Александър Вучич затъва все по-дълбоко в проблемите, които произтичат от

...
Александър Вучич затъва все по-дълбоко в проблемите, които произтичат от
Коментари Харесай

„Ютарни лист“: Вучич все още седи на два стола, но и двата вече се клатят

Александър Вучич затъва все по-дълбоко в проблемите, които произтичат от (не)налагането на наказания против Русия. Брюксел оказва напън и изисква политиката на страната да бъде приведена в сходство с Европейски Съюз, в случай че тя желае да влезе в него. Това значи, че Сърбия би трябвало да наложи наказания против Русия. На другия полюс е Москва, от която Белград е мощно подвластен, в това число в енергийната сфера. Москва дава да се разбере, че в случай че бъдат наложени наказания, Русия може да промени радикално позицията си във връзка с Косово и че в Белград има доста кандидати за трона на Вучич, които Кремъл може да докара на власт. Например Вук Йеремич. Това слага Вучич в мъчно състояние.

Вучич съобщи, че е постигнал единодушие за нов контракт за доставка на газ и че той планува " най-ниската (по думите му 10 пъти) цена в Европа ".

След няколко дни очакване Вучич най-сетне беседва с Путин в неделя. Факт е, че по-рано през седмицата Вучич се похвали, че ще разиска доставките на газ с Путин, макар че Кремъл твърдеше, че този диалог не е в графика на Путин. След като накара Вучич да чака, Путин въпреки всичко беседва с него. Руската осведомителна организация " Интерфакс " заяви, че Путин е заречен " непрекъснати доставки на природен газ за Сърбия ", а Вучич е декларирал, че е реализирано съглашение за нови газови контракти и че те включват " най-ниската (според изказванията 10 пъти по-ниска от средната) цена в Европа ". Това значително може да дефинира позицията на Вучич във връзка с засилващия се напън от Брюксел и изказванията, че " не може да остане безпристрастен ", когато в Украйна се водят бойни дейности.

Вучич получи от Путин това, което искаше, само че това не поставя завършек на тъгите му, колкото и да показва успокоение пред сръбската общност. В началото на юни му предстоят две надълбоко чувствителни и може би съдбоносни срещи. На 10 юни канцлерът Олаф Шолц идва на Балканите, като ще посети Белград, Прищина, Скопие и Сараево. Според немски медии той ще разиска с Вучич " връзките му с Русия " и ще опише в детайли " европейското бъдеще " на Сърбия, в случай че тя не поддържа общоевропейската политика на наказания.

Веднага откакто беше оповестено идването на немския канцлер, се оказа, че три дни преди него в Белград ще дойде най-неудобният за сегашния миг посетител - ръководителят на дипломацията на Путин и един от най-твърдите и войнствени ястреби в Кремъл. Става дума за Сергей Лавров. Той евентуално ще донесе спомагателни превантивни указания, оферти и закани от Путин и ще приготви Вучич да беседва с Шолц на правилото " ние ви предупредихме, а вие правете каквото желаете ". Сергей Лавров евентуално ще съобщи още нещо, което " братът Путин " не е съумял да каже в неделния телефонен диалог. Сега, откакто е получил спомагателни гаранции от Путин, на Вучич може би ще му е по-лесно да беседва с Шолц, само че това надали ще промени желанието на Европейския съюз да принуди Сърбия да вземе решение.

Вучич, както споделя някогашният сръбски дипломат в Германия Огнен Прибичевич, не може да откаже посещаване на Лавров, т.е. би трябвало да го одобри, макар че съветският външен министър в този момент е един от най-нежеланите посетители. Европейски Съюз, несъмнено, ще разкритикува тази среща, изключително тъй като тя предшества визитата на Шолц, който пътува с посочената стратегия. Вучич се бави с налагането на наказания поради съветския напън, забележителната взаимозависимост от съветската сила и тъй като множеството сърби поддържат Русия в спора с Украйна. Според Прибичевич, поради визитата на Лавров натискът на Запада върху Сърбия единствено ще се ускори.

От лагера на Вучич звучат внимателни изказвания, с които членовете му желаят да успокоят и двете страни или да отсрочат неизбежното решение. Така да вземем за пример Зорана Михайлович, най-близката сътрудничка на Вучич, споделя, че приоритет на Сърбия е пълноправно участие в Европейски Съюз. " Нито за момент не се колебая, че Сърбия би трябвало да направи безусловно всичко, с цел да реализира тази цел ", сподели Михайлович. Според различен непосредствен сподвижник на Вучич, Владимир Джуканович, след налагане на глобите против Русия " всички порти към Запада ще бъдат отворени ", само че той прибавя, че " има нещо, наречено морал и горделивост ". Така Вучич продължава да седи на два стола, макар че и двата към този момент се клатят под него.

Но без значение кой какво споделя, даже това да са най-близките сътрудници на Вучич, всички схващат, че единствено той и никой различен би трябвало да вземе решението. Вучич е на власт от 10 години и наближава решаващият миг, в който няма да може да заблуждава никого. Разбира се, не му е елементарно, тъй като зависимостта от съветските енергийни запаси е голяма, само че работата не е единствено в това. Руснаците имат цялата сръбска енергийна инфраструктура, както и няколко други доста значими публични и режимни знаци, като двата огромни спортни клуба " Цървена звезда " и " Партизан ".

Монополът на сръбския пазар на газ и нефт се държи от мощната съветска държавна компания " Газпром ". Той е мажоритарен притежател на NIS (Газпром има 51% от акциите, добити от него без конкурс, и съгласно сведенията на три пъти по-висока цена от действителната - за 400 млн. евро). Освен това руснаците са мажоритарни притежатели на подземното газохранилище Банатски двор. " Газпромнефт ", дъщерно сдружение на " Газпром ", има 56,15% от Банатски двор, до момента в който Сърбия има единствено 13,98%. Всичко това слага Сърбия в доста мъчно състояние в връзките с руснаците, изключително на фона на експанзията в Украйна и натиска от страна на Брюксел.

Освен че държи в ръцете си енергийното бъдеще и инфраструктурата на Сърбия, " Газпром " е и главният спонсор на футболния клуб " Цървена звезда " и баскетболния клуб " Партизан ", което е напълно сравнимо по значение с контрола върху петролната и газовата промишленост. Тяхното бъдеще също зависи от благоволението на руснаците. Пред сръбската общност това се показва като стратегическо партньорство сред съветска бизнес марка и сръбска спортна марка, а не просто като спонсорство.

Искам да ви припомня, че след началото на войната в Украйна всички западноевропейски клубове, които имаха контракти с " Газпром ", стопираха да си сътрудничат с него и отстраниха рекламата му от екипите и стадионите си. Само „ Цървена звезда “ отхвърли да го направи. /БГНЕС

Владо Вурушич, „ Ютарни лист “
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР