички се съгласяват да бъдат снимани. Роднините на някои от хората тук се намират в окупираните територии. Семействата на други въобще не знаят, че околните им са на фронта. Служещи в тази танкова бригада описват, че съотношението на силите в региона все още е жестоко 10 към 1 - на 10 съветски бойци противостои един украински. В този сектор от фронта украинските елементи се сблъскват с бойци от групата " Вагнер ", която попълня редиците си със пандизчии, изпратени да се бият на фронта.
Олег, един от командирите, споделя, че в сраженията за Бахмут и Соледар позициите на воюващите страни са толкоз близки, че даже се чуват наставленията на командващите на противниковата страна. Около 40-годишният мъж е очевидно изтощен, тъкмо както и останалите. А Игор разяснява, че " украинските военни се борят на ръба на човешките благоприятни условия ", до момента в който огънят и пехотните офанзиви против тях не стопират - и през деня, и нощем.
Друг боен споделя по какъв начин руснаците прииждат на талази в дребни групи от по 10-15 индивида - директно до украинските позиции в окопите, непосредствено под техния обстрел: " Ние стреляме, те умират. Има планини трупове в полето. След това идва новата група. Те даже не оказват помощ на ранените си, а не престават против нас. " " И ние губим хора, само че техните загуби са неведнъж по-големи. За никого ли това няма значение ", пита риторично един от украинските пехотинци.
Съветската ризница не устоя на " модерни калибри "
Продължаващото украинско контранастъпление и освобождение на окупираните територии е допустимо с повече техника и оръжия, за предпочитане несъветски, споделят командири на танкови бригади пред Дъждовни води. Старите руски танкове Т-72, които би трябвало да бъдат ремонтирани, са подредени навън в средата на полето под дърветата. На земята са сложени сандъци с принадлежности и генератори. Наблизо има и камион с кран, който вади мотора на един от танковете Т-72. Според описа на инженера от бригадата Андрей въпросният мотор е спрял тъкмо по време на борба, само че " механикът по някакво знамение го е запалил още веднъж и екипажът е съумял да се избави ".
Старият развален мотор е сменен с различен, работещ. " Все още имаме аварийни елементи на склад ", споделя Андрей. " Но някои от тях са в дефицит. След това разглобяваме нашите развалени или пленените съветски танкове ", изяснява още той. Андрей счита, че украинската войска би трябвало да се откаже от танковото си завещание от руско време. Той разяснява, че бронята на тези танкове не може да издържи на " модерни калибри ", с цел да отбрани екипажа. Константин, заместник-командир на ремонтното поделение на бригадата, е на същото мнение. Според него Украйна се нуждае от оръжия и съоръжение от чужбина: " Можем да ги победим единствено с технологии. "
В очакване на немските " Леопард "
Командирите на танкови батальони споделят пред Дъждовни води, че подчинените им биха предпочели да получат новите западни танкове допустимо най-бързо. " `Леопард` е това, от което имаме потребност в този момент. Те имат високопрецизно ориентиране, устройства за нощно виждане, работят при всевъзможни метеорологични условия. А най-важното е, че руснаците се опасяват от тях ", споделя Константин.
Механикът на танковата бригада Сергей, който е над 50 годишен, заварява нагревател под откритото небе. Той служи в армията от 2014 година. Готов е да поправя и новата западна военна техника, която се надява страната му да получи: " Цялото съоръжение е едно и също. Няма огромна разлика в това по какъв начин работят механизмите и моторите. Най-важното е, че умея да върша всичко от нищо. " Боевете край Бахмут и Соледар стават все по-ожесточени и инженерите на танковия батальон не постоянно могат да си разрешат да спят. " Тази война е ужасна... Трябва да спечелим, с цел да останем свободни ", споделя Игор на прощаване.
Пехотинци и танкисти от украинската войска упражняват в степите край Донецк единствено на няколко километра от фронтовата линия. Студът е рязък - термометърът сочи минус 17 градуса по Целзий, духа мразовит вятър. Само до преди няколко дни танковата бригада е взела участие интензивно в боевете за Бахмут, само че са получили няколко дни отмора, преди още веднъж да се върнат на бойното поле.
" Трудно е в бронежилетка, знам, а ръцете и краката замръзват ", споделя на подчинените си офицер от танковата бригада. " А в този момент си представете по какъв начин се усещат момчетата в замръзналите окопи, където не можеш да си запалиш огън, с цел да не издадеш позицията си. А и непрестанно се постанова да презареждаш оръжията ".
" Нямат ли значение за тях жертвите? "
Не всички военнослужещи разкриват имената си, както и надалеч не всички се съгласяват да бъдат снимани. Роднините на някои от хората тук се намират в окупираните територии. Семействата на други въобще не знаят, че околните им са на фронта. Служещи в тази танкова бригада описват, че съотношението на силите в региона все още е жестоко 10 към 1 - на 10 съветски бойци противостои един украински. В този сектор от фронта украинските елементи се сблъскват с бойци от групата " Вагнер ", която попълня редиците си със пандизчии, изпратени да се бият на фронта.
Олег, един от командирите, споделя, че в сраженията за Бахмут и Соледар позициите на воюващите страни са толкоз близки, че даже се чуват наставленията на командващите на противниковата страна. Около 40-годишният мъж е очевидно изтощен, тъкмо както и останалите. А Игор разяснява, че " украинските военни се борят на ръба на човешките благоприятни условия ", до момента в който огънят и пехотните офанзиви против тях не стопират - и през деня, и нощем.
Друг боен споделя по какъв начин руснаците прииждат на талази в дребни групи от по 10-15 индивида - директно до украинските позиции в окопите, непосредствено под техния обстрел: " Ние стреляме, те умират. Има планини трупове в полето. След това идва новата група. Те даже не оказват помощ на ранените си, а не престават против нас. " " И ние губим хора, само че техните загуби са неведнъж по-големи. За никого ли това няма значение ", пита риторично един от украинските пехотинци.
Съветската ризница не устоя на " модерни калибри "
Продължаващото украинско контранастъпление и освобождение на окупираните територии е допустимо с повече техника и оръжия, за предпочитане несъветски, споделят командири на танкови бригади пред Дъждовни води. Старите руски танкове Т-72, които би трябвало да бъдат ремонтирани, са подредени навън в средата на полето под дърветата. На земята са сложени сандъци с принадлежности и генератори. Наблизо има и камион с кран, който вади мотора на един от танковете Т-72. Според описа на инженера от бригадата Андрей въпросният мотор е спрял тъкмо по време на борба, само че " механикът по някакво знамение го е запалил още веднъж и екипажът е съумял да се избави ".
Старият развален мотор е сменен с различен, работещ. " Все още имаме аварийни елементи на склад ", споделя Андрей. " Но някои от тях са в дефицит. След това разглобяваме нашите развалени или пленените съветски танкове ", изяснява още той. Андрей счита, че украинската войска би трябвало да се откаже от танковото си завещание от руско време. Той разяснява, че бронята на тези танкове не може да издържи на " модерни калибри ", с цел да отбрани екипажа. Константин, заместник-командир на ремонтното поделение на бригадата, е на същото мнение. Според него Украйна се нуждае от оръжия и съоръжение от чужбина: " Можем да ги победим единствено с технологии. "
В очакване на немските " Леопард "
Командирите на танкови батальони споделят пред Дъждовни води, че подчинените им биха предпочели да получат новите западни танкове допустимо най-бързо. " `Леопард` е това, от което имаме потребност в този момент. Те имат високопрецизно ориентиране, устройства за нощно виждане, работят при всевъзможни метеорологични условия. А най-важното е, че руснаците се опасяват от тях ", споделя Константин.
Механикът на танковата бригада Сергей, който е над 50 годишен, заварява нагревател под откритото небе. Той служи в армията от 2014 година. Готов е да поправя и новата западна военна техника, която се надява страната му да получи: " Цялото съоръжение е едно и също. Няма огромна разлика в това по какъв начин работят механизмите и моторите. Най-важното е, че умея да върша всичко от нищо. " Боевете край Бахмут и Соледар стават все по-ожесточени и инженерите на танковия батальон не постоянно могат да си разрешат да спят. " Тази война е ужасна... Трябва да спечелим, с цел да останем свободни ", споделя Игор на прощаване.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ