Съюзниците се хванаха за гушата
Александър МАРИНОВ
Поехме ний ръка на брат,
у вас душа се крила пъкъл,
привичка на бандит остарял,
погазил име, чест, олтар.
„ Съюзници-разбойници”,
Български военен марш от времето на Междусъюзническата война, текст Любомир Бобевски
Откритият конфликт сред вицепремиерите Каракачанов и Дончев във връзка популяризираните клюки за лишаване на ромски деца от родителите им и последвалата всеобща неуравновесеност бе следващата индикация, че сред „ правилните съратници” в съдружното ръководство са зейнали дълбоки пукнатини. Процесът не е неотдавна и стартира с разпада на „ дребната коалиция” на патриотите, който принуди ГЕРБ все по-често да взема страна и да поема неприятната роля на примирител.
Новото е възникването на директна борба в връзките сред двете огромни сили в ръководството. Напълно разумно е напреженията да продължат да се изострят и да прераснат в открит спор. На пръв взор това е разследване на конкуренцията сред ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация в знакови за двете партии общини като Пловдив и Русе. Вероятно на тези (и на други) места предизборното шоу сред съдружниците ще продължи, само че същинската причина е по-дълбока. „ Ерата Борисов” е към края си и „ воеводите” като опитни партийни играчи към този момент търсят мотив за преустановяване на безперспективния брак по сметка и за ново политическо „ сватосване”.
Към сегашния миг в общи линии и двете страни се стремят да не дават мотиви да бъдат упрекнати за първия изстрел в междусъюзническата война. Например, до момента акцията в Пловдив е изумително толерантна, да не кажем галантна. Славчо Атанасов на практика не е отправил нито една сериозна обществена рецензия към досегашното ръководство на града и споделя само за своите проекти. ГЕРБ „ говорят” най-вече посредством неизброимите билбордове, окичени с следващия неуместен слоган, рекламиращ тяхната деятелност. Както демонстрира опита, „ интересното” се случва в последните дни, само че запазването на положителния звук съвсем до края е симптоматично, да не кажем съмнително.
В този подтекст в действителност бе чудноват демаршът на Томислав Дончев, посредством отправеното към Вътрешна македонска революционна организация и персонално към Каракачанов обвиняване в подстрекателство на етническо напрежение (така или другояче персонално министърът носи отговорност за дейностите на своята администрация и изключително на звената, които са на директно негово подчинение). В интерес на истината, Дончев на никое място не загатна името на шефа на пресцентъра на МО Урумов, това направи министърът на защитата и оттова пристигна чувството, че някой виновен е хукнал да бяга. Но факт е, че по принцип извънредно внимателният и мерещ всяка своя дума вицепремиер от ГЕРБ в дадения случай зае остра обществена позиция. Това надали е инцидентно.
Би могло да се твърди, че абсурдът бе сподавен и всичко ще бъде забравено. Прокуратурата също непривично чевръсто се опита да успокои напрежението, въпреки и с прекомерно уклончивото пояснение, че „ не е получавала информация от институции и жители за присъединяване на чиновници на Пресцентъра на МО в разпространението на въпросните твърдения”. Това звучи повече като отсрочване под изискване, тъй като информация може да пристигна във всеки един миг, изключително в случай че някой реши, че е належащо. Така или другояче, подозрението, че някой се опита да организира „ разузнаване с бой”, остава. В случая реакцията на Дончев наподобява точно като опит за превантивна интервенция с оглед очертаващите се проекти на Вътрешна македонска революционна организация да изоставен почналия да пропуща вода транспортен съд на ръководството.
Между другото, „ воеводите” имат и други, по-сериозни мотиви да недоволстват от държанието на своите (все още) съдружници във властта. ГЕРБ (или най-малко част от неговото ръководство) направи сериозен жест към Движение за права и свободи с фактическия отвод да води сериозна предизборна акция в смесените региони. В лицето на Карадайъ придвижването неотложно насочи ответна оферта. Преди дни ръководителят на Движение за права и свободи разгласи в прав текст: „ ГЕРБ притегли националистите във властта, без да има нужда от това. Резултатите са налице.” Това звучи като предложение на мястото на „ ненужния” съдружен сътрудник да бъде притеглен някой различен, който да запълни нуждата, или най-малко като (лековата) конспирация за доразбиване на разтърсената съдружна ръководеща структура. В същото време и двете страни си дават сметка, че в редица общини биха имали взаимна полза от конфиденциално (ако не явно) съдействие в изискванията на мощно фрагментаризирани общински препоръки.
Информация за такива предварителни сделки идва от доста места и това няма по какъв начин да остане неусетно от Вътрешна македонска революционна организация и да не провокира тяхната реакция. Така или другояче в множеството смесени региони ГЕРБ бяха единственият сериозен конкурент на Движение за права и свободи. Тяхното оттегляне ще докара до очевидно усилване на позициите на придвижването в локалната власт, а отсам – и на ситуативната му тежест в националната политика. Като чучело Движение за права и свободи е нужно на националистите, само че не и като набиращ действителна мощ съперник за власт.
Тезата (нелишена от основания), че досегашният съдружен сътрудник е влезнал в подла колаборация с главния съперник, наподобява задоволително стабилен мотив за анулиране на съюза и за договаряния с различни бъдещи сътрудници. В лицето на Българска социалистическа партия и най-много на настоящето му управление Вътрешна македонска революционна организация би могло да откри схващане по редица позиции с ясно изразен родолюбив колорит – в случай че не в дълготраен, най-малко в тактически проект за разлюляване и вероятно събаряне на държавното управление. Дали социалистите са подготвени да се опълчват съществено на Движение за права и свободи е различен, по-сложен въпрос, изключително в случай че се регистрират прекомерно тесните настоятелен връзки на основни фигури във върхушката на Българска социалистическа партия с авторитетни среди в Движение за права и свободи.
Това завихряне на по-плитки и по-дълбоки сметки основава възходящи проблеми на Бойко Борисов, който от ден дневно става все по-изнервен и кахърен. Министър-председателят явно обмисля по какъв начин партията му и най-много той самият да се измъкнат от властта, само че с минимални политически вреди и оптимални гаранции за следваща цялост за стореното. Ясно е, че това ще се случи доста преди довършването на автомагистрала „ Хемус”, а самият факт, че Борисов стартира да приготвя упованията за идното си отдръпване, е дълбокосмислен. Това на собствен ред ще подхранва съперничеството по върховете на (все още) най-голямата партия и тук можем да търсим в допълнение пояснение за нетипично нападателната обществена интензивност на Томислав Дончев.
Основният проблем на Борисов и ГЕРБ е, че през днешния ден обстановката е доста по-различна от тази през 2005 година, когато бе съединена тройната коалиция. През 2020 година публичната нетърпимост към зловредното слепване на пари и власт е достигнало границата на гърмежа, което постанова изтъкване и показно наказване на задоволително впечатляващ провинен - с цел да могат досегашните му съдружници да продължат както досега, каквито явно са техните планове.
Дали това ще стане по този начин, е различен въпрос. Както е написал Джон Стайнбек в мотото към известната си повест (цитирайки Робърт Бърнс), „ И най-добре скроените фантазии на мишките и на хората остават постоянно неосъществени”.
Поехме ний ръка на брат,
у вас душа се крила пъкъл,
привичка на бандит остарял,
погазил име, чест, олтар.
„ Съюзници-разбойници”,
Български военен марш от времето на Междусъюзническата война, текст Любомир Бобевски
Откритият конфликт сред вицепремиерите Каракачанов и Дончев във връзка популяризираните клюки за лишаване на ромски деца от родителите им и последвалата всеобща неуравновесеност бе следващата индикация, че сред „ правилните съратници” в съдружното ръководство са зейнали дълбоки пукнатини. Процесът не е неотдавна и стартира с разпада на „ дребната коалиция” на патриотите, който принуди ГЕРБ все по-често да взема страна и да поема неприятната роля на примирител.
Новото е възникването на директна борба в връзките сред двете огромни сили в ръководството. Напълно разумно е напреженията да продължат да се изострят и да прераснат в открит спор. На пръв взор това е разследване на конкуренцията сред ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация в знакови за двете партии общини като Пловдив и Русе. Вероятно на тези (и на други) места предизборното шоу сред съдружниците ще продължи, само че същинската причина е по-дълбока. „ Ерата Борисов” е към края си и „ воеводите” като опитни партийни играчи към този момент търсят мотив за преустановяване на безперспективния брак по сметка и за ново политическо „ сватосване”.
Към сегашния миг в общи линии и двете страни се стремят да не дават мотиви да бъдат упрекнати за първия изстрел в междусъюзническата война. Например, до момента акцията в Пловдив е изумително толерантна, да не кажем галантна. Славчо Атанасов на практика не е отправил нито една сериозна обществена рецензия към досегашното ръководство на града и споделя само за своите проекти. ГЕРБ „ говорят” най-вече посредством неизброимите билбордове, окичени с следващия неуместен слоган, рекламиращ тяхната деятелност. Както демонстрира опита, „ интересното” се случва в последните дни, само че запазването на положителния звук съвсем до края е симптоматично, да не кажем съмнително.
В този подтекст в действителност бе чудноват демаршът на Томислав Дончев, посредством отправеното към Вътрешна македонска революционна организация и персонално към Каракачанов обвиняване в подстрекателство на етническо напрежение (така или другояче персонално министърът носи отговорност за дейностите на своята администрация и изключително на звената, които са на директно негово подчинение). В интерес на истината, Дончев на никое място не загатна името на шефа на пресцентъра на МО Урумов, това направи министърът на защитата и оттова пристигна чувството, че някой виновен е хукнал да бяга. Но факт е, че по принцип извънредно внимателният и мерещ всяка своя дума вицепремиер от ГЕРБ в дадения случай зае остра обществена позиция. Това надали е инцидентно.
Би могло да се твърди, че абсурдът бе сподавен и всичко ще бъде забравено. Прокуратурата също непривично чевръсто се опита да успокои напрежението, въпреки и с прекомерно уклончивото пояснение, че „ не е получавала информация от институции и жители за присъединяване на чиновници на Пресцентъра на МО в разпространението на въпросните твърдения”. Това звучи повече като отсрочване под изискване, тъй като информация може да пристигна във всеки един миг, изключително в случай че някой реши, че е належащо. Така или другояче, подозрението, че някой се опита да организира „ разузнаване с бой”, остава. В случая реакцията на Дончев наподобява точно като опит за превантивна интервенция с оглед очертаващите се проекти на Вътрешна македонска революционна организация да изоставен почналия да пропуща вода транспортен съд на ръководството.
Между другото, „ воеводите” имат и други, по-сериозни мотиви да недоволстват от държанието на своите (все още) съдружници във властта. ГЕРБ (или най-малко част от неговото ръководство) направи сериозен жест към Движение за права и свободи с фактическия отвод да води сериозна предизборна акция в смесените региони. В лицето на Карадайъ придвижването неотложно насочи ответна оферта. Преди дни ръководителят на Движение за права и свободи разгласи в прав текст: „ ГЕРБ притегли националистите във властта, без да има нужда от това. Резултатите са налице.” Това звучи като предложение на мястото на „ ненужния” съдружен сътрудник да бъде притеглен някой различен, който да запълни нуждата, или най-малко като (лековата) конспирация за доразбиване на разтърсената съдружна ръководеща структура. В същото време и двете страни си дават сметка, че в редица общини биха имали взаимна полза от конфиденциално (ако не явно) съдействие в изискванията на мощно фрагментаризирани общински препоръки.
Информация за такива предварителни сделки идва от доста места и това няма по какъв начин да остане неусетно от Вътрешна македонска революционна организация и да не провокира тяхната реакция. Така или другояче в множеството смесени региони ГЕРБ бяха единственият сериозен конкурент на Движение за права и свободи. Тяхното оттегляне ще докара до очевидно усилване на позициите на придвижването в локалната власт, а отсам – и на ситуативната му тежест в националната политика. Като чучело Движение за права и свободи е нужно на националистите, само че не и като набиращ действителна мощ съперник за власт.
Тезата (нелишена от основания), че досегашният съдружен сътрудник е влезнал в подла колаборация с главния съперник, наподобява задоволително стабилен мотив за анулиране на съюза и за договаряния с различни бъдещи сътрудници. В лицето на Българска социалистическа партия и най-много на настоящето му управление Вътрешна македонска революционна организация би могло да откри схващане по редица позиции с ясно изразен родолюбив колорит – в случай че не в дълготраен, най-малко в тактически проект за разлюляване и вероятно събаряне на държавното управление. Дали социалистите са подготвени да се опълчват съществено на Движение за права и свободи е различен, по-сложен въпрос, изключително в случай че се регистрират прекомерно тесните настоятелен връзки на основни фигури във върхушката на Българска социалистическа партия с авторитетни среди в Движение за права и свободи.
Това завихряне на по-плитки и по-дълбоки сметки основава възходящи проблеми на Бойко Борисов, който от ден дневно става все по-изнервен и кахърен. Министър-председателят явно обмисля по какъв начин партията му и най-много той самият да се измъкнат от властта, само че с минимални политически вреди и оптимални гаранции за следваща цялост за стореното. Ясно е, че това ще се случи доста преди довършването на автомагистрала „ Хемус”, а самият факт, че Борисов стартира да приготвя упованията за идното си отдръпване, е дълбокосмислен. Това на собствен ред ще подхранва съперничеството по върховете на (все още) най-голямата партия и тук можем да търсим в допълнение пояснение за нетипично нападателната обществена интензивност на Томислав Дончев.
Основният проблем на Борисов и ГЕРБ е, че през днешния ден обстановката е доста по-различна от тази през 2005 година, когато бе съединена тройната коалиция. През 2020 година публичната нетърпимост към зловредното слепване на пари и власт е достигнало границата на гърмежа, което постанова изтъкване и показно наказване на задоволително впечатляващ провинен - с цел да могат досегашните му съдружници да продължат както досега, каквито явно са техните планове.
Дали това ще стане по този начин, е различен въпрос. Както е написал Джон Стайнбек в мотото към известната си повест (цитирайки Робърт Бърнс), „ И най-добре скроените фантазии на мишките и на хората остават постоянно неосъществени”.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ