Програма в чекмедже
Александър Маринов
"Всяка година постигнатите резултати и главните процеси и трендове на икономическото и публичното развиване ще бъдат отразявани в годишен отчет, който ще дава насоки за допълнение или смяна в Програмата за ръководство. Резултатите от осъществяването ще бъдат представяни обществено на българските жители ".
Програма на държавното управление за европейско развиване на България, 2009 година.
С тези думи приключва въведението към управническата стратегия на държавното управление "Борисов 1 " - прочее, най-добре написаната държавна стратегия за целия български преход. (Как бе изпълнявана тя е обособен въпрос.) Тук откриваме една от основните особености на актуалното положително ръководство - неприкритост на процеса, отчетност за постиганите резултати, отговорност на получилите доверието на народа да го ръководят за избран интервал от време.
Десет години по-късно ситуацията е радикално променено. За никаква неприкритост и отчетност по време на мандата не става и дума. Както рече и отсече министърът на финансите, оценката на ръководството се дава от избори на избори. Управленската стратегия е обречена да отлежава в някое чекмедже, а държавното управление прави, каквото си науми. Донякъде е обяснимо - министър-председателят оправя Балканите, Европа и света, за такива "дреболии " няма време.
Неоспоримият факт, че от много време насам стратегиите на държавните управления са единствено за парлама и нито се извършват, нито регистрират, отразява две печални особености на българската страна и обществото ни. В своето единение те дават разумно пояснение за какво сме най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз, за какво сме на дъното на всички ранглисти и продължаваме да пропадаме под нея и за какво на инат на всички обстоятелства министър председателят на тази страна самонадеяно твърди, че тя "никога не е била толкоз добре ".
Първата специфичност е, че България се ръководи неприятно. Най-кратко казано - некадърно, безредно и безконтролно. Страната ни към този момент три години усвоява средства по оперативната стратегия на Евросъюза "Добро ръководство ". Но истината е, че методът по който се управлява тя - започвайки с държавното управление, няма нищо общо с положителното ръководство като система от наложителни стандарти и процедури. Те не са случайно съчинени, нито нереални университетски постулати. Принципите и практиките на положителното ръководство са квинтесенцията на актуалното обществено-политическо развиване. Те се одобряват като аксиоми и пренебрегването им е немислимо в страните, които се одобряват като "развити ". От тази позиция претенциите на някои български политици да ни одобряват в структурите на развитите страни (независимо дали става дума за еврозоната, Шенген или ОИСР) са нелепи - освен поради икономическата назадничавост, а най-много поради архаичността, незнанието и безотговорността, пропили ръководството у нас от горе до долу.
Ето единствено един образец. Поемайки властта, всяко държавно управление следва да дефинира задачата, която ще преследва, да оправдае доверието, получено от жителите. Логично е тази цел да бъде управническа конкретизация на главните задължения, поети в предизборното съревнование. Но дано подчертаем - конкретизация, която дава гаранции освен за яснота на желанията, само че и за измеримост на резултатите и явен отговор на въпроса реализирана ли е задачата, или не.
Българските държавни управления, изключително последните три, или въобще не дефинират задачата, която желаят да реализират за мандата си, или съзнателно прибягват до формулировки, които е невероятно да бъдат сведени до измерими резултати. Това се прави с едно транспарантно желание - каквото и да се направи (или да не се направи), да бъде показано като "успех ".
Обърнете внимание по какъв начин настоящото съдружно държавно управление на ГЕРБ и "Обединени патриоти " формулира своята "основна цел ": "Доходи, сигурност, стопански напредък, независимост и народна власт, мощ на предприемаческия дух, бистрота на ръководството. " Всеки студент незабавно би забелязал, че в тази ситуация са намесени голям брой разнообразни неща, някои от които подлежат на премерване и отчетност, други не, а също така са разнопорядкови и евентуално спорни. Безспорно най-оригиналният детайл на задачата е "силата на предприемаческия дух ", за чието премерване евентуално би трябвало да се прибегне към средствата, познати ни от кино лентата "Ловци на духове ".
Оттук нататък напълно разумно се подреждат цялостен куп пороци на държавната стратегия, които обуславят една неизбежна последица - тя е неизпълнима като базисен стратегически документ на ръководството на страната. Достатъчно е да отбележим безредното скупчване на десетки цели, които освен не са обвързани между тях, а постоянно си опонират. Преобладават пожелателни и даже метафорични формулировки, да не приказваме, че огромна част от задачите и ограниченията отразяват просто осъществяване на наложителни законови условия. Цялата държавна стратегия не е нищо повече от официално осъществяване на текст от Закона за администрацията. Поради тази причина (но освен поради нея) активността на кабинета е отвън и настрана от документа - той нито може, нито желае да го осъществя.
Втората специфичност е, че това държавно управление и цялата българска политическа класа не желаят да се регистрират пред народа. Добросъвестното поетапно отчитане на осъществяването на програмата не е единствено управническа процедура, то е израз на съблюдаването на базисни демократични полезности и правила. Ясно е, че ръководещите преглеждат страната като "бащиния " или най-малкото като взет под аренда обект, с който могат да вършат каквото си изискат за периода на контракта. Поради това те схващат прозрачността като някакво политическо воайорство и я свеждат до усърдно издание на монолозите на Бойко Борисов на съвещанията на Министерския съвет.
Всъщност прозрачността е просто инструмент на добросъвестната отчетност пред жителите - обществото би трябвало да получава информация и причини по отношение на управническите решения, с цел да преценя когато и да е дали страната се ръководи умело и добросъвестно - в сходство с утвърдените от него цели и поетите обещания. Ако не - да взема ограничения, освен това навременни.
Програмата на държавното управление не е досадно обвързване, което се извършва по метода "отбиване на номер ", а наложителен, освен това основен детайл от положителното демократично ръководство. Нейното профанизиране обаче дава притеснителна диагноза освен за качествата на ръководещите, а най-много за положението на обществото. Впрочем, в случай че има нещо скандално към неналичието на доклад за първата година от осъществяването на програмата, това е преди всичко мълчанието на опозицията. Което демонстрира, че тя нито управнически, нито морално-психологически е подготвена да бъде опция на днешното ръководство - без значение от гръмките й искания.
"Всяка година постигнатите резултати и главните процеси и трендове на икономическото и публичното развиване ще бъдат отразявани в годишен отчет, който ще дава насоки за допълнение или смяна в Програмата за ръководство. Резултатите от осъществяването ще бъдат представяни обществено на българските жители ".
Програма на държавното управление за европейско развиване на България, 2009 година.
С тези думи приключва въведението към управническата стратегия на държавното управление "Борисов 1 " - прочее, най-добре написаната държавна стратегия за целия български преход. (Как бе изпълнявана тя е обособен въпрос.) Тук откриваме една от основните особености на актуалното положително ръководство - неприкритост на процеса, отчетност за постиганите резултати, отговорност на получилите доверието на народа да го ръководят за избран интервал от време.
Десет години по-късно ситуацията е радикално променено. За никаква неприкритост и отчетност по време на мандата не става и дума. Както рече и отсече министърът на финансите, оценката на ръководството се дава от избори на избори. Управленската стратегия е обречена да отлежава в някое чекмедже, а държавното управление прави, каквото си науми. Донякъде е обяснимо - министър-председателят оправя Балканите, Европа и света, за такива "дреболии " няма време.
Неоспоримият факт, че от много време насам стратегиите на държавните управления са единствено за парлама и нито се извършват, нито регистрират, отразява две печални особености на българската страна и обществото ни. В своето единение те дават разумно пояснение за какво сме най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз, за какво сме на дъното на всички ранглисти и продължаваме да пропадаме под нея и за какво на инат на всички обстоятелства министър председателят на тази страна самонадеяно твърди, че тя "никога не е била толкоз добре ".
Първата специфичност е, че България се ръководи неприятно. Най-кратко казано - некадърно, безредно и безконтролно. Страната ни към този момент три години усвоява средства по оперативната стратегия на Евросъюза "Добро ръководство ". Но истината е, че методът по който се управлява тя - започвайки с държавното управление, няма нищо общо с положителното ръководство като система от наложителни стандарти и процедури. Те не са случайно съчинени, нито нереални университетски постулати. Принципите и практиките на положителното ръководство са квинтесенцията на актуалното обществено-политическо развиване. Те се одобряват като аксиоми и пренебрегването им е немислимо в страните, които се одобряват като "развити ". От тази позиция претенциите на някои български политици да ни одобряват в структурите на развитите страни (независимо дали става дума за еврозоната, Шенген или ОИСР) са нелепи - освен поради икономическата назадничавост, а най-много поради архаичността, незнанието и безотговорността, пропили ръководството у нас от горе до долу.
Ето единствено един образец. Поемайки властта, всяко държавно управление следва да дефинира задачата, която ще преследва, да оправдае доверието, получено от жителите. Логично е тази цел да бъде управническа конкретизация на главните задължения, поети в предизборното съревнование. Но дано подчертаем - конкретизация, която дава гаранции освен за яснота на желанията, само че и за измеримост на резултатите и явен отговор на въпроса реализирана ли е задачата, или не.
Българските държавни управления, изключително последните три, или въобще не дефинират задачата, която желаят да реализират за мандата си, или съзнателно прибягват до формулировки, които е невероятно да бъдат сведени до измерими резултати. Това се прави с едно транспарантно желание - каквото и да се направи (или да не се направи), да бъде показано като "успех ".
Обърнете внимание по какъв начин настоящото съдружно държавно управление на ГЕРБ и "Обединени патриоти " формулира своята "основна цел ": "Доходи, сигурност, стопански напредък, независимост и народна власт, мощ на предприемаческия дух, бистрота на ръководството. " Всеки студент незабавно би забелязал, че в тази ситуация са намесени голям брой разнообразни неща, някои от които подлежат на премерване и отчетност, други не, а също така са разнопорядкови и евентуално спорни. Безспорно най-оригиналният детайл на задачата е "силата на предприемаческия дух ", за чието премерване евентуално би трябвало да се прибегне към средствата, познати ни от кино лентата "Ловци на духове ".
Оттук нататък напълно разумно се подреждат цялостен куп пороци на държавната стратегия, които обуславят една неизбежна последица - тя е неизпълнима като базисен стратегически документ на ръководството на страната. Достатъчно е да отбележим безредното скупчване на десетки цели, които освен не са обвързани между тях, а постоянно си опонират. Преобладават пожелателни и даже метафорични формулировки, да не приказваме, че огромна част от задачите и ограниченията отразяват просто осъществяване на наложителни законови условия. Цялата държавна стратегия не е нищо повече от официално осъществяване на текст от Закона за администрацията. Поради тази причина (но освен поради нея) активността на кабинета е отвън и настрана от документа - той нито може, нито желае да го осъществя.
Втората специфичност е, че това държавно управление и цялата българска политическа класа не желаят да се регистрират пред народа. Добросъвестното поетапно отчитане на осъществяването на програмата не е единствено управническа процедура, то е израз на съблюдаването на базисни демократични полезности и правила. Ясно е, че ръководещите преглеждат страната като "бащиния " или най-малкото като взет под аренда обект, с който могат да вършат каквото си изискат за периода на контракта. Поради това те схващат прозрачността като някакво политическо воайорство и я свеждат до усърдно издание на монолозите на Бойко Борисов на съвещанията на Министерския съвет.
Всъщност прозрачността е просто инструмент на добросъвестната отчетност пред жителите - обществото би трябвало да получава информация и причини по отношение на управническите решения, с цел да преценя когато и да е дали страната се ръководи умело и добросъвестно - в сходство с утвърдените от него цели и поетите обещания. Ако не - да взема ограничения, освен това навременни.
Програмата на държавното управление не е досадно обвързване, което се извършва по метода "отбиване на номер ", а наложителен, освен това основен детайл от положителното демократично ръководство. Нейното профанизиране обаче дава притеснителна диагноза освен за качествата на ръководещите, а най-много за положението на обществото. Впрочем, в случай че има нещо скандално към неналичието на доклад за първата година от осъществяването на програмата, това е преди всичко мълчанието на опозицията. Което демонстрира, че тя нито управнически, нито морално-психологически е подготвена да бъде опция на днешното ръководство - без значение от гръмките й искания.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ