Александър МАРИНОВ Наближат ли избори, избуява иначе дремещата тема добре

...
Александър МАРИНОВ Наближат ли избори, избуява иначе дремещата тема добре
Коментари Харесай

Парите – планина, резултатите - мишлета

Александър МАРИНОВ

Наближат ли избори, избуява другояче дремещата тематика добре ли ни ръководят тези, на които сме поверили властта за следващите четири години. В тази пиеска функциите от дълго време са разпределени – ръководещите ни убеждават в достиженията си и укоряват жителите, че не ги виждат, а опозицията ги разобличава във всички вероятни грехове с нескритото желание да ги повтаря, в случай че се докопа до властта. Гражданите са в ролята на хора в древногръцката покруса, единствено дето въпросният хор не е употребил Facebook и не е попържал.

Проблемът е най-много в това, че разногласието се води на правилото „ дума против дума”, без съществено мотивиране на преценките с доказателства, по опция открити по теоретичен път. Смисълът на това упражнение, което от дълго време е наложителен детайл от ръководството на развитите общества, не е да бъдат отстранени „ лошите” и да бъдат сложени на тяхно място „ добрите”, а да се установяват грешките и да се понижи вероятността за тяхното възпроизвеждане.

Затова си коства да зададем въпроса: добре ли бе ръководена столицата през последните четири години или не? Тук разбираемо има разнообразни гледни точки, които не са лишени от съображение. Привържениците на позитивната оценка на ръководството нормално показват като причини разширението на метрото, закупените нови транспортни средства за градския превоз, новопостроените детски градини, ремонтираните булеварди. Критиците също толкоз безапелационно акцентират, че градът пораства безредно, презастрояването е уродливо и подвластно на лобистки ползи, въздухът става все по-мръсен, налице е очевидна диспропорционалност в отделяните средства за фаворизирани и подценявани зони. За „ перките” по „ Граф Игнатиев” не приказваме - те към този момент заслужиха място в Музея на София.

Но по какъв начин да установим доста или малко са 20 километра нови линии на метрото, издигнати за 6 години (при състояние, да вземем за пример, че за двойно по-малко време във варшавската агломерация са въведени в употреба три пъти по-дълги отсечки)? Как да разберем доста или малко са 80 нови детски градини, в случай че описът на лишените от опция да ги употребяват деца и родители не се съкратява? Каква е действителната изгода от непрекъснатите поправки на избрани влиятелни трасета, откакто положението на вътрешнокварталните улици е по-лошо от това в Алепо? Да радват ли окото ни новите рейсове, в случай, че да се диша в София става по-опасно за живота? И най-много – дали против изразходваните обществени средства (събрани от нас, гражданите) обществото е получило допустима добавена стойност (по известната формула „ стойност против пари”)?

Тези значими индикатори на ръководството не могат да бъдат измерени „ на око”, нито преценени посредством партизански разногласия. Те изискват теоретичен разбор на активността на столичната администрация, а този разбор стартира с проучване на планирането. Защото всяка оценка на ръководството потегля от и свършва при авансово дефинираните цели, степента на тяхното осъществяване и цената, на която са осъществени.

Ако приказваме за планирането като вдишване на задължения пред жителите (а не просто процедура от кухнята на управлението) и желаеме да разберем какво се е случвало в нашия град, търсенето на информация няма да е елементарно. Един от дребното налични източници, който заслужава особено внимание, е озаглавен „ Управленска стратегия на Йорданка Фандъкова кмет на София 2015-2019 година”. Документът е качен на уеб страницата на Столичната община на 26 февруари 2016 година ( т.е. четири месеца след извоюваните избори). Не е пресилено да се каже, че това е неповторим в доста връзки документ.

Преди всичко, впечатлява неговата краткост – по-малко от една общоприета страница и всичко на всичко 40 фрази. Да се вместят решенията на множеството съществени проблеми на милионния град в подобен компактен формат никак не е лесна работа. Наистина, необичайно е за какво за подготовката му са били нужни цели четири месеца (при това, в случай че е стартирано от нула, макар че в него госпожа Фандъкова твърди, че „ застава пред жителите с визия за столицата и готови проекти”.) Елементарната сметка демонстрира, че написването на едно изречение е отнемало на кмета и екипа му приблизително по три дни.

Още по-важна специфичност на този шедьовър на късите управнически епистоларни форми е, че десетките включени съответни цифри, описващи резултати от ръководството на града (задължителни за една четиригодишна мандатна програма) се отнасят до... предишното. В този смисъл документът би могъл да прави работа като някакъв доклад на свършеното или като избирателен пропаганден материал, само че не и като тенденция на деяние през идващите четири години. Впрочем, има едно число, използвано в изречение в бъдеще време: „ ще понижим с 1/3 времето за пътуване”. Дали тази цел е реализирана, оставяме на жителите и гостите на столицата да преценяват. Същото важи за „ по-чистия въздух”, „ подредената и уютна среда в междублоковите пространства”, „ поддръжката за хората в неравностойно положение” и така нататък

За разлика от кмета, който въпреки всичко разполага с стратегия от една страница, Столичният общински съвет не е приемал нещо сходно на стратегия за ръководство на града за интервала на мандата си, нито е направлявал осъществяването на изразените в „ програмата” на госпожа Фандъкова благи планове. В другояче богатия раздел на уеб страницата на общината, озаглавен „ Стратегии и програми” няма да намерите документ, който ясно и съответно да показва какво органите на локалната власт ще се стремят да реализират през новия си мандат. Нашият „ локален парламент” е над тези дреболии.

Но когато няма еднопосочно дефинирани цели, не може да се направи оценка нито за успеваемостта (степента на реализиране на целите), нито за ефикасността (съотношение изразходвани ресурси/постигнати резултати) на ръководството. Поради тази причина е кардинално невероятно да се реши направеното с цената на внушителни запаси доста ли е или малко.

А изразходваните средства в действителност са внушителни. Само разноските по функционалности за изтичащия мандат възлизат на към пет милиарда лв., в това число: над 1,5 милиарда за жилищно строителство, благоустройство и комунално стопанство, над 1,3 милиарда за обучение, съвсем 700 млн. за стопански действия и услуги.

От подробните доклади излиза наяве до левче какъв брой и какви са били приходите и разноските, само че липсва най-важното – обосновката и доказателствата за какво са били планувани и осъществени тези милиардни разноски и до какви резултати са довели. От тази позиция (ако използваме слогана на акцията на ръководещите от 2015 г.) забележими са единствено харчовете, само че не и резултатите. Както към този момент бе посочено, такава оценка освен липсва в докладите на столичната община, само че и по принцип не може да бъде направена – тъй като няма дефинирани цели за мандата и измерими индикатори за постигането им.

За страдание освен локалните управляващи (които явно нямат нито предпочитание, нито потенциал да възнамеряват, правят оценка и регистрират своята работа по актуалните стандарти за положително управление), само че и научните специалистите и гражданското общество не демонстрират интензивност в това отношение. Вярно е, че това е проблем освен на столицата, а и на страната ни като цяло. Например, към този момент две години не сме видели и ред доклад за осъществяването на програмата на държавното управление. Но е време да разберем, че в случай че позволяваме по този начин да ни ръководят, би трябвало да се сърдим първо на себе си, а след това на тези, на които сме дали властта.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР