Александър Густав Айфел е един от най-известните инженери на миналия

Александър Густав Айфел е един от най-известните инженери на предишния век. Естествено, всички го свързват с Айфеловата кула.

Истината обаче е, че той е проектирал голям брой забавни уреди, а животът му е изпълнен с компликации и проблеми.

Въпреки всичко, не стопира да твори и да изумява човечеството със устрема си към новостите. Представям ви 10 любопитни обстоятелството за Густав Айфел.

1. Раждане

Първият и единствен наследник на гвардейския офицер Франсоа Александър Бьоникхаузен се ражда на 15 декември 1832 година в Дижон, Франция. Александър Густав Бьоникхаузен е потомък на пруски беглец живял в немската провинция Айфел.

В ранното си детство, Айфел дава тип, че ще съблюдава традицията за необразованите инженери. Той въобще няма интерес към учебното заведение, а избира да върви в химическата фабрика за оцет на чичо си и да учи процесите там. В последните два класа на лицея обаче внезапно се възпламенява по литературата и историята, стартира да чете и да учи доста.

2. Образование и първи стъпки в кариерата

Без да е първенец, младият Густав приключва междинното си обучение и се явява на приемен изпит за постъпване във висше учебно заведение. Както преди, резултатът му е добър, само че не му разрешава да влезе в Политехниката. Бьоникхаузен приключва по този начин наречената “Централна висша школа ” с тапия на инженер. Той, както и останалите негови състуденти, се насочват към частния бранш.

На 25 стартира работа в една инженерна компания и съвсем незабавно му падат огромни поръчки – планиране и градеж на два железопътни моста, които той построява със напълно новите тогава технологии – кесони със сбит въздух и хидравлични цилиндри.

3. Смяната на семейството

След къс стаж като чиновник, той бързо основава лично дружество. Специализира се в градежа на стоманени мостове, парни котли и виадукти. Винаги прецизен в осъществяването на виновните обекти и постоянно оправдава доверието на клиентите си. Името му стартира да се произнася с почитание. Както постоянно става в сходни възходящи кариери, човешката злоба и измама изиграват голяма роля.

През 1875 година, малко след изгубената от Франция война с Прусия, против младият бизнесмен е изработен донос, че е затулен пруски разузнавач и работи в интерес на Императора Бисмарк. Като доказателство се акцентира фамилното му име. Автор на доноса е чертожникът, работещ в самото дружество на Густав Бьоникхаузен. Младият бизнесмен има освен мощен темперамент. Със правосъден развой, той потвърждава своята непорочност и за облекчение приема като фамилно име Айфел, името на региона, от която е пристигнал неговият прародител.

4. Семейството

Густав Айфел разпорежда на свои близки изследване за подобаваща брачна половинка. Освен към тях, той се обръща към един нотариус и към един свещенник. Търсенето включва следните параметри: общественото състояние на родителите на кандидатката, зестрата, качествата и минусите ѝ. В писмо до татко си Густав е още по-конкретен: “Бих се задоволил със жена със скромна зестра, лицето – без значение, за сметка на това да е непретенциозна, добра стопанка и да ражда здрави деца. ”

Избраницата е Женевиев Годоле. В деня на сватбата тя е на 18, той – на 30 години. По всичко проличава, че брачната половинка дава отговор на неговите условия, тъй като му ражда 5 деца: две момчета и три девойки. Женевиев умира на 8 септември 1877 година, единствено на 33 години.

5. Статуята на свободата

Айфел основава инженерна компания на свое име. Скоро по-късно, в Париж е почнала реализацията на една гигантска скулптура, творчество на френския ваятел Огюст Бартолди. Тя би трябвало да символизира другарството сред френската и американската републики. Поводът е 100-годишнината от основаването на Съединени американски щати. Точно тогава, изпълнителят на вътрешната структура, Виоле льо Дюк умира. Бартолди кани Айфел да поеме щафетата за осъществяване на влиятелния обект.

Структурата е направена от ковано желязо и мед в работилницата на Айфел край Париж. Отделните елементи са свързани с нитове, набивани ръчно в дупки, направени авансово. Статуята тежи към 220 тона и е доставена в 200 сандъка в Ню Йорк на 19 юни 1885 година. Американците посрещат френския подарък с артилерийски залпове и заря. Монтажът е осъществен от френски служащи и инженери върху цокъл, подготвен от американците. Точността и издръжливостта на структурата се оказват безупречни.

Авторитетът и майсторството на Густав Айфел са международно приети и пътят към реализацията на още по-внушителен железен монумент е необятно отворен.

6. Борбата за кулата

Световното ревю от 1889 година в Париж съответствува със 100-годишнината от експлоадирането на френската гражданска война. Страната се съвзема стопански с бързи темпове от последната война. Изложението би трябвало да покаже, че Франция се връща на международната сцена през огромната врата. Идеята за градеж на кула, като удостоверение на напредък и великолепие плъзва из проектантските бюра. В комисията, формирана от министерството на Търговията и промишлеността, както и от кметството на Париж, постъпват 107 плана. В края на надпреварата остават два, единият е на Жюл Бурде, другия на Густав Айфел.

Първата кула е от гранит, материя чуплива и лишена от еластичност, до момента в който желязото в ръцете на занаятчия като Густав Айфел взима формата на дантела. Айфел се демонстрира освен като ослепителен инженер, само че и безапелационен договарящ. Той нападна конкурентния план с аргумента, че металната кула след края на ревюто може да бъде разглобена и преместена другаде. Дори дефинира цената за унищожаване на структурата – 700 000 франка.

За реализацията на плана е формирано съдружие от вложители. Айфел влага 3 милиона персонални средства, другите пари са на страната и няколко банки. Предвидлив договарящ, под предлог за възвръщаемост на инвестиции от него труд, той получава 20-годишна концесия на обекта.

7. Строежът

28 януари 1887 година е денят на първата копка. Срокът за реализация на плана е извънредно пай – малко повече от една година. На всички равнища изискванията за работа са извънредно сложни. Най-трудни са основите, които би трябвало да понесат тежестта на 7300 тона желязо и да подсигуряват сигурността на хилядите гости. За двата крайници от страна на “Марсовото поле ” се изкопават 7- метрови дупки. Изливат се бетонни плочи с по 2 метра дебелина и стабилността е реализирана.

С другите два крайници от страната на Сена, полагането на основите са оказва доста по-сложно. От близостта на реката почвата е пропита с вода. За да стигнат до твърда земя изкопчийте слизат до 15 метра дълбочина. Густав Айфел ползва техника с “въздух под налягане ” и помпи, с цел да отклони подземните струи вода. Поради мизерното възнаграждение, от 75 стотинки на час и извънредно тежкия труд на градежа, избухват две стачки. Иначе връзките сред него и личния състав са положителни. Работниците го почитат и имат доверие в неговото управление.

В края на март 1889 година е завършен третия етаж. Срокът е спазен и ентусиазмът пораства. Последната тераса е на 300 метра височина. До нея се стига с вита стълба. Броят на стъпалата е 1892. Тази цифра не е инцидентна. Тя символизира прокламирането на френската република през 1892 година. Освен стълбата, на посетителите са предоставени 4 полегати и един отвесен асансьор. Целият вътрешно-транспортен комплекс е революционно достижение на техниката.

Айфеловата кула е приключена през март, само че публично открита за публиката на 15 май 1889 година. Интересът, който поражда, се трансформира в успех. Самият Айфел не крие гордостта си: “Аз дадох на френското знаме най-високата мачта в света! ” – споделя той.

8. Други уреди

Айфел е построил доста железопътни линии, моста в Бордо, моста над река Дуро при град Порто в Португалия, моста на Дунав в Сегед, Унгария, моста на Червената река в Ханой, Виетнам и други в Египет, Боливия, Перу, моста “Пондул Айфел ” в Румъния, по който минават съветските войски през 1878 година на път за България; виадукти; “Западната гара ” в Будапеща, гарата в Сан Себастиан; двореца на културата в град Яш, Румъния; въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, макар че тежи 100 000 кг, елементарно може да се завърти единствено от един човек; усъвършенствал е преносимите мостове, един шлюз на Панамския канал и други.

9. Аеродинамиката

След 1893 година, популярният инженер се отдръпва от всичките си инженерни интензивности и се отдава на научни проучвания, свързани с метеорологията, аеродинамиката и телекомуникациите, в които има големи приноси. Създава изследователска лаборатория и стартира да прави планове за самолети. През 1917 година патентова един от първите изтребители, с цел да се издигне по-високо от тристаметровата си кула. Най-високата точка на живота му, обаче, си остава върхът на Айфеловата кула.

10. Смъртта

На 27 декември 1923 година, в Париж, великият френски инженер и академик умира спокоен в дома си на 91, до момента в който слуша Бетовен, Пета симфония, Анданте.