Македония и Украйна пред избори - Русия не е път за тях, а кьор сокак
Александър Йорданов, особено за Faktor.bg
Утре предстоят избори в две страни, които са ни изключително близки – Р Северна Македония и Украйна. И освен тъй като и в двете живеят доста българи. Но и тъй като са свързани с нашата история по прелестен, само че и драматичен метод. Както Р Северна Македония, по този начин и Украйна, нямат през днешния ден спокоен ден. В началото на новия век Р Македония бе на прага на революция. През 2014 година Украйна стана обект на открита въоръжена експанзия от страна на своя източен комшия. Две значими области на страната – Донецка и Луганска, бяха трайно дестабилизирани от проруски сепаратисти и терористи. По заповед на съветския президент бе окупирана, а след това и анексирана украинска територия. Вярно е, че демократичният свят осъди тази експанзия, осъди я естествено и България, само че
борбата за свободата не би трябвало да има почивен ден
Ние, българите, които с помощта на участието си в Европейски Съюз и НАТО се радваме на неподозирани в комунистическото ни минало благоприятни условия за развиване, не е мъчно да разберем какъв брой значими са за жителите на двете другарски страни тези президентски избори. Те или ще очертаят пътя им към нас, към нашата Европа, към нашия съюз НАТО, или ще ги върнат към старите им „ господари ”. А те – Белград и Москва, не желаят европейско и натовско бъдеще за своите някогашни спътници. И това е проблем. Но няма почтен българин, който да се води по акъла на Белград и Москва. Затова и откровено желаем, както в Украйна, по този начин и в Р Северна Македония, на идните президентски избори да победят проевропейските, пронатовските претенденти.
Разделението в обществото и в двете страни е доста мощно. Гражданите са подложени на доста и разнопосочни операции. Но най-малко за умните и образованите хора в тези страни не би трябвало да има раздвояване: президентът, който ще бъде определен или ще форсира придвижването на страната към интеграция в НАТО и Европейски Съюз, или ще го забави, отклонявайки общественаота сила към второстепенни въпроси.
Както в Украйна, по този начин и в Р Северна Македония, ще има втори тур на президентските избори. Още преди първия тур на изборите в Украйна направих вярна прогноза по отношение на това, кои претенденти ще се срещнат на балотажа. И в неделя украинците ще би трябвало да избират сред президента Петро Порошенко, който спря съветската експанзия и отбрани на интернационалната сцена украинската идея, и „ новото лице ” на украинската политика – Владимир Зеленски, чиято мощ са популистките обещания. Обикновено такива обещания не се сбъдват, те скапват дом, с цел да построят барака. Надеждата е, че конституционната система на Украйна ще издържи на популизма, тъй че президентът ще си президентства, само че няма да може нищо да направи през главата на Народното събрание. Много проблеми има да взема решение Украйна. Но не би трябвало да губи най-верният си ориентир – придвижването към участие в НАТО и Европейски Съюз. И възобновяване на териториалната си целокупност посредством
прогонване на съветските агресори
В Р Северна Македония и тримата претенденти за президенти – Стево Пендаровски, Гордана Силяновска и Блерим Река, дават обещание участие в НАТО и Европейски Съюз. Ще има втори тур на който ще спорят Пендаровски и Силяновска. Спорът им е за отношението към така наречен Преспанско съглашение, което Р Македония и Гърция подписаха през предходната година и което докара до смяна на името на страната, както и до други промени в конституцията. Ако завоюва проф. Силяновска, която е подкрепяна основно от членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, то сигурно тя ще се опита да инициира преразглеждане на съглашението с Гърция. Това ѝ деяние ще бъде противоречиво от конституционна позиция и ще цели да проблематизира участието на страната в НАТО. А тъкмо това дълги години се опитваше да прави Русия – да отклони страната от участие в НАТО. Но тази политика катастрофира, въпреки че Кремъл, доколкото чудесно го познаваме, няма да подвие опашка. Но „ идеята ” му е към този момент пердута. Бъдещето принадлежи на натовска Македония.
Що се отнася до Стево Пендаровски, който имам достойнството да познавам, той е уверен евроатлантик. Познавам го като консултант по национална сигурност и външна политика на президентите Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Парадоксът на македонската обстановка е в това, че евроатлантическия път на страната бе на дело подсилен от социалдемократите и от албанската политическа общественост, а миналата на крайни националистически позиции десница ВМРО-ДПМНЕ забави с десетилетие процесите на интеграция. Тя избра комфортна популистка теза: пази името на своята страна. Но името Македония участва и в новато име на тази страна. Македонците не стават северномакедонци, а си остават македонци. Името единствено акцентира, че тази страна е на север от своя комшия Гърция и че няма искания към античното елинско културноисторическо завещание. За България е значимо македонците да не протягат ръка и на българската история и културноисторическо завещание, да не ги показват единствено за свои. Те могат да ги ценят единствено като български, т.е. общи, най-малко досега, в който комунистите вкараха територията на днешна Р Сеиверна Македания в несъществуващата към този момент страна Югославия. Не е европейски, не е и морално, да се сменя националната и народностна самоопределеност на умряли хора. Затова дано всички, които са се самоопределяли и то неведнъж като българи в предишното, да си останат такива и през днешния ден. Нека и тези днешни македонски жители, които се самоопределят като българи и пазят паметта за своите предшественици, да си бъдат българи. Но казусът е, че изключително през последните десетина години така наречен македонска десница одобри и трансформира в свое знаме всички антибългарски „ опорни точки ” на комфортната в Югославия теория на македонизма, която е антибългаризъм в непрекъснато деяние измежду избрани среди в Македония. Затова притискам палци на албанците да поддържат на втория тур проатлантическата и проевропейска политика. Това е късмет и за по-добри българо-македонски връзки.
Както страните от Югозападна Европа, по този начин и страните от Черноморския район Украйна и Грузия ще имат сполучливо бъдеще единствено в случай че като нас българите вървят към европейското обединяване, към участие в НАТО. Дойдоха времена, в които различен път просто няма.
Русия, в този смисъл, не е път, а кьор сокак
Те и по тази причина самите руснаци бягат да живеят все в натовски и европейски страни. Ние сме добър образец в това отношение.
Това са моите мисли на Лазаровден. Желая здраве и дългоденствие на всички, които носят името на Свети Лазар. Желая след изборите в неделя да поздравя нашите съседи от запад и изток – македонци и украинци, с положителни дни за тяхната народна власт. Защото желаеме да бъдем дружно – в по-добрия свят, в нашия европейски свят. Защото желаеме и те да живеят по-сигурно – в нашия съюз НАТО. Честит Лазаровден! /faktor.bg
Утре предстоят избори в две страни, които са ни изключително близки – Р Северна Македония и Украйна. И освен тъй като и в двете живеят доста българи. Но и тъй като са свързани с нашата история по прелестен, само че и драматичен метод. Както Р Северна Македония, по този начин и Украйна, нямат през днешния ден спокоен ден. В началото на новия век Р Македония бе на прага на революция. През 2014 година Украйна стана обект на открита въоръжена експанзия от страна на своя източен комшия. Две значими области на страната – Донецка и Луганска, бяха трайно дестабилизирани от проруски сепаратисти и терористи. По заповед на съветския президент бе окупирана, а след това и анексирана украинска територия. Вярно е, че демократичният свят осъди тази експанзия, осъди я естествено и България, само че
борбата за свободата не би трябвало да има почивен ден
Ние, българите, които с помощта на участието си в Европейски Съюз и НАТО се радваме на неподозирани в комунистическото ни минало благоприятни условия за развиване, не е мъчно да разберем какъв брой значими са за жителите на двете другарски страни тези президентски избори. Те или ще очертаят пътя им към нас, към нашата Европа, към нашия съюз НАТО, или ще ги върнат към старите им „ господари ”. А те – Белград и Москва, не желаят европейско и натовско бъдеще за своите някогашни спътници. И това е проблем. Но няма почтен българин, който да се води по акъла на Белград и Москва. Затова и откровено желаем, както в Украйна, по този начин и в Р Северна Македония, на идните президентски избори да победят проевропейските, пронатовските претенденти.
Разделението в обществото и в двете страни е доста мощно. Гражданите са подложени на доста и разнопосочни операции. Но най-малко за умните и образованите хора в тези страни не би трябвало да има раздвояване: президентът, който ще бъде определен или ще форсира придвижването на страната към интеграция в НАТО и Европейски Съюз, или ще го забави, отклонявайки общественаота сила към второстепенни въпроси.
Както в Украйна, по този начин и в Р Северна Македония, ще има втори тур на президентските избори. Още преди първия тур на изборите в Украйна направих вярна прогноза по отношение на това, кои претенденти ще се срещнат на балотажа. И в неделя украинците ще би трябвало да избират сред президента Петро Порошенко, който спря съветската експанзия и отбрани на интернационалната сцена украинската идея, и „ новото лице ” на украинската политика – Владимир Зеленски, чиято мощ са популистките обещания. Обикновено такива обещания не се сбъдват, те скапват дом, с цел да построят барака. Надеждата е, че конституционната система на Украйна ще издържи на популизма, тъй че президентът ще си президентства, само че няма да може нищо да направи през главата на Народното събрание. Много проблеми има да взема решение Украйна. Но не би трябвало да губи най-верният си ориентир – придвижването към участие в НАТО и Европейски Съюз. И възобновяване на териториалната си целокупност посредством
прогонване на съветските агресори
В Р Северна Македония и тримата претенденти за президенти – Стево Пендаровски, Гордана Силяновска и Блерим Река, дават обещание участие в НАТО и Европейски Съюз. Ще има втори тур на който ще спорят Пендаровски и Силяновска. Спорът им е за отношението към така наречен Преспанско съглашение, което Р Македония и Гърция подписаха през предходната година и което докара до смяна на името на страната, както и до други промени в конституцията. Ако завоюва проф. Силяновска, която е подкрепяна основно от членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, то сигурно тя ще се опита да инициира преразглеждане на съглашението с Гърция. Това ѝ деяние ще бъде противоречиво от конституционна позиция и ще цели да проблематизира участието на страната в НАТО. А тъкмо това дълги години се опитваше да прави Русия – да отклони страната от участие в НАТО. Но тази политика катастрофира, въпреки че Кремъл, доколкото чудесно го познаваме, няма да подвие опашка. Но „ идеята ” му е към този момент пердута. Бъдещето принадлежи на натовска Македония.
Що се отнася до Стево Пендаровски, който имам достойнството да познавам, той е уверен евроатлантик. Познавам го като консултант по национална сигурност и външна политика на президентите Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Парадоксът на македонската обстановка е в това, че евроатлантическия път на страната бе на дело подсилен от социалдемократите и от албанската политическа общественост, а миналата на крайни националистически позиции десница ВМРО-ДПМНЕ забави с десетилетие процесите на интеграция. Тя избра комфортна популистка теза: пази името на своята страна. Но името Македония участва и в новато име на тази страна. Македонците не стават северномакедонци, а си остават македонци. Името единствено акцентира, че тази страна е на север от своя комшия Гърция и че няма искания към античното елинско културноисторическо завещание. За България е значимо македонците да не протягат ръка и на българската история и културноисторическо завещание, да не ги показват единствено за свои. Те могат да ги ценят единствено като български, т.е. общи, най-малко досега, в който комунистите вкараха територията на днешна Р Сеиверна Македания в несъществуващата към този момент страна Югославия. Не е европейски, не е и морално, да се сменя националната и народностна самоопределеност на умряли хора. Затова дано всички, които са се самоопределяли и то неведнъж като българи в предишното, да си останат такива и през днешния ден. Нека и тези днешни македонски жители, които се самоопределят като българи и пазят паметта за своите предшественици, да си бъдат българи. Но казусът е, че изключително през последните десетина години така наречен македонска десница одобри и трансформира в свое знаме всички антибългарски „ опорни точки ” на комфортната в Югославия теория на македонизма, която е антибългаризъм в непрекъснато деяние измежду избрани среди в Македония. Затова притискам палци на албанците да поддържат на втория тур проатлантическата и проевропейска политика. Това е късмет и за по-добри българо-македонски връзки.
Както страните от Югозападна Европа, по този начин и страните от Черноморския район Украйна и Грузия ще имат сполучливо бъдеще единствено в случай че като нас българите вървят към европейското обединяване, към участие в НАТО. Дойдоха времена, в които различен път просто няма.
Русия, в този смисъл, не е път, а кьор сокак
Те и по тази причина самите руснаци бягат да живеят все в натовски и европейски страни. Ние сме добър образец в това отношение.
Това са моите мисли на Лазаровден. Желая здраве и дългоденствие на всички, които носят името на Свети Лазар. Желая след изборите в неделя да поздравя нашите съседи от запад и изток – македонци и украинци, с положителни дни за тяхната народна власт. Защото желаеме да бъдем дружно – в по-добрия свят, в нашия европейски свят. Защото желаеме и те да живеят по-сигурно – в нашия съюз НАТО. Честит Лазаровден! /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ