„Моделът Радев” и „Моделът Манолова” – прилики и разлики
Александър МАРИНОВ
Напоследък се чуват гласове (и от анализатори, и от политици), че в София ГЕРБ може да бъде надвит по логиката на „ Модела Радев”, т.е. като се повтори методът от сполучливите президентски избори през 2016 година. Именно по тази логичност бе издирван избран вид претендент и по всичко проличава, че въпреки и след известни съмнения и напрежения левицата ще поддържа номинацията на Мая Манолова. И наличните социологически данни, и здравият политически разсъдък демонстрират, че към сегашния миг социалистите не разполагат с ясно избрана партийна фигура, която да има действителни шансове най-малко за оспорвана борба против претендент на ръководещата партия. Защо такава кандидатура липсва (и даже не бе изработен опит за нейното навреме селектиране) е различен, въпреки и значим въпрос.
Тук би трябвало да се направи ангажимента, че в дадената обстановка тегне опасността от един продължителен недостатък на българската политика, а точно – опростеното, банализирано схващане на понятието „ модел” и произлизащия метод за използването на разнообразни модели. Моделите се възприемат като шаблони, които би трябвало да се употребяват едно към едно, механично, без да се разсъждава за особеностите на съответните условия. А моделът е нещо друго – систематизирано познание, което първо би трябвало да се разбере и осмисли, а по-късно да се ползва креативен, съгласно събитията.
Между другото, Българска социалистическа партия по този начин и не направи сериозен разбор на процесите, свързани с номинирането, предизборната акция и успеха на Румен Радев. Поради тази причина не съумя да приспособява и приложи дейно някои (подходящите) детайли от „ Модела Радев” при следващи избори. Нещо повече, позволи неточности, правейки тъкмо противоположното на потвърдено сполучливите ходове от победната президентска акция.
Ето единствено един образец. Една от главните аргументи за успеха през 2016 година бе, че доста хора гласоподаваха за Радев, тъй като бе общопризнат като опция на статуквото („ не-ГЕРБ”), а не като претендент на Българска социалистическа партия. Тогава се наложи вярното обръщение „ Гласувайте против статуквото”, т.е. за всеки различен, с изключение на Цецка Цачева. Така настройката против статуквото, изразена в гласоподаване за разнообразни претенденти на първи тур, естествено се материализира в необятна поддръжка за Радев на втория тур. За съпоставяне, на изборите за Европарламент тази година левицата интензивно излъчваше посланието „ Всеки глас, който не е за нас, е глас в интерес на статуквото (за ГЕРБ)”, което отблъсна част от колебаещите се гласоподаватели. Правилното бе тъкмо противоположното – да се призове да се гласоподава за всеки, единствено не за ГЕРБ и по този начин да се подтиква по-висока интензивност, което в края на краищата щеше да сработи в интерес на Българска социалистическа партия като най-голямата опозиционна политическа мощ. Сега още веднъж има риск да бъде повторена тази неточност. Но да се върнем към приложимостта на „ Модела Радев” към обстановката с локалните избори в София.
И по този начин, в лицето на Мая Манолова се разпознава претендент с профил, сходен на облика на военачалник Румен Радев, което дава съображение да се направи изводът за приложимостта на метода от преди три години. Методът на аналогията по принцип крие редица опасности, а в дадения случай съществуват основни разлики, които не дават съображение за неговото потребление с сполучлив край. Тези разлики обгръщат съвсем всички съществени параметри на изборното съревнование, само че дано се съсредоточим върху три от тях.
Първата значима разлика отразява спецификата на локалните избори, които безспорно се отличават от президентските. Може да се възрази, че в София тази местна специфичност е частично притъпена, само че въпреки всичко би трябвало да се регистрира типичната за сходни избори проблематика и провеждането на два (в столицата – три, а за околоградските села четири) едновременни избора. Борбата за кметското място има символно политическо значение, само че действителното практикуване на локалната власт зависи в по-голяма степен от съотношението на силите в общинските препоръки. Освен това, изборите по партийни листи за местата в локалните органи на самоуправление са най-точен знак за положението и достиженията на локалните партийни структури. Вярно е, че през последните години изборите за съветници обичайно остават в сянката на персоналните кметски конфликти, само че подценяването им води до съществени политически последствия. Поради тази причина всяка тактичност за кметската акция би трябвало да е съобразена с тактиката за акцията за общински съветници. Когато претендентът за кмет е „ чисто” партиен, кардинален проблем в това отношение няма, само че когато сме изправени пред самостоятелни (подкрепени) претенденти, обстановката се трансформира. Този вид претенденти обичайно се стремят да се дистанцират от подкрепящите ги партии, с цел да не поемат негативите им и да разширят вероятното електорално ветрило.
В акцията на Румен Радев Българска социалистическа партия прояви рационален такт и с дребни изключения не натрапваше своите партийни преценки и послания. Но тогава това нямаше отрицателни последствия, до момента в който в този момент въпросът за координирането (програмно и организационно) на акцията на Мая Манолова с тази на Българска социалистическа партия се обрисува като съществено предизвикателство, основно поради демонстрираното предпочитание да бъде обезпечена поддръжката на центристки и десни сегменти. На собствен ред Българска социалистическа партия в столицата има витална нужда от значително възстановяване на позициите в общинския съвет и разумно ще упорства на своите предпочитани послания. Предстои да забележим по какъв начин ще се търси решение на този проблем.
Втората основна разлика, поставяща под подозрение знака за тъждество сред „ Модела Радев” и „ Модела Манолова”, визира значителните особености на личностните профили и обществените биографии на двамата. В прочут смисъл те даже наподобяват като противоположности. Става дума освен за чертите на характерите и държанието им, а основно за обществените облици. Подходът към акцията на Радев акцентираше върху това, че той не е политик и не носи типичните пороци на българската политическа класа. И тогава, и до през днешния ден той има безапелационни учредения да жигосва тези пороци, тъй като нито един от тях не може да му бъде приписан. Мая Манолова е политик от кариерата и без значение от работата й като омбудсман през последните години политическата й биография ще я следва до дъно. Нейното амплоа също има положителни страни и ролята на бранител на правата и ползите на елементарните хора би могла да бъде привлекателна. Подкрепяйки кандидатурите на сходни кандидатки преди четири години новосъздадената партия „ Подемос” завоюва кметските избори в Мадрид и Барселона. Тънкостта е в това, да се изведат на напред във времето и експонират избрани детайли (и моменти) от политическата биография на Манолова и да се „ затъмнят” други.
Накрая, третото значително разграничение, което слага под подозрения дословното потребление на „ Модела Радев” в днешната обстановка, е обвързвано със самия факт на успеха на днешния президент. Тогава малко на брой имаха вяра, че подобен претендент може да победи, а съперниците му се отнасяха към сходен профил с надменна подигравка. Днес всички знаят, че непоносимостта към статуквото е толкоз мощна, че може да даде решаващо преимущество на всеки претендент или политическа мощ, които се разпознаят като отричане на това статукво. Факторът „ изненада” към този момент не работи, статуквото ще дава отпор, различен е въпросът, че явно ръководещите са изгубили възприятие за действителност и досегашните им дейности издават некомпетентност и нерешителност.
Разбира се, същински значимият въпрос е не дали „ Моделът Манолова” ще завоюва кметските избори в столицата, а дали след този избирателен резултат ще настъпи същинска, качествена смяна на метода на ръководство на града, а по-нататък – и на страната.
Напоследък се чуват гласове (и от анализатори, и от политици), че в София ГЕРБ може да бъде надвит по логиката на „ Модела Радев”, т.е. като се повтори методът от сполучливите президентски избори през 2016 година. Именно по тази логичност бе издирван избран вид претендент и по всичко проличава, че въпреки и след известни съмнения и напрежения левицата ще поддържа номинацията на Мая Манолова. И наличните социологически данни, и здравият политически разсъдък демонстрират, че към сегашния миг социалистите не разполагат с ясно избрана партийна фигура, която да има действителни шансове най-малко за оспорвана борба против претендент на ръководещата партия. Защо такава кандидатура липсва (и даже не бе изработен опит за нейното навреме селектиране) е различен, въпреки и значим въпрос.
Тук би трябвало да се направи ангажимента, че в дадената обстановка тегне опасността от един продължителен недостатък на българската политика, а точно – опростеното, банализирано схващане на понятието „ модел” и произлизащия метод за използването на разнообразни модели. Моделите се възприемат като шаблони, които би трябвало да се употребяват едно към едно, механично, без да се разсъждава за особеностите на съответните условия. А моделът е нещо друго – систематизирано познание, което първо би трябвало да се разбере и осмисли, а по-късно да се ползва креативен, съгласно събитията.
Между другото, Българска социалистическа партия по този начин и не направи сериозен разбор на процесите, свързани с номинирането, предизборната акция и успеха на Румен Радев. Поради тази причина не съумя да приспособява и приложи дейно някои (подходящите) детайли от „ Модела Радев” при следващи избори. Нещо повече, позволи неточности, правейки тъкмо противоположното на потвърдено сполучливите ходове от победната президентска акция.
Ето единствено един образец. Една от главните аргументи за успеха през 2016 година бе, че доста хора гласоподаваха за Радев, тъй като бе общопризнат като опция на статуквото („ не-ГЕРБ”), а не като претендент на Българска социалистическа партия. Тогава се наложи вярното обръщение „ Гласувайте против статуквото”, т.е. за всеки различен, с изключение на Цецка Цачева. Така настройката против статуквото, изразена в гласоподаване за разнообразни претенденти на първи тур, естествено се материализира в необятна поддръжка за Радев на втория тур. За съпоставяне, на изборите за Европарламент тази година левицата интензивно излъчваше посланието „ Всеки глас, който не е за нас, е глас в интерес на статуквото (за ГЕРБ)”, което отблъсна част от колебаещите се гласоподаватели. Правилното бе тъкмо противоположното – да се призове да се гласоподава за всеки, единствено не за ГЕРБ и по този начин да се подтиква по-висока интензивност, което в края на краищата щеше да сработи в интерес на Българска социалистическа партия като най-голямата опозиционна политическа мощ. Сега още веднъж има риск да бъде повторена тази неточност. Но да се върнем към приложимостта на „ Модела Радев” към обстановката с локалните избори в София.
И по този начин, в лицето на Мая Манолова се разпознава претендент с профил, сходен на облика на военачалник Румен Радев, което дава съображение да се направи изводът за приложимостта на метода от преди три години. Методът на аналогията по принцип крие редица опасности, а в дадения случай съществуват основни разлики, които не дават съображение за неговото потребление с сполучлив край. Тези разлики обгръщат съвсем всички съществени параметри на изборното съревнование, само че дано се съсредоточим върху три от тях.
Първата значима разлика отразява спецификата на локалните избори, които безспорно се отличават от президентските. Може да се възрази, че в София тази местна специфичност е частично притъпена, само че въпреки всичко би трябвало да се регистрира типичната за сходни избори проблематика и провеждането на два (в столицата – три, а за околоградските села четири) едновременни избора. Борбата за кметското място има символно политическо значение, само че действителното практикуване на локалната власт зависи в по-голяма степен от съотношението на силите в общинските препоръки. Освен това, изборите по партийни листи за местата в локалните органи на самоуправление са най-точен знак за положението и достиженията на локалните партийни структури. Вярно е, че през последните години изборите за съветници обичайно остават в сянката на персоналните кметски конфликти, само че подценяването им води до съществени политически последствия. Поради тази причина всяка тактичност за кметската акция би трябвало да е съобразена с тактиката за акцията за общински съветници. Когато претендентът за кмет е „ чисто” партиен, кардинален проблем в това отношение няма, само че когато сме изправени пред самостоятелни (подкрепени) претенденти, обстановката се трансформира. Този вид претенденти обичайно се стремят да се дистанцират от подкрепящите ги партии, с цел да не поемат негативите им и да разширят вероятното електорално ветрило.
В акцията на Румен Радев Българска социалистическа партия прояви рационален такт и с дребни изключения не натрапваше своите партийни преценки и послания. Но тогава това нямаше отрицателни последствия, до момента в който в този момент въпросът за координирането (програмно и организационно) на акцията на Мая Манолова с тази на Българска социалистическа партия се обрисува като съществено предизвикателство, основно поради демонстрираното предпочитание да бъде обезпечена поддръжката на центристки и десни сегменти. На собствен ред Българска социалистическа партия в столицата има витална нужда от значително възстановяване на позициите в общинския съвет и разумно ще упорства на своите предпочитани послания. Предстои да забележим по какъв начин ще се търси решение на този проблем.
Втората основна разлика, поставяща под подозрение знака за тъждество сред „ Модела Радев” и „ Модела Манолова”, визира значителните особености на личностните профили и обществените биографии на двамата. В прочут смисъл те даже наподобяват като противоположности. Става дума освен за чертите на характерите и държанието им, а основно за обществените облици. Подходът към акцията на Радев акцентираше върху това, че той не е политик и не носи типичните пороци на българската политическа класа. И тогава, и до през днешния ден той има безапелационни учредения да жигосва тези пороци, тъй като нито един от тях не може да му бъде приписан. Мая Манолова е политик от кариерата и без значение от работата й като омбудсман през последните години политическата й биография ще я следва до дъно. Нейното амплоа също има положителни страни и ролята на бранител на правата и ползите на елементарните хора би могла да бъде привлекателна. Подкрепяйки кандидатурите на сходни кандидатки преди четири години новосъздадената партия „ Подемос” завоюва кметските избори в Мадрид и Барселона. Тънкостта е в това, да се изведат на напред във времето и експонират избрани детайли (и моменти) от политическата биография на Манолова и да се „ затъмнят” други.
Накрая, третото значително разграничение, което слага под подозрения дословното потребление на „ Модела Радев” в днешната обстановка, е обвързвано със самия факт на успеха на днешния президент. Тогава малко на брой имаха вяра, че подобен претендент може да победи, а съперниците му се отнасяха към сходен профил с надменна подигравка. Днес всички знаят, че непоносимостта към статуквото е толкоз мощна, че може да даде решаващо преимущество на всеки претендент или политическа мощ, които се разпознаят като отричане на това статукво. Факторът „ изненада” към този момент не работи, статуквото ще дава отпор, различен е въпросът, че явно ръководещите са изгубили възприятие за действителност и досегашните им дейности издават некомпетентност и нерешителност.
Разбира се, същински значимият въпрос е не дали „ Моделът Манолова” ще завоюва кметските избори в столицата, а дали след този избирателен резултат ще настъпи същинска, качествена смяна на метода на ръководство на града, а по-нататък – и на страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ