Бумерангът на злоупотребите се завръща
Александър Маринов
Memento moriendum esse ( "Помни, че си смъртен ")
Една от най-лошите последствия на продължителното престояване във властта е срастването с нея. Властникът просто не е кадърен да мисли за властта без себе си и за себе си без властта. Това, апропо, е един от водещите причини за въвеждането на правилото на мандатността. В античния Рим ползвали банален метод - когато в града се завръщал триумфален военачалник, устройвали триумфално посрещане, само че в това време особено избран плебей му нашепвал в ухото: "Помни, че си смъртен! " - с цел да не се възгордее.
Българските властници обаче се държат по този начин, сякаш това не важи за тях и са си обезпечили - в случай че не друго, то най-малко политическо величие. От всяка тяхна постъпка лъха непоколебима убеденост, че властта им е дадена вечно, следва ги на всички места и единствено сменя агрегатното си положение (политическо, парично, правосъдно, медийно). И най-важното - в никакъв случай няма да им се наложи да дават отговор за метода, по който са я употребявали.
Един от основните психически резултати на срастването с властта е възприятието за безпогрешност - властникът си е повярвал, че каквото и да прави, то е за богатството на хората. Това е аксиоматично и явно ( "видими резултати "); кощунствено би било самото му слагане под подозрение. Властниците от рода на тези, които ни ръководят през днешния ден, не могат да схванат за какво хората не признават достиженията им и откровено се наскърбяват на "народната непризнателност “. Дори когато умишлено и проведено крадат "като за последно ", те са уверени, че това е дребна отплата за всички "добрини ", които са сторили.
Но - по волята на "Големия шеф " (както обича да се показва министър председателят Борисов) или по неизбежната логичност на публичния живот, идва време за разлъка и отплата. Иначе казано, за същинската сметка. Обществото предявява претенциите си за действителните последствия от използването на властта. За днешните властници, на първо място - ГЕРБ и неговите ръководители, този миг пристигна. Плащането може да се отсрочи малко или да се проточи. Дори е допустимо някои да се измъкнат, без да платят. Но е неизбежно и напълно идно.
Ако се абстрахираме от справедливото възприятие за отмъщение, доста значимо е този миг на (равно)сметка да докара до избрани трайни заключения и поучения. Когато през днешния ден мнозина приказват за "смяна на системата ", имат поради точно такава смяна - не просто да се ограничи злоупотребата с власт, а да се отстранен систематичните аргументи, които я трансфораха от изключение в предписание.
Да оставим (засега) настрани откровените обири. Рано или късно те ще бъдат посочени, а причинителите им - осъдени по един или различен метод. Тези, които се надяват да се изплъзнат от човешкия съд, ги застига Божият (такива случаи към този момент има). Нека се съсредоточим върху циничното изкористяване на използването на властта за реализиране на "видими резултати ", другояче казано - върху съставния елемент на заграбване, включван умишлено във всеки обществен разход. Масова процедура, обхванала през последните 10 години както "усвояването " на европейски средства, по този начин и държавното бюджетиране, е официално законосъобразното консумиране на големи запаси за неразбираемо дефинирани цели и недоказани резултати.
Логиката е елементарна - и отвратителна. Създава се (построява се) нещо "видимо " - никой не може да каже, че го няма. За задачата се афишира набиране на планове, социална поръчка или концесия. Печели "правилният претендент ", свършва някаква работа (която не се управлява или се управлява през пръсти), получава си парите и връща контрактуваното отчисление. И властникът утолен, и "видимият резултат " налице, и кръгът от дежурни медиатори обезпечен. Нито една от многочислените институции не се интересува (и не дава отговор на публичните запитвания) какви са действителните резултати от количеството и качеството на резултата и предназначението му за обществото.
Ето единствено няколко образеца. Правителството освен не регистрира хода на осъществяването на своята стратегия, само че даже не следи за този ход. (Абстрахираме се от самото качество на програмата, която съзнателно се сформира по този начин, че да не може да се оцени осъществяването й.) Програмното бюджетиране е единствено на хартия, т.е. бюджетът се сформира и извършва не за реализиране на избрани публично нужни резултати, а за консумиране на избрани средства. Формира се и се харчи случайно голям годишен бюджетен "излишък ". Сметната палата отхвърля да прави разбор и оценка за успеваемост и резултатност на активността на изпълнителната власт. За вътрешния одит и надзор на институциите изобщо няма смисъл да приказваме. За да затворим кръга, да напомним, че приемането на доклада за осъществяването на бюджета е една от най-скучните точки в програмата на Народното събрание.
Ако използваме елегантната книжовност на един различен паметен представител на днешното ръководство, "това, което имаме като резултат ", е: официално законосъобразно изразходвани десетки милиарди левове с неразбираем (и постоянно неустановим) резултат за обществото и действителна (и подлежаща на установяване) материална полза за едно незначително малцинство - властимащите и техните проксита. Схемата наподобява съвършена и неразрушима. Но единствено наподобява. Защото това пилеене за публичен запас води до нерешаване и изостряне на действителни проблеми на хората.
Да вземем за образец "витрината " на днешния модел на ръководство - София. ГЕРБ има цялостен надзор над столицата към този момент 11 години, през по-голямата част от тях - с цялостната поддръжка на законодателната и изпълнителната власт. За този интервал бяха изразходвани десетки милиарди европейски и лични средства. Градът е една непрекъсната строителна площадка, поставят се големи старания за лустросване на неговите представителни елементи. В допълнение, тук ГЕРБ имаше същинско попадение от позиция на политическата фасада. Столицата се управляваше не от типичния нахален полуинтелигентен вид, а от възпитана, скромна, даже леко свита учителка, будеща благосклонност и даже съчувствие. И все пак това …
Въпреки всичко това структурата се разрушава със страховита скорост. Нито един от огромните проблеми на града не е решен. Противно на изказванията на ръководещите, качеството на живот се утежнява. Неконтролираният миграционен приток не секва, диспропорциите, провокирани от непросветеност и елементарна лакомия, се задълбочават. Противоречието "център - външна страна " се изостря. Големите инфраструктурни реализации не водят до значително облекчение на всекидневните компликации на хората, от които се чака само самообладание. Управляемостта на градските системи е фиктивна.
Някой би могъл да възрази, че София е оазис спрямо голям брой други градове. Ако това ненапълно е правилно, то е тъй като по-голямата част от страната е превърната в пустиня. А за това някой - който има властта - би трябвало да носи отговорност. Нали?
Memento moriendum esse ( "Помни, че си смъртен ")
Една от най-лошите последствия на продължителното престояване във властта е срастването с нея. Властникът просто не е кадърен да мисли за властта без себе си и за себе си без властта. Това, апропо, е един от водещите причини за въвеждането на правилото на мандатността. В античния Рим ползвали банален метод - когато в града се завръщал триумфален военачалник, устройвали триумфално посрещане, само че в това време особено избран плебей му нашепвал в ухото: "Помни, че си смъртен! " - с цел да не се възгордее.
Българските властници обаче се държат по този начин, сякаш това не важи за тях и са си обезпечили - в случай че не друго, то най-малко политическо величие. От всяка тяхна постъпка лъха непоколебима убеденост, че властта им е дадена вечно, следва ги на всички места и единствено сменя агрегатното си положение (политическо, парично, правосъдно, медийно). И най-важното - в никакъв случай няма да им се наложи да дават отговор за метода, по който са я употребявали.
Един от основните психически резултати на срастването с властта е възприятието за безпогрешност - властникът си е повярвал, че каквото и да прави, то е за богатството на хората. Това е аксиоматично и явно ( "видими резултати "); кощунствено би било самото му слагане под подозрение. Властниците от рода на тези, които ни ръководят през днешния ден, не могат да схванат за какво хората не признават достиженията им и откровено се наскърбяват на "народната непризнателност “. Дори когато умишлено и проведено крадат "като за последно ", те са уверени, че това е дребна отплата за всички "добрини ", които са сторили.
Но - по волята на "Големия шеф " (както обича да се показва министър председателят Борисов) или по неизбежната логичност на публичния живот, идва време за разлъка и отплата. Иначе казано, за същинската сметка. Обществото предявява претенциите си за действителните последствия от използването на властта. За днешните властници, на първо място - ГЕРБ и неговите ръководители, този миг пристигна. Плащането може да се отсрочи малко или да се проточи. Дори е допустимо някои да се измъкнат, без да платят. Но е неизбежно и напълно идно.
Ако се абстрахираме от справедливото възприятие за отмъщение, доста значимо е този миг на (равно)сметка да докара до избрани трайни заключения и поучения. Когато през днешния ден мнозина приказват за "смяна на системата ", имат поради точно такава смяна - не просто да се ограничи злоупотребата с власт, а да се отстранен систематичните аргументи, които я трансфораха от изключение в предписание.
Да оставим (засега) настрани откровените обири. Рано или късно те ще бъдат посочени, а причинителите им - осъдени по един или различен метод. Тези, които се надяват да се изплъзнат от човешкия съд, ги застига Божият (такива случаи към този момент има). Нека се съсредоточим върху циничното изкористяване на използването на властта за реализиране на "видими резултати ", другояче казано - върху съставния елемент на заграбване, включван умишлено във всеки обществен разход. Масова процедура, обхванала през последните 10 години както "усвояването " на европейски средства, по този начин и държавното бюджетиране, е официално законосъобразното консумиране на големи запаси за неразбираемо дефинирани цели и недоказани резултати.
Логиката е елементарна - и отвратителна. Създава се (построява се) нещо "видимо " - никой не може да каже, че го няма. За задачата се афишира набиране на планове, социална поръчка или концесия. Печели "правилният претендент ", свършва някаква работа (която не се управлява или се управлява през пръсти), получава си парите и връща контрактуваното отчисление. И властникът утолен, и "видимият резултат " налице, и кръгът от дежурни медиатори обезпечен. Нито една от многочислените институции не се интересува (и не дава отговор на публичните запитвания) какви са действителните резултати от количеството и качеството на резултата и предназначението му за обществото.
Ето единствено няколко образеца. Правителството освен не регистрира хода на осъществяването на своята стратегия, само че даже не следи за този ход. (Абстрахираме се от самото качество на програмата, която съзнателно се сформира по този начин, че да не може да се оцени осъществяването й.) Програмното бюджетиране е единствено на хартия, т.е. бюджетът се сформира и извършва не за реализиране на избрани публично нужни резултати, а за консумиране на избрани средства. Формира се и се харчи случайно голям годишен бюджетен "излишък ". Сметната палата отхвърля да прави разбор и оценка за успеваемост и резултатност на активността на изпълнителната власт. За вътрешния одит и надзор на институциите изобщо няма смисъл да приказваме. За да затворим кръга, да напомним, че приемането на доклада за осъществяването на бюджета е една от най-скучните точки в програмата на Народното събрание.
Ако използваме елегантната книжовност на един различен паметен представител на днешното ръководство, "това, което имаме като резултат ", е: официално законосъобразно изразходвани десетки милиарди левове с неразбираем (и постоянно неустановим) резултат за обществото и действителна (и подлежаща на установяване) материална полза за едно незначително малцинство - властимащите и техните проксита. Схемата наподобява съвършена и неразрушима. Но единствено наподобява. Защото това пилеене за публичен запас води до нерешаване и изостряне на действителни проблеми на хората.
Да вземем за образец "витрината " на днешния модел на ръководство - София. ГЕРБ има цялостен надзор над столицата към този момент 11 години, през по-голямата част от тях - с цялостната поддръжка на законодателната и изпълнителната власт. За този интервал бяха изразходвани десетки милиарди европейски и лични средства. Градът е една непрекъсната строителна площадка, поставят се големи старания за лустросване на неговите представителни елементи. В допълнение, тук ГЕРБ имаше същинско попадение от позиция на политическата фасада. Столицата се управляваше не от типичния нахален полуинтелигентен вид, а от възпитана, скромна, даже леко свита учителка, будеща благосклонност и даже съчувствие. И все пак това …
Въпреки всичко това структурата се разрушава със страховита скорост. Нито един от огромните проблеми на града не е решен. Противно на изказванията на ръководещите, качеството на живот се утежнява. Неконтролираният миграционен приток не секва, диспропорциите, провокирани от непросветеност и елементарна лакомия, се задълбочават. Противоречието "център - външна страна " се изостря. Големите инфраструктурни реализации не водят до значително облекчение на всекидневните компликации на хората, от които се чака само самообладание. Управляемостта на градските системи е фиктивна.
Някой би могъл да възрази, че София е оазис спрямо голям брой други градове. Ако това ненапълно е правилно, то е тъй като по-голямата част от страната е превърната в пустиня. А за това някой - който има властта - би трябвало да носи отговорност. Нали?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ