Прикрива ли корупция служебният кабинет?
Александър СИМОВ
Тези дни гледах министъра на стопанската система Никола Стоянов, който като ефирен сатрап се обясняваше за следващото безусловно аморално и нелегално уволняване на служебното държавно управление - този път на цялото управление на Комисията за отбрана на потребителите. Медиите дадоха опция на инцидентния парашутист с бич в ръката да се изяснява самодоволно и да ръси нелепости в опит да прикрие следващото безсрамие...
Докога ще продължава този безочлив и блажен церемониал? Колко време им беше належащо на медиите още веднъж да попаднат под друг тип цензура и да не отварят дума по част от най-разтърсващите кавги, които раздират нашето общество? Повод за тези мисли ми даде и поредност от излъчвания, които Сашо Диков направи - в тях той изобличи в корупция зам.-министъра на районното развиване Захари Христов.
Нека напомним - Христов стана зам.-министър в Министерство на регионалното развитие още по време на първия длъжностен кабинет предходната година. След това гръмва скандал - Христов е компрометиран, че е изискал близо 100 000 лева подкуп от строителна компания, с цел да може тя да си получи заплащането. Действията му получават гласност, аферата стига даже до тогавашната районна министърка Виолета Комитова и Христов е отхвърлен. За да може да се появи на същия пост още веднъж в държавното управление на Гълъб Донев. Все едно в никакъв случай не е желал рушвет, все едно не е бил част от корупционен кръг. И всичко това, тъй като съгласно злите езици Христов е извънредно непосредствен на президентския секретар Николай Копринков, а през него - и на мастития предприемач Георги Гергов. Което като мълния над тресавище ясно демонстрира кой и по какъв начин кадрува в едно служебно държавно управление, въобразило си, че ще ръководи постоянно, че и малко от горната страна.
В предаването на Диков бяха извадени обстоятелства, хора застанаха с лицата си, с цел да посочат ясно корупционните афери на Христов, демонстрираха нишките на паяжината, които стигат до президентството. Но по-късно - оглушително безмълвие на медиите. Ледената тишина на примирението. Или на новия ботуш, стъпил върху свободното слово.
Румен Радев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Николай Копринков - всички мълчат по проблема и се вършат, че не съществува. А Захари Христов е изваден като от разказ на Кафка. Той стартира своето политическо съществуване като член на Българска социалистическа партия, само че под крилото на Гергов/Копринков, и участва в листите на левицата не просто като заряд, а като човек, който се нуждае от фабрикуването на биография. След това на приключилия лингвистика му се дава опция да ръководи милиарди за пътища и ВиК, и той става част от недосегаемите. Недосегаем, тъй като корупционните кавги не се отразяват на неговия кариерен напредък. По някое време той се усеща, че няма никаква потребност от Българска социалистическа партия и напуща партията. Вече има различен тил, към този момент има достъп до колосални средства, към този момент даже няма потребност да се явява на избори, с цел да ръководи нашите измъчени пари. И най-важното - към този момент знае, че чадърът над него ще го избави от всичко, даже и от медийното внимание. Дори и от задаването на обикновени въпроси за наличието му във властта. Само си представете, че някой различен беше компрометиран в такива афери - всички медии щяха от заран до вечер да се занимават с тематиката.
А в този момент аферата " Христов " изгасва непрекъснато макар опитите на последните свободни публицисти да се опитат да извадят на ярко този притихнал в политическите сенки корупционен скандал.
Разказваме тази история, с цел да се видят същинските контури в мъглата на части от служебното държавно управление. На къпещите се в медийна обич медийни сенки, които са решили да ритат по Българска социалистическа партия с вярата изцяло да прекратят опцията за същинска смяна в България.
Но ние би трябвало непрекъснато да питаме за такива като Христов, тъй като сходни фигури вечно ще са най-голямото доказателство, че същинската смяна у нас отново беше сменена. И вместо нея ни пробутаха ментета и нови паяжини от зависимости и безпаметно кадруване.
Хайде стига толкоз, а! style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Тези дни гледах министъра на стопанската система Никола Стоянов, който като ефирен сатрап се обясняваше за следващото безусловно аморално и нелегално уволняване на служебното държавно управление - този път на цялото управление на Комисията за отбрана на потребителите. Медиите дадоха опция на инцидентния парашутист с бич в ръката да се изяснява самодоволно и да ръси нелепости в опит да прикрие следващото безсрамие...
Докога ще продължава този безочлив и блажен церемониал? Колко време им беше належащо на медиите още веднъж да попаднат под друг тип цензура и да не отварят дума по част от най-разтърсващите кавги, които раздират нашето общество? Повод за тези мисли ми даде и поредност от излъчвания, които Сашо Диков направи - в тях той изобличи в корупция зам.-министъра на районното развиване Захари Христов.
Нека напомним - Христов стана зам.-министър в Министерство на регионалното развитие още по време на първия длъжностен кабинет предходната година. След това гръмва скандал - Христов е компрометиран, че е изискал близо 100 000 лева подкуп от строителна компания, с цел да може тя да си получи заплащането. Действията му получават гласност, аферата стига даже до тогавашната районна министърка Виолета Комитова и Христов е отхвърлен. За да може да се появи на същия пост още веднъж в държавното управление на Гълъб Донев. Все едно в никакъв случай не е желал рушвет, все едно не е бил част от корупционен кръг. И всичко това, тъй като съгласно злите езици Христов е извънредно непосредствен на президентския секретар Николай Копринков, а през него - и на мастития предприемач Георги Гергов. Което като мълния над тресавище ясно демонстрира кой и по какъв начин кадрува в едно служебно държавно управление, въобразило си, че ще ръководи постоянно, че и малко от горната страна.
В предаването на Диков бяха извадени обстоятелства, хора застанаха с лицата си, с цел да посочат ясно корупционните афери на Христов, демонстрираха нишките на паяжината, които стигат до президентството. Но по-късно - оглушително безмълвие на медиите. Ледената тишина на примирението. Или на новия ботуш, стъпил върху свободното слово.
Румен Радев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Николай Копринков - всички мълчат по проблема и се вършат, че не съществува. А Захари Христов е изваден като от разказ на Кафка. Той стартира своето политическо съществуване като член на Българска социалистическа партия, само че под крилото на Гергов/Копринков, и участва в листите на левицата не просто като заряд, а като човек, който се нуждае от фабрикуването на биография. След това на приключилия лингвистика му се дава опция да ръководи милиарди за пътища и ВиК, и той става част от недосегаемите. Недосегаем, тъй като корупционните кавги не се отразяват на неговия кариерен напредък. По някое време той се усеща, че няма никаква потребност от Българска социалистическа партия и напуща партията. Вече има различен тил, към този момент има достъп до колосални средства, към този момент даже няма потребност да се явява на избори, с цел да ръководи нашите измъчени пари. И най-важното - към този момент знае, че чадърът над него ще го избави от всичко, даже и от медийното внимание. Дори и от задаването на обикновени въпроси за наличието му във властта. Само си представете, че някой различен беше компрометиран в такива афери - всички медии щяха от заран до вечер да се занимават с тематиката.
А в този момент аферата " Христов " изгасва непрекъснато макар опитите на последните свободни публицисти да се опитат да извадят на ярко този притихнал в политическите сенки корупционен скандал.
Разказваме тази история, с цел да се видят същинските контури в мъглата на части от служебното държавно управление. На къпещите се в медийна обич медийни сенки, които са решили да ритат по Българска социалистическа партия с вярата изцяло да прекратят опцията за същинска смяна в България.
Но ние би трябвало непрекъснато да питаме за такива като Христов, тъй като сходни фигури вечно ще са най-голямото доказателство, че същинската смяна у нас отново беше сменена. И вместо нея ни пробутаха ментета и нови паяжини от зависимости и безпаметно кадруване.
Хайде стига толкоз, а! style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ