Силна подкрепа за Морфов - Народният театър на крака пред режисьора бунтар
Александър Морфов бе посрещнат от публиката с бурни овации и одобрителни възгласи на сцената на Народния спектакъл във вторник вечерта след софийската премиера на спектакъла си " Антигона ". Режисьорът сложи театралната импровизация по известната пиеса на Жан Ануи в Плевенския спектакъл през лятото, а в този момент постановката гостува и в столицата. " Антигона " беляза завръщането на Морфов в българския спектакъл след 7-годишно неявяване.
Премиерата на " Антигона " в София съответства с признанието на създателя бунтовник, че той е нaдрaскaл врaтaтa и е изкъртил тaбелкaтa с името нa пиара на Народния спектакъл и досегашен медиен консултант на Движение за права и свободи Велислaвa Кръстевa. В отворено писмо той съобщи, че не се е крил и ще си понесе следствията. Неговият претекст е, че посредством Народния спектакъл се прави „ откровена политическа агитация “, защото в деня на изборите Кръстева е придружила почетния водач на Движение за права и свободи до изборната секция.
Снимка: Lupa.bg
" Не се научих да мълча през всичките години и не се опасявам. Аз съм свободен, тъй като не завися от никого! Три пъти съм си подавал оставката и съм напускал театъра заради противоречие с ръководството му! Моите убеждения са в моите постановки ", написа Александър Морфов в отвореното си писмо. И добави: " Изразих своето възмущение по мой си метод, за което съм подготвен да си понеса следствията. "
И своите убеждения за властта от древността до през днешния ден режисьорът показва по впечатляващ метод словесно и образно в модернистичната си режисура " Антигона ". В древногръцката покруса Морфов вплита всичко, което самия него го вълнува в днешната реалност, всичко, против което и за което самият той се е борил. Неговата " Антигона " е убийствена политическа притча на властта и властимащите у нас през последното десетилетие.
Снимка: Lupa.bg
В своята театрална импровизация, както самият режисьор дефинира спектакъла си, той вплита сполучливо и надарено свои мисли, съчетани с фрагменти от текстове от двама драматурзи от древността и съвремието - древногръцкият Софокъл и израелецът Рой Хен.
Александър Морфов, който от над 20 години слага спектакли и в Русия, Македония, Румъния, Израел, Латвия, работи по " Антигона " с международен екип. Художници на декорите са Семьон Пастух от Русия и Тита Димова-Вантек, която е художник по костюмите. Пластиката е дело на румънската хореографка Андреа Гаврилиу, която в този момент като режисьор сложи в Народния спектакъл спектакъла " Фиеста ". Звукът е на Душанка Белада от Черна гора, която и асистира на Морфов. Младите китаристи Борислав Ковачев и Александър Колев посрещат феновете с осъществявания онлайн, като извършват и разнообразни песни по време на театралната импровизация. А действието в " Антигона " на Морфов се развива измежду огромна библиотека.
Снимка: Lupa.bg
Креон на Деян Донков е забавляващ се тиранин, подготвен да отиде до прекаленост, с цел да резервира властта си. За него няма никакво значение кой е отговорен и кой не, той не се интересува от морални алтернативи. За него е значимо да бъде в играта и да не слиза от върха, на който попадна по случайност.
Не е мъчно умният и политически информиран фен да направи собствен извод какво се крие зад думите, изречени от Креон - че най-добре управникът да е елементарен и че народът би трябвало да бъде държан в една воняща воня, с цел да е преклонен. Реплики като " Креон беше определен от едно корумпирано Народно заседание " и " това е смяната ", " викайте " Промяна " са израз и на целия жлъч на българската политическа реалност.
Снимка: Стефан А. Щерев
Деян Донков е многопластов в ролята на тираничния държател, който обаче от време на време се прави на демократ и демонстрира милосърдие и човечност към политическите си съперници. Донков, който към този момент е минал през историята и логиката на психиката на разгулния тиранин Калигула, който играе в спектакъла на режисьора Диана Добрева, посредством облика на Креон продължава сполучливо актьорската линия да изобрази блестящо и запаметяващо се нещастието на тиранина, изкарвайки на напред във времето всички черти и проявления на човешкия темперамент - от лудостта до самоиронията.
Управниците се възкачват и падат от власт, само че неистовото им предпочитание да държат всичко под надзор не се трансформира нито в родината на демокрацията - Древна Гърция, нито в Средновековието, нито в съвременността.
Снимка: Стефан А. Щерев
Братята Етеокъл и Полиник са убити в битка за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава декрет тялото на Полиник, отговорен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и избраница на Креоновия наследник, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си.
Световноизвестната пиеса на Жан Ануи " Антигона ", написана и сложена още през 1942 година в окупиран от нацистите Париж, става събитие при първите си представления. Салоните са цялостни, публиката стои безмълвна пред трагическата ѝ мощ, внушението е по едно и също време модерно и общочовешко. И въпреки тогавашният подтекст на пиесата да е обвързван с нацистката тирания на Хитлер, то тази прекомерно съвременна за времето си трактовка на един толкоз остарял, типичен сюжет, какъвто е „ Антигона " на Софокъл, се оказва повсеместен във времето.
Снимка: Стефан А. Щерев
Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на претекстовете, неизбежността на компромисите и тяхната цена.
Антигона на Милена Ерменкова превзема със силата на духа, със заложения в нея морален камертон. Тя е такава, каквато е и нищо не може да я отклони от предначертания път. Не може да не се погребват мъртвите, не може да не се зачитат близките и да се анулира постигнатото във вековете.
Снимка: Стефан А. Щерев
В тази древногръцко-съвременна покруса вземат участие и Надя Керанова като Исмена, Александър Кънев е Хемон, Нина Илиева-Петкова и Ива Николова се сменят в функциите на Йокаста и Евридика, Адриан Филипов и Михаил Михайлов се редуват в ролята на Първия секретар на Креон, Полиник е Асен Данков, Етеокъл - Васил Витанов, Сергей Константинов е Едип Цар, Антъни Пенев, Васил Витанов, Валентин Василев са в функциите на стражарите.
В хора на жителите на Тива вземат участие Адриан Филипов, Михаил Михайлов, Васил Витанов, Антъни Пенев, Асен Данков, Валентин Василев, Диана Ханджиева, Елица Анева, Иван-Александър Дойчев, Йоана Кирчева, Маргарита Костова, Мария Йорданов, Мариян Стефанов, Марияна Петрова, Бориса Сарафова, Сергей Константинов, Цветелина Илиева, Йоанна Торосян.
Ованес Торосян влиза в ролята на корифей на хора и оркестъра, като вкарва фена в действието. А Йоана Кирчева е делфийският пророк.
Снимка: Lupa.bg
Действието стартира като покруса и приключва като покруса, споделя на няколко пъти героят на Ованес Торосян. Всеки край е драматичен - твоят, моят, нашият общ край. Важното е обаче по какъв начин ще извървим пътя до финала - това е нещото, което прави хората разнообразни, приказва Морфов посредством героите в театралната си импровизация. И през целия си креативен път досега режисьорът потвърди, че може да пази и отстоява правила, може да споделя " Не! " и да се усеща свободен да изрази позиция, без значение дали тя се харесва на някого или не.
На финала на премиерата на гостуващия театър " Антигона " в Народния спектакъл на сцената бе поднесена огромна кошница цветя от името на шефа Васил Василев, който бе началник на Плевенския спектакъл. Той предложения Морфов да сложи там " Антигона " още преди да се състои състезанието за шеф на Народния.
Режисьорът и актьорите непринудено взеха цветята от кошницата и ги хвърлиха към феновете в символ на признателност за овациите и за това, че публиката заставам на крайник близо 15 минути, без да желае да напусне Голямата зала на Народния спектакъл. Така феновете показаха и насладата си от завръщането на Александър Морфов на българска сцена. А това със сигурност е и най-големия подарък за рождения ден на режисьора, който през днешния ден става на 62.
Премиерата на " Антигона " в София съответства с признанието на създателя бунтовник, че той е нaдрaскaл врaтaтa и е изкъртил тaбелкaтa с името нa пиара на Народния спектакъл и досегашен медиен консултант на Движение за права и свободи Велислaвa Кръстевa. В отворено писмо той съобщи, че не се е крил и ще си понесе следствията. Неговият претекст е, че посредством Народния спектакъл се прави „ откровена политическа агитация “, защото в деня на изборите Кръстева е придружила почетния водач на Движение за права и свободи до изборната секция.
Снимка: Lupa.bg
" Не се научих да мълча през всичките години и не се опасявам. Аз съм свободен, тъй като не завися от никого! Три пъти съм си подавал оставката и съм напускал театъра заради противоречие с ръководството му! Моите убеждения са в моите постановки ", написа Александър Морфов в отвореното си писмо. И добави: " Изразих своето възмущение по мой си метод, за което съм подготвен да си понеса следствията. "
И своите убеждения за властта от древността до през днешния ден режисьорът показва по впечатляващ метод словесно и образно в модернистичната си режисура " Антигона ". В древногръцката покруса Морфов вплита всичко, което самия него го вълнува в днешната реалност, всичко, против което и за което самият той се е борил. Неговата " Антигона " е убийствена политическа притча на властта и властимащите у нас през последното десетилетие.
Снимка: Lupa.bg
В своята театрална импровизация, както самият режисьор дефинира спектакъла си, той вплита сполучливо и надарено свои мисли, съчетани с фрагменти от текстове от двама драматурзи от древността и съвремието - древногръцкият Софокъл и израелецът Рой Хен.
Александър Морфов, който от над 20 години слага спектакли и в Русия, Македония, Румъния, Израел, Латвия, работи по " Антигона " с международен екип. Художници на декорите са Семьон Пастух от Русия и Тита Димова-Вантек, която е художник по костюмите. Пластиката е дело на румънската хореографка Андреа Гаврилиу, която в този момент като режисьор сложи в Народния спектакъл спектакъла " Фиеста ". Звукът е на Душанка Белада от Черна гора, която и асистира на Морфов. Младите китаристи Борислав Ковачев и Александър Колев посрещат феновете с осъществявания онлайн, като извършват и разнообразни песни по време на театралната импровизация. А действието в " Антигона " на Морфов се развива измежду огромна библиотека.
Снимка: Lupa.bg
Креон на Деян Донков е забавляващ се тиранин, подготвен да отиде до прекаленост, с цел да резервира властта си. За него няма никакво значение кой е отговорен и кой не, той не се интересува от морални алтернативи. За него е значимо да бъде в играта и да не слиза от върха, на който попадна по случайност.
Не е мъчно умният и политически информиран фен да направи собствен извод какво се крие зад думите, изречени от Креон - че най-добре управникът да е елементарен и че народът би трябвало да бъде държан в една воняща воня, с цел да е преклонен. Реплики като " Креон беше определен от едно корумпирано Народно заседание " и " това е смяната ", " викайте " Промяна " са израз и на целия жлъч на българската политическа реалност.
Снимка: Стефан А. Щерев
Деян Донков е многопластов в ролята на тираничния държател, който обаче от време на време се прави на демократ и демонстрира милосърдие и човечност към политическите си съперници. Донков, който към този момент е минал през историята и логиката на психиката на разгулния тиранин Калигула, който играе в спектакъла на режисьора Диана Добрева, посредством облика на Креон продължава сполучливо актьорската линия да изобрази блестящо и запаметяващо се нещастието на тиранина, изкарвайки на напред във времето всички черти и проявления на човешкия темперамент - от лудостта до самоиронията.
Управниците се възкачват и падат от власт, само че неистовото им предпочитание да държат всичко под надзор не се трансформира нито в родината на демокрацията - Древна Гърция, нито в Средновековието, нито в съвременността.
Снимка: Стефан А. Щерев
Братята Етеокъл и Полиник са убити в битка за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава декрет тялото на Полиник, отговорен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и избраница на Креоновия наследник, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си.
Световноизвестната пиеса на Жан Ануи " Антигона ", написана и сложена още през 1942 година в окупиран от нацистите Париж, става събитие при първите си представления. Салоните са цялостни, публиката стои безмълвна пред трагическата ѝ мощ, внушението е по едно и също време модерно и общочовешко. И въпреки тогавашният подтекст на пиесата да е обвързван с нацистката тирания на Хитлер, то тази прекомерно съвременна за времето си трактовка на един толкоз остарял, типичен сюжет, какъвто е „ Антигона " на Софокъл, се оказва повсеместен във времето.
Снимка: Стефан А. Щерев
Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на претекстовете, неизбежността на компромисите и тяхната цена.
Антигона на Милена Ерменкова превзема със силата на духа, със заложения в нея морален камертон. Тя е такава, каквато е и нищо не може да я отклони от предначертания път. Не може да не се погребват мъртвите, не може да не се зачитат близките и да се анулира постигнатото във вековете.
Снимка: Стефан А. Щерев
В тази древногръцко-съвременна покруса вземат участие и Надя Керанова като Исмена, Александър Кънев е Хемон, Нина Илиева-Петкова и Ива Николова се сменят в функциите на Йокаста и Евридика, Адриан Филипов и Михаил Михайлов се редуват в ролята на Първия секретар на Креон, Полиник е Асен Данков, Етеокъл - Васил Витанов, Сергей Константинов е Едип Цар, Антъни Пенев, Васил Витанов, Валентин Василев са в функциите на стражарите.
В хора на жителите на Тива вземат участие Адриан Филипов, Михаил Михайлов, Васил Витанов, Антъни Пенев, Асен Данков, Валентин Василев, Диана Ханджиева, Елица Анева, Иван-Александър Дойчев, Йоана Кирчева, Маргарита Костова, Мария Йорданов, Мариян Стефанов, Марияна Петрова, Бориса Сарафова, Сергей Константинов, Цветелина Илиева, Йоанна Торосян.
Ованес Торосян влиза в ролята на корифей на хора и оркестъра, като вкарва фена в действието. А Йоана Кирчева е делфийският пророк.
Снимка: Lupa.bg
Действието стартира като покруса и приключва като покруса, споделя на няколко пъти героят на Ованес Торосян. Всеки край е драматичен - твоят, моят, нашият общ край. Важното е обаче по какъв начин ще извървим пътя до финала - това е нещото, което прави хората разнообразни, приказва Морфов посредством героите в театралната си импровизация. И през целия си креативен път досега режисьорът потвърди, че може да пази и отстоява правила, може да споделя " Не! " и да се усеща свободен да изрази позиция, без значение дали тя се харесва на някого или не.
На финала на премиерата на гостуващия театър " Антигона " в Народния спектакъл на сцената бе поднесена огромна кошница цветя от името на шефа Васил Василев, който бе началник на Плевенския спектакъл. Той предложения Морфов да сложи там " Антигона " още преди да се състои състезанието за шеф на Народния.
Режисьорът и актьорите непринудено взеха цветята от кошницата и ги хвърлиха към феновете в символ на признателност за овациите и за това, че публиката заставам на крайник близо 15 минути, без да желае да напусне Голямата зала на Народния спектакъл. Така феновете показаха и насладата си от завръщането на Александър Морфов на българска сцена. А това със сигурност е и най-големия подарък за рождения ден на режисьора, който през днешния ден става на 62.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ