Александър Маринов Парламентарният бойкот на БСП продължава по-дълго от очакваното за

Александър Маринов Парламентарният бойкот на БСП продължава по-дълго от очакваното за ...

По острието на бойкота.



Александър Маринов

 

Парламентарният бойкот на БСП продължава по-дълго от очакваното за мнозина наблюдатели. Ситуацията се усложнява, или, казано на езика на шахматистите, играта става двуостра. Всяка от въвлечените страни може да спечели или да загуби много, зависи как е планирала действията си и - най-важното - какъв е пределът на издръжливостта. Допълнителни проблеми възникват поради факта, че парламентарната агония (по думите на депутата от ГЕРБ Георги Марков) има не само междупартийни, но и вътрешнопартийни фактори и последици.

За начало да изведем няколко констатации. Първо, независимо от опитите за демонстрация на боен дух  отсъствието на основната опозиционна формация създава все повече главоболия на управляващото мнозинство и на паразитиращите около него ДПС и "Воля". Главното неудобство идва от неизбежното пренасяне на напрежението между "лоялистите" - конфликтите, сделките и сметките стават безпощадно видими. Поради тази причина се засилват опитите (засега комично нескопосани) БСП някак да бъде принудена или прилъгана да се върне в пленарната зала. Ако това не стане, имплозията е въпрос на време и конкретен (може би незначителен) повод. А времето тече безмилостно, защото колкото по-дълго продължава бойкотът, толкова по-сериозен трябва да е претекстът за завръщането на левицата.  

Второ, положението на БСП също не е розово - преди всичко  заради липсата на ясна и реалистична цел на поведението. Формалното условие - отмяна на поправките в изборното законодателство - няма как да бъде изпълнено. Възможна е ескалация на претенциите, например в друга област на управлението на страната. Или - като краен вариант - левицата да обяви, че иска предсрочни парламентарни избори и няма да се върне, без да е постигнато споразумение за тяхното провеждане. Но това означава да се иде на още по-опасен блъф с разчет други фактори да доведат до благоприятна за социалистите развръзка. Защото БСП не показва политическо умение, а вероятно и няма потенциал сама да предизвика достатъчно мощен обществен натиск за разтурване на парламента. Но, от друга страна, връщането без убедителен повод би било ужасен репутационен удар, преди всичко - лично за Корнелия Нинова.   

Левицата е в сложно положение и поради засилването на вътрешното напрежение в партията. Импулсивността и липсата на стратегически поглед осуетяват постигането на добри резултати в иначе потенциално печеливши ситуации. БСП очевидно не навлиза в необходимата предизборна кондиция, а това засилва натиска върху ръководството. Проблемите на ГЕРБ и Борисов нарастват, но не и дотам, че да паднат сами - още повече че мощни външни фактори не им позволяват да изиграят коронния си номер с измъкването от властта.

Трето, останалите участници - Патриотите, ДПС и "Воля" - допринасят максимално за изострянето на ситуацията, тъй като са убедени, че краят наближава и се стремят да извлекат максимални ползи тук и сега. Сдушават се за кратко, после се нападат помежду си, а всички едновременно притискат и изнудват ГЕРБ. Парламентарното всекидневие започва да наподобява бой в кръчма от нискобюджетен уестърн - всеки млати, който му се изпречи с каквото му попадне.   

И, накрая, засега не се очертава правдоподобен и (на поносима цена) изход от създалата се ситуация. Действията на всяка от страните наливат още масло в огъня. Липсват предпоставки (най-вече конструктивни идеи) за взаимноприемлив компромис. Създава се впечатление, че всички чакат да се случи нещо, което автоматично да разреши кризата - но не могат да го предизвикат и дори нямат представа какво е то.    

Случващото се в момента е ясна илюстрация за пълната амортизация на българската партийно-политическа система - тя не само не може да осигури нормална работа на институциите и що-годе добро управление, но и непрекъснато генерира кризи, които не е в състояние да контролира и овладява.

Въпреки неяснотите очертават се няколко сценария. Всички си приличат по това, че са варианти на т.нар. игра с нулева сума - един печели, останалите губят. За друго парламентарно представените партии няма нито класа, нито време. По-нататък ги изброяваме, без да ги подреждаме по степен на вероятност.

Първият сценарий отразява възможността за бърза и ефектна победа на БСП. Той би бил възможен при правителствена криза, разпускане на парламента и насрочване на предсрочни парламентарни избори едновременно с европейските. За да се осъществи, е необходимо извънредно събитие или решение в следващите две седмици - до 26 март, което би дало на левицата неоспорим повод да се върне в Народното събрание. Ако този сценарий не се осъществи, втори възможен положителен развой за БСП е свързан с използването на нова управленска криза или политически скандал, нещо като "клин клин избива". Управляващото мнозинство и правителството непрекъснато генерират провали, така че вероятността да избухне нещо подобно не е малка, а и доста скандали тлеят и могат лесно да бъдат разпалени. Тук съотношението между пасиви и активи ще се определи от тактическото политическо майсторство да се наложи в публичното пространство собствената интерпретация на събитията. Трудно е да се предвиди, но при този сценарий ръководството на БСП има шанс да минимизира щетите, поне до евроизборите.

Ако тези два сценария не се осъществят, преминаваме към вариантите, които са неблагоприятни и дори могат да бъдат катастрофални за левицата. В известен смисъл продължаването на парламентарния бойкот работи срещу БСП, но не сам по себе си, а защото не е придружен с ефективни (или поне ефектни) политически действия. Неумелото използване на това иначе мощно оръжие има своите сериозни минуси. Ако с течение на времето не настъпват видими негативни последици за властта, ще става все по-трудно да се обяснява и оправдава взетото решение. При вътрешнопартийната ситуация признаването на грешката изглежда (засега) малко вероятно, но и критиките ще се засилват, още повече че наближават изборите. Нинова е изправена пред крайно неприятната комбинация от дефицит на време и липса на полезен ход.

Оттук произтичат два негативни за БСП варианта. Първият - ръководството признава, че бойкотът на парламента е бил погрешно решение и поема отговорността. Вторият - импулсивно и дори паническо радикализиране, което вероятно ще бъде също толкова неефективно. Максималното, което е възможно да се постигне, е отлагане на развръзката до евроизборите, но ако БСП влезе в кампанията в хипотезата на някой от тези два сценария, трудно може да се надява на победа. Последиците са ясни и те не се изчерпват с почти сигурното преразпределяне на позициите в левицата.

Единственият сумарно печеливш вариант (ако изключим възможното щастливо стечение на обстоятелствата) е БСП да поеме инициативата, като радикално предефинира политическата ситуация и изведе на преден план други проблеми и действия. Това, между другото, би било в интерес и на останалите системни партийни играчи. Но подобна смяна на парадигмата изисква политически капацитет и стратегически мащаб на мислене, каквито в момента не притежава нито една българска политическа партия.        

          

Източник: banker.bg