"Живот на 100 г.": Какво е да пребориш смъртта четири пъти?
Александър Николов преборва 4 пъти гибелта и доживява своята 105-годишна възраст. Днес живее във Пловдив и рецитира на един мирис стихотворенията на Никола Вапцаров и Христо Смирненски.
Снимка: bTV
Всеки ден Александър Николов слиза и качва 50 стълби, с цел да види слънцето и да се почувства към момента жив. Ръцете му треперят, погледът му е мъждив, краката не го държат, само че духът му все толкоз мощен, както, когато е бил на 20. А през днешния ден е на 105.
„ Аз минах през иглените уши на живота минах, през иглените уши на живота минах, през огън и пушек минах в живота”, сподели Александър Николов.
Снимка: bTV
Разказът за живота му като че ли излиза от страниците на разказ. През 1918 година фамилията му бяга от македонския град Неготино и идва в България. Тогава е на 5 години и преборва гибелта за първи път.
„ По пътя след Криволак ние сме били качени на волска кола, а след нас бягат две немски каруци – стоманени - и те бягат от фронта и се блъскат в нашата кола и всичко става ей така… Мен колата като ме хвърлила и до телеграфен дирек падам и един кон като пада, си удря гръбнакът в стълба. Пада и умира и незабавно ме затиснал. Повдигат коня и ме измъкват, обаче аз към този момент съм задушен, главата ми виснала, краката ми виснали и почнали към този момент масажи и заливали ме с вода и съм оживял. След това тръгваме пеш за България, майка ми носела мене. Аз, тъй като като двегодишен съм играл на едни струпани колелета от каруци и сред спиците ми се хванал десният крак… до 5-ата си година аз не мога да ходя и по тази причина, когато бягаме, ме носи майка ми.
Снимка: bTV
Три години по-късно, по време на Войнишкото въстание, гибелта за повторно се е увила към тялото му.
„ Започва една пукотевица от Люлин, Витоша против цялото землище на Владая и всичко стартира да бяга към Самоков, към Перник и включително и ние. Майка ми видяла едно мостче на шосето и извикала на сестра ми, Боряно, дай тук ще се скрием и на първо време бутнала мен под мостчето. И това помня, че цялата ми глава в паяжина потъна и очите ми се затвориха. Около 2 часа е била стрелбата съгласно данните на майка ми, ние под мостчето. Историята приказва за 402-ма души убити там. Обаче ние под мостчето оцеляхме”, споделя столетникът.
Преди да навърши своето пълноправие фамилията заживява в Карнобат. Той потегля да търси работа в Бургас. Попада в обществен дом.
Снимка: bTV
„ Отидох там на работа и сервитьор, и бюфетчик, и всичко. Вторият етаж - стая за интимни срещи има – по американски направено. Всичката записана и нерегистрирана проституция оттова минава. Аз държах ключа и който би трябвало да крещя. За мен беше непоносимо, аз бях юноша с идеали за живота, за индивида, а тук попаднах в тресавище, тресавище на човещината, а есенно време към този момент зима стартира, няма къде да отида. Изкарах там една зима”, спомня си Александър.
Да живееш над 100 години: Историята на Фатма Чаушева Казва, че дълголетието си дължи единствено на вярата и домашно приготвената храна
Малко по-късно става боец. В казармата показва свободно идеалите си. Започва да притегля и други млади момчета към левите си убеждения, само че те го водят до третата му среща със гибелта, тъкмо след преврата на 19 май 1934 година Кимон Георгиев става министър-председател, анулира Търновската Конституция, разпуска Народното събрание и не разрешава политическите партии и революционните организации.
Снимка: bTV
„ Една вечер стартират арести, арестуваха ни, започнаха ни кой по шамар-по два, кой вързан, мен ме вързаха на едно столче по този начин и ме подвигнаха за краката и с бичове – бият, бият бият, страшна работа беше. На 20 години ме арестуваха и ме съдят на гибел. Прокурорът един час държи тирада – майка ми на пейката, там и друга аудитория имаше, искаше да беси, само че като изкарахме документ, че съм малолетен, не можаха да ме осъдят на гибел и айде… А огромният напън е докъдето стигнеш до съда –инквизициите. Арестуват ме в сряда вечерта – четвъртък, петък, събота, неделя - няма самун, няма вода – единствено пердах и то пердах по гърба, по гърдите, по краката, събуваш необут, с бичове. Вода няма, самун няма. След 3-4 месеца ме закараха в Централния затвор и там към този момент се опознах с нови хора – там и учители имаше, и професори, и икономисти и селяни и служащи имаше. Там стартира моето ограмотяване фактически”, описа Александър.
Снимка: bTV
След като за следващ път надделява гибелта, го взимат в армията, където се пенсионира на 45, а по-късно става пчелар.
„ Не скърбя за нищо, пребивавам с това самочувствие, че съм си запазил живота и здравето до момента. Аз по болест в болница до момента не съм влизал. Доволен съм. Затуй пребивавам 105 години, тъй като съм се предпазвал”, показа столетникът.
Снимка: bTV
Пчелите съвсем го водят до 5-та среща със гибелта, в тялото му жило забиват цялостен кошер с пчели. Но и през днешния ден част от рецептата му за дългоденствие е точно медът.
„ Два дни не знам дали може да ме разберете, усещах се като плам, целият ми организъм, като плам се усещах, въглен плам. Нищо не ме боли друго, на третия ден нищо ми няма. Та имам и това удължение на живота – пчелната отрова. Това е огромно лекарство”, разяснява Аллександър.
„ Живот на 100 година ”: Историята на Цветана Гуджева Тя е най-възрастният четец в библиотеката на село Труд
Днес живее самичък. Всичките му наследници са живи и го навестяват съвсем всеки ден. Въпреки че приятелите му към този момент не са измежду живите, продължава да върви заран в близкото кафе, с цел да се срещне с нови хора и да си купи вестник. През юли ще навърши 106.
„ Щом съм жив, щом децата ми са здрави, постоянно, благополучен съм – не мога да кажа друго”, показа Александър.
Снимка: bTV
Всеки ден Александър Николов слиза и качва 50 стълби, с цел да види слънцето и да се почувства към момента жив. Ръцете му треперят, погледът му е мъждив, краката не го държат, само че духът му все толкоз мощен, както, когато е бил на 20. А през днешния ден е на 105.
„ Аз минах през иглените уши на живота минах, през иглените уши на живота минах, през огън и пушек минах в живота”, сподели Александър Николов.
Снимка: bTV
Разказът за живота му като че ли излиза от страниците на разказ. През 1918 година фамилията му бяга от македонския град Неготино и идва в България. Тогава е на 5 години и преборва гибелта за първи път.
„ По пътя след Криволак ние сме били качени на волска кола, а след нас бягат две немски каруци – стоманени - и те бягат от фронта и се блъскат в нашата кола и всичко става ей така… Мен колата като ме хвърлила и до телеграфен дирек падам и един кон като пада, си удря гръбнакът в стълба. Пада и умира и незабавно ме затиснал. Повдигат коня и ме измъкват, обаче аз към този момент съм задушен, главата ми виснала, краката ми виснали и почнали към този момент масажи и заливали ме с вода и съм оживял. След това тръгваме пеш за България, майка ми носела мене. Аз, тъй като като двегодишен съм играл на едни струпани колелета от каруци и сред спиците ми се хванал десният крак… до 5-ата си година аз не мога да ходя и по тази причина, когато бягаме, ме носи майка ми.
Снимка: bTV
Три години по-късно, по време на Войнишкото въстание, гибелта за повторно се е увила към тялото му.
„ Започва една пукотевица от Люлин, Витоша против цялото землище на Владая и всичко стартира да бяга към Самоков, към Перник и включително и ние. Майка ми видяла едно мостче на шосето и извикала на сестра ми, Боряно, дай тук ще се скрием и на първо време бутнала мен под мостчето. И това помня, че цялата ми глава в паяжина потъна и очите ми се затвориха. Около 2 часа е била стрелбата съгласно данните на майка ми, ние под мостчето. Историята приказва за 402-ма души убити там. Обаче ние под мостчето оцеляхме”, споделя столетникът.
Преди да навърши своето пълноправие фамилията заживява в Карнобат. Той потегля да търси работа в Бургас. Попада в обществен дом.
Снимка: bTV
„ Отидох там на работа и сервитьор, и бюфетчик, и всичко. Вторият етаж - стая за интимни срещи има – по американски направено. Всичката записана и нерегистрирана проституция оттова минава. Аз държах ключа и който би трябвало да крещя. За мен беше непоносимо, аз бях юноша с идеали за живота, за индивида, а тук попаднах в тресавище, тресавище на човещината, а есенно време към този момент зима стартира, няма къде да отида. Изкарах там една зима”, спомня си Александър.
Да живееш над 100 години: Историята на Фатма Чаушева Казва, че дълголетието си дължи единствено на вярата и домашно приготвената храна
Малко по-късно става боец. В казармата показва свободно идеалите си. Започва да притегля и други млади момчета към левите си убеждения, само че те го водят до третата му среща със гибелта, тъкмо след преврата на 19 май 1934 година Кимон Георгиев става министър-председател, анулира Търновската Конституция, разпуска Народното събрание и не разрешава политическите партии и революционните организации.
Снимка: bTV
„ Една вечер стартират арести, арестуваха ни, започнаха ни кой по шамар-по два, кой вързан, мен ме вързаха на едно столче по този начин и ме подвигнаха за краката и с бичове – бият, бият бият, страшна работа беше. На 20 години ме арестуваха и ме съдят на гибел. Прокурорът един час държи тирада – майка ми на пейката, там и друга аудитория имаше, искаше да беси, само че като изкарахме документ, че съм малолетен, не можаха да ме осъдят на гибел и айде… А огромният напън е докъдето стигнеш до съда –инквизициите. Арестуват ме в сряда вечерта – четвъртък, петък, събота, неделя - няма самун, няма вода – единствено пердах и то пердах по гърба, по гърдите, по краката, събуваш необут, с бичове. Вода няма, самун няма. След 3-4 месеца ме закараха в Централния затвор и там към този момент се опознах с нови хора – там и учители имаше, и професори, и икономисти и селяни и служащи имаше. Там стартира моето ограмотяване фактически”, описа Александър.
Снимка: bTV
След като за следващ път надделява гибелта, го взимат в армията, където се пенсионира на 45, а по-късно става пчелар.
„ Не скърбя за нищо, пребивавам с това самочувствие, че съм си запазил живота и здравето до момента. Аз по болест в болница до момента не съм влизал. Доволен съм. Затуй пребивавам 105 години, тъй като съм се предпазвал”, показа столетникът.
Снимка: bTV
Пчелите съвсем го водят до 5-та среща със гибелта, в тялото му жило забиват цялостен кошер с пчели. Но и през днешния ден част от рецептата му за дългоденствие е точно медът.
„ Два дни не знам дали може да ме разберете, усещах се като плам, целият ми организъм, като плам се усещах, въглен плам. Нищо не ме боли друго, на третия ден нищо ми няма. Та имам и това удължение на живота – пчелната отрова. Това е огромно лекарство”, разяснява Аллександър.
„ Живот на 100 година ”: Историята на Цветана Гуджева Тя е най-възрастният четец в библиотеката на село Труд
Днес живее самичък. Всичките му наследници са живи и го навестяват съвсем всеки ден. Въпреки че приятелите му към този момент не са измежду живите, продължава да върви заран в близкото кафе, с цел да се срещне с нови хора и да си купи вестник. През юли ще навърши 106.
„ Щом съм жив, щом децата ми са здрави, постоянно, благополучен съм – не мога да кажа друго”, показа Александър.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ