Антикомунистическото фиаско на Борисов
Александър МАРИНОВ
В последно време най-силното качество на Бойко Борисов – политическия инстинкт – стартира да го подвежда. Наистина, министър председателят наподобява очевидно раздразнителен и обезпокоен не от през вчерашния ден, а на обществените му словесни изцепки по инерция се гледа като на част от шоуто. Но до наскоро тези гафове на Борисов будеха основно смях и майтапи във Facebook и не пораждаха трайни политически последствия. Последите нелепи изказвания към локалните избори към този момент попадат в друга категория. Лидерът на партията стартира да поражда съществени рискове за политическите й позиции в директно бъдеще.
Част от бисерите на премиера демонстрират цялостна некадърност да се осмислят и трезво да се оценят пред обществото резултатите от вота. Дори и неизкушените в политическата просвета хора са наясно, че няма по какъв начин партия, изгубила 20 на 100 от гласовете спрямо предходните избори (и 35 на 100 в регионалните центрове), да е „ по-силна от всякога”. Пъченето с измъчената победа (не разясняваме средствата, благодарение на които бе постигната) се възприема от от ден на ден българи като знак за комплициране и боязън, а не за убеденост и мощ.
Неадекватността при оценката на изборните резултати има освен масовопсихично, само че и съответно политическо отражение. Усещането, че ГЕРБ губи силите си, ще докара до повишена податливост за съюзяване против най-голямата партия в новоизбраните общински препоръки, или най-малко на доста места ще увеличи внезапно цената на поддръжката. Това с цялостна мощ ще важи и за съдружните сътрудници в държавното управление. Тепърва ще забележим какво ще се наложи да заплащат ГЕРБ (в директния и преносния смисъл) да вземем за пример за поддръжката на Вътрешна македонска революционна организация и "Атака " в София.
На някои места (като Пловдив) ръководещите имат опция да си напазаруват васали, само че за мащабите на страната сходна тактичност е неосъществима. ГЕРБ така и така минаха всевъзможни рационални граници в обсебването на властовите и икономическите ресурси; в този момент империята няма сили да отбрани прекалено разпрострелите си територии и ще стартира да ги губи една по една. Вярно е, че позициите в дребните общини се усъвършенстват, само че това е наклонност с второстепенно политическо отражение.
В тези условия решаваща роля за най-малко частичното опазване на позициите на най-голямата партия в локалната власт би имала способността на нова, по-равноправна основа да се укрепват старите и да се построяват нови политически съюзи. Успешното осъществяване на сходна задача е значимо освен за реализиране на болшинство по обособени основни въпроси, само че и като предварителна защита на евентуалното доближаване сред съперниците. Прекият резултат от реторическите извършения на Борисов обаче водят в противоположна посока – те унищожават така и така дребното останали мостове и като че ли съзнателно консолидират съперниците и ги тласкат да търсят допирни точки между тях.
Най-яркият образец в това отношение е следващият опит на Борисов да се показа като уредник и подстрекател на антикомунизма в България. Тук към нормалните битово-биографични митове бяха добавени нови, концептуални политически послания. Лидерът на ГЕРБ разобличи градската десница като „ внуците на алената буржоазия” и показа резултатите от изборите в София като директно разследване от антидесния сговор на тези „ червени потомци” с Българска социалистическа партия.
Но персоналните изказвания на Борисов явно са му изглеждали незадоволителни, та в интервенцията бе притеглен различен фамозен оратор - обезверено търсещият някакво политическо възкресение Плевнелиев. Неговото държание добави солидна доза бутафорност към начинанието, тъй като преди четири години не различен, а точно градската десница изяви подготвеност да издигне кандидатурата му за втори президентски мандат. Тогава настоящият държавен глава просто се уплаши да тръгне против Борисов и се опита да потвърди, че всичко е ставало без негово познание (което, несъмнено, не е вярно).
Абсурдът на структурата „ десният антикомунистически ГЕРБ против обединените леви и псевдодесни комунисти” е явен. Какви „ антикомунисти” са Борисов, Плевнелиев и мнозина други видни дейци на ръководещата партия е добре известно от техните персонални и фамилни биографии. Опитът този етикет да бъде употребен за по-нататъшно покоряване на дясното пространство обаче ще има диаметрално противоположни последствия. Ако до момента преобладаващото болшинство от последователите на градската десница бяха склонни да поддържат („ с отвращение”) ГЕРБ против Българска социалистическа партия, а ръководителите на десните партии бяха принудени да се преценяват с тази настройка, то след речта за „ внуците на алената буржоазия” страницата е обърната. Това, несъмнено, не значи, че Българска социалистическа партия и "Демократична България " ще преминат в режим на директна колаборация, само че най-вероятно бариерата пред формулирането на сходни позиции по съответни политики в локалната власт ще бъде отстранена. А концентрирането на рецензии от разнообразни политически направления към метода, по който ГЕРБ упражнява властта, ще активизира публичното неодобрение.
Още по-голяма неточност на „ антикомуниста” Борисов бе, че сложи в един кюп "Демократична България " и гражданските придвижвания от вида на „ Спаси София”. С единствения си консултант тази групировка може би наподобява пренебрежим фактор в Столичния общински съвет, само че не трябва да се не помни огромната лична поддръжка за Борис Бонев и неуморната обществена интензивност на придвижването, най-много в обществените мрежи. Плахите опити на Йорданка Фандъкова да очертае някакви зони на съдействие със „ Спаси София” бяха пометени с един размах от обидните квалификации на нейния партиен шеф. Като се има поради, че новата столична администрация нито може, нито желае да направи основни промени в модела на ръководство на града, не е мъчно да се планува, че ходенето по тъгите на новия-стар кмет ще стартират от първия ден на четвъртия мандат.
Грубата политическа неточност на премиера бе неотложно закрепена и оценена от Цветан Цветанов, който показа своята – би трябвало да признаем изумително съответна – интерпретация на резултатите от изборите и последвалите реакции. Ключовите заключения в тази оценка бяха, първо, че е налице съществено оттегляне на ГЕРБ в регионалните градове, и второ, че Борисов не е трябвало да влиза в открит спор с десните и най-много, да наскърбява техните гласоподаватели.
Впрочем, деликатният разбор демонстрира, че през всичките тези години Борисов е бил в ролята на кукувицата, кръжаща над дясното гнездо. Важна част от неговата тактичност на опазване на властта бе точно обезличаване и изтласкване на десницата, включително посредством нейното примамване във властта посредством постове и лъжливи обещания за промени. Един от работещите причини бе точно „ ние всички сме антикомунисти”. С последните си изказвания министър председателят събори и последната част от тази олющена фасада.
Борисов и ГЕРБ (или по-точно това, което остана по върховете на партията) явно са неспособни на от малко малко обективно размишление по отношение на хода на политическите процеси. Идеята, че ръководещите могат да запазят позициите си или най-малко да забавят рухването от власт, като надянат одеждите на гневни антикомунисти, е показателна за степента на политическа и интелектуална некомпетентност.
Въпросът не е единствено в очевадното двуличие на сходна мимикрия (в управителните среди на ГЕРБ има повече членове на някогашната Българска комунистическа партия, в сравнение с в управлението на БСП). Самата концепция, че този вид писклив антикомунизъм може да носи някаква известност в обществото, е безнадеждно ялова. Не е инцидентно, че новите цивилен детайли на градската десница изцяло са изоставили сходен метод и вярно се преориентират от слагане на етикети към разбор на политики и формулиране на по-добри други възможности.
В последно време най-силното качество на Бойко Борисов – политическия инстинкт – стартира да го подвежда. Наистина, министър председателят наподобява очевидно раздразнителен и обезпокоен не от през вчерашния ден, а на обществените му словесни изцепки по инерция се гледа като на част от шоуто. Но до наскоро тези гафове на Борисов будеха основно смях и майтапи във Facebook и не пораждаха трайни политически последствия. Последите нелепи изказвания към локалните избори към този момент попадат в друга категория. Лидерът на партията стартира да поражда съществени рискове за политическите й позиции в директно бъдеще.
Част от бисерите на премиера демонстрират цялостна некадърност да се осмислят и трезво да се оценят пред обществото резултатите от вота. Дори и неизкушените в политическата просвета хора са наясно, че няма по какъв начин партия, изгубила 20 на 100 от гласовете спрямо предходните избори (и 35 на 100 в регионалните центрове), да е „ по-силна от всякога”. Пъченето с измъчената победа (не разясняваме средствата, благодарение на които бе постигната) се възприема от от ден на ден българи като знак за комплициране и боязън, а не за убеденост и мощ.
Неадекватността при оценката на изборните резултати има освен масовопсихично, само че и съответно политическо отражение. Усещането, че ГЕРБ губи силите си, ще докара до повишена податливост за съюзяване против най-голямата партия в новоизбраните общински препоръки, или най-малко на доста места ще увеличи внезапно цената на поддръжката. Това с цялостна мощ ще важи и за съдружните сътрудници в държавното управление. Тепърва ще забележим какво ще се наложи да заплащат ГЕРБ (в директния и преносния смисъл) да вземем за пример за поддръжката на Вътрешна македонска революционна организация и "Атака " в София.
На някои места (като Пловдив) ръководещите имат опция да си напазаруват васали, само че за мащабите на страната сходна тактичност е неосъществима. ГЕРБ така и така минаха всевъзможни рационални граници в обсебването на властовите и икономическите ресурси; в този момент империята няма сили да отбрани прекалено разпрострелите си територии и ще стартира да ги губи една по една. Вярно е, че позициите в дребните общини се усъвършенстват, само че това е наклонност с второстепенно политическо отражение.
В тези условия решаваща роля за най-малко частичното опазване на позициите на най-голямата партия в локалната власт би имала способността на нова, по-равноправна основа да се укрепват старите и да се построяват нови политически съюзи. Успешното осъществяване на сходна задача е значимо освен за реализиране на болшинство по обособени основни въпроси, само че и като предварителна защита на евентуалното доближаване сред съперниците. Прекият резултат от реторическите извършения на Борисов обаче водят в противоположна посока – те унищожават така и така дребното останали мостове и като че ли съзнателно консолидират съперниците и ги тласкат да търсят допирни точки между тях.
Най-яркият образец в това отношение е следващият опит на Борисов да се показа като уредник и подстрекател на антикомунизма в България. Тук към нормалните битово-биографични митове бяха добавени нови, концептуални политически послания. Лидерът на ГЕРБ разобличи градската десница като „ внуците на алената буржоазия” и показа резултатите от изборите в София като директно разследване от антидесния сговор на тези „ червени потомци” с Българска социалистическа партия.
Но персоналните изказвания на Борисов явно са му изглеждали незадоволителни, та в интервенцията бе притеглен различен фамозен оратор - обезверено търсещият някакво политическо възкресение Плевнелиев. Неговото държание добави солидна доза бутафорност към начинанието, тъй като преди четири години не различен, а точно градската десница изяви подготвеност да издигне кандидатурата му за втори президентски мандат. Тогава настоящият държавен глава просто се уплаши да тръгне против Борисов и се опита да потвърди, че всичко е ставало без негово познание (което, несъмнено, не е вярно).
Абсурдът на структурата „ десният антикомунистически ГЕРБ против обединените леви и псевдодесни комунисти” е явен. Какви „ антикомунисти” са Борисов, Плевнелиев и мнозина други видни дейци на ръководещата партия е добре известно от техните персонални и фамилни биографии. Опитът този етикет да бъде употребен за по-нататъшно покоряване на дясното пространство обаче ще има диаметрално противоположни последствия. Ако до момента преобладаващото болшинство от последователите на градската десница бяха склонни да поддържат („ с отвращение”) ГЕРБ против Българска социалистическа партия, а ръководителите на десните партии бяха принудени да се преценяват с тази настройка, то след речта за „ внуците на алената буржоазия” страницата е обърната. Това, несъмнено, не значи, че Българска социалистическа партия и "Демократична България " ще преминат в режим на директна колаборация, само че най-вероятно бариерата пред формулирането на сходни позиции по съответни политики в локалната власт ще бъде отстранена. А концентрирането на рецензии от разнообразни политически направления към метода, по който ГЕРБ упражнява властта, ще активизира публичното неодобрение.
Още по-голяма неточност на „ антикомуниста” Борисов бе, че сложи в един кюп "Демократична България " и гражданските придвижвания от вида на „ Спаси София”. С единствения си консултант тази групировка може би наподобява пренебрежим фактор в Столичния общински съвет, само че не трябва да се не помни огромната лична поддръжка за Борис Бонев и неуморната обществена интензивност на придвижването, най-много в обществените мрежи. Плахите опити на Йорданка Фандъкова да очертае някакви зони на съдействие със „ Спаси София” бяха пометени с един размах от обидните квалификации на нейния партиен шеф. Като се има поради, че новата столична администрация нито може, нито желае да направи основни промени в модела на ръководство на града, не е мъчно да се планува, че ходенето по тъгите на новия-стар кмет ще стартират от първия ден на четвъртия мандат.
Грубата политическа неточност на премиера бе неотложно закрепена и оценена от Цветан Цветанов, който показа своята – би трябвало да признаем изумително съответна – интерпретация на резултатите от изборите и последвалите реакции. Ключовите заключения в тази оценка бяха, първо, че е налице съществено оттегляне на ГЕРБ в регионалните градове, и второ, че Борисов не е трябвало да влиза в открит спор с десните и най-много, да наскърбява техните гласоподаватели.
Впрочем, деликатният разбор демонстрира, че през всичките тези години Борисов е бил в ролята на кукувицата, кръжаща над дясното гнездо. Важна част от неговата тактичност на опазване на властта бе точно обезличаване и изтласкване на десницата, включително посредством нейното примамване във властта посредством постове и лъжливи обещания за промени. Един от работещите причини бе точно „ ние всички сме антикомунисти”. С последните си изказвания министър председателят събори и последната част от тази олющена фасада.
Борисов и ГЕРБ (или по-точно това, което остана по върховете на партията) явно са неспособни на от малко малко обективно размишление по отношение на хода на политическите процеси. Идеята, че ръководещите могат да запазят позициите си или най-малко да забавят рухването от власт, като надянат одеждите на гневни антикомунисти, е показателна за степента на политическа и интелектуална некомпетентност.
Въпросът не е единствено в очевадното двуличие на сходна мимикрия (в управителните среди на ГЕРБ има повече членове на някогашната Българска комунистическа партия, в сравнение с в управлението на БСП). Самата концепция, че този вид писклив антикомунизъм може да носи някаква известност в обществото, е безнадеждно ялова. Не е инцидентно, че новите цивилен детайли на градската десница изцяло са изоставили сходен метод и вярно се преориентират от слагане на етикети към разбор на политики и формулиране на по-добри други възможности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ