Честни избори означават катастрофа за управляващите
Александър МАРИНОВ
Управляващите (най-вече ГЕРБ) в последно време тръбят, че имат „ егоистична” партийна полза от незабавни (предсрочни) избори. Част от причините не са лишени от логичност. Томислав Дончев, да вземем за пример, изрази (лична) преценка, че всеки ден на власт носи на партията му тежки вреди. Това се удостоверява и от на практика всички изследвания на естествени социологически организации („ пощенските кутии”, разпространяващи съчинени подправени резултати, не си коства изобщо да се коментират).
Обществената поддръжка за митингите пораства, в това число за всички непосредствени техни претенции (оставки на премиера, основния прокурор и държавното управление, разформироване на Народното събрание, предварителни избори). Промяната на настройките в интерес на последното е значима част от динамичността на публичното мнение.
В такава политическа и масовопсихична конюнктура рационалното решение на ръководещите е
да прекратят мъката оптимално бързо,
с цел да овладеят демотивирането и бягството на електората си. Възможният резултат би бил минимизиране на вредите, изключително за типична клиентелистка партия като ГЕРБ. За разлика от правилните последователи на „ идеологическите” партии, клиентелистките мрежи са мощно уязвими на отрицателната смяна в публичната обстановка и бързо се разпадат.
Ако не се работи уверено, напълно действителна е опцията всемогъщите до наскоро управници да се трансфорат в политически пигмеи. Както ГЕРБ, по този начин и останките от обединените патриоти са на път да се свият до най-тясното си ядро от директно облагодетелствани и обвързани деятели, които евентуално ще се бият до последна капка власт. Но това стабилно малцинство (от десетина процента) не може да обезпечи на патриотите влизане в идващия парламент, а на ГЕРБ – освен това от дребна и лишена от въздействие парламентарна група, неспособна да отбрани насъбраните придобивки.
Така че политическата логичност не оставя доста място и време за маневри, в случай че ръководещите желаят да запазят най-малко някаква част от капацитета си. Въпреки скромните интелектуални благоприятни условия, на върха на ГЕРБ схващат това. Но не го вършат и не престават да протакат. Въпросът е: за какво?
Популярен отговор, нелишен от учредения е, че бързат да довършат последните крупни далавери. Друго правдоподобно пояснение е, че се стараят да заметат следите от безобразията си и да оформят пост фактум някаква най-малко частично допустима правна и управническа аргументация на ударното харчене на обществени средства през последната половин година. Властниците се досещат, че този път служебното държавно управление, назначено от президента, няма да бъде толкоз благосклонно към досегашната власт, както кабинетът на Огнян Герджиков.
На трето място, от ден на ден наблюдаващи обръщат внимание, че
безразборното харчене на запасите
(вкл. хоризонта на предприеманите така наречен антикризисни мерки) е разчетено за няколко месеца напред. Когато към политическото напрежение се добави наслагването на здравна, икономическа и обществена рецесия, държавното управление ще „ хвърли пешкира” и ще остави президента и неговия длъжностен кабинет да сърбат надробената от Борисов попара. Във военната просвета това се назовава тактичност на „ изгорената земя” и прочее (от Нюрнбергския развой насетне) се третира като военно закононарушение.
Но даже тези три правдоподобни пояснения на нежеланието на ГЕРБ да подхващат единствената избавителна стъпка и да сдадат властта, не са задоволителни. Има още нещо, доста по-важно. То се крие в едно от основите претенции на митингите – за почтени и свободни, т.е. в действителност демократични избори. Управниците се боят от почтени избори като демон от тамян. По доста елементарна причина – години наред систематичните партии, най-много ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че също патриотите и „ Воля”, получават нелегално и аморално преимущество точно посредством потреблението на нечестни, а постоянно и незаконни средства за печелене на избори. Всъщност, това, с което се хвалят ГЕРБ и другите партии на властта – по-високата степен на подготвеност за избори, се показва в основания потенциал за
манипулиране на изборните резултати
посредством солидни фалшификации (подправяне на секционни протоколи, елиминиране на действителни бюлетини посредством превръщането им в недействителни, гласоподаване на „ мъртви души”) и брутално потребление на административни репресивни принадлежности.
Изборните фалшификации, следеният (вкл. купен) избор и властовата насила над гласоподавателите изясняват преимуществото на ръководещите най-малко през последните пет години. Единствените избори, на които това преимущество не сработи, бяха президентските – заради особеностите на този избор и непредвидения, извънредно неуместен за политическата прослойка съперник в лицето на Румен Радев. Махнете или най-малко минимизирайте това непочтено преимущество и сигурно ще стане ясно каква в действителност е била същинската воля на висшия суверен.
Едно служебно държавно управление, даже формирано от опитни, честни и решителни хора, не може да отстрани внезапно всички порочни изборни практики, само че е в положение доста да ги ограничи. По планове на уважавани специалисти, това ще лиши партиите на властта от най-малко 200 хиляди гласа, без да броим резултата от опцията доста повече хора да изразят достоверните си желания. Този скъп либерален „ бонус” ще се разпредели сред разнообразни партии, тъй че няма да има един-единствен печеливш. Но единствено по този начин може да се покаже, че смяната действително стартира.
Именно от тези базисни предпоставки следва да оценяваме възможностите на вероятните участници в едни последващи предварителни избори. ГЕРБ, Движение за права и свободи и по-малките спътници на властта ще изгубят забележителен запас от следен избор, който през днешния ден не можем да оценим, защото немалка част от интервюираните в професионално правилните социологически проучвания към момента не смеят да показват същинското си мнение.
Опозиционните (противопоставящи се на управлението) обединения ще завоюват както от премахването на нечестното преимущество на властта, по този начин и от действителното електорално капитализиране на политическата им позиция в поддръжка на митингите. Това към този момент ясно проличава от изследванията през последния месец. Странно изключение прави единствено Българска социалистическа партия, само че аргументите са свързани с тежката вътрешна рецесия в партията.
При това би трябвало да се регистрират и трендовете, а те са трайно във щета на ръководещите. В този смисъл
партиите на властта са в цугцванг
– протакат с оставката (предсрочните избори), с цел да запазят преимуществото да провеждат изборите по своята система, само че в това време губят заради засилващия се негативизъм към тях в обществото. Безумното сграбчване във властта трансформира ГЕРБ във все по-нежелан сътрудник, което ги лишава от към този момент дребните шансове да се прикачат към някаква следизборна коалиция. На всичко от горната страна, при всеобщото гражданско надигане надали инструментите за операции и фалшификации ще работят по този начин безотказно, както преди.
Обективният разбор на обстоятелствата демонстрира, че до момента управлявалите съвсем несъмнено ще се трансфорат в дребна и глуха съпротива, а за този вид партии откъсването от властта води до участта на митичниия воин Антей. Това не значи, че се обрисува някакво ясно и непротиворечиво ръководещо болшинство в идващия парламент. Напротив,
стартира интервал на политическа неустойчивост,
през който ще се оформят и потвърдят пред обществото субектите на нужната смяна.
Но най-важното и скъпо за България е това, че с отстраняването на ГЕРБ от властта стартира разграждането на един циничен модел на ръководство, който не бе основан от Борисов, само че бе доведен от него до уродливо съвършенство. Истински сложното е да се сътвори комплекс от условия този модел повече да не се възроди.
Управляващите (най-вече ГЕРБ) в последно време тръбят, че имат „ егоистична” партийна полза от незабавни (предсрочни) избори. Част от причините не са лишени от логичност. Томислав Дончев, да вземем за пример, изрази (лична) преценка, че всеки ден на власт носи на партията му тежки вреди. Това се удостоверява и от на практика всички изследвания на естествени социологически организации („ пощенските кутии”, разпространяващи съчинени подправени резултати, не си коства изобщо да се коментират).
Обществената поддръжка за митингите пораства, в това число за всички непосредствени техни претенции (оставки на премиера, основния прокурор и държавното управление, разформироване на Народното събрание, предварителни избори). Промяната на настройките в интерес на последното е значима част от динамичността на публичното мнение.
В такава политическа и масовопсихична конюнктура рационалното решение на ръководещите е
да прекратят мъката оптимално бързо,
с цел да овладеят демотивирането и бягството на електората си. Възможният резултат би бил минимизиране на вредите, изключително за типична клиентелистка партия като ГЕРБ. За разлика от правилните последователи на „ идеологическите” партии, клиентелистките мрежи са мощно уязвими на отрицателната смяна в публичната обстановка и бързо се разпадат.
Ако не се работи уверено, напълно действителна е опцията всемогъщите до наскоро управници да се трансфорат в политически пигмеи. Както ГЕРБ, по този начин и останките от обединените патриоти са на път да се свият до най-тясното си ядро от директно облагодетелствани и обвързани деятели, които евентуално ще се бият до последна капка власт. Но това стабилно малцинство (от десетина процента) не може да обезпечи на патриотите влизане в идващия парламент, а на ГЕРБ – освен това от дребна и лишена от въздействие парламентарна група, неспособна да отбрани насъбраните придобивки.
Така че политическата логичност не оставя доста място и време за маневри, в случай че ръководещите желаят да запазят най-малко някаква част от капацитета си. Въпреки скромните интелектуални благоприятни условия, на върха на ГЕРБ схващат това. Но не го вършат и не престават да протакат. Въпросът е: за какво?
Популярен отговор, нелишен от учредения е, че бързат да довършат последните крупни далавери. Друго правдоподобно пояснение е, че се стараят да заметат следите от безобразията си и да оформят пост фактум някаква най-малко частично допустима правна и управническа аргументация на ударното харчене на обществени средства през последната половин година. Властниците се досещат, че този път служебното държавно управление, назначено от президента, няма да бъде толкоз благосклонно към досегашната власт, както кабинетът на Огнян Герджиков.
На трето място, от ден на ден наблюдаващи обръщат внимание, че
безразборното харчене на запасите
(вкл. хоризонта на предприеманите така наречен антикризисни мерки) е разчетено за няколко месеца напред. Когато към политическото напрежение се добави наслагването на здравна, икономическа и обществена рецесия, държавното управление ще „ хвърли пешкира” и ще остави президента и неговия длъжностен кабинет да сърбат надробената от Борисов попара. Във военната просвета това се назовава тактичност на „ изгорената земя” и прочее (от Нюрнбергския развой насетне) се третира като военно закононарушение.
Но даже тези три правдоподобни пояснения на нежеланието на ГЕРБ да подхващат единствената избавителна стъпка и да сдадат властта, не са задоволителни. Има още нещо, доста по-важно. То се крие в едно от основите претенции на митингите – за почтени и свободни, т.е. в действителност демократични избори. Управниците се боят от почтени избори като демон от тамян. По доста елементарна причина – години наред систематичните партии, най-много ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че също патриотите и „ Воля”, получават нелегално и аморално преимущество точно посредством потреблението на нечестни, а постоянно и незаконни средства за печелене на избори. Всъщност, това, с което се хвалят ГЕРБ и другите партии на властта – по-високата степен на подготвеност за избори, се показва в основания потенциал за
манипулиране на изборните резултати
посредством солидни фалшификации (подправяне на секционни протоколи, елиминиране на действителни бюлетини посредством превръщането им в недействителни, гласоподаване на „ мъртви души”) и брутално потребление на административни репресивни принадлежности.
Изборните фалшификации, следеният (вкл. купен) избор и властовата насила над гласоподавателите изясняват преимуществото на ръководещите най-малко през последните пет години. Единствените избори, на които това преимущество не сработи, бяха президентските – заради особеностите на този избор и непредвидения, извънредно неуместен за политическата прослойка съперник в лицето на Румен Радев. Махнете или най-малко минимизирайте това непочтено преимущество и сигурно ще стане ясно каква в действителност е била същинската воля на висшия суверен.
Едно служебно държавно управление, даже формирано от опитни, честни и решителни хора, не може да отстрани внезапно всички порочни изборни практики, само че е в положение доста да ги ограничи. По планове на уважавани специалисти, това ще лиши партиите на властта от най-малко 200 хиляди гласа, без да броим резултата от опцията доста повече хора да изразят достоверните си желания. Този скъп либерален „ бонус” ще се разпредели сред разнообразни партии, тъй че няма да има един-единствен печеливш. Но единствено по този начин може да се покаже, че смяната действително стартира.
Именно от тези базисни предпоставки следва да оценяваме възможностите на вероятните участници в едни последващи предварителни избори. ГЕРБ, Движение за права и свободи и по-малките спътници на властта ще изгубят забележителен запас от следен избор, който през днешния ден не можем да оценим, защото немалка част от интервюираните в професионално правилните социологически проучвания към момента не смеят да показват същинското си мнение.
Опозиционните (противопоставящи се на управлението) обединения ще завоюват както от премахването на нечестното преимущество на властта, по този начин и от действителното електорално капитализиране на политическата им позиция в поддръжка на митингите. Това към този момент ясно проличава от изследванията през последния месец. Странно изключение прави единствено Българска социалистическа партия, само че аргументите са свързани с тежката вътрешна рецесия в партията.
При това би трябвало да се регистрират и трендовете, а те са трайно във щета на ръководещите. В този смисъл
партиите на властта са в цугцванг
– протакат с оставката (предсрочните избори), с цел да запазят преимуществото да провеждат изборите по своята система, само че в това време губят заради засилващия се негативизъм към тях в обществото. Безумното сграбчване във властта трансформира ГЕРБ във все по-нежелан сътрудник, което ги лишава от към този момент дребните шансове да се прикачат към някаква следизборна коалиция. На всичко от горната страна, при всеобщото гражданско надигане надали инструментите за операции и фалшификации ще работят по този начин безотказно, както преди.
Обективният разбор на обстоятелствата демонстрира, че до момента управлявалите съвсем несъмнено ще се трансфорат в дребна и глуха съпротива, а за този вид партии откъсването от властта води до участта на митичниия воин Антей. Това не значи, че се обрисува някакво ясно и непротиворечиво ръководещо болшинство в идващия парламент. Напротив,
стартира интервал на политическа неустойчивост,
през който ще се оформят и потвърдят пред обществото субектите на нужната смяна.
Но най-важното и скъпо за България е това, че с отстраняването на ГЕРБ от властта стартира разграждането на един циничен модел на ръководство, който не бе основан от Борисов, само че бе доведен от него до уродливо съвършенство. Истински сложното е да се сътвори комплекс от условия този модел повече да не се възроди.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ