Чернобил или престъпното мълчание на българската комунистическа номенклатура
Александър Йорданов, Специално за Faktor.bg
В нощта на 25 против 26 април 1986 година в руската атомна електроцентрала „ В. И.Ленин ” край украинското населено място Чернобил става повреда. В атмосферата са изхвърлени големи количества радиоактивни боклуци.
Смъртоносният радиационен облак се насочва и към България. Съветските „ приятели ” скриват от популацията истината за смъртоносната повреда. Скриват я и от „ братските нации ”. Висшето управление на Българска комунистическа партия е осведомено за заплахата, само че взема решение и то да не предизвести за заплахата от радиация българските жители.
И мълчи
А бе пролет, прелестна пролет. Децата играеха на открито. По селата селяните бяха с мотиките по дворове и градини. В огромните градове „ трудещите се " участваха в първомайската манифестация по случай „ Деня на труда ”. И тогава ни порази радиацията. Всички до един. Днес е потвърдено, че най-вече са раковите болести измежду 34-44 годишните (децата тогава) и 55-68 годишните (родителите тогава).
Същевременно българската комунистическа номенклатура хитро се избавя. Снабдяват ги със специфични хранителни ресурси и вода, а кухнята на ресторанта в хотел „ Рила ” – в центъра на София, в който от години се е приготвяла храната за домовете им, се стерилизира. Доставят им агнешко месо от Австралия, стопират пиенето, готвеното и миенето с българска вода. Приемат и специфични лекарства.
Месеци наред след повредата висшата партийна номенклатура не употребява никакви български храни. Месо, салами, пресни зеленчуци, млека и сирена, даже вода, се доставят особено за тях от далечни страни. В същото време по националното радио и от страниците на партийния орган в. „ Работническо дело ” успокояваха популацията:
„ в храната и водата няма радиационно замърсяване “
Живеехме в ж.к. „ Люлин ” в блок 333 В. За четиричленното ни семейство гарсониерата, която обитавахме от 38 кв.м. би била нашето укритие, в случай че незаконната им партия бе уведомила за заплахата от радиацията.
Партията им мълчеше, както Жан Виденов мълчеше за грабежа на България 10 години по-късно. Освен гарсониерата се доволствахме и с една остаряла „ Жигула ”. Покрай нея бях изучил и автомонтьорството. Какви ли поправки не и върших. И се гордеех, че самичък мога да ги върша.
Но мисълта ми е, че когато словещият Чернобилски облак мина над България пътувахме с „ Жигулата ” по Околовръстното на София. В един миг с неразбиране забелязахме по какъв начин птици започнаха да падат от небето и да се удрят в предното стъкло на колата. Спрях. Бе извънредно. Не знаехме какво става. Децата се разплакаха. Стана им мъчително. Продължихме по пътя си.
На 4 май 1986 година Тодор Живков схваща, че ситуацията е доста по-сериозно от това, което му „ рапортуват руските дугари “.
Но за следващ път отсича: „ ЩЕ СИ МЪЛЧИМ ”.
Човешкият разсъдък отхвърля да разбере това безмълвие. Стотици хиляди българи щяха да бъдат избавени от последствията от радиацията, щяха да бъдат живи и здрави до през днешния ден, в случай че Живков и неговите „ правилни приятели ” не бяха мълчали през месец май 1986 година. Затова не би трябвало да забравяме, че
комунистите убиват и когато приказват, и когато мълчат
Радиацията в млякото е била 18 пъти над допустимите правила. Заразени са животните, които при паша са поглъщали цезий. Той има полуразпад 27-28 години. А белким децата могат без прясно мляко? В Института по радиобиология и ядрена медицина изследват почвата, водата и храните, само че резултатите от проучванията са засекретени. Едва през днешния ден имаме опция да ги прочетем:
„ При децата сред 7 и 16 години оптималното записано облъчване по отношение на годишните граници е 380 на сто… Вероятността от увреждания на плода от радиацията е доста огромна и може да докара до тежки обществени последици… “.
Учените предвиждат, че следствията ще се проявят след десетки години, а също и в идващите генерации. Последиците се демонстрират през днешния ден. Ще се демонстрират и на следващия ден. Защото България е преди всичко по ефикасна доза облъчване в Европа! Днес всекидневно у нас се откриват по 100 случая на заболели от левкемия. Основната причина е повредата в Чернобил.
В идващите 25 години над 1 милион българи ще се разболеят от ракови болести. И няма никакво значение от коя партия сте. Ако вие или вашите родители не сте били част от висшата комунистическа номенклатура, доста е евентуално също да сте жертва на Чернобилската покруса.
Процесът на раздробяване на някои радиоактивни детайли стартира едвам в този момент. Затова и годишно към 35 000 българи се разболяват от рак. И той не сортира, не пита дали си българофил или русофил. Мори наред. Над 300 000 души у нас се борят с заболяването сега. Смъртните случаи се усилват и са достигнали до 17 000 души годишно.
Раково болните са към този момент двойно повече спрямо 90-те години на предишния век! Увеличава се броят и на българите, които имат проблеми с репродуктивната система и страдат от стерилитет. Това е основно поколението, родено директно преди повредата в Чернобил.
Според чл.1, ал.2 от настоящата през 1986 година Конституция на Народна република България Българска комунистическа партия е " управителна мощ в обществото и страната ". Малко преди повредата в Чернобил, през същия месец април на 1986 година комунистите организират своя XIII конгрес. Избрано е ново управление, членовете на което са точно незаконните „ мълчаливци ”, на чиято съвест, в случай че имаха такава, би трябвало да тежи това закононарушение. Ето техните имена:
Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Чудомир Александров, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Дюлгеров, Димитър Стоянов, Стоян Марков, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов, Кирил Зарев и Стоян Михайлов
Не единствено незаконното им безмълвие, само че и цинизмът им е непоносим. Някои от тях се пробваха да се маскират като „ демократи ” и даже „ реформатори ”. И се откриха наивници, които да им повярват.
На 30 септември 1987 година, единствено година и половина след чернобилската повреда, в софийските книжарници се появи стихосбирката „ Чернобил ” на бездарния комунистически стихотворец Венко Марковски. В 13 „ елегии ” той се пробва да " възпее " нещастието и респективно – да оправдае закононарушението. Според него „ смелият “ чернобилски реактор е „ починал “ в интерес на „ руската просвета “:
В Чернобил белее саркофаг
на реактор с мирна цел.
Смел реактор под руски байрак
за просвета е умрел…
Що за безсрамие са тези „ стихове ”. Комунистическият стихотворец жали за реактора, а не за починалите, не за почерните майки. Всичко това е толкоз античовешко, толкоз антибългарско, толкоз пошло съветофилско, че просто е непоносимо.
През 1997 година в книгата си „ Чернобилска молитва (хроника на бъдещето) “, белоруската писателка Светлана Алексиевич – Нобелов лауреат за литература за 2015 година, ни срещна с персоналната драма на оживелите при Чернобилската покруса. Изповедите им са потресаващи. В тях няма „ смели реактори ” и „ руски знамена ”. Няма безумни стихове като„ тъгата и мен сплоти ”, каквито нахално реди комунистическият стихотворец Марковски. Има единствено жестока истина.
„ Моето момиченце… То не е като другите… Ето, ще порасне и ще ме попита: „ Защо не съм като тях? “. Когато се роди… Не беше бебе, а живо чувалче, зашито от всички страни, нито един процеп, единствено очичките ѝ бяха отворени.
В здравния картон е записано: „ Момиче, родено с множествена сложна патология: аплазия на ануса, аплазия на влагалището, аплазия на левия бъбрек “… Така звучи на теоретичен език, а на елементарен значи, че не може да пишка, няма дупе, с един бъбрек… Тя не умря, тъй като я обичам. За четири години – четири интервенции.
Тя още не схваща, само че някой ден ще ни попита за какво не е като другите. Защо никой мъж няма да може да я люби? Защо няма да може да роди? Защо на нея в никакъв случай няма да ѝ се случи това, което се случва на пеперудите… на птиците… на всички, само че не и на нея… Едва след четири години ми издадоха здравна информация, която удостоверява връзката на йонизиращата радиация (в дребни дози) със страшната ѝ патология. ”
Светлана Алексиевич пита: кое е по-добре – да помниш или да забравиш? Съветската власт заповядва да се изземат от библиотеките книгите на тематика радиация. Изземват даже книгите за последствията от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки в края на Втората международна война. „ Арестувани ” са научните книги описващи действието на рентгеновите апарати в медицината.
Целта е „ да не се всява суматоха ”. Но истината е, че изправени пред човешкото страние, пред бедата, комунистите остават правилни на себе си. Те не се трансформират. Не стават като естествените хора. Това е нещото, което потриса белоруската писателка – скриването на информацията. И то освен на съответната информация за повредата, само че и информацията по какъв начин да се избегнат най-малко отчасти последствията от нея. Алексиевич написа:
”Никакви медицински препоръки… Никаква информация… Който можеше, намираше таблетки с калиев йодид. Някои гълтаха шепа хапчета и преглъщаха с чаша алкохол. „ Бърза помощ “ ги съживяваше. ”
Първите задгранични публицисти идват облечени в специфични комбинезони, с каски, гумени обувки и ръкавици. Превежда им белоруска преводачка – „ с лятна рокля и сандали ”. От „ генералния секретар ” до „ портиера ” – готован на системата, всички крият истината.
„ Пътувах в таксито, написа Алесеевич, а водачът се чудеше за какво птиците, като слепи, се удрят в стъклото, размазват се. Като луди… Сънени… Нещо като самоубийство… След промяната, с цел да не помни, отиваше да пие с другари. ”
Светлана Алексиевич задава още един неуместен въпрос: „ за какво толкоз малко се написа за Чернобил? ” Руската и белоруската литература изобилстват с книги за войната. Но за Чернобил мълчат: „ Нашите писатели не престават да пишат за войната, за сталинските лагери, а за това мълчат. ” Тогава разумно идва въпросът: да помним или да забравим? Ако не помним ще загубим бъдещето си. Мнозина от висшата комунистическа номенклатура си отидоха от живота
без да помолят българския народ за амнистия
Самоуверени и нахални както постоянно техните наследници през днешния ден още веднъж имат претенцията да господстват в България. Отново постановат московската позиция за Европа и света у нас. А тя е известна: да се мълчи за личните закононарушения, да се клюки Европа и България, да се ненавижда нашият европейски свят.
Общата радиоактивност, която се отсрочва в България през май 1986 година е превишавала стотици пъти естествените стойности. В Северна България – от 90 до 1400 пъти, а за Южна България данните демонстрират покачване от 340 до 1700 пъти.
Особено високо е било радиационното равнище в планинските региони: от 1300 до 1700 пъти. В резултат на незаконното комунистическо безмълвие, по ефикасна доза на облъчване на популацията страната ни е преди всичко в Европа.
„ Дете на Чернобил ” е известният наш футболист Стилиян Петров, дълготраен капитан на британския клуб „ Астън Вила ”. Когато смъртоносният облак доближава до България той е единствено на шест години. Живее в Михайловград (днес Монтана). Там радиационното равнище е от 1000 до 1300 пъти над нормалното.
Мълчанието на управлението на Българска комунистическа партия е надалеч по-престъпно действие от самата Чернобилска повреда. Висшата партийна номенклатура на
Българска комунистическа партия е мълчала от боязън пред „ руските приятели ”
И е обрекла на крах българските жители – млади и остарели., българи от села и градове.
През 1990 година Главна прокуратура образува дело за това закононарушение против българския народ, само че не подведе под отговорност Тодор Живков и неговата безмълвна партийна компания. Обвинение бе повдигнато на вицепремиера Григор Стоичков– претендент член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Любомир Шиндаров –главен хигиеничен контрольор и зам.-министър на опазването на здравето. То гласеше: ”не са взели задоволително ефикасни ограничения за запазване здравето на популацията в България ”. След няколко обжалвания Шиндаров получи условна присъда от 2 години, а Стоичков – ефикасна от две години, само че бе освободен предварително от пандиза.
Чернобил продължэава да убива. Чернобил продължава да предизвестява. Защото те ни готвят политически Чернобил. Усещам го, знам го, споделям го намерено. Преди да е станало трагично късно.
В нощта на 25 против 26 април 1986 година в руската атомна електроцентрала „ В. И.Ленин ” край украинското населено място Чернобил става повреда. В атмосферата са изхвърлени големи количества радиоактивни боклуци.
Смъртоносният радиационен облак се насочва и към България. Съветските „ приятели ” скриват от популацията истината за смъртоносната повреда. Скриват я и от „ братските нации ”. Висшето управление на Българска комунистическа партия е осведомено за заплахата, само че взема решение и то да не предизвести за заплахата от радиация българските жители.
И мълчи
А бе пролет, прелестна пролет. Децата играеха на открито. По селата селяните бяха с мотиките по дворове и градини. В огромните градове „ трудещите се " участваха в първомайската манифестация по случай „ Деня на труда ”. И тогава ни порази радиацията. Всички до един. Днес е потвърдено, че най-вече са раковите болести измежду 34-44 годишните (децата тогава) и 55-68 годишните (родителите тогава).
Същевременно българската комунистическа номенклатура хитро се избавя. Снабдяват ги със специфични хранителни ресурси и вода, а кухнята на ресторанта в хотел „ Рила ” – в центъра на София, в който от години се е приготвяла храната за домовете им, се стерилизира. Доставят им агнешко месо от Австралия, стопират пиенето, готвеното и миенето с българска вода. Приемат и специфични лекарства.
Месеци наред след повредата висшата партийна номенклатура не употребява никакви български храни. Месо, салами, пресни зеленчуци, млека и сирена, даже вода, се доставят особено за тях от далечни страни. В същото време по националното радио и от страниците на партийния орган в. „ Работническо дело ” успокояваха популацията:
„ в храната и водата няма радиационно замърсяване “
Живеехме в ж.к. „ Люлин ” в блок 333 В. За четиричленното ни семейство гарсониерата, която обитавахме от 38 кв.м. би била нашето укритие, в случай че незаконната им партия бе уведомила за заплахата от радиацията.
Партията им мълчеше, както Жан Виденов мълчеше за грабежа на България 10 години по-късно. Освен гарсониерата се доволствахме и с една остаряла „ Жигула ”. Покрай нея бях изучил и автомонтьорството. Какви ли поправки не и върших. И се гордеех, че самичък мога да ги върша.
Но мисълта ми е, че когато словещият Чернобилски облак мина над България пътувахме с „ Жигулата ” по Околовръстното на София. В един миг с неразбиране забелязахме по какъв начин птици започнаха да падат от небето и да се удрят в предното стъкло на колата. Спрях. Бе извънредно. Не знаехме какво става. Децата се разплакаха. Стана им мъчително. Продължихме по пътя си.
На 4 май 1986 година Тодор Живков схваща, че ситуацията е доста по-сериозно от това, което му „ рапортуват руските дугари “.
Но за следващ път отсича: „ ЩЕ СИ МЪЛЧИМ ”.
Човешкият разсъдък отхвърля да разбере това безмълвие. Стотици хиляди българи щяха да бъдат избавени от последствията от радиацията, щяха да бъдат живи и здрави до през днешния ден, в случай че Живков и неговите „ правилни приятели ” не бяха мълчали през месец май 1986 година. Затова не би трябвало да забравяме, че
комунистите убиват и когато приказват, и когато мълчат
Радиацията в млякото е била 18 пъти над допустимите правила. Заразени са животните, които при паша са поглъщали цезий. Той има полуразпад 27-28 години. А белким децата могат без прясно мляко? В Института по радиобиология и ядрена медицина изследват почвата, водата и храните, само че резултатите от проучванията са засекретени. Едва през днешния ден имаме опция да ги прочетем:
„ При децата сред 7 и 16 години оптималното записано облъчване по отношение на годишните граници е 380 на сто… Вероятността от увреждания на плода от радиацията е доста огромна и може да докара до тежки обществени последици… “.
Учените предвиждат, че следствията ще се проявят след десетки години, а също и в идващите генерации. Последиците се демонстрират през днешния ден. Ще се демонстрират и на следващия ден. Защото България е преди всичко по ефикасна доза облъчване в Европа! Днес всекидневно у нас се откриват по 100 случая на заболели от левкемия. Основната причина е повредата в Чернобил.
В идващите 25 години над 1 милион българи ще се разболеят от ракови болести. И няма никакво значение от коя партия сте. Ако вие или вашите родители не сте били част от висшата комунистическа номенклатура, доста е евентуално също да сте жертва на Чернобилската покруса.
Процесът на раздробяване на някои радиоактивни детайли стартира едвам в този момент. Затова и годишно към 35 000 българи се разболяват от рак. И той не сортира, не пита дали си българофил или русофил. Мори наред. Над 300 000 души у нас се борят с заболяването сега. Смъртните случаи се усилват и са достигнали до 17 000 души годишно.
Раково болните са към този момент двойно повече спрямо 90-те години на предишния век! Увеличава се броят и на българите, които имат проблеми с репродуктивната система и страдат от стерилитет. Това е основно поколението, родено директно преди повредата в Чернобил.
Според чл.1, ал.2 от настоящата през 1986 година Конституция на Народна република България Българска комунистическа партия е " управителна мощ в обществото и страната ". Малко преди повредата в Чернобил, през същия месец април на 1986 година комунистите организират своя XIII конгрес. Избрано е ново управление, членовете на което са точно незаконните „ мълчаливци ”, на чиято съвест, в случай че имаха такава, би трябвало да тежи това закононарушение. Ето техните имена:
Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Чудомир Александров, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Дюлгеров, Димитър Стоянов, Стоян Марков, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов, Кирил Зарев и Стоян Михайлов
Не единствено незаконното им безмълвие, само че и цинизмът им е непоносим. Някои от тях се пробваха да се маскират като „ демократи ” и даже „ реформатори ”. И се откриха наивници, които да им повярват.
На 30 септември 1987 година, единствено година и половина след чернобилската повреда, в софийските книжарници се появи стихосбирката „ Чернобил ” на бездарния комунистически стихотворец Венко Марковски. В 13 „ елегии ” той се пробва да " възпее " нещастието и респективно – да оправдае закононарушението. Според него „ смелият “ чернобилски реактор е „ починал “ в интерес на „ руската просвета “:
В Чернобил белее саркофаг
на реактор с мирна цел.
Смел реактор под руски байрак
за просвета е умрел…
Що за безсрамие са тези „ стихове ”. Комунистическият стихотворец жали за реактора, а не за починалите, не за почерните майки. Всичко това е толкоз античовешко, толкоз антибългарско, толкоз пошло съветофилско, че просто е непоносимо.
През 1997 година в книгата си „ Чернобилска молитва (хроника на бъдещето) “, белоруската писателка Светлана Алексиевич – Нобелов лауреат за литература за 2015 година, ни срещна с персоналната драма на оживелите при Чернобилската покруса. Изповедите им са потресаващи. В тях няма „ смели реактори ” и „ руски знамена ”. Няма безумни стихове като„ тъгата и мен сплоти ”, каквито нахално реди комунистическият стихотворец Марковски. Има единствено жестока истина.
„ Моето момиченце… То не е като другите… Ето, ще порасне и ще ме попита: „ Защо не съм като тях? “. Когато се роди… Не беше бебе, а живо чувалче, зашито от всички страни, нито един процеп, единствено очичките ѝ бяха отворени.
В здравния картон е записано: „ Момиче, родено с множествена сложна патология: аплазия на ануса, аплазия на влагалището, аплазия на левия бъбрек “… Така звучи на теоретичен език, а на елементарен значи, че не може да пишка, няма дупе, с един бъбрек… Тя не умря, тъй като я обичам. За четири години – четири интервенции.
Тя още не схваща, само че някой ден ще ни попита за какво не е като другите. Защо никой мъж няма да може да я люби? Защо няма да може да роди? Защо на нея в никакъв случай няма да ѝ се случи това, което се случва на пеперудите… на птиците… на всички, само че не и на нея… Едва след четири години ми издадоха здравна информация, която удостоверява връзката на йонизиращата радиация (в дребни дози) със страшната ѝ патология. ”
Светлана Алексиевич пита: кое е по-добре – да помниш или да забравиш? Съветската власт заповядва да се изземат от библиотеките книгите на тематика радиация. Изземват даже книгите за последствията от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки в края на Втората международна война. „ Арестувани ” са научните книги описващи действието на рентгеновите апарати в медицината.
Целта е „ да не се всява суматоха ”. Но истината е, че изправени пред човешкото страние, пред бедата, комунистите остават правилни на себе си. Те не се трансформират. Не стават като естествените хора. Това е нещото, което потриса белоруската писателка – скриването на информацията. И то освен на съответната информация за повредата, само че и информацията по какъв начин да се избегнат най-малко отчасти последствията от нея. Алексиевич написа:
”Никакви медицински препоръки… Никаква информация… Който можеше, намираше таблетки с калиев йодид. Някои гълтаха шепа хапчета и преглъщаха с чаша алкохол. „ Бърза помощ “ ги съживяваше. ”
Първите задгранични публицисти идват облечени в специфични комбинезони, с каски, гумени обувки и ръкавици. Превежда им белоруска преводачка – „ с лятна рокля и сандали ”. От „ генералния секретар ” до „ портиера ” – готован на системата, всички крият истината.
„ Пътувах в таксито, написа Алесеевич, а водачът се чудеше за какво птиците, като слепи, се удрят в стъклото, размазват се. Като луди… Сънени… Нещо като самоубийство… След промяната, с цел да не помни, отиваше да пие с другари. ”
Светлана Алексиевич задава още един неуместен въпрос: „ за какво толкоз малко се написа за Чернобил? ” Руската и белоруската литература изобилстват с книги за войната. Но за Чернобил мълчат: „ Нашите писатели не престават да пишат за войната, за сталинските лагери, а за това мълчат. ” Тогава разумно идва въпросът: да помним или да забравим? Ако не помним ще загубим бъдещето си. Мнозина от висшата комунистическа номенклатура си отидоха от живота
без да помолят българския народ за амнистия
Самоуверени и нахални както постоянно техните наследници през днешния ден още веднъж имат претенцията да господстват в България. Отново постановат московската позиция за Европа и света у нас. А тя е известна: да се мълчи за личните закононарушения, да се клюки Европа и България, да се ненавижда нашият европейски свят.
Общата радиоактивност, която се отсрочва в България през май 1986 година е превишавала стотици пъти естествените стойности. В Северна България – от 90 до 1400 пъти, а за Южна България данните демонстрират покачване от 340 до 1700 пъти.
Особено високо е било радиационното равнище в планинските региони: от 1300 до 1700 пъти. В резултат на незаконното комунистическо безмълвие, по ефикасна доза на облъчване на популацията страната ни е преди всичко в Европа.
„ Дете на Чернобил ” е известният наш футболист Стилиян Петров, дълготраен капитан на британския клуб „ Астън Вила ”. Когато смъртоносният облак доближава до България той е единствено на шест години. Живее в Михайловград (днес Монтана). Там радиационното равнище е от 1000 до 1300 пъти над нормалното.
Мълчанието на управлението на Българска комунистическа партия е надалеч по-престъпно действие от самата Чернобилска повреда. Висшата партийна номенклатура на
Българска комунистическа партия е мълчала от боязън пред „ руските приятели ”
И е обрекла на крах българските жители – млади и остарели., българи от села и градове.
През 1990 година Главна прокуратура образува дело за това закононарушение против българския народ, само че не подведе под отговорност Тодор Живков и неговата безмълвна партийна компания. Обвинение бе повдигнато на вицепремиера Григор Стоичков– претендент член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Любомир Шиндаров –главен хигиеничен контрольор и зам.-министър на опазването на здравето. То гласеше: ”не са взели задоволително ефикасни ограничения за запазване здравето на популацията в България ”. След няколко обжалвания Шиндаров получи условна присъда от 2 години, а Стоичков – ефикасна от две години, само че бе освободен предварително от пандиза.
Чернобил продължэава да убива. Чернобил продължава да предизвестява. Защото те ни готвят политически Чернобил. Усещам го, знам го, споделям го намерено. Преди да е станало трагично късно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ