Какво губиш, когато печелиш
Александър МАРИНОВ
Предположението, че главните политически партии няма да създадат даже опит за изчерпателен и самокритичен разбор на изборните резултати, се оправда. Следизборната среща на ГЕРБ предстоящо се трансформира в следващия моноспектакъл на Бойко Борисов, кулминирал в смехотворното изказване, че „ през днешния ден ГЕРБ е по-силен от всякога”. В реалност ръководещата партия губи забележителна част от доверието на гласоподавателите, като най-драстично е отстъплението в десетте най-големи регионални града (над 175 хиляди гласа или 30 на 100 по-малко спрямо постигнатото на локалните избори през 2015 г.) Още по-пълна оценка за резултатите на ГЕРБ даде Цветан Цветанов, който може да бъде признат за потенциал по отношение на изборните действия на партията. Според него ГЕРБ губи над 100 хиляди гласа на тези избори, в случай че се регистрират получените гласове за партийни листи за страната като цяло.
Заседанието на Националния съвет на Българска социалистическа партия мина по-нормално – въпреки всичко социалистическата партия е може би единствената у нас, която резервира някакви стандарти на вътрешнопартийна народна власт. Но и там не мина без деформиране на обективния взор за сметка на тенденциозни тълкования, употребявани като оръжие в конфликта сред управлението на партията и така наречен вътрешнопартийна съпротива. Както в разбора, показан от Изпълнителното бюро, по този начин и в различния документ, импортиран от няколко десетки членове на Народно събрание, са примесени по неприемлив метод правилни изводи и пресилени, даже искрено манипулативни изказвания.
Противниците на Нинова, макар че до един са опитни политици, вършат една обикновена неточност – съпоставят гласове, получени на разнообразни типове избори (например, 955 хиляди на парламентарните през 2017 година с 434 хиляди на последните местни). И студентите по политология знаят, че на другите избори има кардинално разнообразни претекстове за присъединяване и заради това – основни отклонения в изборната интензивност. В отчета на управлението също се прави пресиленият извод, че „ Българска социалистическа партия се завръща в локалната власт”. Независимо от извоюваните четири кметски мандата в регионални градове и положителното показване в София, това изказване е много противоречиво.
В реалност, числата демонстрират спорни, само че несъществени трендове, в случай че съпоставим резултатите на Българска социалистическа партия на одеве отминалите локални избори с тези преди четири години (тогава, след пагубната коалиция с Движение за права и свободи, партията удари електоралното си дъно за интервала на прехода). Сега Българска социалистическа партия – независимо или в локални обединения - завоюва кметските места в 58 общини (срещу 60 през 2015-а), само че има растеж на извоюваните мандати за общински съветници (1006 против 930). Има прогрес и по повод представянето в множеството регионални градове, само че в това време оттегляне в по-малките общини.
Тази некадърност за справедлив разбор се трансформира в непреодолима спънка за набелязване на ефикасни ограничения за превъзмогване на електоралната застоялост на Българска социалистическа партия, тъй като такава без подозрение е налице. Факт е, че на тези локални избори социалистическата партия е получила към 44 хиляди гласа повече спрямо 2015 година, само че в случай че се регистрира, че по-голямата част от този растеж е реализиран в София и Русе, правилният извод е, че географията на политическото въздействие на Българска социалистическа партия не се уголемява.
Нещо повече, има съществени причини в интерес на противното изказване. В предходен разбор обосновахме заключението, че в регионалните градове ГЕРБ бележат съществено оттегляне, а Българска социалистическа партия усъвършенства своите позиции. Картината обаче е напълно друга, в случай че се обърнем към по-малките общини. На основата на разбора на извоюваните кметски мандати в общините на 11-те най-големи области на страната (като изключим столицата), може да се каже, че ГЕРБ и Движение за права и свободи сензитивно усъвършенстват позициите си, Българска социалистическа партия тъпче на едно място, а „ огромните губещи” са другите партии, локалните обединения и самостоятелните претенденти, издигнати от инициативни комитети.
Ето някои по-конкретни данни. В общините на 9 от 11 области ГЕРБ усилва или резервира броя на извоюваните кметски мандати (изключенията са Благоевград и Ямбол). Движение за права и свободи също усъвършенства достиженията си в 5 от 11-те области. Като цяло ГЕРБ е спечелил 7 кметски мандата повече, а Движение за права и свободи – 5. Броят на извоюваните от Българска социалистическа партия кметски мандати в дребните общини от посочените 11 области остава същият, както преди четири години. Спечелилите претенденти, издигнати от други партии, локални обединения и инициативни комитети, в този момент са с 14 по-малко, спрямо 2015-а.
Може да се направи извод, че е налице наклонност на намаляване на доверието и политическата поддръжка за ГЕРБ и Движение за права и свободи в множеството регионални центрове, само че и противоположна наклонност на усилване на това въздействие в по-малките общини. Двете партии печелят повече места в общинските препоръки, повече кметове на общини, а и резултатите им от позиция на получените гласове са по-добри спрямо 2015-а.
Важно е да се означи, че подобряването на позициите на ГЕРБ и Движение за права и свободи протича не в изискванията на конкуренция сред двете партии, а в противен случай – при доста добре синхронизирано, въпреки и скрито партньорство сред тях. Понякога обаче резултатите от този ортаклък са толкоз явни, че всички старания за камуфлаж са напразни.
Най-фрапиращи обстоятелства за подмолните сделки сред ГЕРБ и Движение за права и свободи са налице в Хасковска област. Въпреки обичайно положителните резултати на своите претенденти (обикновено над 15 % на първи тур), този път Движение за права и свободи не издигна претендент в Хасково и претендентът на ГЕРБ завоюва на първи тур. Резултатите от секциите в общината с най-вече турско население демонстрират ясно поддръжката на гласоподавателите на Движение за права и свободи за претендента на ГЕРБ. На собствен ред ГЕРБ „ върна жеста” в Маджарово, като без всевъзможни причини отдръпна управлявалия три мандата Милко Армутлиев и претендентът на Движение за права и свободи завоюва още на първи тур. За да е картината цялостна, може да се добави, че и на двете места ГЕРБ и Движение за права и свободи дружно ще имат болшинство в общинските препоръки.
Между другото, съдействие с Движение за права и свободи, въпреки и в по-малка степен, е осъществила и Българска социалистическа партия. В шест общини социалистите са подкрепили победили претенденти, издигнати от придвижването, а на едно място (Девин) даже са в публична коалиция с Движение за права и свободи. От тази позиция упреците на социалистите към ГЕРБ и Движение за права и свободи за избирателен сговор не са изцяло безапелационни. По-точно би било да се каже, че просто тези две партии са доста по-добри майстори на политическите покупко-продажби.
Разбира се, изводите за разширението на въздействието на ГЕРБ и Движение за права и свободи в по-малките общини би трябвало да бъдат допълнени с изясняването на инструментите за постигането на този прогрес. А тези принадлежности са напълно от „ черния” боеприпас – следен и платен избор, операции на изборния развой и изборните бумаги, недодялан напън върху гласоподавателите с цялата мощност на централната и изключително на локалната власт, невиждана експанзия против претендентите на други партии и на инициативни комитети. Отделно внимание заслужава големият брой недействителни бюлетини, най-малко за част от които има съществени учредения да се счита, че са били направени съзнателно такива.
В огромните градове този боеприпас не работи (или не работи в толкоз огромна степен), което е главната причина за отлива от ГЕРБ. В дребното обитаемо място обаче хората са оставени напълно на произвола на локалните феодали и са принудени да се подчинят на политическия шантаж. Това изяснява фрапиращото предимство на претендентите на властта в голям брой дребни общини, което тук-там придобива измеренията на „ цялостните изборни победи” от времето на социализма. Проблемът на такива „ победи” е в това, че генерират ненавист и предпочитание за реванш, които неизбежно ще избуят, откакто съотношението на силите се промени на по-високите равнища.
Предположението, че главните политически партии няма да създадат даже опит за изчерпателен и самокритичен разбор на изборните резултати, се оправда. Следизборната среща на ГЕРБ предстоящо се трансформира в следващия моноспектакъл на Бойко Борисов, кулминирал в смехотворното изказване, че „ през днешния ден ГЕРБ е по-силен от всякога”. В реалност ръководещата партия губи забележителна част от доверието на гласоподавателите, като най-драстично е отстъплението в десетте най-големи регионални града (над 175 хиляди гласа или 30 на 100 по-малко спрямо постигнатото на локалните избори през 2015 г.) Още по-пълна оценка за резултатите на ГЕРБ даде Цветан Цветанов, който може да бъде признат за потенциал по отношение на изборните действия на партията. Според него ГЕРБ губи над 100 хиляди гласа на тези избори, в случай че се регистрират получените гласове за партийни листи за страната като цяло.
Заседанието на Националния съвет на Българска социалистическа партия мина по-нормално – въпреки всичко социалистическата партия е може би единствената у нас, която резервира някакви стандарти на вътрешнопартийна народна власт. Но и там не мина без деформиране на обективния взор за сметка на тенденциозни тълкования, употребявани като оръжие в конфликта сред управлението на партията и така наречен вътрешнопартийна съпротива. Както в разбора, показан от Изпълнителното бюро, по този начин и в различния документ, импортиран от няколко десетки членове на Народно събрание, са примесени по неприемлив метод правилни изводи и пресилени, даже искрено манипулативни изказвания.
Противниците на Нинова, макар че до един са опитни политици, вършат една обикновена неточност – съпоставят гласове, получени на разнообразни типове избори (например, 955 хиляди на парламентарните през 2017 година с 434 хиляди на последните местни). И студентите по политология знаят, че на другите избори има кардинално разнообразни претекстове за присъединяване и заради това – основни отклонения в изборната интензивност. В отчета на управлението също се прави пресиленият извод, че „ Българска социалистическа партия се завръща в локалната власт”. Независимо от извоюваните четири кметски мандата в регионални градове и положителното показване в София, това изказване е много противоречиво.
В реалност, числата демонстрират спорни, само че несъществени трендове, в случай че съпоставим резултатите на Българска социалистическа партия на одеве отминалите локални избори с тези преди четири години (тогава, след пагубната коалиция с Движение за права и свободи, партията удари електоралното си дъно за интервала на прехода). Сега Българска социалистическа партия – независимо или в локални обединения - завоюва кметските места в 58 общини (срещу 60 през 2015-а), само че има растеж на извоюваните мандати за общински съветници (1006 против 930). Има прогрес и по повод представянето в множеството регионални градове, само че в това време оттегляне в по-малките общини.
Тази некадърност за справедлив разбор се трансформира в непреодолима спънка за набелязване на ефикасни ограничения за превъзмогване на електоралната застоялост на Българска социалистическа партия, тъй като такава без подозрение е налице. Факт е, че на тези локални избори социалистическата партия е получила към 44 хиляди гласа повече спрямо 2015 година, само че в случай че се регистрира, че по-голямата част от този растеж е реализиран в София и Русе, правилният извод е, че географията на политическото въздействие на Българска социалистическа партия не се уголемява.
Нещо повече, има съществени причини в интерес на противното изказване. В предходен разбор обосновахме заключението, че в регионалните градове ГЕРБ бележат съществено оттегляне, а Българска социалистическа партия усъвършенства своите позиции. Картината обаче е напълно друга, в случай че се обърнем към по-малките общини. На основата на разбора на извоюваните кметски мандати в общините на 11-те най-големи области на страната (като изключим столицата), може да се каже, че ГЕРБ и Движение за права и свободи сензитивно усъвършенстват позициите си, Българска социалистическа партия тъпче на едно място, а „ огромните губещи” са другите партии, локалните обединения и самостоятелните претенденти, издигнати от инициативни комитети.
Ето някои по-конкретни данни. В общините на 9 от 11 области ГЕРБ усилва или резервира броя на извоюваните кметски мандати (изключенията са Благоевград и Ямбол). Движение за права и свободи също усъвършенства достиженията си в 5 от 11-те области. Като цяло ГЕРБ е спечелил 7 кметски мандата повече, а Движение за права и свободи – 5. Броят на извоюваните от Българска социалистическа партия кметски мандати в дребните общини от посочените 11 области остава същият, както преди четири години. Спечелилите претенденти, издигнати от други партии, локални обединения и инициативни комитети, в този момент са с 14 по-малко, спрямо 2015-а.
Може да се направи извод, че е налице наклонност на намаляване на доверието и политическата поддръжка за ГЕРБ и Движение за права и свободи в множеството регионални центрове, само че и противоположна наклонност на усилване на това въздействие в по-малките общини. Двете партии печелят повече места в общинските препоръки, повече кметове на общини, а и резултатите им от позиция на получените гласове са по-добри спрямо 2015-а.
Важно е да се означи, че подобряването на позициите на ГЕРБ и Движение за права и свободи протича не в изискванията на конкуренция сред двете партии, а в противен случай – при доста добре синхронизирано, въпреки и скрито партньорство сред тях. Понякога обаче резултатите от този ортаклък са толкоз явни, че всички старания за камуфлаж са напразни.
Най-фрапиращи обстоятелства за подмолните сделки сред ГЕРБ и Движение за права и свободи са налице в Хасковска област. Въпреки обичайно положителните резултати на своите претенденти (обикновено над 15 % на първи тур), този път Движение за права и свободи не издигна претендент в Хасково и претендентът на ГЕРБ завоюва на първи тур. Резултатите от секциите в общината с най-вече турско население демонстрират ясно поддръжката на гласоподавателите на Движение за права и свободи за претендента на ГЕРБ. На собствен ред ГЕРБ „ върна жеста” в Маджарово, като без всевъзможни причини отдръпна управлявалия три мандата Милко Армутлиев и претендентът на Движение за права и свободи завоюва още на първи тур. За да е картината цялостна, може да се добави, че и на двете места ГЕРБ и Движение за права и свободи дружно ще имат болшинство в общинските препоръки.
Между другото, съдействие с Движение за права и свободи, въпреки и в по-малка степен, е осъществила и Българска социалистическа партия. В шест общини социалистите са подкрепили победили претенденти, издигнати от придвижването, а на едно място (Девин) даже са в публична коалиция с Движение за права и свободи. От тази позиция упреците на социалистите към ГЕРБ и Движение за права и свободи за избирателен сговор не са изцяло безапелационни. По-точно би било да се каже, че просто тези две партии са доста по-добри майстори на политическите покупко-продажби.
Разбира се, изводите за разширението на въздействието на ГЕРБ и Движение за права и свободи в по-малките общини би трябвало да бъдат допълнени с изясняването на инструментите за постигането на този прогрес. А тези принадлежности са напълно от „ черния” боеприпас – следен и платен избор, операции на изборния развой и изборните бумаги, недодялан напън върху гласоподавателите с цялата мощност на централната и изключително на локалната власт, невиждана експанзия против претендентите на други партии и на инициативни комитети. Отделно внимание заслужава големият брой недействителни бюлетини, най-малко за част от които има съществени учредения да се счита, че са били направени съзнателно такива.
В огромните градове този боеприпас не работи (или не работи в толкоз огромна степен), което е главната причина за отлива от ГЕРБ. В дребното обитаемо място обаче хората са оставени напълно на произвола на локалните феодали и са принудени да се подчинят на политическия шантаж. Това изяснява фрапиращото предимство на претендентите на властта в голям брой дребни общини, което тук-там придобива измеренията на „ цялостните изборни победи” от времето на социализма. Проблемът на такива „ победи” е в това, че генерират ненавист и предпочитание за реванш, които неизбежно ще избуят, откакто съотношението на силите се промени на по-високите равнища.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ