Учителят, според когото историята трябва да се учи спрямо проблемите
Александър Кертин е преподавател по история. От няколко години към този момент не преподава, само че както се споделя - някогашен преподавател няма.
Спомя си, че избира специалността, тъй като обича да споделя това, което знае. В университета влиза с оценка 5.50, а за изпита се приготвя по метод, за който през днешния ден споделя, че към този момент не е задоволителен за учене - чете, чете, чете от един учебник по къса история на България, като " човек, който се пробва да избяга от казармата ". От казармата не съумява да избяга.
Започва да преподава през 1974 година И по този начин цялостен живот. Преди да се пенсионира, преподава във Втора британска гимназия " Томас Джеферсън " в София. Преди години е отличен в състезанието на Българска национална телевизия " Най-добрият преподавател, който познавам ".
" Учителската специалност става по-трудна, защото източниците на информация, които се смятат за източник на познание от хората, са доста по-мощни. Реално учителят през днешния ден е доста по-необходим, в сравнение с във времето, когато можеше да се учи единствено от един учебник.
Днес е невероятно без преподавател
Според Кертин в този момент повече от всеки път е необходим лидер при използването на информация.
" Вместо да се схваща, че ролята на учителя става все по-сложна и сложна, и той да получава нужното освен като заплата, той получава противоположното - всеки учи учителя какво би трябвало да прави. Това е извънредно - когато цифровата народна власт се трансформира във власт на болшинството. Точно от това са се страхували либералите - от диктатурата на болшинството ", споделя Кертин. Според него нарастването на учителските заплати е належащо, само че то не може да реши от раз проблемите.
" Един преподавател би трябвало да работи с по-малко възпитаници в клас. В един клас има всевъзможни деца с всевъзможни потребности и всевъзможни интелектуални благоприятни условия. Така не може да има образователен развой - той е полвинчат, доста мъчно върви. Ако се разделят учениците от един клас в два, това значи, че ще трябват повече пари за всичко ", споделя Кертин. По думите му е нужно най-малко 6% от Брутният вътрешен продукт да се дават за обучение, както и да се сътвори народен съвет за обучение, в който академични преподаватели и учени да изготвят стратегически стратегии за развиване на образованието.
" Директорската служба би трябвало да се раздели на две - управител и педагогичен шеф. За избора на педагогическия шеф глас би трябвало да имат и учителите. Той би трябвало да бъде престиж ", споделя Кертин.
Как да познаваме историята
Според Кертин е нужна продължителна и непрекъсната подготовка и преквалификация на учителите по история, само че е належащо и учениците да могат да възприемат. " Възприемането на историята се ръководи по-скоро от думи, които засягат националното достолепие, в сравнение с от теоритиците. Възприемането й зависи повече от медийни провокации, в сравнение с от редуцирания вид, който се преподава на съответните възпитаници ".
За патриотизма твърди, че е приватизиран като разбиране. " Патриот е разбиране, което значи човек, който пази общата воля, властта на жителите. Понятието " родолюбец " идва от Френската гражданска война и " марширува " през Европа дружно с " Марсилезата ". Понятието " родолюбец " е приватизирано от хора, които изповядват един вид шовинизъм, който се е откъснал от своята история и корени. Същото се получава при либерализма ", споделя Кертин.
И съгласно учителя историята се повтаря и има процеси, които могат да бъдат познати единствено в случай че познаваме историята. " Не можем да знаем по какъв начин въздействат новите средства за информация, само че можем да знаем по какъв начин от изискванията на народна власт се минава в нещо друго, което не е комбинация от аристокрация и народна власт, както е споделил Аристотел; или комбинация от демократични институции и плутократичен режим на ръководство посредством и в името на парите. В предишното има такива интервали, има аналогични процеси. Затова от проблем в сегашното би трябвало да се учи историята, както е споделил Люсиен Февр. Няма ли проблем, тогава има разкази и компилация ", споделя Кертин.
През 1990 година той написа публикация в " Пулс " със заглавие " Демократизъм, " фасадна " народна власт, бонапартизъм ", в която предвижда: " Доколкото сегашната обстановка възпроизвежда остарели политически настройки, стандарти и народопсихологически особености, има възможност демократичният ни порив да се отклони към някаква трансформация на бонапартизма, без даже да усетим това...нека не се позоваваме на демократичната концепция по този начин, като че ли нейната действителност е някаква единна, непроменяема субстанция, вградена във всеки българин... ".
Как се пишат учебниците
Учебниците би трябвало да са насочени проблематично, а не да бъдат хронологична компилация от разкази. " Когато в историята на всекидневието (една урочна единица) се приказва за общуване, скачат патриотите и споделят, но по какъв начин турското иго е общуване. Хората са съжителствали на една територия, а не политически. Учебниците би трябвало да бъдат насочени проблемотематично ", дава образец учителят.
Историкът е главен създател на учебник за профилирана подготовка по история за 12 клас " Историята и нейните използва: народи и национални страни на Балканите през модерната и актуалната ера ", както и е работил върху електронните запаси на учебници по история за 6 и 8 клас (на " Анубис " и на " Булвест " ), където посредством мултимедия се изяснява надлежно за спецификите на Средновековието и по какъв начин са се формирали нациите.
Ние, Балканите и Европа
" В анкетата по македонския и балканските въпроси от 1910 година Яворов се изрича в интерес на балканска федерация и прибавя: " Тя ще пристигна единствено като налагаща се воля на един мощен. Между другите балкански страни единствено България има всички географически и етнически условия и морални сили да стане - за сметка на Турция - мечтаната мощ, налагаща своята воля. Това е нейната задача пред историята ". Но сред желанието и опциите има разлика. Не виждам друга нация, която има по-ниско национално самочувствие, с цел да одобри България за водач. Кого ще лидираме румънци, сърби или гърци? ", споделя Кертин. По думите му в случай че се резервира конюктурата и има интернационална поддръжка, страната ни може да играе роля при евроинтеграцията на Западните Балкани.
Преди това обаче би трябвало да се избавим от вътрешните си проблеми. " Националната ни еднаквост е мощно разфокусирана. Имаме четири функциониращи, исторически образувани ядра и не можем да реализираме консенсус за каквото и да е било. Вижте делението русофили и русофоби. Елитът има подобен разнобой и той дава резултат в политическите борби ", споделя историкът.
" Ако се резервира тази наклонност в развиването на Европа, а аз мисля, че би трябвало да бъде поправена, тогава в Европа ще стартират да се демонстрират някои феномени, които са прогностично разказани от Шпенглер в " Залеза на Запада ". Но аз мисля, че Европа има благоприятни условия да се поправя някаква инерция. Какво може да стане? Пореден опит за това да се построи светът на основа на нещо, което се счита за универсално.
Творците на Европейски Съюз са французи и германци - германците влизат, с цел да се избавят в прочут смисъл от самите себе си; французите са идеолозите на Европейски Съюз. А това са тези, които считат, че което е френско, е универсално. Има доста хора, които споделят, че това към този момент не е по този начин. Сред тях е и - светла му памет - Цветан Тодоров, който споделя, че френският език не е повсеместен. Същото се отнася за всичко останало. Трябва да се даде шанса да се мисли върху локални, местни, национални специфики, които да бъдат оправдани. Не желая да се меся в региона на стопанската система, само че това не значи етнически шовинизъм. Това значи съвременен шовинизъм, при което се връща малко от ролята на жителите, които са носители на суверинитета в контраст на бюрократичното ръководство ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (739)
Спомя си, че избира специалността, тъй като обича да споделя това, което знае. В университета влиза с оценка 5.50, а за изпита се приготвя по метод, за който през днешния ден споделя, че към този момент не е задоволителен за учене - чете, чете, чете от един учебник по къса история на България, като " човек, който се пробва да избяга от казармата ". От казармата не съумява да избяга.
Започва да преподава през 1974 година И по този начин цялостен живот. Преди да се пенсионира, преподава във Втора британска гимназия " Томас Джеферсън " в София. Преди години е отличен в състезанието на Българска национална телевизия " Най-добрият преподавател, който познавам ".
" Учителската специалност става по-трудна, защото източниците на информация, които се смятат за източник на познание от хората, са доста по-мощни. Реално учителят през днешния ден е доста по-необходим, в сравнение с във времето, когато можеше да се учи единствено от един учебник.
Днес е невероятно без преподавател
Според Кертин в този момент повече от всеки път е необходим лидер при използването на информация.
" Вместо да се схваща, че ролята на учителя става все по-сложна и сложна, и той да получава нужното освен като заплата, той получава противоположното - всеки учи учителя какво би трябвало да прави. Това е извънредно - когато цифровата народна власт се трансформира във власт на болшинството. Точно от това са се страхували либералите - от диктатурата на болшинството ", споделя Кертин. Според него нарастването на учителските заплати е належащо, само че то не може да реши от раз проблемите.
" Един преподавател би трябвало да работи с по-малко възпитаници в клас. В един клас има всевъзможни деца с всевъзможни потребности и всевъзможни интелектуални благоприятни условия. Така не може да има образователен развой - той е полвинчат, доста мъчно върви. Ако се разделят учениците от един клас в два, това значи, че ще трябват повече пари за всичко ", споделя Кертин. По думите му е нужно най-малко 6% от Брутният вътрешен продукт да се дават за обучение, както и да се сътвори народен съвет за обучение, в който академични преподаватели и учени да изготвят стратегически стратегии за развиване на образованието.
" Директорската служба би трябвало да се раздели на две - управител и педагогичен шеф. За избора на педагогическия шеф глас би трябвало да имат и учителите. Той би трябвало да бъде престиж ", споделя Кертин.
Как да познаваме историята
Според Кертин е нужна продължителна и непрекъсната подготовка и преквалификация на учителите по история, само че е належащо и учениците да могат да възприемат. " Възприемането на историята се ръководи по-скоро от думи, които засягат националното достолепие, в сравнение с от теоритиците. Възприемането й зависи повече от медийни провокации, в сравнение с от редуцирания вид, който се преподава на съответните възпитаници ".
За патриотизма твърди, че е приватизиран като разбиране. " Патриот е разбиране, което значи човек, който пази общата воля, властта на жителите. Понятието " родолюбец " идва от Френската гражданска война и " марширува " през Европа дружно с " Марсилезата ". Понятието " родолюбец " е приватизирано от хора, които изповядват един вид шовинизъм, който се е откъснал от своята история и корени. Същото се получава при либерализма ", споделя Кертин.
И съгласно учителя историята се повтаря и има процеси, които могат да бъдат познати единствено в случай че познаваме историята. " Не можем да знаем по какъв начин въздействат новите средства за информация, само че можем да знаем по какъв начин от изискванията на народна власт се минава в нещо друго, което не е комбинация от аристокрация и народна власт, както е споделил Аристотел; или комбинация от демократични институции и плутократичен режим на ръководство посредством и в името на парите. В предишното има такива интервали, има аналогични процеси. Затова от проблем в сегашното би трябвало да се учи историята, както е споделил Люсиен Февр. Няма ли проблем, тогава има разкази и компилация ", споделя Кертин.
През 1990 година той написа публикация в " Пулс " със заглавие " Демократизъм, " фасадна " народна власт, бонапартизъм ", в която предвижда: " Доколкото сегашната обстановка възпроизвежда остарели политически настройки, стандарти и народопсихологически особености, има възможност демократичният ни порив да се отклони към някаква трансформация на бонапартизма, без даже да усетим това...нека не се позоваваме на демократичната концепция по този начин, като че ли нейната действителност е някаква единна, непроменяема субстанция, вградена във всеки българин... ".
Как се пишат учебниците
Учебниците би трябвало да са насочени проблематично, а не да бъдат хронологична компилация от разкази. " Когато в историята на всекидневието (една урочна единица) се приказва за общуване, скачат патриотите и споделят, но по какъв начин турското иго е общуване. Хората са съжителствали на една територия, а не политически. Учебниците би трябвало да бъдат насочени проблемотематично ", дава образец учителят.
Историкът е главен създател на учебник за профилирана подготовка по история за 12 клас " Историята и нейните използва: народи и национални страни на Балканите през модерната и актуалната ера ", както и е работил върху електронните запаси на учебници по история за 6 и 8 клас (на " Анубис " и на " Булвест " ), където посредством мултимедия се изяснява надлежно за спецификите на Средновековието и по какъв начин са се формирали нациите.
Ние, Балканите и Европа
" В анкетата по македонския и балканските въпроси от 1910 година Яворов се изрича в интерес на балканска федерация и прибавя: " Тя ще пристигна единствено като налагаща се воля на един мощен. Между другите балкански страни единствено България има всички географически и етнически условия и морални сили да стане - за сметка на Турция - мечтаната мощ, налагаща своята воля. Това е нейната задача пред историята ". Но сред желанието и опциите има разлика. Не виждам друга нация, която има по-ниско национално самочувствие, с цел да одобри България за водач. Кого ще лидираме румънци, сърби или гърци? ", споделя Кертин. По думите му в случай че се резервира конюктурата и има интернационална поддръжка, страната ни може да играе роля при евроинтеграцията на Западните Балкани.
Преди това обаче би трябвало да се избавим от вътрешните си проблеми. " Националната ни еднаквост е мощно разфокусирана. Имаме четири функциониращи, исторически образувани ядра и не можем да реализираме консенсус за каквото и да е било. Вижте делението русофили и русофоби. Елитът има подобен разнобой и той дава резултат в политическите борби ", споделя историкът.
" Ако се резервира тази наклонност в развиването на Европа, а аз мисля, че би трябвало да бъде поправена, тогава в Европа ще стартират да се демонстрират някои феномени, които са прогностично разказани от Шпенглер в " Залеза на Запада ". Но аз мисля, че Европа има благоприятни условия да се поправя някаква инерция. Какво може да стане? Пореден опит за това да се построи светът на основа на нещо, което се счита за универсално.
Творците на Европейски Съюз са французи и германци - германците влизат, с цел да се избавят в прочут смисъл от самите себе си; французите са идеолозите на Европейски Съюз. А това са тези, които считат, че което е френско, е универсално. Има доста хора, които споделят, че това към този момент не е по този начин. Сред тях е и - светла му памет - Цветан Тодоров, който споделя, че френският език не е повсеместен. Същото се отнася за всичко останало. Трябва да се даде шанса да се мисли върху локални, местни, национални специфики, които да бъдат оправдани. Не желая да се меся в региона на стопанската система, само че това не значи етнически шовинизъм. Това значи съвременен шовинизъм, при което се връща малко от ролята на жителите, които са носители на суверинитета в контраст на бюрократичното ръководство ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (739)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ