Александър Манолев неочаквано обяви, че се отказва от поста министър

Александър Манолев ненадейно разгласи, че се отхвърля от поста министър на превоза, за който бе номиниран от премиера. Това стана часове откакто гласуването на новите трима министри бе отсрочено поради към момента неподписан президентски декрет. 

Повод за отдръпването на Манолев стана обява във в. „ Капитал “ за любопитни епизоди от биографията му: случай с „ класическо безчинство на пътя, след което всички забъркани излизат почтени “, бизнес връзки с висши представители на СИК и наказани лица, висящо гражданско дело за различен случай на пътя и други

Самият Манолев разгласи, че против него има офанзива от избрана група и с цел да не влиза през цялото време в пояснителен режим и да не навреди на репутацията на държавното управление и премиера, е предпочел да се потегли.

Изникват няколко резонни въпроса:

1. Зам.-министър може, министър не може?

Досега Александър Манолев заемаше различен висок пост – заместник-министър на стопанската система. Защо същата биография да е позволена за заместник-министър, само че не и за министър?

По предписание министър председателят би трябвало да получи цялостна информация от службите за хората, които назначава. Трудно е да се допусне, че той не е бил осведомен за същите обстоятелства от биографията на Манолев през 2017, когато го назначава за зам.-министър. Защо е тогава е позволил, че тези обстоятелства са допустими, а през днешния ден счита, че биха навредили на имиджа на държавното управление? Дало тъй като е решил, че никой няма да рови към един заместник-министър и той ще мине сред капките?

2. Ами в случай че Народното събрание беше дал своя вот новите министри през вчерашния ден?

Щеше ли тогава да има нова оставка на министър часове след назначението му?

3. Дали отлагането на вота не е добре планувано от самия Борисов?

Видимото напрежение сред „ Дондуков “ 1 и 2 с неподписания президентски декрет за освобождението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Младен Маринов стана мотив за отсрочване на гласуването на новите министри в зала.

Умишлено или не, със забавянето на указа президентът направи услуга на държавното управление. Манолев завоюва време да се отдръпна преди да е назначен и по този начин дейностите му наподобяват кардинални, политически виновни. Далеч по-безболезнен сюжет от уволняване на компрометира министър – което би клепнало несъмнено леке върху кадровата политика на премиера.

4. Защо, знаейки биографията му, Борисов въпреки всичко го номинира за министър?

Вариант 1: Не си спомня детайлности от справката, която е чел през 2017, и не я е прочел още веднъж. Това може се изясни и с бързането да бъдат казани имената на новите министри след съдружния съвет, който трябваше да тушира напрежението сред ГЕРБ и Патриотите.

Вариант 2: Спомня си биографията, само че е бил заставен да одобри натрапен му от различен претендент – например от Цветан Цветанов.

Вариант 2: Надявал се е, че тези обстоятелства още веднъж ще останат неразкрити обществено, както става година по-рано.

5. Компрометиран или неуместен?

Освен тезата за един претендент с „ неизрядна “ биография, съществува и друга: за премахването на на един неуместен за доста играчи в бранша предстоящ министър. Очакваше се той да направи съществени промени - да смени целия екип от заместник-министрите на Ивайло Московски, да назначи нови шефове на държавните сдружения в бранша и евентуално да спре мегапоръчката за закупуване на нови влакове.