Александър МАРИНОВ Местната власт е в основата на всяко добро

...
Александър МАРИНОВ Местната власт е в основата на всяко добро
Коментари Харесай

Портрет на кмета – образ и подобие

Александър МАРИНОВ

Местната власт е в основата на всяко положително държавно ръководство. Ако тя е слаба, некомпетентна, неефективна и лишена от доверието на жителите, тези заболявания са неизлечими и на по-високите нива на страната. Тази власт е най-близо до хората, взема решение най-видимите проблеми на всекидневното им битие и се намира „ под окото” на обществеността. Ако властниците на централно ниво могат да се измъкват от контрола на обществото (поне до момента в който не оплескат изцяло работите), кметовете и съветниците са непрестанно измежду съгражданите си.

Трябва да отбележим, че през последните години публичният интерес е ориентиран (и съзнателно се заостря) към избора и последващата работа на кметовете, до момента в който излъчването на съветниците в локалните органи на самоуправление някак остава в сянка. Това деформиране е безпричинно и има своите отрицателни последствия, само че дано към този момент се фокусираме върху упованията и условията към претендентите за кмет. Тук има най-малко три гледни точки – какво споделят научните проучвания (обобщаващи богат на практика опит), какво желаят жителите и по какъв начин партиите отразяват първите две гледни точки в своите процедури за селекция и номиниране на претендентите. Възможно и обикновено е сред трите вероятности да има разлики, само че у нас бедата е, че сме в ситуацията на орела, рака и щуката.

Представителите на политическата просвета – по разнообразни аргументи – по този начин и не са показали един повсеместен разбор на проблемите и поуките от действието на локалното самоуправление у нас, включително при подбора на кметовете и съветниците. Има най-различни гледни точки, които акцентират на напред във времето едни или други особености и съответни условия към „ успешния” кмет. Преобладава концепцията, че е належащо той да е управленец-практик, който да може да „ върти” настоящите каузи на локалната общественост. Дори наскоро един млад сътрудник го оприличи на домоуправител, който би трябвало да вкарва ред в етажната благосъстоятелност. Тези качества, несъмнено, не са за подценяване, само че не трябва да се не помни, че кметът е (или по-точно би трябвало да бъде) добър политик и комуникатор, с цел да съумява да организира кораба на всекидневното ръководство през лабиринта от партийни и стопански ползи, разнопосочните и постоянно противоречащи си претенции на разнообразни групи от популацията, неналичието на ефикасна поддръжка и партньорство с централната власт.

Това на пръв взор опонира на преобладаващите през днешния ден публични настроения, които са очебийно отрицателни към „ политиците”. Хората не имат вяра на политическата класа и все търсят да възложат отговорността на някой, който не е от нейното „ котило”. За страдание, и в този случай има „ комплициране на понятията” (за което предизвестява още Конфуций). Недоволството от партиите и „ партийците” е изцяло основателно, само че то погрешно прераства в негативизъм към политиката и политиците – които имат незаменима роля, в случай че са в действителност такива. Политиката е изкуството да се провежда взаимното ни битие в условия на лимитирани запаси и разнопосочни ползи. А точно носителите на това изкуство са толкоз дефицитни през днешния ден.

Накратко казано, обяснимото и евентуално непреодолимо през днешния ден предпочитание на доста хора техният кмет да не е партийна креатура не трябва да води до подценяване на политическите качества на претендентите. Те би трябвало да могат да вземат сложни решения, да ги аргументират и отстояват и най-много да носят отговорност за тях. А всичко това изисква и да бъдат подготвени на непрекъснат и безкористен (а не имитационен) разговор с обществеността.

Партиите и техните централи усещат преобладаващите публични настроения, само че не се пробват да се съобразят с тях и да им отговорят добросъвестно, а все се стремят да ги яхнат и употребяват в своя изгода, или най-малко да ги манипулират във щета на съперниците. Кампанията по номинациите на претендентите (ще се ограничим до огромните градове) още е в ранна фаза, само че и това, което следим, демонстрира, че „ партийците” нищо остаряло не са не запомнили и нищо ново не са научили. Нещата се усложняват още повече поради острите (къде очевидни, къде прикривани) вътрешни конфликти на лобита и ползи, както на локално, по този начин и на централно равнище.

Засега най-видими проблеми избиват при ГЕРБ. Това е обяснимо – заради цялостното слепване на партията с държавните структури разпределението на позициите в локалната власт е въпрос на живот и гибел, при чието решение би трябвало да се съблюдават редица салда. Досега „ наместването на острите камъни” вършеше (тихо, само че ефективно) Цветан Цветанов, само че него към този момент го няма и това внезапно ускори напрежението в структурите. Липсата на изясненост какво да се прави проличава изключително ясно от решенията, които се оферират в „ проблемните” за ръководещата партия регионални градове.

В Пловдив десетилетната омраза сред двете съществени фракции на ГЕРБ приключи най-сетне с победа на групата на Димитров, който бе номиниран макар черните петна в партийната си биография. И тук ръководещите не направиха даже опит да се вслушат в настроенията на пловдивчани, още повече, че ще имат против себе си съперник като Славчо Атанасов, който освен има мощно въздействие, само че и жадува реванш.

След директната борба с локалната конструкция, управлението на партията наложи в Русе компромисна кандидатура, която явно се пробва да копира модела „ Фандъкова”. Но сходен ход е безнадеждно просрочен – в столицата този модел към този момент е злепоставен и най-вероятно ще бъде отритнат. Впрочем, точно в София се обрисуват най-ясно дефектите на типичния за ГЕРБ партиен нрав, задоволително втръснал на хората. От космоса се вижда, че Йорданка Фандъкова е политически изхабена, човешки изтощена и няма никакво предпочитание да се кандидатира още веднъж. Но вместо да търсят ново решение, ръководещите явно ще заложат на „ още от същото”, при все това обликът на културната и миловидна жена от дълго време не е в положение да прикрива неприятната озъбена зурла на действителните господари на столицата.

Това дава големи благоприятни условия на двете съществени опозиционни сили – само че дали те ще съумеят да се възползват? Засега е ясно, че левицата и обичайна десница залагат на радикално противопоставен метод, надлежно на контрастиращи облици на претендентите си. По всичко проличава, че претендент на левицата, търсещ много по-широка политическа и социална поддръжка, ще бъде Мая Манолова. Това е претендент с профил и лъчение на характерен политик, въпреки че активността като омбудсман добави в портрета й щрихите на човек, угрижен за жителите. Предварителните изследвания демонстрират, че тя има добър късмет против Фандъкова, най-малко като личностно съпоставяне и обществена известност. Големият – и към момента сложен за разгадаване – въпрос е, дали и в каква степен при окончателното решение на партийно неангажираните гласоподаватели ще играя роля нейната политическа биография. Друга евентуална опасност за нея идва от компликацията да се обезпечи поддръжката на забележителната кохорта от твърди десни гласоподаватели при най-вероятния втори тур против Фандъкова (или различен претендент на ГЕРБ).

Противоположен е методът на десните, които издигат характерен технократ, въпреки и обозначил се с избрани цивилен и политически позиции. При него проблемите са огледални – той освен е едва прочут, само че и явно има компликация при връзката с медиите и обществеността в новата си роля на политическо лице. А времето за създаване на понятен и допустим за по-широките публични среди облик е прекомерно малко.

Остава да забележим по какъв начин безредното разминаване сред научни причини, публични настроения и партийни тактики ще въздейства върху по-нататъшните номинации и в последна сметка кое ще натежи при определянето на крайния резултат от изборната конкуренция.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР