Политически боулинг с непредвидим ефект
Александър МАРИНОВ
Свръхактивността на основния прокурор, демонстрирана директно след встъпването му в служба, не бе непредвидена. Специфичната й шоу стилистика – също.
Голямата неизясненост е обвързвана с три въпроса: за какво тъкмо в този момент, за какво тъкмо тези цели и за какво в такова комбиниране, напомнящо война на доста фронтове. На пръв взор разгръщащата се драма припомня сюжета КТБ (някои създатели направиха забавна параленост на съвпаденията), само че аналогиите имат съображение най-вече от позиция на инструментариума, а не на целеполагането и неговата мотивация. Мащабът и многопосочните последствия също са разнообразни (без да омаловажаваме четирите милиарда, които платихме поради игрите към банката на Цветан Василев).
Ако стартираме от изясняването на момента, то главните характерности на обстановката в страната разрешават тя да бъде избрана като „ идеалната криза” (по прилика с кино лентата „ Идеалната буря”). Имаме комбиниране от
няколко извънредно неподходящи фактора.
Първо, сплит от тежки проблеми, засягащи съществуването на болшинството от народа, за които директно отговорно е ръководството на страната във всичките клонове на властта – законодателна, изпълнителна и правосъдна. В същото време най-малко първите управляващи не престават да работят извънредно несъответстващо, а връзките им с обществото са цялостен неуспех.
Второ, протича изострящ се конфликт за преразпределяне на бизнес територии. Особеното на най-видимата част от този развой – борбата за „ мекия” хазарт (лотариите) – е, че с изключение на съответни бизнес субекти тя директно визира и върховете на страната, която през годините не е решавала проблемите, а ги е задълбочавала.
Трето, все по-пряко деяние на външни фактори, от които най-актуалният е новата степен на интензивност на американската администрация по проблемите на корупцията в България. Тези дни дипломат Херо Мустафа анонсира, че следва оповестяването на първия българин със възбрана да посещава Съединени американски щати и „ успокои”, че скоро ще има и други такива.
Може да се добави и нестихващата вълна от тежки закононарушения, макар че интензивността в това направление има по-скоро отвличаща публичното внимание цел.
Трите детайла в своята цялост слагат под остра и непосредствена опасност политическия хайлайф (най-вече управляващите), само че и всички институции. Обществото все по-ясно демонстрира, че безкомпромисно ще търси отговорност. В тази обстановка са нужни освен виновници, само че и воин, който да размахва меча на възмездието. Една от забележимите към този момент кандидатури за тази роля е на основния прокурор Иван Гешев, който показваше афинитет към нея още на предходните си длъжности.
По-смелата догадка (и по-малко известна към този момент )
е, че почналата преди десетина дни огромна интервенция на основния прокурор цели с един удар да събори или разклати съдбовно (и сложи под контрол) всички вероятни трудности по пътя към пиедестала на Върховния и Единствен Борец за Справедливост. Алтернативното допускане е, че Гешев обслужва нечии ползи (тук в общественото пространство се стартират няколко версии – Борисов, Пеевски, американците), т.е. съставлява просто инструмент в непознати ръце.
Втората догадка се обосновава с причини и наподобява по-близо до стандартното пояснение на българската властова действителност, само че има една съществена уязвимост – не регистрира спорните и нееднозначни последствия от нанасяните удари, които не се вписват напълно в ползите на нито една от нормалните обвинени страни.
Ето единствено един образец. Атаката против Васил Божков се вписва в публикуваните изказвания за изострен бизнес спор сред него и други първостепенни бизнес фактори, близки с властта. Но в това време тази офанзива неизбежно нанася тежък удар върху министъра на финансите, който освен е основна фигура в държавното управление и персонално доста непосредствен до премиера, само че в това време е обвързван с някои от тези водеши бизнес фактори. В не по-малка степен (макар и косвено) резултатите могат да обиден и някогашния основен прокурор, който на новата си позиция неизбежно ще би трябвало да вземе (позакъсняло) отношение към извънредно деликатни въпроси.
Още по-трудно е да се изясни
за какво бе належащо тъкмо в този момент да се отваря открита война против президента Радев. Твърденията, че това дава отговор на ползите на Борисов, който се цели в идващия президентски мандат, не са задоволително безапелационни. До октомври 2021 година има доста време, а непосредствената задача на ръководещите е да оцелеят в разгара на рецесията. Точно в този миг Бойко Борисов няма полза да атакува по този начин нападателно президента, тъй като е известно, че Радев не е измежду хората, които ще се свият или ще подложат и другата буза. Не е инцидентно, че воден от политическия си инстинкт, министър председателят незабавно заявява неутралитет в разгарящия се спор и даже забрани на министрите да разясняват ставащото.
В подтекста на по-горните разсъждения, разумно наподобява обяснението, че офанзивата на основния прокурор против Румен Радев има чисто имиджови цели – да удари по неговата известност за да го лиши от обществения статут на единствен безкористен институционален бранител на обществения интерес. Докато доверието към президента е ненакърнено, претенциите на други властови фактори към тази роля са лишени от шансове за триумф. Разбира се, цената, която държавността заплаща за тази интервенция, е доста висока – (зло)употребата на държавните институции води до верига от дълготрайни отрицателни последствия.
Особено като се регистрират редица извънредно противоречиви моменти в цялата композиция против президента, надали имаше подозрение, че отговор ще последва. Публичната страна на този отговор пристигна в обръщението на Радев към народа. Прави усещане асиметричността на реакцията – контраатаката бе ориентирана против държавното управление, а не против основния прокурор. В това има логичност – президентът отстоява политическите си позиции и удостоверява определената задача, вместо да влиза в спор по юридически проблеми. Отделен въпрос е на какви предпоставки (интерпретации на дейностите на Гешев) стъпва определеният курс на деяние. Изборът на първата или втората догадка сега не е решителен, само че
може да има стратегически последствия.
Как ще се развият по-нататък почналите процеси, е мъчно да се планува. Едно е ясно – духът няма по какъв начин да бъде върнат в бутилката. Свидетели сме на рядко срещано единогласие измежду анализаторите от разнообразни научни области и идейно-политически разцветки (с изключение на няколко провалени обществени фигури и маргинализирани псевдоексперти). Почти всички авторитетни експерти се сплотяват към два извода – че дейностите против Румен Радев са (меко казано) уязвими от позиция на конституционните и законовите правила и че крайният резултат ще бъде по-скоро повишение, а не намаление известността на президента.
Проблемът е, че потвърждаването или повишението на публичното доверие към президента (както и свалянето на доверието от правителството) не водят към ясни разновидности на решение на неотложните и задълбочаващи се проблеми. Ескалацията на публичната сдържаност към днешното ръководство върви ръка за ръка с упованието да се предложи и осъществя опция, а такава към този момент не се обрисува.
Свръхактивността на основния прокурор, демонстрирана директно след встъпването му в служба, не бе непредвидена. Специфичната й шоу стилистика – също.
Голямата неизясненост е обвързвана с три въпроса: за какво тъкмо в този момент, за какво тъкмо тези цели и за какво в такова комбиниране, напомнящо война на доста фронтове. На пръв взор разгръщащата се драма припомня сюжета КТБ (някои създатели направиха забавна параленост на съвпаденията), само че аналогиите имат съображение най-вече от позиция на инструментариума, а не на целеполагането и неговата мотивация. Мащабът и многопосочните последствия също са разнообразни (без да омаловажаваме четирите милиарда, които платихме поради игрите към банката на Цветан Василев).
Ако стартираме от изясняването на момента, то главните характерности на обстановката в страната разрешават тя да бъде избрана като „ идеалната криза” (по прилика с кино лентата „ Идеалната буря”). Имаме комбиниране от
няколко извънредно неподходящи фактора.
Първо, сплит от тежки проблеми, засягащи съществуването на болшинството от народа, за които директно отговорно е ръководството на страната във всичките клонове на властта – законодателна, изпълнителна и правосъдна. В същото време най-малко първите управляващи не престават да работят извънредно несъответстващо, а връзките им с обществото са цялостен неуспех.
Второ, протича изострящ се конфликт за преразпределяне на бизнес територии. Особеното на най-видимата част от този развой – борбата за „ мекия” хазарт (лотариите) – е, че с изключение на съответни бизнес субекти тя директно визира и върховете на страната, която през годините не е решавала проблемите, а ги е задълбочавала.
Трето, все по-пряко деяние на външни фактори, от които най-актуалният е новата степен на интензивност на американската администрация по проблемите на корупцията в България. Тези дни дипломат Херо Мустафа анонсира, че следва оповестяването на първия българин със възбрана да посещава Съединени американски щати и „ успокои”, че скоро ще има и други такива.
Може да се добави и нестихващата вълна от тежки закононарушения, макар че интензивността в това направление има по-скоро отвличаща публичното внимание цел.
Трите детайла в своята цялост слагат под остра и непосредствена опасност политическия хайлайф (най-вече управляващите), само че и всички институции. Обществото все по-ясно демонстрира, че безкомпромисно ще търси отговорност. В тази обстановка са нужни освен виновници, само че и воин, който да размахва меча на възмездието. Една от забележимите към този момент кандидатури за тази роля е на основния прокурор Иван Гешев, който показваше афинитет към нея още на предходните си длъжности.
По-смелата догадка (и по-малко известна към този момент )
е, че почналата преди десетина дни огромна интервенция на основния прокурор цели с един удар да събори или разклати съдбовно (и сложи под контрол) всички вероятни трудности по пътя към пиедестала на Върховния и Единствен Борец за Справедливост. Алтернативното допускане е, че Гешев обслужва нечии ползи (тук в общественото пространство се стартират няколко версии – Борисов, Пеевски, американците), т.е. съставлява просто инструмент в непознати ръце.
Втората догадка се обосновава с причини и наподобява по-близо до стандартното пояснение на българската властова действителност, само че има една съществена уязвимост – не регистрира спорните и нееднозначни последствия от нанасяните удари, които не се вписват напълно в ползите на нито една от нормалните обвинени страни.
Ето единствено един образец. Атаката против Васил Божков се вписва в публикуваните изказвания за изострен бизнес спор сред него и други първостепенни бизнес фактори, близки с властта. Но в това време тази офанзива неизбежно нанася тежък удар върху министъра на финансите, който освен е основна фигура в държавното управление и персонално доста непосредствен до премиера, само че в това време е обвързван с някои от тези водеши бизнес фактори. В не по-малка степен (макар и косвено) резултатите могат да обиден и някогашния основен прокурор, който на новата си позиция неизбежно ще би трябвало да вземе (позакъсняло) отношение към извънредно деликатни въпроси.
Още по-трудно е да се изясни
за какво бе належащо тъкмо в този момент да се отваря открита война против президента Радев. Твърденията, че това дава отговор на ползите на Борисов, който се цели в идващия президентски мандат, не са задоволително безапелационни. До октомври 2021 година има доста време, а непосредствената задача на ръководещите е да оцелеят в разгара на рецесията. Точно в този миг Бойко Борисов няма полза да атакува по този начин нападателно президента, тъй като е известно, че Радев не е измежду хората, които ще се свият или ще подложат и другата буза. Не е инцидентно, че воден от политическия си инстинкт, министър председателят незабавно заявява неутралитет в разгарящия се спор и даже забрани на министрите да разясняват ставащото.
В подтекста на по-горните разсъждения, разумно наподобява обяснението, че офанзивата на основния прокурор против Румен Радев има чисто имиджови цели – да удари по неговата известност за да го лиши от обществения статут на единствен безкористен институционален бранител на обществения интерес. Докато доверието към президента е ненакърнено, претенциите на други властови фактори към тази роля са лишени от шансове за триумф. Разбира се, цената, която държавността заплаща за тази интервенция, е доста висока – (зло)употребата на държавните институции води до верига от дълготрайни отрицателни последствия.
Особено като се регистрират редица извънредно противоречиви моменти в цялата композиция против президента, надали имаше подозрение, че отговор ще последва. Публичната страна на този отговор пристигна в обръщението на Радев към народа. Прави усещане асиметричността на реакцията – контраатаката бе ориентирана против държавното управление, а не против основния прокурор. В това има логичност – президентът отстоява политическите си позиции и удостоверява определената задача, вместо да влиза в спор по юридически проблеми. Отделен въпрос е на какви предпоставки (интерпретации на дейностите на Гешев) стъпва определеният курс на деяние. Изборът на първата или втората догадка сега не е решителен, само че
може да има стратегически последствия.
Как ще се развият по-нататък почналите процеси, е мъчно да се планува. Едно е ясно – духът няма по какъв начин да бъде върнат в бутилката. Свидетели сме на рядко срещано единогласие измежду анализаторите от разнообразни научни области и идейно-политически разцветки (с изключение на няколко провалени обществени фигури и маргинализирани псевдоексперти). Почти всички авторитетни експерти се сплотяват към два извода – че дейностите против Румен Радев са (меко казано) уязвими от позиция на конституционните и законовите правила и че крайният резултат ще бъде по-скоро повишение, а не намаление известността на президента.
Проблемът е, че потвърждаването или повишението на публичното доверие към президента (както и свалянето на доверието от правителството) не водят към ясни разновидности на решение на неотложните и задълбочаващи се проблеми. Ескалацията на публичната сдържаност към днешното ръководство върви ръка за ръка с упованието да се предложи и осъществя опция, а такава към този момент не се обрисува.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ