Беларус: Епохата на Лукашенко завършва
Александър Фридман*,
На 22 декември в Беларус бяха признати ремонти в „ Закона за президента на Република Беларус “, които наред с другото уреждат статута на някогашен държавен глава. На експрезидента и на членовете на неговото семейство в бъдеще се подсигурява цялост, а той по избор може да стане народен представител, освен това доживотен.
Поправките в закона станаха мотив за полемика за евентуалните разбърквания на върха на пирамидата на властта, в случай че Лукашенко реши да напусне президентския пост и да стане народен представител. Дали епохата на „ президента Лукашенко “ в действителност завършва?
Добра година за Лукашенко
Наскоро московският център „ Левада “ разгласява резултатите от допитване за главните политически и културни събития и героите на годината, в което за „ Човек на годината “ изрично е избран съветският президент Путин с 53 %, само че незабавно след него, въпреки и единствено с девет на 100, се подрежда Александър Лукашенко.
Допитването отразява повишената политическа тежест на Лукашенко в Русия и ще остане за него като още един прелестен спомен от турбулентната 2023 година – ненадейно сполучлива за „ несменяемия президент “ на Беларус.
Първите месеци на 2023-а не предвещаваха нищо положително на Лукашенко. През февруари Международният углавен съд издаде заповед за ареста на Путин, като аналогичната заповед и по адрес на Лукашенко изглеждаше единствено въпрос на време. През същия месец съветски боен аероплан на военното летище край Минск бе нападнат с дронове, в което доста наблюдаващи съзряха предвестител на бъдещата украинска контрофанзива. През май здравословното положение на Лукашенко мощно се утежни, даже бяха публикувани клюки за скорошната му гибел.
Лукашенко обаче много бързо се възвърне, а оттова нататък събитията се развиваха по удобен за него сюжет. Украинската контраатака не докара до коренна смяна в хода на войната. Минск продължава да поддържа Москва в нейната „ специфична военна интервенция “, само че беларуските войски не са на фронта, а бойните дейности не се трансферираха на територията на Беларус.
Икономическият срив, предричан от някои специалисти, не се състоя, стопанската система остана постоянна като цяло и дори се усъвършенства – с помощта на огромната съветска поддръжка.
Номенклатурата показва преданост
По време на метежа на частната военна формация „ Вагнер “ Кремъл употребява „ по-малкия брат “ Лукашенко в качеството му на миротворец и договарящ с Евгений Пригожин. Последвалата метежа предислокация на частите на „ Вагнер “ в Беларус, както и разполагането на съветско тактическо нуклеарно оръжие на територията на страната и периодичен изострящата се миграционна рецесия по границите на Беларус и Европейски Съюз ускориха вниманието на Запада към режима на Лукашенко.
Във Вашингтон и в европейските столици явно нямат илюзии във връзка с самостоятелността на формален Минск, само че пък и не желаят да подтикват беларуските управляващи към по-активно съдействие с Кремъл. През 2023 година нови съществени стопански наказания по отношение на Беларус по този начин и не бяха признати, а заповед за арест на Лукашенко не бе издадена – въпреки беларуските управляващи да не крият своето присъединяване в отвличането на украински деца, което стана съображение за наказателното гонене на Путин.
Основните провокации за режима на Лукашенко през 2023 година бяха от външен темперамент, само че обстановката вътре в страната остана постоянна. Номенклатурата показва преданост, репресиите не секнаха, а обществено-политическият живот закупи безплоден темперамент. Броят на политзатворниците не понижа, а се усили и те към този момент са съвсем 1500. Шансове за освобождението им няма. Западните страни, на които разчитат демократичните сили, въпреки да подлагат на критика остро беларуските управляващи за нарушавания на човешките права, не разполагат с действителни лостови за въздействие по отношение на формален Минск.
70-годишнината на Лукашенко и 30-годишнината на режима
В края на ноември Лукашенко напусна Беларус за две седмици и направи освен публични визити в Дубай, Китай и Африка, само че беше и на отмора в Обединените арабски емирства.
За владетел, който постоянно приказва за заприказва на западните спецслужби, притеснява се за своя живот и власт и рядко излиза отвън Беларус за дълго време, това пътешестване бе извънредно. То демонстрира, че Лукашенко е уверен в стабилността на ситуацията си, а е употребявал отсъствието си и за инспекция на властовата система, която от „ затворена в първо лице “ последователно се трансформира в „ групов модел “ с народен водач в качеството му на висша контролна инстанция.
Системата устоя този стрестест сполучливо и това дава съображение на Лукашенко да гледа към бъдещето с избран оптимизъм. Новата 2024 година ще стане специфична за него. През юли той може да означи 30-годишнината си от встъпването във власт, а през август ще навърши 70 години. Тези две събития слагат пред Лукашенко кардиналния въпрос за неговото политическо бъдеще – може би най-трудния в неговата кариера: да напусне ли президентския пост, прехвърляйки се в Народното събрание, или да го резервира?
Какво ще е решението
В изгода на първия вид приказват почтената възраст, все по-забележимите проблеми със здравето, големият интервал на власт и обновената система на държавно ръководство, която дава опция на парламентарния ръководител да резервира цялостен надзор над политическите процеси в страната. От друга страна, Лукашенко се отличава с неутолима жадност за власт, а историята на постсъветските страни демонстрира, че най-ефективният модел за прекачване на властта в властническите режима е предаването ѝ по завещание от татко на наследник.
Този вид в Беларус в този момент не се преглежда, а другите крият избрани опасности. Освен това Лукашенко е пленник на външните условия. По границите на Беларус продължава да се води война, а в Русия на власт остава реваншистът Владимир Путин, който уголемява въздействието си по отношение на Беларус и не крие империалистическите си попълзновения.
През 2024 година на Лукашенко ще му се наложи да реши какво да прави с президентския пост.
*Александър Фридмане историк. Преподава история на страните от Източна Европа в университета „ Хайнрих Хайне “ в Дюселдорф и в университета в Саарбрюкен.
На 22 декември в Беларус бяха признати ремонти в „ Закона за президента на Република Беларус “, които наред с другото уреждат статута на някогашен държавен глава. На експрезидента и на членовете на неговото семейство в бъдеще се подсигурява цялост, а той по избор може да стане народен представител, освен това доживотен.
Поправките в закона станаха мотив за полемика за евентуалните разбърквания на върха на пирамидата на властта, в случай че Лукашенко реши да напусне президентския пост и да стане народен представител. Дали епохата на „ президента Лукашенко “ в действителност завършва?
Добра година за Лукашенко
Наскоро московският център „ Левада “ разгласява резултатите от допитване за главните политически и културни събития и героите на годината, в което за „ Човек на годината “ изрично е избран съветският президент Путин с 53 %, само че незабавно след него, въпреки и единствено с девет на 100, се подрежда Александър Лукашенко.
Допитването отразява повишената политическа тежест на Лукашенко в Русия и ще остане за него като още един прелестен спомен от турбулентната 2023 година – ненадейно сполучлива за „ несменяемия президент “ на Беларус.
Първите месеци на 2023-а не предвещаваха нищо положително на Лукашенко. През февруари Международният углавен съд издаде заповед за ареста на Путин, като аналогичната заповед и по адрес на Лукашенко изглеждаше единствено въпрос на време. През същия месец съветски боен аероплан на военното летище край Минск бе нападнат с дронове, в което доста наблюдаващи съзряха предвестител на бъдещата украинска контрофанзива. През май здравословното положение на Лукашенко мощно се утежни, даже бяха публикувани клюки за скорошната му гибел.
Лукашенко обаче много бързо се възвърне, а оттова нататък събитията се развиваха по удобен за него сюжет. Украинската контраатака не докара до коренна смяна в хода на войната. Минск продължава да поддържа Москва в нейната „ специфична военна интервенция “, само че беларуските войски не са на фронта, а бойните дейности не се трансферираха на територията на Беларус.
Икономическият срив, предричан от някои специалисти, не се състоя, стопанската система остана постоянна като цяло и дори се усъвършенства – с помощта на огромната съветска поддръжка.
Номенклатурата показва преданост
По време на метежа на частната военна формация „ Вагнер “ Кремъл употребява „ по-малкия брат “ Лукашенко в качеството му на миротворец и договарящ с Евгений Пригожин. Последвалата метежа предислокация на частите на „ Вагнер “ в Беларус, както и разполагането на съветско тактическо нуклеарно оръжие на територията на страната и периодичен изострящата се миграционна рецесия по границите на Беларус и Европейски Съюз ускориха вниманието на Запада към режима на Лукашенко.
Във Вашингтон и в европейските столици явно нямат илюзии във връзка с самостоятелността на формален Минск, само че пък и не желаят да подтикват беларуските управляващи към по-активно съдействие с Кремъл. През 2023 година нови съществени стопански наказания по отношение на Беларус по този начин и не бяха признати, а заповед за арест на Лукашенко не бе издадена – въпреки беларуските управляващи да не крият своето присъединяване в отвличането на украински деца, което стана съображение за наказателното гонене на Путин.
Основните провокации за режима на Лукашенко през 2023 година бяха от външен темперамент, само че обстановката вътре в страната остана постоянна. Номенклатурата показва преданост, репресиите не секнаха, а обществено-политическият живот закупи безплоден темперамент. Броят на политзатворниците не понижа, а се усили и те към този момент са съвсем 1500. Шансове за освобождението им няма. Западните страни, на които разчитат демократичните сили, въпреки да подлагат на критика остро беларуските управляващи за нарушавания на човешките права, не разполагат с действителни лостови за въздействие по отношение на формален Минск.
70-годишнината на Лукашенко и 30-годишнината на режима
В края на ноември Лукашенко напусна Беларус за две седмици и направи освен публични визити в Дубай, Китай и Африка, само че беше и на отмора в Обединените арабски емирства.
За владетел, който постоянно приказва за заприказва на западните спецслужби, притеснява се за своя живот и власт и рядко излиза отвън Беларус за дълго време, това пътешестване бе извънредно. То демонстрира, че Лукашенко е уверен в стабилността на ситуацията си, а е употребявал отсъствието си и за инспекция на властовата система, която от „ затворена в първо лице “ последователно се трансформира в „ групов модел “ с народен водач в качеството му на висша контролна инстанция.
Системата устоя този стрестест сполучливо и това дава съображение на Лукашенко да гледа към бъдещето с избран оптимизъм. Новата 2024 година ще стане специфична за него. През юли той може да означи 30-годишнината си от встъпването във власт, а през август ще навърши 70 години. Тези две събития слагат пред Лукашенко кардиналния въпрос за неговото политическо бъдеще – може би най-трудния в неговата кариера: да напусне ли президентския пост, прехвърляйки се в Народното събрание, или да го резервира?
Какво ще е решението
В изгода на първия вид приказват почтената възраст, все по-забележимите проблеми със здравето, големият интервал на власт и обновената система на държавно ръководство, която дава опция на парламентарния ръководител да резервира цялостен надзор над политическите процеси в страната. От друга страна, Лукашенко се отличава с неутолима жадност за власт, а историята на постсъветските страни демонстрира, че най-ефективният модел за прекачване на властта в властническите режима е предаването ѝ по завещание от татко на наследник.
Този вид в Беларус в този момент не се преглежда, а другите крият избрани опасности. Освен това Лукашенко е пленник на външните условия. По границите на Беларус продължава да се води война, а в Русия на власт остава реваншистът Владимир Путин, който уголемява въздействието си по отношение на Беларус и не крие империалистическите си попълзновения.
През 2024 година на Лукашенко ще му се наложи да реши какво да прави с президентския пост.
*Александър Фридмане историк. Преподава история на страните от Източна Европа в университета „ Хайнрих Хайне “ в Дюселдорф и в университета в Саарбрюкен.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ