Да изиграеш суверена
Александър Маринов
Явно актуалната народна власт е съществено болна, откакто прекомерно постоянно и на разнообразни места по света избраниците на народа се пробват да изиграят своя суверен. Правят го с дезинформация, операция, подправени обещания, от време на време - с намерено изнудване. Като това, което се пробваха да извършат в Македония. Независимо от характерните условия към македонския референдум за преименуването на страната (това бе същността му) в тази история и нейните движещи сили има значими поучения за България и българите.
Първата значима поука е, че в края на краищата опитите да бъде рекетиран висшият суверен под претекста, че е "за негово положително ", непроменяемо приключват зле. Неслучайно един от наложителните критерии за положително обществено ръководство е осведоменият избор. Няма и не може да има народна власт, в случай че жителите не са съответно осведомени за вероятните решения, методите на тяхното използване и последствията от тях. На македонците обаче се пробваха напряко да наложат едно-единствено готово решение, неподлежащо на разискване. Тоест не им предложиха какъвто и да е избор всъщност. Нещо като алтернативата "парите или живота ", която е подправена, защото този, който ви отнеме живота, по-късно ще ви прибере и портфейла.
Както написа авторитетният шведски откривател на балканските проблеми Шел Магнусон, "вместо да хитрува и да тормози жителите на Македония, Европейският съюз трябваше да им даде пълноценна опция за избор сред действителни други възможности. Ние самите в никакъв случай не бихме приели въпрос за референдум от рода на "Одобрявате ли участието на страната в Европейски Съюз и НАТО посредством признание на контракта сред Македония и Гърция? "
В България постоянно са се опитвали да манипулират и даже да обезсмислят избора на народа посредством сходни хватки. Например, като се внушава, че на процедура няма избор, а допитването е нещо като израз на празна вежливост към суверена. Непрекъснато ни убеждават, че народът не е узрял да избира, по тази причина неговото решение би трябвало да бъде "насочвано " посредством подобаващи формулировки и упътвания. А по опция - и изобщо да не бъде питан. Да не приказваме за измислицата "консултативен референдум ", което си е чист оксиморон. Призивите на "демократичния свят " да бъде зачетена "волята на жителите " (всъщност на едно доста непретенциозно малцинство от македонското общество) е не просто насмешка с върховенството на конституционните правила, а открита декларация за използване на двоен стандарт, съгласно ползите на тези, които са си присвоили правото да вземат решения. Но на този проблем ще се върнем по-късно.
У нас редица решения със съдбоносно решение за бъдещето на страната бяха взети без ръководещите да се допитат до волята на народа и без да се изяснят всички последствия от тях. Така те бяха прокарани, само че бумерангът на разочарованието и декларативната поддръжка се завърна. Българското общество е, меко казано, разграничено по въпроса за участието в НАТО, а отношението към Европейски Съюз е съвсем шизофренично - болшинството от българите са "за " участието в съюза, само че не утвърждават множеството от неговите политики и го укоряват за редица от най-тежките ни проблеми.
Втората значима поука за България е по отношение на високата цена на манипулирането на обществото посредством показване на комплицирани и спорни други възможности. И в Македония, и у нас това се приема за демонстрация на висша политическа ловкост, само че в действителност е поразително късогледство. За всеки рационален човек е ясно, че формулировката на въпроса за македонския референдум беше логичен и политически неправилна и имаше за цел да принуди жителите да одобрят едно от вероятните решения на казуса. Е, не се получи. Защото множеството от нашите съседи схващат, че присъединението към Европейски Съюз (което по принцип се одобрява) би могло са се случи по разнообразни способи. Затова протестът бе неуспех не на концепцията за европейска интеграция, а на опита тя да бъде задвижена посредством несъответстващи средства.
Още един образец за замяна на другите възможности, която бе приложена и у нас, е събирането в едно на два разнообразни казуса, надлежно решения. Евфемизмът "евроатлантическа интеграция " прикрива същностните разлики сред Европейски Съюз и НАТО, само че и тук животът се оказва по-силен. Кризата в трансатлантическите връзки през последните две години, без значение от неистовото "набиване на обръчите ", както и центробежното придвижване на Турция, го потвърждават по неопровергаем метод. Опитът присъединението към двете да се сложи под общ знаменател изумително наподобява на "комплектните дарове “ от времето на късния социализъм, когато самобръсначка "Жилет " вървеше дружно с том от съчиненията на Тодор Живков.
Накрая, третата и най-важна поука е обвързвана с пагубните последствия от двойния стандарт при взимане на значими политически решения. Реакциите на европейските институции и огромните западни страни се трансфораха в апотеоз и в същото време признание за тази гибелна процедура.
Нека използваме за илюстрация два образеца, съпоставени с македонския референдум. Преди към две години в Унгария бе проведено допитване по въпроса за мигрантските квоти, наложени от Европейската комисия. И там имаше акция за протест. Наистина, за разлика от западната ни съседка, в Унгария гласоподаваха близо половината от гласоподавателите (44 на 100, 98% от които се оповестиха срещу квотите), само че въпреки всичко резултатът бе същият - референдумът бе недействителен. По-важното е, че тогава никой от Запада не настояваше "да бъде почетен изборът на унгарския народ ". Тогавашният ръководител на Европарламента Мартин Шулц обществено изрече признателност на унгарците, решили да си останат у дома, и по този метод провалили допитването. Естествено, не се чуха и претенции към Народното събрание на страната "да поддържа позицията на болшинството от дейните гласоподаватели ".
Съвсем същото се случи тези дни в румънския референдум по отношение на фамилията и брака. Въпреки че и трите референдума бяха нелегитимни от конституционна позиция, отношението към резултатите бе радикално друго. Защото унгарският и румънският бяха "лоши " и "неправилни ", а македонският - "добър " и "правилен ". Разбира се, от позиция на "властителите на света ", които не се интересуват от позицията на съответните народи.
Големите (и задълбочаващи се) проблеми на Европейския съюз към този момент обичайно се изясняват с понятието "демократичен недостиг ". Не е ясно дали днешните европейски ръководители схващат същността и последствията от това събитие, само че към този момент те се пробват да гасят пожара, щедро поливайки го с бензин.
Явно актуалната народна власт е съществено болна, откакто прекомерно постоянно и на разнообразни места по света избраниците на народа се пробват да изиграят своя суверен. Правят го с дезинформация, операция, подправени обещания, от време на време - с намерено изнудване. Като това, което се пробваха да извършат в Македония. Независимо от характерните условия към македонския референдум за преименуването на страната (това бе същността му) в тази история и нейните движещи сили има значими поучения за България и българите.
Първата значима поука е, че в края на краищата опитите да бъде рекетиран висшият суверен под претекста, че е "за негово положително ", непроменяемо приключват зле. Неслучайно един от наложителните критерии за положително обществено ръководство е осведоменият избор. Няма и не може да има народна власт, в случай че жителите не са съответно осведомени за вероятните решения, методите на тяхното използване и последствията от тях. На македонците обаче се пробваха напряко да наложат едно-единствено готово решение, неподлежащо на разискване. Тоест не им предложиха какъвто и да е избор всъщност. Нещо като алтернативата "парите или живота ", която е подправена, защото този, който ви отнеме живота, по-късно ще ви прибере и портфейла.
Както написа авторитетният шведски откривател на балканските проблеми Шел Магнусон, "вместо да хитрува и да тормози жителите на Македония, Европейският съюз трябваше да им даде пълноценна опция за избор сред действителни други възможности. Ние самите в никакъв случай не бихме приели въпрос за референдум от рода на "Одобрявате ли участието на страната в Европейски Съюз и НАТО посредством признание на контракта сред Македония и Гърция? "
В България постоянно са се опитвали да манипулират и даже да обезсмислят избора на народа посредством сходни хватки. Например, като се внушава, че на процедура няма избор, а допитването е нещо като израз на празна вежливост към суверена. Непрекъснато ни убеждават, че народът не е узрял да избира, по тази причина неговото решение би трябвало да бъде "насочвано " посредством подобаващи формулировки и упътвания. А по опция - и изобщо да не бъде питан. Да не приказваме за измислицата "консултативен референдум ", което си е чист оксиморон. Призивите на "демократичния свят " да бъде зачетена "волята на жителите " (всъщност на едно доста непретенциозно малцинство от македонското общество) е не просто насмешка с върховенството на конституционните правила, а открита декларация за използване на двоен стандарт, съгласно ползите на тези, които са си присвоили правото да вземат решения. Но на този проблем ще се върнем по-късно.
У нас редица решения със съдбоносно решение за бъдещето на страната бяха взети без ръководещите да се допитат до волята на народа и без да се изяснят всички последствия от тях. Така те бяха прокарани, само че бумерангът на разочарованието и декларативната поддръжка се завърна. Българското общество е, меко казано, разграничено по въпроса за участието в НАТО, а отношението към Европейски Съюз е съвсем шизофренично - болшинството от българите са "за " участието в съюза, само че не утвърждават множеството от неговите политики и го укоряват за редица от най-тежките ни проблеми.
Втората значима поука за България е по отношение на високата цена на манипулирането на обществото посредством показване на комплицирани и спорни други възможности. И в Македония, и у нас това се приема за демонстрация на висша политическа ловкост, само че в действителност е поразително късогледство. За всеки рационален човек е ясно, че формулировката на въпроса за македонския референдум беше логичен и политически неправилна и имаше за цел да принуди жителите да одобрят едно от вероятните решения на казуса. Е, не се получи. Защото множеството от нашите съседи схващат, че присъединението към Европейски Съюз (което по принцип се одобрява) би могло са се случи по разнообразни способи. Затова протестът бе неуспех не на концепцията за европейска интеграция, а на опита тя да бъде задвижена посредством несъответстващи средства.
Още един образец за замяна на другите възможности, която бе приложена и у нас, е събирането в едно на два разнообразни казуса, надлежно решения. Евфемизмът "евроатлантическа интеграция " прикрива същностните разлики сред Европейски Съюз и НАТО, само че и тук животът се оказва по-силен. Кризата в трансатлантическите връзки през последните две години, без значение от неистовото "набиване на обръчите ", както и центробежното придвижване на Турция, го потвърждават по неопровергаем метод. Опитът присъединението към двете да се сложи под общ знаменател изумително наподобява на "комплектните дарове “ от времето на късния социализъм, когато самобръсначка "Жилет " вървеше дружно с том от съчиненията на Тодор Живков.
Накрая, третата и най-важна поука е обвързвана с пагубните последствия от двойния стандарт при взимане на значими политически решения. Реакциите на европейските институции и огромните западни страни се трансфораха в апотеоз и в същото време признание за тази гибелна процедура.
Нека използваме за илюстрация два образеца, съпоставени с македонския референдум. Преди към две години в Унгария бе проведено допитване по въпроса за мигрантските квоти, наложени от Европейската комисия. И там имаше акция за протест. Наистина, за разлика от западната ни съседка, в Унгария гласоподаваха близо половината от гласоподавателите (44 на 100, 98% от които се оповестиха срещу квотите), само че въпреки всичко резултатът бе същият - референдумът бе недействителен. По-важното е, че тогава никой от Запада не настояваше "да бъде почетен изборът на унгарския народ ". Тогавашният ръководител на Европарламента Мартин Шулц обществено изрече признателност на унгарците, решили да си останат у дома, и по този метод провалили допитването. Естествено, не се чуха и претенции към Народното събрание на страната "да поддържа позицията на болшинството от дейните гласоподаватели ".
Съвсем същото се случи тези дни в румънския референдум по отношение на фамилията и брака. Въпреки че и трите референдума бяха нелегитимни от конституционна позиция, отношението към резултатите бе радикално друго. Защото унгарският и румънският бяха "лоши " и "неправилни ", а македонският - "добър " и "правилен ". Разбира се, от позиция на "властителите на света ", които не се интересуват от позицията на съответните народи.
Големите (и задълбочаващи се) проблеми на Европейския съюз към този момент обичайно се изясняват с понятието "демократичен недостиг ". Не е ясно дали днешните европейски ръководители схващат същността и последствията от това събитие, само че към този момент те се пробват да гасят пожара, щедро поливайки го с бензин.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ