Социалният завой на ДПС
Александър МАРИНОВ
Поведението на болшинството от българските гласоподаватели на евроизборите насочи към партиите явен сигнал. Засега само Движение за права и свободи се пробва да отговори на посланието с смяна (или най-малко показвайки видимост на промяна) в политиката си. При това – посредством внезапен завой в обществена посока посредством пакет сериозии данъчни законодателни начинания. Контрастът с другите партии е забележим - останалите или разчистват персонални сметки, или се спотайват като умрели лисици.
Възможно е демаршът на придвижването да е просто реплика на интензивност за стабилизиране на поразклатеното електорално въздействие. Още повече – като се регистрира нулевия късмет в този момент да бъдат провокирани действителни законодателни последствия. Но има причини и в интерес на противоположното съмнение.
Преди всичко, до момента Движение за права и свободи нито един път – и на власт, и изключително в съпротива - не си е разрешавало заиграване по тематиката за налозите. Това държание постоянно е било представяно като доказателство (най-вече в Европа) за достоверната демократична природа на придвижването. Отклонението от строго следваната линия надали е конюнктурна импровизация.
Второ, самодейността се анонсира не от обичайните представители по финансовите и данъчните въпроси, а от фигура с различен статут в Движение за права и свободи и имидж измежду неговия електорат. Каквото и да се приказва за Пеевски, наблюдаващите нормално подценяват (или не познават) неговия облик и въздействие измежду гласоподавателите на придвижването. Това, че той, а не различен афишира обществения завой на Движение за права и свободи, не е инцидентно.
Накрая и най-важно, това препозициониране би трябвало да се интерпретира не изолирано, а в подтекста на цялостната динамичността на българския политически живот. В Движение за права и свободи има хора, които добре схващат, че процесите навлизат в преломна фаза.И освен го схващат, а – за разлика от останалите – се пробват да намерят политически отговор на провокациите.
Кои са най-важните характерности на обстановката, които дават съображение да бъде избрана като преломна и, надлежно, постановат основни промени в курса на политическите партии?
Преди всичко, в световен проект парадигмата на неолиберализма е изчерпана и като доктрина, и като процедура. Под друга форма и съгласно спецификата на другите общества следва обществен завой, свързан не от идеологически, а от суперпрагматичн аргументи. Човешкият капитал става решителен, а това изисква нова, по-социална философия на ръководство.
Този проблем е предопределен за България. Разбира се, преосмислянето на данъчната политика не изчерпва нужните промени, само че преразглеждането на данъците над главните запаси за физическо и духовно развиване на индивида има символно значение.
На второ място, във вътрешен проект „ ерата Борисов/ГЕРБ” е към края си. Рецептата за надзор над властовите и други запаси, а оттова – върху обществото, не работи – не инцидентно бе рискуван „ основния аптекар” Цветанов. Не става дума просто за отмиране на една персона или една партия, а за идна промяна на цяла философия на властта, която господстваше 10 години и изглеждаше неопровержима. Нито политици, нито анализатори се замислят съществено по какъв начин ще наподобява българската политика след ГЕРБ, и на вятъра. Промяната ще е трагична, макар че посоката, която ще поемат събитията, не е предопределена.
Трето, досегашният политически хегемон върви към крах, само че (поне засега) опция не се вижда, налице е единствено възходящ публичен блян да се търси такава. Българска социалистическа партия не се разпознава като нещо кардинално друго от ГЕРБ и не се вижда по какъв начин би могла да излезе от това състояние. Останалото е кълбо от клюки и догатки, в което няма действително деяние.
Чрез завоя си, колкото и да наподобява нерелевантен за настоящата политическа обстановка, Движение за права и свободи печели самодейност и маркира нахлуване в нови политически територии. Ясно е, че придвижването няма по какъв начин да мине за опция на статуквото, само че пресметливо се отбелязва като обоснован сътрудник, с което се пробва да подсигурява и личните си партийни ползи.
Четвърто, управлението на Движение за права и свободи си дава сметка, че работят социално-икономически, политически и интернационалните фактори, които заплашват въздействието и даже оцеляването му. Често се позволява, че придвижването и неговият електорат са неуязвими за общите отрицателни процеси, притискащи България. Но това не е правилно. Демографската рецесия и емиграцията засягат и българските турци, от ден на ден са опустелите села в регионите, обитаеми с компактни маси гласоподаватели на Движение за права и свободи. Друга опасност (която не е хипотетична), е враждебното отношение на днешното турско управление. Опитът да се разцепи придвижването благодарение на Лютви Местан се провали, само че Ердоган не е от политиците, които се помиряват с провалите. Също по този начин, не е мъчно да се забележи, че има проблеми с мобилизацията на гласоподавателите на Движение за права и свободи, ясно е, че типичните организационни способи към този момент не са задоволително ефикасни.
Накрая, наближават локални избори, на които освен ще се отстояват „ свои” територии, само че и ще се търсят благоприятни условия за нови партньорства, освен това освен с локално значение. В Движение за права и свободи евентуално схващат, че обичайното съдружно политическо брокерство е опротивяло на хората и ще би трябвало да се търсят по-сериозни и допустими за обществото учредения за сдружаване, свързани с реалистични и публичнозначими локални политики и планове.
Разбира се, можем да спекулираме дали съответната данъчна самодейност на Движение за права и свободи бележи началото на сериозен политически завой и дали тя ще бъде сполучлива или не. Но не можем да спорен обстоятелството, че към този момент придвижването е единствената политическа мощ, която демонстрира схващане за нуждата от смяна. На фона на идейната и кадровата яловост на останалите това не може да не бъде маркирано. Впрочем, някои по-схватливи представители на Българска социалистическа партия незабавно биха паника за „ засилената конкуренция в областта на обществената политика”. Но нищо повече. Вместо да търсят политически и публичен разговор по значими въпроси като данъчната промяна, социалистите потеглиха да ухажват ГЕРБ за съвещания по отношение на партийните дотации.
Казаното дотук откроява една типична уязвимост в преобладаващите публични показа за алтернативността. Желанието за опция на днешното неблагополучно (за множеството българи) състояние се свежда на първо място до оглеждане за нови персони. А би трябвало да е изпитание за производство, разискване и налагане на нови хрумвания – добре обосновани, насочени към дълготрайната вероятност на обществото, способни да вдъхновят и заради това имащи капацитета да сплотяват.
Ако би трябвало да бъдем точни, единствено персони с нов нрав и разнообразни показа за смисъла на политиката могат да родят и отстояват нужните нови хрумвания и политики.
По концепциите ще ги познаем, не по одеждите.
Поведението на болшинството от българските гласоподаватели на евроизборите насочи към партиите явен сигнал. Засега само Движение за права и свободи се пробва да отговори на посланието с смяна (или най-малко показвайки видимост на промяна) в политиката си. При това – посредством внезапен завой в обществена посока посредством пакет сериозии данъчни законодателни начинания. Контрастът с другите партии е забележим - останалите или разчистват персонални сметки, или се спотайват като умрели лисици.
Възможно е демаршът на придвижването да е просто реплика на интензивност за стабилизиране на поразклатеното електорално въздействие. Още повече – като се регистрира нулевия късмет в този момент да бъдат провокирани действителни законодателни последствия. Но има причини и в интерес на противоположното съмнение.
Преди всичко, до момента Движение за права и свободи нито един път – и на власт, и изключително в съпротива - не си е разрешавало заиграване по тематиката за налозите. Това държание постоянно е било представяно като доказателство (най-вече в Европа) за достоверната демократична природа на придвижването. Отклонението от строго следваната линия надали е конюнктурна импровизация.
Второ, самодейността се анонсира не от обичайните представители по финансовите и данъчните въпроси, а от фигура с различен статут в Движение за права и свободи и имидж измежду неговия електорат. Каквото и да се приказва за Пеевски, наблюдаващите нормално подценяват (или не познават) неговия облик и въздействие измежду гласоподавателите на придвижването. Това, че той, а не различен афишира обществения завой на Движение за права и свободи, не е инцидентно.
Накрая и най-важно, това препозициониране би трябвало да се интерпретира не изолирано, а в подтекста на цялостната динамичността на българския политически живот. В Движение за права и свободи има хора, които добре схващат, че процесите навлизат в преломна фаза.И освен го схващат, а – за разлика от останалите – се пробват да намерят политически отговор на провокациите.
Кои са най-важните характерности на обстановката, които дават съображение да бъде избрана като преломна и, надлежно, постановат основни промени в курса на политическите партии?
Преди всичко, в световен проект парадигмата на неолиберализма е изчерпана и като доктрина, и като процедура. Под друга форма и съгласно спецификата на другите общества следва обществен завой, свързан не от идеологически, а от суперпрагматичн аргументи. Човешкият капитал става решителен, а това изисква нова, по-социална философия на ръководство.
Този проблем е предопределен за България. Разбира се, преосмислянето на данъчната политика не изчерпва нужните промени, само че преразглеждането на данъците над главните запаси за физическо и духовно развиване на индивида има символно значение.
На второ място, във вътрешен проект „ ерата Борисов/ГЕРБ” е към края си. Рецептата за надзор над властовите и други запаси, а оттова – върху обществото, не работи – не инцидентно бе рискуван „ основния аптекар” Цветанов. Не става дума просто за отмиране на една персона или една партия, а за идна промяна на цяла философия на властта, която господстваше 10 години и изглеждаше неопровержима. Нито политици, нито анализатори се замислят съществено по какъв начин ще наподобява българската политика след ГЕРБ, и на вятъра. Промяната ще е трагична, макар че посоката, която ще поемат събитията, не е предопределена.
Трето, досегашният политически хегемон върви към крах, само че (поне засега) опция не се вижда, налице е единствено възходящ публичен блян да се търси такава. Българска социалистическа партия не се разпознава като нещо кардинално друго от ГЕРБ и не се вижда по какъв начин би могла да излезе от това състояние. Останалото е кълбо от клюки и догатки, в което няма действително деяние.
Чрез завоя си, колкото и да наподобява нерелевантен за настоящата политическа обстановка, Движение за права и свободи печели самодейност и маркира нахлуване в нови политически територии. Ясно е, че придвижването няма по какъв начин да мине за опция на статуквото, само че пресметливо се отбелязва като обоснован сътрудник, с което се пробва да подсигурява и личните си партийни ползи.
Четвърто, управлението на Движение за права и свободи си дава сметка, че работят социално-икономически, политически и интернационалните фактори, които заплашват въздействието и даже оцеляването му. Често се позволява, че придвижването и неговият електорат са неуязвими за общите отрицателни процеси, притискащи България. Но това не е правилно. Демографската рецесия и емиграцията засягат и българските турци, от ден на ден са опустелите села в регионите, обитаеми с компактни маси гласоподаватели на Движение за права и свободи. Друга опасност (която не е хипотетична), е враждебното отношение на днешното турско управление. Опитът да се разцепи придвижването благодарение на Лютви Местан се провали, само че Ердоган не е от политиците, които се помиряват с провалите. Също по този начин, не е мъчно да се забележи, че има проблеми с мобилизацията на гласоподавателите на Движение за права и свободи, ясно е, че типичните организационни способи към този момент не са задоволително ефикасни.
Накрая, наближават локални избори, на които освен ще се отстояват „ свои” територии, само че и ще се търсят благоприятни условия за нови партньорства, освен това освен с локално значение. В Движение за права и свободи евентуално схващат, че обичайното съдружно политическо брокерство е опротивяло на хората и ще би трябвало да се търсят по-сериозни и допустими за обществото учредения за сдружаване, свързани с реалистични и публичнозначими локални политики и планове.
Разбира се, можем да спекулираме дали съответната данъчна самодейност на Движение за права и свободи бележи началото на сериозен политически завой и дали тя ще бъде сполучлива или не. Но не можем да спорен обстоятелството, че към този момент придвижването е единствената политическа мощ, която демонстрира схващане за нуждата от смяна. На фона на идейната и кадровата яловост на останалите това не може да не бъде маркирано. Впрочем, някои по-схватливи представители на Българска социалистическа партия незабавно биха паника за „ засилената конкуренция в областта на обществената политика”. Но нищо повече. Вместо да търсят политически и публичен разговор по значими въпроси като данъчната промяна, социалистите потеглиха да ухажват ГЕРБ за съвещания по отношение на партийните дотации.
Казаното дотук откроява една типична уязвимост в преобладаващите публични показа за алтернативността. Желанието за опция на днешното неблагополучно (за множеството българи) състояние се свежда на първо място до оглеждане за нови персони. А би трябвало да е изпитание за производство, разискване и налагане на нови хрумвания – добре обосновани, насочени към дълготрайната вероятност на обществото, способни да вдъхновят и заради това имащи капацитета да сплотяват.
Ако би трябвало да бъдем точни, единствено персони с нов нрав и разнообразни показа за смисъла на политиката могат да родят и отстояват нужните нови хрумвания и политики.
По концепциите ще ги познаем, не по одеждите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ