Четворната коалиция: има ли тя почва у нас?
Александър МАРИНОВ
Преговорите за образуване на четворна коалиция, която да образува болшинство в Народното събрание и излъчи най-сетне постоянно държавно управление, вървят към сполучлив край. Злонамерени или просто скептични наблюдаващи настояват, че тя неизбежно ще бъде нехомогенна, заредена с несъгласия и заради това неефективна и краткотрайна. Оптимистите са внимателни, защото „ такова животно ” у нас още не сме виждали. Все още са нищожни смислените разбори по отношение на действителните опасности и шансове пред раждащото се ново ръководство. Често се написа и приказва прекомерно незадълбочено или преднамерено, за което има някои действителни аргументи.
Първо, след началото на прехода
мъчно можем да се похвалим с „ образцова ” управническа коалиция,
макар че всички сходни държавни управления изкараха цялостния си мандат (кабинетът на Иван Костов, подкрепян от ОДС, държавното управление на Сергей Станишев, излъчено от Тройната коалиция и „ Борисов -3 ” през 2017-2021 г.). От това произтича парадоксалният на пръв взор извод, че у нас съдружните ръководства оцеляват на 100 %. Но нито едно от трите не бе запомнено с положително и дори бяха представяни като еманация на корупцията и злоупотребата с власт.
Второ, обединението се трансформира в знак на подмолни покупко-продажби за приемане и осребряване на власт. Участниците в тях гонеха своите групови и персонални ползи, а не се стремяха да реализират допустимо най-хубав баланс на ползите на своите гласоподаватели. За което непроменяемо биваха наказвани от националния избор.
Трето, във всяка коалиция рано или късно възникваха непримирими несъгласия, само че не на кардинална основа, а най-много по въпроса кой ще заплаща трапезата на властта. Най-важната специфичност на българската коалиция е, че всеки от участниците се стреми да присвои заслугите и да стовари на останалите виновността за неизпълнението на поетите пред гласоподавателите задължения.
Във всяко от горните изказвания има доза истина, само че това не потвърждава априорната неприспособимост на съдружното ръководство в български условия.
Проблемът не е в самата форма на практикуване на властта,
а в недъзите на съответните участници и най-много на метода на конструирането й. А що се отнася до европейския и международния опит, то има задоволително образци за многочислени (четворни, петорни и даже шесторни) обединения, които са се справяли със дилемите си, макар че множеството от тях не са просъществували дълго заради една или друга причина.
Вярно е, че очертаващата се българска управническа коалиция включва прекомерно разнородни партии, най-много от позиция на етапа на виталния им цикъл. Политическа партия са в мощна възходяща наклонност, Има Такъв Народ претърпява тежко „ детско заболяване ”, Демократична България има проблеми с идентичността, а Българска социалистическа партия просто не може да спре пропадането си и стартира да наподобява обречена (поне в този си вид). Общото е, че всяка от четирите е изправена пред закани и опасности, с които наложително би трябвало да се оправи, в случай че желае да продължи да играе някаква роля в българската политика. Може да звучи необичайно, само че съществени провокации към този момент има и пред Политическа партия, които са натоварени с най-тежкото политическо задължение – бремето на огромните очаквания и свръхочакванията. Това обаче е тематика за различен разбор.
За разлика от предходните два несполучливи опита
през тази година, в този момент партиите наподобява са разбрали, че построяването на взаимно ръководство е въпрос на живот и гибел. А няма по-мощен мотор от инстинкта за живот. Затова следим невиждана въздържаност и покорност, макар опитите на Българска социалистическа партия да си придава някаква особена тежест. Иначе казано, в случай че не настъпи някакъв невъобразим прелом, съдружно държавно управление ще има; въпросът е какъв брой ще издържи, какво ще успее да свърши и кои фактори биха могли да го разтурят.
Първите сложни трудности наподобява бяха преодолени сполучливо – изработването на в детайли съдружно съглашение и договарянето на формула на бъдещия кабинет, включително систематизиране на отговорностите по ресори. На тази основа евентуално ще премине без особени разтърсвания и персоналният състав на кабинета. Особено внимание заслужава невижданият за България метод при правенето на съдружното съглашение, който на процедура икономисва месеци труд за сформиране на мандатната стратегия на бъдещото държавно управление. (Що се отнася до наличието му, то предстои на обособен разбор.) Също по този начин, решението всяка от партиите да дава отговор напълно за поетите ресори (министерства) евентуално ще се окаже по-добро от практиката на съвместен надзор посредством по-ниското равнище на политическите кабинети.
Има обаче и опасности. Доколкото можем да съдим по обществената информация, редица сложни проблеми бяха заобиколени посредством отсрочване или пределно общи компромисни формулировки. Но, както е споделил мъдрецът, белият лист търпи всичко. Някои от най-противоречивите и непопулярни решения скоро ще станат обективно неизбежни. Тогава обединението ще бъде подложена на
първите „ стрес-тестове ” за взаимност и кооперативност.
По всяка възможност в околните месеци инстинктът за оцеляване ще сдържа егоистичните реакции, само че е мъчно да се планува докога ще е ефикасна тази преграда.
Проблемът се усложнява от това, че сложните управнически решения са съсредоточени в няколко области, затова отговорността за тях ще се носи от съответни министри и от излъчилите ги партии. Тук сплотеността и готовността да се поема солидарна отговорност на Министерския съвет като колегиален орган ще бъде решаваща, тъй като видяхме пукнатини да се образуват даже в подчиненото на напълно друга политическа логичност второ служебно държавно управление.
Освен това, най-малко по предварителни планове, де факто съдружното съглашение ще бъде подписано сред Политическа партия и всяка от останалите три партии. Ако това се удостовери, на процедура Има Такъв Народ, Демократична България и Българска социалистическа партия няма да имат публични взаимни задължения. От тактико-политическа позиция стъпката е ясна, само че дали ще има отрицателно отражение, следва да забележим.
Накрая, има директни закани, произлизащи от характерните вътрешно-партийни проблеми на някои от участниците.
Към момента най-нестабилна е обстановката в Българска социалистическа партия,
тъй като там следва решаваща лидерска борба. Към момента преговорното държание на партията е подчинено напълно на персоналното оцеляване на Нинова, а това може да провокира съществени земетресения при разнообразни разновидности на развиване на процесите, защото явно ръководителят на партията управлява съвсем цялата парламентарна група.
Независимо от изложените разсъждения, решаваща ще се окаже способността на обединението и нейното държавно управление да вземат решение неотложни и сложни нормативни и управнически задания. Ако работата потръгне, изгода ще имат всички участници и най-много българското общество.
Преговорите за образуване на четворна коалиция, която да образува болшинство в Народното събрание и излъчи най-сетне постоянно държавно управление, вървят към сполучлив край. Злонамерени или просто скептични наблюдаващи настояват, че тя неизбежно ще бъде нехомогенна, заредена с несъгласия и заради това неефективна и краткотрайна. Оптимистите са внимателни, защото „ такова животно ” у нас още не сме виждали. Все още са нищожни смислените разбори по отношение на действителните опасности и шансове пред раждащото се ново ръководство. Често се написа и приказва прекомерно незадълбочено или преднамерено, за което има някои действителни аргументи.
Първо, след началото на прехода
мъчно можем да се похвалим с „ образцова ” управническа коалиция,
макар че всички сходни държавни управления изкараха цялостния си мандат (кабинетът на Иван Костов, подкрепян от ОДС, държавното управление на Сергей Станишев, излъчено от Тройната коалиция и „ Борисов -3 ” през 2017-2021 г.). От това произтича парадоксалният на пръв взор извод, че у нас съдружните ръководства оцеляват на 100 %. Но нито едно от трите не бе запомнено с положително и дори бяха представяни като еманация на корупцията и злоупотребата с власт.
Второ, обединението се трансформира в знак на подмолни покупко-продажби за приемане и осребряване на власт. Участниците в тях гонеха своите групови и персонални ползи, а не се стремяха да реализират допустимо най-хубав баланс на ползите на своите гласоподаватели. За което непроменяемо биваха наказвани от националния избор.
Трето, във всяка коалиция рано или късно възникваха непримирими несъгласия, само че не на кардинална основа, а най-много по въпроса кой ще заплаща трапезата на властта. Най-важната специфичност на българската коалиция е, че всеки от участниците се стреми да присвои заслугите и да стовари на останалите виновността за неизпълнението на поетите пред гласоподавателите задължения.
Във всяко от горните изказвания има доза истина, само че това не потвърждава априорната неприспособимост на съдружното ръководство в български условия.
Проблемът не е в самата форма на практикуване на властта,
а в недъзите на съответните участници и най-много на метода на конструирането й. А що се отнася до европейския и международния опит, то има задоволително образци за многочислени (четворни, петорни и даже шесторни) обединения, които са се справяли със дилемите си, макар че множеството от тях не са просъществували дълго заради една или друга причина.
Вярно е, че очертаващата се българска управническа коалиция включва прекомерно разнородни партии, най-много от позиция на етапа на виталния им цикъл. Политическа партия са в мощна възходяща наклонност, Има Такъв Народ претърпява тежко „ детско заболяване ”, Демократична България има проблеми с идентичността, а Българска социалистическа партия просто не може да спре пропадането си и стартира да наподобява обречена (поне в този си вид). Общото е, че всяка от четирите е изправена пред закани и опасности, с които наложително би трябвало да се оправи, в случай че желае да продължи да играе някаква роля в българската политика. Може да звучи необичайно, само че съществени провокации към този момент има и пред Политическа партия, които са натоварени с най-тежкото политическо задължение – бремето на огромните очаквания и свръхочакванията. Това обаче е тематика за различен разбор.
За разлика от предходните два несполучливи опита
през тази година, в този момент партиите наподобява са разбрали, че построяването на взаимно ръководство е въпрос на живот и гибел. А няма по-мощен мотор от инстинкта за живот. Затова следим невиждана въздържаност и покорност, макар опитите на Българска социалистическа партия да си придава някаква особена тежест. Иначе казано, в случай че не настъпи някакъв невъобразим прелом, съдружно държавно управление ще има; въпросът е какъв брой ще издържи, какво ще успее да свърши и кои фактори биха могли да го разтурят.
Първите сложни трудности наподобява бяха преодолени сполучливо – изработването на в детайли съдружно съглашение и договарянето на формула на бъдещия кабинет, включително систематизиране на отговорностите по ресори. На тази основа евентуално ще премине без особени разтърсвания и персоналният състав на кабинета. Особено внимание заслужава невижданият за България метод при правенето на съдружното съглашение, който на процедура икономисва месеци труд за сформиране на мандатната стратегия на бъдещото държавно управление. (Що се отнася до наличието му, то предстои на обособен разбор.) Също по този начин, решението всяка от партиите да дава отговор напълно за поетите ресори (министерства) евентуално ще се окаже по-добро от практиката на съвместен надзор посредством по-ниското равнище на политическите кабинети.
Има обаче и опасности. Доколкото можем да съдим по обществената информация, редица сложни проблеми бяха заобиколени посредством отсрочване или пределно общи компромисни формулировки. Но, както е споделил мъдрецът, белият лист търпи всичко. Някои от най-противоречивите и непопулярни решения скоро ще станат обективно неизбежни. Тогава обединението ще бъде подложена на
първите „ стрес-тестове ” за взаимност и кооперативност.
По всяка възможност в околните месеци инстинктът за оцеляване ще сдържа егоистичните реакции, само че е мъчно да се планува докога ще е ефикасна тази преграда.
Проблемът се усложнява от това, че сложните управнически решения са съсредоточени в няколко области, затова отговорността за тях ще се носи от съответни министри и от излъчилите ги партии. Тук сплотеността и готовността да се поема солидарна отговорност на Министерския съвет като колегиален орган ще бъде решаваща, тъй като видяхме пукнатини да се образуват даже в подчиненото на напълно друга политическа логичност второ служебно държавно управление.
Освен това, най-малко по предварителни планове, де факто съдружното съглашение ще бъде подписано сред Политическа партия и всяка от останалите три партии. Ако това се удостовери, на процедура Има Такъв Народ, Демократична България и Българска социалистическа партия няма да имат публични взаимни задължения. От тактико-политическа позиция стъпката е ясна, само че дали ще има отрицателно отражение, следва да забележим.
Накрая, има директни закани, произлизащи от характерните вътрешно-партийни проблеми на някои от участниците.
Към момента най-нестабилна е обстановката в Българска социалистическа партия,
тъй като там следва решаваща лидерска борба. Към момента преговорното държание на партията е подчинено напълно на персоналното оцеляване на Нинова, а това може да провокира съществени земетресения при разнообразни разновидности на развиване на процесите, защото явно ръководителят на партията управлява съвсем цялата парламентарна група.
Независимо от изложените разсъждения, решаваща ще се окаже способността на обединението и нейното държавно управление да вземат решение неотложни и сложни нормативни и управнически задания. Ако работата потръгне, изгода ще имат всички участници и най-много българското общество.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ