Александър Маринов През последните месеци наблюдаваме един като цяло логичен

...
Александър Маринов През последните месеци наблюдаваме един като цяло логичен
Коментари Харесай

Докъде е готова да отиде БСП?

Александър Маринов

През последните месеци следим един като цяло логически политически развой. От една страна, ръководещите вършат неточност след неточност и затъват във вътрешни междуособици. Това, че "ерата ГЕРБ/Борисов " е към края си, към този момент се регистрира от от ден на ден наблюдаващи (включително и от тези, които заради характерни претекстове настояват обратното). От друга страна, опозицията набира кураж и се радикализира. Всъщност най-точно би било да приказваме основно за Българска социалистическа партия, защото останалите просто имитират опозиционност, с цел да извлекат последните вероятни изгоди от колаборацията с ГЕРБ. (Не броим извънпарламентарните фрагменти вляво и вдясно, които още не могат да дойдат на себе си.)

Няма спор, че в настоящия парламент Българска социалистическа партия показва доста по-различно държание от това, което бяхме привикнали да следим с скука и страдание при Станишев и Миков. Под въздействието на голям брой аргументи, само че най-много поради персоналния жанр на Корнелия Нинова социалистите се трансфораха освен в по-многобройна, само че и в по-агресивна, "хапеща " парламентарна съпротива. Забелязва се "хъс " за борба, няма боязън да се удря и да се понасят удари - нужна причина да се внуши публично доверие, че партията има кураж и подготвеност да ръководи.

Само за шест месеца Българска социалистическа партия направи повече радикални стъпки, в сравнение с за предходните 15 години. В началото на предходната есен бойкотира отчасти работата на Народното събрание (макар и с неособено безапелационни аргументи). Неотдавна кметовете социалисти напуснаха управлението на Националното съдружие на общините в символ на митинг против непрозрачното и незаслужено систематизиране на средства от централните управляващи. А преди дни - в отговор на скандалните ремонти в Изборния кодекс - бе взето решение за повсеместен протест на Народното събрание. Наистина, от ГЕРБ доста бързо дадоха заден ход и бе в действителност занимателно да се слушат обърканите им оправдания. В този смисъл социалистите сигурно реализираха значим тактически триумф. Но това не анулира основния въпрос - а какво по-нататък?

Наред с забележимите прерогативи наложилият се метод на държание на Българска социалистическа партия има основни недостатъци. Най-важната измежду тях е неналичието на по-дългосрочна политическа тактика, която да придава смисъл и поредност на обособените ситуационни реакции. Поради това постигнатите поотделно тактически триумфи не водят до трайно конкурентно преимущество пред главния съперник. Българска социалистическа партия нанася мъчителни удари на ГЕРБ, "пуска му репутационна кръв ", само че не съумява да го повали, като че ли разчита ръководещите да паднат сами или да избягат от полесражението. Да не приказваме, че липсва най-важното (според класическото определение на сър Базил Лидл Харт) - тактиката би трябвало да проектира освен спечелването на войната, а най-много мира след нейното привършване.

Това води до една напълно съответна накърнимост в държанието на Българска социалистическа партия - липсва изясненост за вероятната последователност на дейностите, в случай че подхванатата офанзива не даде упования резултат. Не е мъчно да се планува, че ГЕРБ ще приложат позната тактичност - на думи отстъпват ( "съобразявайки се с публичното мнение "), а на процедура ще се постараят всъщност да запазят всички значими за тях промени, жертвайки ползите на сътрудниците. В дадения случай е ясно, че не преференциите вълнуват ръководещите (това е проблем на ДПС), а механиката на изборната администрация. Следователно евентуалното развиване ще се показва във възобновяване на предходните прагове на преференциите и избор на нова ЦИК (по усета на мнозинството), а останалите промени (ключови за въздействието върху изборните резултати) ще бъдат възпроизведени. Тогава какво прави Българска социалистическа партия и какъв брой надалеч е подготвена да отиде?

Сам по себе си протестът на Народното събрание е една задоволително радикална стъпка, само че тя би имала резултат единствено в случай че болшинството е същински загрижено за качеството на представителната народна власт. Както ясно се вижда, пагубният спад в доверието към законодателната власт изобщо не безпокои множеството партии в Народното събрание, защото не виждат основни отрицателни последствия за себе си. Те са подготвени да доунищожат жалките останки от репутацията на този парламент по простата причина, че не виждат в това спънка да попаднат и в идващия.

Тук воплите към "прогресивната интернационална общност " нямат никакъв резултат, защото нашите сътрудници са заинтересувани само от своите ползи - в случай че ръководещите в България вършат нужното в това отношение, те ще бъдат хвалени и подкрепяни. Лицемерието на ЕНП в това отношение е впечатляващо, само че не е изолиран случай. Както виждаме, даже и основни фигури от ПЕС, ръководена от някогашния ръководител на Българска социалистическа партия, не се свенят да хвалят Борисов и ръководещите у нас. Нищо персонално, просто бизнес!

Възможни са още по-радикални стъпки, само че те биха означавали Българска социалистическа партия в действителност да се разгласи срещу наложилата се система като цяло, а не против един неин ситуационен откъс. Например при удостоверение на съмненията за операции на изборните резултати да откаже да ги признае, респ. - да отдръпна представителите си (както постъпи албанската съпротива, чиито депутати групово върнаха мандатите си). Ако в действителност претендира да поведе похода за радикална смяна, Българска социалистическа партия би трябвало да е подготвена да среже пъпната шнур със в този момент настоящата система, а това в действителност е тежко решение със съществени последствия за съответни групи и техните ползи.

Дилемата пред социалистите има и друго измерение - дали те са подготвени да се откажат от присъединяване във властта с цената на взаимни отстъпки със статуквото. Много евентуално е скоро Българска социалистическа партия да се окаже пред сложен избор - да влезе в коалиция с Движение за права и свободи или с ГЕРБ и по този метод да си обезпечи връщане на власт или да отхвърли априори сходно съглашателство, да остане в съпротива и да се бори за нужното публично доверие (или да изчака появяването на допустим партньор). За партия като Българска социалистическа партия - след толкоз години отвън ръководството, това би било доста мъчително решение, само че въпреки всичко (в стратегически план) доста по-правилно от всяко конюнктурно съглашателство. Не е загадка, че към този момент има авторитетни среди в социалистическата партия, които не изключват и даже сондират разнообразни сходни разновидности.

Истинското тестване пред Българска социалистическа партия е обвързвано не с готовността да се изричат мощни думи и даже не с поведенческите демонстрации на алегорична радикална опозиционност. Скоро ще пристигна моментът на истината и ще стане ясно дали социалистите са подготвени да преминат своя Рубикон. Истинските промени (за разлика от имитацията на промяна) имат цена и изискват жертви. Ако Българска социалистическа партия в действителност е подготвена да застане на страната на народа и да способства за премахването на уродливия модел на ръководство, тя би трябвало да потвърди, че е способна да превъзмогне моментните изкушения на властта, колкото и мощни да са те. По този метод ще бъдат опровергани и подозренията в зависимости на обособени нейни управителни дейци.

А в случай че остане в рамките на декларативната опозиционност, ще понесе неизбежните последствия - наред с останалите протагонисти на статуквото. Ситуацията в действителност е трагична, хубавото е, че доста скоро ще стане дефинитивно ясно кой кой е.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР