От поведението на всеки един от вас зависи съдбата на всички - АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ
Александър Македонски, прочут като Александър III Велики е цар на Древна Македония, фараон на Египет, цар на Азия и на Персия. Той произлиза от древногръцката династия на Аргеадите от Пелопонес. Името му идва от гръцката дума „ Alexo “ (защитавам) и „ Andr “ (човек “). Така името му значи „ бранител на хората ”.
Няма нищо невероятно за оня, който е подготвен да опита.
Помнете, от държанието на всеки един от вас зависи ориста на всички.
Предпочитам да доминирам другите със познания за това, което е велико и възвишено, в сравнение с с власт и господство.
Няма нищо по-робско от разкоша и безделието и нищо по-царствено от труда.
Изпращам ти запарка от синапено семе, с цел да можеш да вкусиш и да познаеш горчилката на моята победа.
Не ме е боязън от войска лъвове, водени от овца; багра се от войска овце, водени от лъв.
Нима не е тъпо, че при съществуването на толкоз доста светове ние не сме завладели даже един?
Когато Александър бил още момче и татко му Филип печелел победа след победа, той един път споделил на другарите си: „ Баща ми няма да остави нищо за мен. ”
Като дребен Александър бил бърз и чевръст в краката и по тази причина татко му един път го подканил да вземе присъединяване в надбягването на Олимпийските игри. „ Да, бих взел участие – отвърнало момчето, – в случай че противниците ми бяха царе. ”
Когато Дарий опитал да се откупи с голямо положение и предложил на Александър да си поде-лят Азия поравно, един негов доближен, на име Парменион, рекъл: „ Аз бих приел, в случай че бях на твое място. ” „ Аз също – споделил Александър, – в случай че бях Парменион. ” Но на Дарий той дал отговор, че земята не може да понесе две слънца, нито Азия двама царе.
Преди борбата при Арбела, когато против Александър стояла едномилионна войска от врагове, негови доближени пристигнали и обвинили бойците, че се били наговорили в шатрите си да не предадат заграбената плячка в царската съкровищница, а да я задържат за себе си. Като чул това, Александър се усмихнал и споделил: „ Носите ми положителни вести, тъй като от това, което слушам, разбирам, че хората ми са подготвени да победят, а не да бягат. ”
Един гроб в този момент е задоволителен за оня, комуто цялата земя не стигаше. (Епитафия, отдадена на Александър Велики.)
