По острието на бойкота
Александър Маринов
Парламентарният протест на Българска социалистическа партия продължава по-дълго от предстоящото за мнозина наблюдаващи. Ситуацията се усложнява, или, казано на езика на шахматистите, играта става двуостра. Всяка от въвлечените страни може да завоюва или да загуби доста, зависи по какъв начин е възнамерявала дейностите си и - най-важното - какъв е лимитът на издръжливостта. Допълнителни проблеми пораждат заради обстоятелството, че парламентарната мъка (по думите на депутата от ГЕРБ Георги Марков) има освен междупартийни, само че и вътрешнопартийни фактори и последствия.
За начало да изведем няколко констатации. Първо, без значение от опитите за проява на военен дух отсъствието на главната опозиционна групировка основава от ден на ден главоболия на ръководещото болшинство и на паразитиращите към него Движение за права и свободи и "Воля ". Главното стеснение идва от неизбежното преместване на напрежението сред "лоялистите " - споровете, покупко-продажбите и сметките стават безпощадно забележими. Поради тази причина се ускоряват опитите (засега комично нескопосани) Българска социалистическа партия някак да бъде принудена или прилъгана да се върне в пленарната зала. Ако това не стане, имплозията е въпрос на време и съответен (може би незначителен) мотив. А времето тече безмилостно, тъй като колкото по-дълго продължава протестът, толкоз по-сериозен би трябвало да е претекстът за завръщането на левицата.
Второ, ситуацията на Българска социалистическа партия също не е розово - на първо място поради неналичието на ясна и реалистична цел на държанието. Формалното изискване - анулация на поправките в изборното законодателство - няма по какъв начин да бъде изпълнено. Възможна е ескалация на претенциите, да вземем за пример в друга област на ръководството на страната. Или - като краен вид - левицата да разгласи, че желае предварителни парламентарни избори и няма да се върне, без да е реализирано съглашение за тяхното осъществяване. Но това значи да се иде на още по-опасен блъф с план други фактори да доведат до удобна за социалистите развръзка. Защото Българска социалистическа партия не демонстрира политическо умеене, а евентуално и няма капацитет сама да провокира задоволително мощен публичен напън за разпадане на Народното събрание. Но, въпреки това, връщането без безапелационен мотив би било ужасяващ репутационен удар, на първо място - персонално за Корнелия Нинова.
Левицата е в комплицирано състояние и заради усилването на вътрешното напрежение в партията. Импулсивността и неналичието на стратегически взор осуетяват постигането на положителни резултати в другояче евентуално печеливши обстановки. Българска социалистическа партия явно не навлиза в нужната предизборна кондиция, а това ускорява натиска върху управлението. Проблемите на ГЕРБ и Борисов нарастват, само че не и до такава степен, че да паднат сами - още повече че мощни външни фактори не им разрешават да изиграят коронния си номер с измъкването от властта.
Трето, останалите участници - Патриотите, Движение за права и свободи и "Воля " - способстват оптимално за изострянето на обстановката, защото са уверени, че краят наближава и се стремят да извлекат оптимални изгоди тук и в този момент. Сдушават се за малко, след това се атакуват между тях, а всички по едно и също време притискат и изнудват ГЕРБ. Парламентарното ежедневие стартира да прилича пердах в механа от нискобюджетен уестърн - всеки млати, който му се изпречи с каквото му попадне.
И, най-после, към този момент не се обрисува достоверен и (на търпима цена) излаз от създалата се обстановка. Действията на всяка от страните наливат още масло в огъня. Липсват предпоставки (най-вече градивни идеи) за взаимноприемлив компромис. Създава се усещане, че всички чакат да се случи нещо, което автоматизирано да позволи рецесията - само че не могат да го провокират и даже нямат визия какво е то.
Случващото се сега е ясна илюстрация за цялостната обезценка на българската партийно-политическа система - тя освен не може да обезпечи естествена работа на институциите и от малко малко положително ръководство, само че и непрестанно генерира рецесии, които не е в положение да управлява и овладява.
Въпреки неяснотите обрисуват се няколко сюжета. Всички си наподобяват по това, че са разновидности на така наречен игра с нулева сума - един печели, останалите губят. За друго парламентарно показаните партии няма нито класа, нито време. По-нататък ги изброяваме, без да ги подреждаме по степен на възможност.
Първият сюжет отразява опцията за бърза и ефектна победа на Българска социалистическа партия. Той би бил вероятен при държавна рецесия, разформироване на Народното събрание и насрочване на предварителни парламентарни избори по едно и също време с европейските. За да се реализира, е належащо изключително събитие или решение в идващите две седмици - до 26 март, което би дало на левицата безспорен мотив да се върне в Народното събрание. Ако този сюжет не се реализира, втори вероятен позитивен процес за Българска социалистическа партия е обвързван с потреблението на нова управническа рецесия или политически скандал, нещо като "клин чеп избива ". Управляващото болшинство и държавното управление непрестанно генерират провали, тъй че вероятността да избухне нещо сходно не е дребна, а и много кавги тлеят и могат елементарно да бъдат разпалени. Тук съотношението сред пасиви и активи ще се дефинира от тактическото политическо майсторство да се наложи в общественото пространство личната интерпретация на събитията. Трудно е да се планува, само че при този сюжет управлението на Българска социалистическа партия има късмет да минимизира вредите, най-малко до евроизборите.
Ако тези два сюжета не се осъществят, прекосяваме към разновидностите, които са неподходящи и даже могат да бъдат пагубни за левицата. В прочут смисъл продължаването на парламентарния протест работи против Българска социалистическа партия, само че не самичък по себе си, а тъй като не е съпроводен с ефикасни (или най-малко ефектни) политически дейности. Неумелото потребление на това другояче мощно оръжие има своите съществени минуси. Ако с течение на времето не настъпват забележими отрицателни последствия за властта, ще става все по-трудно да се изяснява и оправдава взетото решение. При вътрешнопартийната обстановка признаването на грешката наподобява (засега) малко евентуално, само че и рецензиите ще се ускоряват, още повече че наближават изборите. Нинова е изправена пред извънредно неприятната композиция от недостиг на време и липса на потребен ход.
Оттук произтичат два отрицателни за Българска социалистическа партия разновидността. Първият - управлението признава, че протестът на Народното събрание е бил неправилно решение и поема отговорността. Вторият - импулсивно и даже паническо радикализиране, което евентуално ще бъде също толкоз неефективно. Максималното, което е допустимо да се реализира, е отсрочване на развръзката до евроизборите, само че в случай че Българска социалистическа партия влезе в акцията в хипотезата на някой от тези два сюжета, мъчно може да се надява на победа. Последиците са ясни и те не се изчерпват с съвсем сигурното преразпределяне на позициите в левицата.
Единственият сумарно печеливш вид (ако изключим вероятното щастливо стичане на обстоятелствата) е Българска социалистическа партия да поеме самодейността, като коренно предефинира политическата обстановка и изведе на напред във времето други проблеми и дейности. Това, апропо, би било в интерес и на останалите систематични партийни играчи. Но сходна промяна на парадигмата изисква политически потенциал и стратегически мащаб на мислене, каквито сега не има нито една българска политическа партия.
Парламентарният протест на Българска социалистическа партия продължава по-дълго от предстоящото за мнозина наблюдаващи. Ситуацията се усложнява, или, казано на езика на шахматистите, играта става двуостра. Всяка от въвлечените страни може да завоюва или да загуби доста, зависи по какъв начин е възнамерявала дейностите си и - най-важното - какъв е лимитът на издръжливостта. Допълнителни проблеми пораждат заради обстоятелството, че парламентарната мъка (по думите на депутата от ГЕРБ Георги Марков) има освен междупартийни, само че и вътрешнопартийни фактори и последствия.
За начало да изведем няколко констатации. Първо, без значение от опитите за проява на военен дух отсъствието на главната опозиционна групировка основава от ден на ден главоболия на ръководещото болшинство и на паразитиращите към него Движение за права и свободи и "Воля ". Главното стеснение идва от неизбежното преместване на напрежението сред "лоялистите " - споровете, покупко-продажбите и сметките стават безпощадно забележими. Поради тази причина се ускоряват опитите (засега комично нескопосани) Българска социалистическа партия някак да бъде принудена или прилъгана да се върне в пленарната зала. Ако това не стане, имплозията е въпрос на време и съответен (може би незначителен) мотив. А времето тече безмилостно, тъй като колкото по-дълго продължава протестът, толкоз по-сериозен би трябвало да е претекстът за завръщането на левицата.
Второ, ситуацията на Българска социалистическа партия също не е розово - на първо място поради неналичието на ясна и реалистична цел на държанието. Формалното изискване - анулация на поправките в изборното законодателство - няма по какъв начин да бъде изпълнено. Възможна е ескалация на претенциите, да вземем за пример в друга област на ръководството на страната. Или - като краен вид - левицата да разгласи, че желае предварителни парламентарни избори и няма да се върне, без да е реализирано съглашение за тяхното осъществяване. Но това значи да се иде на още по-опасен блъф с план други фактори да доведат до удобна за социалистите развръзка. Защото Българска социалистическа партия не демонстрира политическо умеене, а евентуално и няма капацитет сама да провокира задоволително мощен публичен напън за разпадане на Народното събрание. Но, въпреки това, връщането без безапелационен мотив би било ужасяващ репутационен удар, на първо място - персонално за Корнелия Нинова.
Левицата е в комплицирано състояние и заради усилването на вътрешното напрежение в партията. Импулсивността и неналичието на стратегически взор осуетяват постигането на положителни резултати в другояче евентуално печеливши обстановки. Българска социалистическа партия явно не навлиза в нужната предизборна кондиция, а това ускорява натиска върху управлението. Проблемите на ГЕРБ и Борисов нарастват, само че не и до такава степен, че да паднат сами - още повече че мощни външни фактори не им разрешават да изиграят коронния си номер с измъкването от властта.
Трето, останалите участници - Патриотите, Движение за права и свободи и "Воля " - способстват оптимално за изострянето на обстановката, защото са уверени, че краят наближава и се стремят да извлекат оптимални изгоди тук и в този момент. Сдушават се за малко, след това се атакуват между тях, а всички по едно и също време притискат и изнудват ГЕРБ. Парламентарното ежедневие стартира да прилича пердах в механа от нискобюджетен уестърн - всеки млати, който му се изпречи с каквото му попадне.
И, най-после, към този момент не се обрисува достоверен и (на търпима цена) излаз от създалата се обстановка. Действията на всяка от страните наливат още масло в огъня. Липсват предпоставки (най-вече градивни идеи) за взаимноприемлив компромис. Създава се усещане, че всички чакат да се случи нещо, което автоматизирано да позволи рецесията - само че не могат да го провокират и даже нямат визия какво е то.
Случващото се сега е ясна илюстрация за цялостната обезценка на българската партийно-политическа система - тя освен не може да обезпечи естествена работа на институциите и от малко малко положително ръководство, само че и непрестанно генерира рецесии, които не е в положение да управлява и овладява.
Въпреки неяснотите обрисуват се няколко сюжета. Всички си наподобяват по това, че са разновидности на така наречен игра с нулева сума - един печели, останалите губят. За друго парламентарно показаните партии няма нито класа, нито време. По-нататък ги изброяваме, без да ги подреждаме по степен на възможност.
Първият сюжет отразява опцията за бърза и ефектна победа на Българска социалистическа партия. Той би бил вероятен при държавна рецесия, разформироване на Народното събрание и насрочване на предварителни парламентарни избори по едно и също време с европейските. За да се реализира, е належащо изключително събитие или решение в идващите две седмици - до 26 март, което би дало на левицата безспорен мотив да се върне в Народното събрание. Ако този сюжет не се реализира, втори вероятен позитивен процес за Българска социалистическа партия е обвързван с потреблението на нова управническа рецесия или политически скандал, нещо като "клин чеп избива ". Управляващото болшинство и държавното управление непрестанно генерират провали, тъй че вероятността да избухне нещо сходно не е дребна, а и много кавги тлеят и могат елементарно да бъдат разпалени. Тук съотношението сред пасиви и активи ще се дефинира от тактическото политическо майсторство да се наложи в общественото пространство личната интерпретация на събитията. Трудно е да се планува, само че при този сюжет управлението на Българска социалистическа партия има късмет да минимизира вредите, най-малко до евроизборите.
Ако тези два сюжета не се осъществят, прекосяваме към разновидностите, които са неподходящи и даже могат да бъдат пагубни за левицата. В прочут смисъл продължаването на парламентарния протест работи против Българска социалистическа партия, само че не самичък по себе си, а тъй като не е съпроводен с ефикасни (или най-малко ефектни) политически дейности. Неумелото потребление на това другояче мощно оръжие има своите съществени минуси. Ако с течение на времето не настъпват забележими отрицателни последствия за властта, ще става все по-трудно да се изяснява и оправдава взетото решение. При вътрешнопартийната обстановка признаването на грешката наподобява (засега) малко евентуално, само че и рецензиите ще се ускоряват, още повече че наближават изборите. Нинова е изправена пред извънредно неприятната композиция от недостиг на време и липса на потребен ход.
Оттук произтичат два отрицателни за Българска социалистическа партия разновидността. Първият - управлението признава, че протестът на Народното събрание е бил неправилно решение и поема отговорността. Вторият - импулсивно и даже паническо радикализиране, което евентуално ще бъде също толкоз неефективно. Максималното, което е допустимо да се реализира, е отсрочване на развръзката до евроизборите, само че в случай че Българска социалистическа партия влезе в акцията в хипотезата на някой от тези два сюжета, мъчно може да се надява на победа. Последиците са ясни и те не се изчерпват с съвсем сигурното преразпределяне на позициите в левицата.
Единственият сумарно печеливш вид (ако изключим вероятното щастливо стичане на обстоятелствата) е Българска социалистическа партия да поеме самодейността, като коренно предефинира политическата обстановка и изведе на напред във времето други проблеми и дейности. Това, апропо, би било в интерес и на останалите систематични партийни играчи. Но сходна промяна на парадигмата изисква политически потенциал и стратегически мащаб на мислене, каквито сега не има нито една българска политическа партия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ