Отнасят го предимно дребни чиновници и хора на коалиционните партньори
Александър МАРИНОВ
Прилагането на мощ е неминуем и от време на време потребен инструмент на държавната власт. Когато обаче е несъобразена с събитията и се трансформира в самоцелно средство за компенсиране на базисни недостатъци на ръководството (в това число на правоохранителните органи), репресията стартира да дава противоположен резултат – не потиска, а подхранва явленията, против които се допуска, че е ориентирана.
Тази констатация е провокирана от съответен мотив – ефектната интервенция на тежковъоръжени полицейски сили под управлението на прокуратурата в една редова администрация (басейновата дирекция на Министерство на околната среда и водите в Пловдив). Оттам бе изведена под строга защита жена, за която надали може да се допусна, че би оказала (въоръжена) опозиция. Сценарият бе съчинен с оглед масовопсихологическия резултат, само че се трансформира във фарс заради очевидната непропорционалност на приложените средства. Освен ситуативната некомпетентност, този епизод демонстрира хронична некадърност на управляващите да се учат от личните си неточности и даже наклонност към твърдоглавие в порочните практики.
Нека напомним, че шоуто с маските, автоматите и щракащите белезници е обичан род на прокуратурата и изпълняващите разпорежданията й органи.
Спектакълът „ Като безспорен нарушител, на колене!”, посочил оковаването на някогашния министър на защитата Цонев (и то в здравно заведение), приключи с нулев юридически резултат, а дебелата сметка за неоправдателната присъда против страната я платихме солидарно ние, данъкоплатците.
Зрелищната акция с държаната с часове с белезници посред оживено столично кръстовище кметица на регион „ Младост” Иванчева не добави почитание към управляващите, а състрадание към потърпевшата и нова порция подозрение в безпристрастието на правораздаването.
Днес никой не може свястно да изясни за какво не престават да държат в ареста някогашния екологичен министър Нено Димов и брачната половинка на Васил Божков. Нещо повече, основава се усещане, че някой от нелепост или даже преднамерено трансформира сходни лица в жертви на тенденциозна принуда, вместо да потвърди възможните им закононарушения или най-малко да аргументира свястно полето на тяхната действителна отговорност.
Има и още по-абсурдни случаи. Кметове на близки и по-далечни общини, изведени демонстративно с белезници преди изборите, бяха тихомълком пуснати, оставени да завоюват още веднъж властта (разбира се, с познатите средства), а през днешния ден не престават да вършат това, поради което сякаш бяха глобени от „ желязната ръка на закона”.
Очевидно несъответстващи и противопоказни са опитите да се вземат решение в действителност сериозните проблеми, насъбрани в държавната администрация, благодарение на самоцелна, показна принуда. Прави усещане, че шумните интервенции преследват рекламен резултат, само че не и идентифициране и унищожаване на аргументите за пропуските и злоупотребите. Едва ли е инцидентно, че се удрят най-вече длъжностни лица от ниско и приблизително равнище, а следствията против тях като че имат за цел да пресечен разплитането на зависимостите по-нагоре (спомнете си от дълго време заметената под килима корупционна скица в Агенцията за българите в чужбина). Дори в тази ситуация със задържането и обвиняванията против Нено Димов логиката подсказва, че наред със личните му дертове се пробват посредством него да омаловажат нарушавания и зависимости на по-високо равнище.
Да не приказваме, че от дълго време обект на тези наказателни акции са само представители на съдружните сътрудници на огромната ръководеща партия. Цяла поредност шумни кавги с основни настоящи лица основни фигури на ГЕРБ или бяха пренебрегнати, или се протакат до безсрамие.
Ако оставим настрани забележимата избирателност и ниската ефикасност на тази самоцелна принуда, тя води и до други, по-трайни отрицателни резултати. На първо място, прикрива се същинската причина за слабостите и нарушаванията в администрацията – корупцията и търговията с въздействие по високите етажи на властта. Трябва да се регистрира, че през последните (най-малко) 10 години българската държавна администрация бе „ прочистена” от потвърдени експерти и тотално наводнена с „ калинки” – партийни и персонални протежета. Управленските административни позиции се заемат съвсем на всички места от доближени до политическите ръководители лица, които нямат нито мотивация, нито дарба да провеждат значими независими корупционни схеми. Те са просто реализатори и пощенски кутии в схемите, съставяни „ горе”, а против тази роля получават правото на някои дребни безнаказани пакости. Без да подценяваме материалния и моралния резултат от тази „ малка” корупция, ясно е, че цялостното решение на казуса би трябвало да стартира от горната страна. А точно там, макар гръмките заявления, правоохранителните органи не желаят да се заровят съществено. Което на собствен ред не способства нито за определяне на господство на правото, нито за доверието към държавните институции като поръчител на използването на този основополагащ принцип.
Има и още една, по-дълбока последица от хипертрофираното значение, отдавано на репресивните ограничения. Вниманието се насочва към второстепенен (в причинно-следствено и хронологично отношение) аспект – наказването на (предполагаеми) виновници. Принизява се смисъла на способния разбор, на смяната на нормативната уредба и политиките, които „ развъждат” корупцията и злоупотребата с власт. Въпросът не е в това, да се арестува показно и даже да се вкара в пандиза един подкупен кмет или министър, а да се открият пропуските в закона и управническите практики, които ще тласнат наследника му да прави същото. Например, по какъв начин е допустимо цената на поръчката за разчистване на една и съща част от коритата на две реки в близка до столицата община да нарасне седем (!) пъти за няколко години без никакво изменение в размера, наличието и остойностяването на осъществяваната работа?
Откриването на тези нормативни и управнически „ бъгове” изисква метод и подготвеност, които правоохранителните органи нямат и по принцип не е нужно да развиват. Една от главните аргументи за корупцията и злоупотребата с власт е фактическото денонсиране на нуждата да се прави разбор и аргументация на целесъобразността на управническите решения, а това не е работа на прокуратурата и съда, които се произнасят по отношение на законосъобразността. Единствената (условно) самостоятелна институция, която би трябвало да прави такива оценки – Сметната палата – отхвърля да ги прави с аргумента, че не разполага с способени чиновници. Оценката на въздействието на нормативните актове и политиките е превърната в реплика и се заобикаля с неуместни „ законотворчески” хитрости (като промените във значими закони през преходните и заключителни разпореждания на други, изцяло несвързани с тях).
Преодоляването на повсеместните проблеми в работата на администрацията и държавното ръководство като цяло ще бъде допустимо посредством поредно и добросъвестно използване на основополагащите стандарти на положителното ръководство, като неприкритост и досегаемост, аргументираност на решенията, отчетност и отговорност. А държавната принуда би трябвало да остане инструмент за влияние върху сведените до рационален най-малко изключения от положителните практики.
Прилагането на мощ е неминуем и от време на време потребен инструмент на държавната власт. Когато обаче е несъобразена с събитията и се трансформира в самоцелно средство за компенсиране на базисни недостатъци на ръководството (в това число на правоохранителните органи), репресията стартира да дава противоположен резултат – не потиска, а подхранва явленията, против които се допуска, че е ориентирана.
Тази констатация е провокирана от съответен мотив – ефектната интервенция на тежковъоръжени полицейски сили под управлението на прокуратурата в една редова администрация (басейновата дирекция на Министерство на околната среда и водите в Пловдив). Оттам бе изведена под строга защита жена, за която надали може да се допусна, че би оказала (въоръжена) опозиция. Сценарият бе съчинен с оглед масовопсихологическия резултат, само че се трансформира във фарс заради очевидната непропорционалност на приложените средства. Освен ситуативната некомпетентност, този епизод демонстрира хронична некадърност на управляващите да се учат от личните си неточности и даже наклонност към твърдоглавие в порочните практики.
Нека напомним, че шоуто с маските, автоматите и щракащите белезници е обичан род на прокуратурата и изпълняващите разпорежданията й органи.
Спектакълът „ Като безспорен нарушител, на колене!”, посочил оковаването на някогашния министър на защитата Цонев (и то в здравно заведение), приключи с нулев юридически резултат, а дебелата сметка за неоправдателната присъда против страната я платихме солидарно ние, данъкоплатците.
Зрелищната акция с държаната с часове с белезници посред оживено столично кръстовище кметица на регион „ Младост” Иванчева не добави почитание към управляващите, а състрадание към потърпевшата и нова порция подозрение в безпристрастието на правораздаването.
Днес никой не може свястно да изясни за какво не престават да държат в ареста някогашния екологичен министър Нено Димов и брачната половинка на Васил Божков. Нещо повече, основава се усещане, че някой от нелепост или даже преднамерено трансформира сходни лица в жертви на тенденциозна принуда, вместо да потвърди възможните им закононарушения или най-малко да аргументира свястно полето на тяхната действителна отговорност.
Има и още по-абсурдни случаи. Кметове на близки и по-далечни общини, изведени демонстративно с белезници преди изборите, бяха тихомълком пуснати, оставени да завоюват още веднъж властта (разбира се, с познатите средства), а през днешния ден не престават да вършат това, поради което сякаш бяха глобени от „ желязната ръка на закона”.
Очевидно несъответстващи и противопоказни са опитите да се вземат решение в действителност сериозните проблеми, насъбрани в държавната администрация, благодарение на самоцелна, показна принуда. Прави усещане, че шумните интервенции преследват рекламен резултат, само че не и идентифициране и унищожаване на аргументите за пропуските и злоупотребите. Едва ли е инцидентно, че се удрят най-вече длъжностни лица от ниско и приблизително равнище, а следствията против тях като че имат за цел да пресечен разплитането на зависимостите по-нагоре (спомнете си от дълго време заметената под килима корупционна скица в Агенцията за българите в чужбина). Дори в тази ситуация със задържането и обвиняванията против Нено Димов логиката подсказва, че наред със личните му дертове се пробват посредством него да омаловажат нарушавания и зависимости на по-високо равнище.
Да не приказваме, че от дълго време обект на тези наказателни акции са само представители на съдружните сътрудници на огромната ръководеща партия. Цяла поредност шумни кавги с основни настоящи лица основни фигури на ГЕРБ или бяха пренебрегнати, или се протакат до безсрамие.
Ако оставим настрани забележимата избирателност и ниската ефикасност на тази самоцелна принуда, тя води и до други, по-трайни отрицателни резултати. На първо място, прикрива се същинската причина за слабостите и нарушаванията в администрацията – корупцията и търговията с въздействие по високите етажи на властта. Трябва да се регистрира, че през последните (най-малко) 10 години българската държавна администрация бе „ прочистена” от потвърдени експерти и тотално наводнена с „ калинки” – партийни и персонални протежета. Управленските административни позиции се заемат съвсем на всички места от доближени до политическите ръководители лица, които нямат нито мотивация, нито дарба да провеждат значими независими корупционни схеми. Те са просто реализатори и пощенски кутии в схемите, съставяни „ горе”, а против тази роля получават правото на някои дребни безнаказани пакости. Без да подценяваме материалния и моралния резултат от тази „ малка” корупция, ясно е, че цялостното решение на казуса би трябвало да стартира от горната страна. А точно там, макар гръмките заявления, правоохранителните органи не желаят да се заровят съществено. Което на собствен ред не способства нито за определяне на господство на правото, нито за доверието към държавните институции като поръчител на използването на този основополагащ принцип.
Има и още една, по-дълбока последица от хипертрофираното значение, отдавано на репресивните ограничения. Вниманието се насочва към второстепенен (в причинно-следствено и хронологично отношение) аспект – наказването на (предполагаеми) виновници. Принизява се смисъла на способния разбор, на смяната на нормативната уредба и политиките, които „ развъждат” корупцията и злоупотребата с власт. Въпросът не е в това, да се арестува показно и даже да се вкара в пандиза един подкупен кмет или министър, а да се открият пропуските в закона и управническите практики, които ще тласнат наследника му да прави същото. Например, по какъв начин е допустимо цената на поръчката за разчистване на една и съща част от коритата на две реки в близка до столицата община да нарасне седем (!) пъти за няколко години без никакво изменение в размера, наличието и остойностяването на осъществяваната работа?
Откриването на тези нормативни и управнически „ бъгове” изисква метод и подготвеност, които правоохранителните органи нямат и по принцип не е нужно да развиват. Една от главните аргументи за корупцията и злоупотребата с власт е фактическото денонсиране на нуждата да се прави разбор и аргументация на целесъобразността на управническите решения, а това не е работа на прокуратурата и съда, които се произнасят по отношение на законосъобразността. Единствената (условно) самостоятелна институция, която би трябвало да прави такива оценки – Сметната палата – отхвърля да ги прави с аргумента, че не разполага с способени чиновници. Оценката на въздействието на нормативните актове и политиките е превърната в реплика и се заобикаля с неуместни „ законотворчески” хитрости (като промените във значими закони през преходните и заключителни разпореждания на други, изцяло несвързани с тях).
Преодоляването на повсеместните проблеми в работата на администрацията и държавното ръководство като цяло ще бъде допустимо посредством поредно и добросъвестно използване на основополагащите стандарти на положителното ръководство, като неприкритост и досегаемост, аргументираност на решенията, отчетност и отговорност. А държавната принуда би трябвало да остане инструмент за влияние върху сведените до рационален най-малко изключения от положителните практики.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ