От Политическия клон се пада на Улицата
Александър Маринов
"Политическата субектност на главните институции и на систематичните партии се тресе, което основава предпоставки за превръщането на Улицата в главен състезател в Политиката… Когато Улицата стартира да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е към този момент прекомерно късно. "
Ахмед Доган, предновогодишно послание към елита на Движение за права и свободи
Началото на изтичащата година не вещаеше трагичната динамичност, белязала първата половина на 2017-а. Мнозина наблюдаващи, въпреки и стимулирани по друг метод, предвидиха по-спокойно и рационално ръководство, даже твърдяха, че Бойко Борисов е станал "друг човек ". Още повече предстоеше първото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз - опция българската политическа класа да потвърди, че е овладяла цивилизованите стандарти на правене на политика.
Но се видя, че даже и по европредседателство не стават чудеса. Нашите елити потвърдиха единствено, че нищо остаряло не са не запомнили и нищо ново не са научили. От първия ден на годината настойчиво повтаряха до болежка познати неточности. Освен трагикомичните гафове, провокирани от непросветеност, лакомия и елементарна дивотия, те съзнателно и праволинейно злоупотребяваха с поверената им власт, водени само от користните си ползи. С това, без значение от всички "хитри " проекти, пламенно режеха клона, на който седят. А долу ги чакаше все по-разгневената Улица.
Да стартираме от началото. Беше пропиляна половин година и бе изцяло неглижирана така и така нескопосаната държавна стратегия в името на зле готова, самохвална и лишена от смислени национални цели интернационална рекламна акция, четкаща егото на един човек. Цялата тази дунанма приключи по този начин кухо, както стартира - Народното събрание закри Министерството на европредседателството без разбор и полемика на резултатите - тихомълком, съвсем гузно.
В държавното управление има хора, които не са глупави, а и несъмнено все някой ги е предупреждавал за последствията от краткотрайното задръстване на врящия казан от действителни несъгласия. И все пак умишлено потеглиха по този път, харчейки големи запаси, с цел да потушават пожарите на неодобрение. Игнорирани бяха рисковите български заболявания - демографската рецесия, бедността, корупцията, ерозията на демократичните процедури и институции. Безотговорно бе проиграна опцията да се употребява краткотрайния статут за попречване на нездравословни за ползите на страната решения (като пакета за мобилност).
Годината мина под знака и на различен характерен недостатък - пробутване на съмнителни решения "на мрачно ", без действително разискване, с "железния " мотив, че по този начин желаят от Брюксел и без значение от публичното мнение. По този метод бяха провокирани двата огромни абсурда при започване на годината - първо, към Истанбулската спогодба, а малко по-късно - по отношение на продажбата на ЧЕЗ. Както нормално става в сходни случаи, след гърмежа на публично отвращение властта видимо дава заден ход, само че не се отхвърля от желанието да приключи стартирания золум. Нещо повече, дребното положителни благоприятни условия за разкритие и премахване на огромните пороци в ръководството (като парламентарната анкета по договорката за ЧЕЗ) бяха пропилени сякаш съзнателно, освен това със съучастието на опозицията.
Друг очебиен знак на злосторничеството на елитите бе безсрамното преобразяване на оставката от честен акт в честен фарс. Започна се с придобилата конституционни измерения сапунена опера "Делян Добрев (не) си отива ". Едни оставки бяха отхвърлени, а други, въпреки и признати, не доведоха нито до разкайване, нито до поправяне на порочните политики и практики. Най-точно се изрази Цвета Караянчева: "Дори и други да дойдат, ще продължат работата им, тъй като те бяха доста сполучливи министри и още са доста сполучливи министри. "
Друг дълготраен етикет на систематичната корист с власт бе впечатляващият обсег на лобисткото законотворчество в Народното събрание. Скандалите към лобистки законопроекти ставаха по-чести и по-шумни, и за разлика от предходни години, се завихряха и вътре в проправителствената коалиция. Те още един път откроиха дълбоките пороци на метода, по който се ръководи страната - без съществени разбори и оценки на въздействието, посредством непрекъснати импровизации и нарушавания на фундаментални стандарти на актуалното положително ръководство.
Същото пролича при броженията, подбудени от поголовното изтребване на малък рогат добитък в Югоизточна България, напомнящи мощно описанията на селските протести в Дуранкулак или поемата "Септември " на Гео Милев. Месеци преди началото на уличните митинги и слепците видяха, че обществото е разбунено, тъй като страната се ръководи неприятно и проблемите се задълбочават, достигайки до всеки. Само шепа самозабравили се властници продължаваха да я карат постарому, съвсем като от картината на Бош "Корабът на глупците ".
В началото на есента признаците на властово главозамайване зачестиха, което ясно показваше бързото изхабяване на властта. Срамните премеждия към оставката на вицепремиера Симеонов, както и саморазобличаването на неговите политически, бизнес и синдикални гардове сложиха началото на грандиозния край. Последва пропукването на толерираната дълги години корупционна скица в Държавната организация за българите в чужбина, за която (въпреки увъртанията на разследващите) има всички учредения да се допуска, че не е лимитирана до това управническо равнище.
Както прилича, за десерт бе оставена обичаната "черешка на тортата " на българските властници - неудържимата пристрастеност да се извличат облаги от властта. Оказа се, че измежду лицата, заемащи висши обществени длъжности, стотици без срам употребяват непознато недвижимо и движимо имущество. И до момента в който борците с корупцията умуват има или няма спор на ползи, философско-политическата есенция на ставащото бе дефинирана от основното настоящо лице в спектакъла, финансовия министър Горанов: "Ако бях решил, че е неправилно, нямаше да го заявявам. " Не бива да пропущаме и безцеремонния опит да се освободят общинските съветници от тегобата да заявяват имуществото си, който скандализира даже и основния прокурор Сотир Цацаров.
Нека се върнем към цитираната първоначално мисъл на Ахмед Доган. С концепцията си за програмен кабинет в границите на съществуващия парламент последният политически мохикан на българския преход в действителност приканва самозабравилите се елити да се вразумят, като ги предизвестява какво ги чака в противоположен случай. Същото обръщение (макар и в напълно друга стилистика) приписват на един почитан прислужник на народа, декларирал наскоро в стеснен кръг: "Накрадохте се за три живота, айде спрете се! "
Констатацията е вярна, въпреки да е неразбираемо за какво се използва второ лице множествено число. Но съчетанието от нелепост и лакомия спирачки няма. Клонът е съвсем отсечен, а долу чака Улицата.
"Политическата субектност на главните институции и на систематичните партии се тресе, което основава предпоставки за превръщането на Улицата в главен състезател в Политиката… Когато Улицата стартира да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е към този момент прекомерно късно. "
Ахмед Доган, предновогодишно послание към елита на Движение за права и свободи
Началото на изтичащата година не вещаеше трагичната динамичност, белязала първата половина на 2017-а. Мнозина наблюдаващи, въпреки и стимулирани по друг метод, предвидиха по-спокойно и рационално ръководство, даже твърдяха, че Бойко Борисов е станал "друг човек ". Още повече предстоеше първото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз - опция българската политическа класа да потвърди, че е овладяла цивилизованите стандарти на правене на политика.
Но се видя, че даже и по европредседателство не стават чудеса. Нашите елити потвърдиха единствено, че нищо остаряло не са не запомнили и нищо ново не са научили. От първия ден на годината настойчиво повтаряха до болежка познати неточности. Освен трагикомичните гафове, провокирани от непросветеност, лакомия и елементарна дивотия, те съзнателно и праволинейно злоупотребяваха с поверената им власт, водени само от користните си ползи. С това, без значение от всички "хитри " проекти, пламенно режеха клона, на който седят. А долу ги чакаше все по-разгневената Улица.
Да стартираме от началото. Беше пропиляна половин година и бе изцяло неглижирана така и така нескопосаната държавна стратегия в името на зле готова, самохвална и лишена от смислени национални цели интернационална рекламна акция, четкаща егото на един човек. Цялата тази дунанма приключи по този начин кухо, както стартира - Народното събрание закри Министерството на европредседателството без разбор и полемика на резултатите - тихомълком, съвсем гузно.
В държавното управление има хора, които не са глупави, а и несъмнено все някой ги е предупреждавал за последствията от краткотрайното задръстване на врящия казан от действителни несъгласия. И все пак умишлено потеглиха по този път, харчейки големи запаси, с цел да потушават пожарите на неодобрение. Игнорирани бяха рисковите български заболявания - демографската рецесия, бедността, корупцията, ерозията на демократичните процедури и институции. Безотговорно бе проиграна опцията да се употребява краткотрайния статут за попречване на нездравословни за ползите на страната решения (като пакета за мобилност).
Годината мина под знака и на различен характерен недостатък - пробутване на съмнителни решения "на мрачно ", без действително разискване, с "железния " мотив, че по този начин желаят от Брюксел и без значение от публичното мнение. По този метод бяха провокирани двата огромни абсурда при започване на годината - първо, към Истанбулската спогодба, а малко по-късно - по отношение на продажбата на ЧЕЗ. Както нормално става в сходни случаи, след гърмежа на публично отвращение властта видимо дава заден ход, само че не се отхвърля от желанието да приключи стартирания золум. Нещо повече, дребното положителни благоприятни условия за разкритие и премахване на огромните пороци в ръководството (като парламентарната анкета по договорката за ЧЕЗ) бяха пропилени сякаш съзнателно, освен това със съучастието на опозицията.
Друг очебиен знак на злосторничеството на елитите бе безсрамното преобразяване на оставката от честен акт в честен фарс. Започна се с придобилата конституционни измерения сапунена опера "Делян Добрев (не) си отива ". Едни оставки бяха отхвърлени, а други, въпреки и признати, не доведоха нито до разкайване, нито до поправяне на порочните политики и практики. Най-точно се изрази Цвета Караянчева: "Дори и други да дойдат, ще продължат работата им, тъй като те бяха доста сполучливи министри и още са доста сполучливи министри. "
Друг дълготраен етикет на систематичната корист с власт бе впечатляващият обсег на лобисткото законотворчество в Народното събрание. Скандалите към лобистки законопроекти ставаха по-чести и по-шумни, и за разлика от предходни години, се завихряха и вътре в проправителствената коалиция. Те още един път откроиха дълбоките пороци на метода, по който се ръководи страната - без съществени разбори и оценки на въздействието, посредством непрекъснати импровизации и нарушавания на фундаментални стандарти на актуалното положително ръководство.
Същото пролича при броженията, подбудени от поголовното изтребване на малък рогат добитък в Югоизточна България, напомнящи мощно описанията на селските протести в Дуранкулак или поемата "Септември " на Гео Милев. Месеци преди началото на уличните митинги и слепците видяха, че обществото е разбунено, тъй като страната се ръководи неприятно и проблемите се задълбочават, достигайки до всеки. Само шепа самозабравили се властници продължаваха да я карат постарому, съвсем като от картината на Бош "Корабът на глупците ".
В началото на есента признаците на властово главозамайване зачестиха, което ясно показваше бързото изхабяване на властта. Срамните премеждия към оставката на вицепремиера Симеонов, както и саморазобличаването на неговите политически, бизнес и синдикални гардове сложиха началото на грандиозния край. Последва пропукването на толерираната дълги години корупционна скица в Държавната организация за българите в чужбина, за която (въпреки увъртанията на разследващите) има всички учредения да се допуска, че не е лимитирана до това управническо равнище.
Както прилича, за десерт бе оставена обичаната "черешка на тортата " на българските властници - неудържимата пристрастеност да се извличат облаги от властта. Оказа се, че измежду лицата, заемащи висши обществени длъжности, стотици без срам употребяват непознато недвижимо и движимо имущество. И до момента в който борците с корупцията умуват има или няма спор на ползи, философско-политическата есенция на ставащото бе дефинирана от основното настоящо лице в спектакъла, финансовия министър Горанов: "Ако бях решил, че е неправилно, нямаше да го заявявам. " Не бива да пропущаме и безцеремонния опит да се освободят общинските съветници от тегобата да заявяват имуществото си, който скандализира даже и основния прокурор Сотир Цацаров.
Нека се върнем към цитираната първоначално мисъл на Ахмед Доган. С концепцията си за програмен кабинет в границите на съществуващия парламент последният политически мохикан на българския преход в действителност приканва самозабравилите се елити да се вразумят, като ги предизвестява какво ги чака в противоположен случай. Същото обръщение (макар и в напълно друга стилистика) приписват на един почитан прислужник на народа, декларирал наскоро в стеснен кръг: "Накрадохте се за три живота, айде спрете се! "
Констатацията е вярна, въпреки да е неразбираемо за какво се използва второ лице множествено число. Но съчетанието от нелепост и лакомия спирачки няма. Клонът е съвсем отсечен, а долу чака Улицата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ