Александър Донев пред Стандарт: БГ кинаджии се отнасят с високомерие към публиката
Александър Донев е кино специалист, откривател и учител. Завършил е кинознание в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " и има докторат по „ Киноизкуство, кино и телевизия " от Българска академия на науките. Сценарист, режисьор и продуцент на документални, игрални и анимационни филми. Ръководил е разнообразни типове организации във всички области на киното: произвеждане, разпространяване и кинопоказ - както и Националния кино център (2009-2010). В момента е на работа в Института за проучване на изкуствата при Българска академия на науките и преподава в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". Автор е на книгата „ Помощ от публиката " (2018, издателство Фън тези).
- Господин Донев, в книгата си дискутирате безпределно значимия въпрос за националното кино и националната аудитория - на какво са " подложени " почитателите на седмото изкуство у нас?
- „ Помощ от публиката " е подбудена от дълго натрупвани усещания, опит в българския и европейски кинопроцес и поредност несъгласия с това, което се случва. Те намират израз в солидарността с огромна част от българските кинозрители, които не са задоволени от редица родни филми, появили се през годините от началото на 90-те до през днешния ден. Най-силният прочувствен повод обаче е разочарованието от високомерието и безотговорността, с които значително български кинематографисти се отнасят към своята аудитория.
- На какво се дължи, съгласно Вас, това отношение?
- Главната причина е неправилното схващане, втълпявано на не едно потомство родни кино създатели, че публиката не е значима, че мнението на определена (от кого ли) група ценители и персоналната себеоценка имат по-голям смисъл от признанието на елементарните фенове. Не одобрявам и мълчешком прокламираното подстрекателство, че необятната аудитория не „ схваща ", че е „ лимитирана " и „ нечувствителна ". Вярвам, че всеки има право на лично естетическо прекарване с културата и изкуството, които схваща и счита за съответни на своя усет. Убеден съм, че една от основните аргументи за високомерието на създателите е незадоволителното и даже неправилно обучение в региона на киното, а може би и на изкуството изобщо. Струва ми се, че едвам в последно време започваме да налучкваме вярната формула: да учим нашите студенти по кино на жанрово мислене, на положително описване на истории, на честност и почитание към фена. И на още нещо не по-малко значимо – на професионално структуриране и организация на креативния и индустриален развой. Те получават по-голяма убеденост да основават зрителско кино и от поредицата нови български филми, които имат действителен триумф измежду публиката.
- Това ли е рецептата?
- Не мисля, че съм разкрил рецептата. Нито, че има специфична формула на зрителския триумф. Факт е, че и моето схващане за нещата е реализирано с доста блуждаене и интуитивно търсене на ненапълно годни решения. Именно по тази причина и написах тази книга - преди всичко, с цел да покажа, че съществува самобитна доктрина на известното изкуство, чиито правила са годни и за нашето общество и кино творчество. Че съществува съвременна просвета за филмовата аудитория, която се основава на настоящите модерни достижения на логиката на психиката, социологията, културологията, статистиката, демографията и естетиката. Че във връзка с публиката и триумф измежду нея има наложителни неща. Тяхното осъществяване не ти подсигурява автоматизиран триумф - контактът със феновете зависи от комбинацията на доста фактори и изисква постоянно и доза шанс - само че неспазването на разпоредбите сигурно те обрича на неуспех.
- По салоните потегля " Собибор " - филм-събитие, към този момент високо оценен по света – мислите ли, че родната аудитория ще има съответно отношение към него?
- „ Собибор " е незабравим филм – първият в съветското кино, който споделя история за холокоста от позиция на жертвите, на евреите. Единственото сполучливо въстание в нацистки концлагер не е показано като сполучлива интервенция на Червената войска, Кремъл или тайните служби, а като обезверен протест на елементарни хора – унижавани, тероризирани, принудени всекидневно да мислят за оцеляването си, само че незагубили сили за опозиция. Филмът е надълбоко въздействащ, доста безапелационен психически и реализира висока степен на идентификация с героите. Подходът на режисьора Константин Хабенски е по-различен от този на Спилбърг в „ Списъкът на Шиндлър " и самият филм е прочувствено по-интензивен. За три седмици разпространяване в съветските кина той е привлякъл над милион и двеста хиляди фенове, което е ненадейно висок резултат, като се има поради тематиката, която никога не е първи избор на всеобщата публика. Вярвам, че и у нас ще се гледа - основно от по-младото потомство, което не познава този вид истории от днешното кино и му е любопитно да научи нещо същинско за тази сякаш толкоз от дълго време предходна война. А филмът е изработен в действителност съвременно, с огромно почитание към историческата истина - не толкоз в стила на известните киножанрове, а с детайлно създаване на характерите и изчерпателен психологизъм. Вероятно лятото не е най-подходящият интервал за сходен вид кинопреживяване, само че " Собибор " има огромни достолепия, който бг публиката не може да не оцени.
- В нашето детство се тиражираше тъпата шегичка " Хубав ли е филмът или е руски? ", а в този момент към този момент напълно " в действителност " се питаме: " Хубав ли е филмът или е американски " - като изключим, несъмнено, Клинт Истууд и още най-вече трима негови сътрудници режисьори. Какво, съгласно вас, се случва в двете могъщи кино сили?
- Съвременното кино претърпява дълбока промяна. Не мисля, че това, което се показва на огромния екран, дава действителна визия за процесите в дълбочина във филмовата просвета нито в Съединени американски щати, нито в Русия. Филмите, които са предопределени за разпространяване в кината от ден на ден абсолютизират зрелището и първосигналното забавление със средствата на високобюджетния театър, който нападна всички сетива и като че ли изключва опцията за размисъл или критическа оценка. В множеството случаи това са артикули, основани въз основа на детайлно създаден профил на търсената зрителска публика - те са по-скоро драматизирани маркетинг и бизнес проекти, в сравнение с художествени творби. И такива са огромна част от сполучливите в киносалоните както американски, по този начин и съветски филми. Истински завладяващите филми се появяват в кината през няколкото седмици в края на годината, когато излизат заглавията, конкуриращи се за премиите „ Оскар ". В същото време в действителност дълбоките, истински кино сюжети през днешния ден се създават най-вече за малкия екран - преди всичко НВО - и за модерните стрийминг платформи като Нетфликс, Амазон и Муби. За страдание, това е наклонност, която още не е намерила проявяване в българското кинотелевизионно творчество.
- Другата болна тематика - до по кое време родните кинаджии ще ни изтезават с " авторски " и " фестивални " продукции?
- Не мисля, че „ авторски " и „ фестивален " са избрания, изначално с отрицателен знак. Има авторски и фестивални филми, които са направени с почитание към публиката и с готовност да се слагат основни въпроси за актуалното ни съществуване. Има и псевдоавторски, претенциозно-артистични филми, скалъпени съгласно надълбоко демодирани или неправилно разбирани формули за интернационален триумф, които огромните фестивали от дълго време са отхвърлили. Разсъждавайки за публиката на новите български филми, напълно не настоявам, че всеки наш филм би трябвало да има всеобщ триумф в родните киносалони. Ако избрани заглавия са постигнали действителен триумф на реномираните интернационалните кинофоруми, те в множеството случаи създават тема и изразни средства, които не са изключително известни измежду необятната аудитория. Ако са същински задълбочени и вълнуващи, този вид произведения ще реализиран своята публика посредством самобитните си турнета из филмовия свят, привличайки десетки хиляди фенове на многочислените фестивали, на които са показани. Това е същинският измерител за зрителския триумф, реализиран от „ Източни пиеси ", „ Урок ", „ Безбог ", „ Георги и пеперудите ", „ Чия е тази ария ", „ Последната кола за спешна помощ на София ".
- В момента - най-малко из медиите - сякаш има мъртвило към разпределянето на пари в Националния кино център. Мислите ли, че е мъртвило пред стихия или хората просто бяха ангажирани с празненства на фестивала в Кан?
- Скандали - и то с действителни учредения, има задоволително, само че те са се трансформирали в всекидневие за киносредите и не учудват към този момент никого. От друга страна, системата за държавно финасиране на българското кино претърпява сега една от най-дълбоките си рецесии. Причините са насъбраните през годините нерешени въпроси, подбудени от дълго отлаганото коренно преправяне на Закона за филмовата промишленост и обвързваните с него регламенти. В същото време се утвърждават все нови и нови филми по от дълго време невалидни критерии и процедури. Това по едно и също време усилва отговорностите на НФЦ и основава листа с „ чакащи " планове, които сега на своето довеждане докрай след 3-4 години (в най-хубавия случай) към този момент ще бъдат морално остарели и отвън действителния публичен подтекст. В основата на всичко стои комбиниране от колебливост, непросветеност и боязън от загуба на привилегиите, които избрани продуценти си извоюваха през последните години зад тила на филмовата общественост. Рано или късно бурята е неизбежна, тъй като по остарялата революционна формула е явно, че „ върховете " повече не могат както досега, а „ низините " не желаят остарялото. Макар че може и да се неистина: като нищо „ върховете " и „ низините " за следващ път ще се прегърнат и ще напсуват в хор страната, че не им дава задоволително пари.
- Одобрявате ли избора на журито в Кан?
- След повече от 10 години интензивно наличие на фестивала в Кан тази година заради други задължения нямах опция да отида и нямам директни усещания от самите филми. Струва ми се обаче, че премиите са били раздадени за предходни заслуги и до известна степен предопределени – след миналогодишния подобаващ европейски триумф на „ Квадратът ", тази година е било ред на Азия. Спечелил е най-заслужилият през годините участник в настоящия конкурс на Кан - японецът Коре-Еда. След него - американецът Спайк Лий, чийто най-хубав филм е отпреди 30 години, когато обаче не завоюва поради „ Секс, неистини и видео ". От това, което прочетох и мога да преценява от разстояние, най-заслужаващият „ Златна палма " за моя усет е „ Студената война " на Павел Павликовски. Интересен ми е „ испанският " филм на най-хубавия ирански режисьор Асгар Фархади. Мога да си разреша задочни мнения, тъй като познавам добре тези създатели, както и конюнктурата на сходен вид решения. В Кан и тази година сигурно е имало не един и два хубави кино лентата, само че все по-рядко на фестивала се появяват същински филми-събития. Дори новият филм на Ларс декор Трир се оказа абсурден по предсказуем метод.
- Вие всяка година следите фестивалите на Стария континент - какви са трендовете в европейското кино сега?
- Това е тематика за обособена книга. Но напълно в резюме: за малкия екран сега се вършат може би по-оригинални и по-интригуващи филми – главно сериали, в сравнение с за кината; документалните филми в доста случаи са по-новаторски от игралните; доминира социално-ангажираното и психически задълбочено кино; с цел да бъдат признати, опитите с филмовия език би трябвало да имат доста безапелационен обществен контекст; приоритет получават смелите филми, които не се опасяват да рискуват, да създават нови тематики и предизвикателни сюжети, да слагат проблеми, които към момента не са осъзнати изцяло от обществото. Със справедливо преимущество се употребяват дебютантите и младите създатели, ненавършили 40. Неминуемо през идващите години дамите ще имат доста по-големи благоприятни условия за изява и самопризнание в киното, в сравнение с до момента.
- Господин Донев, в книгата си дискутирате безпределно значимия въпрос за националното кино и националната аудитория - на какво са " подложени " почитателите на седмото изкуство у нас?
- „ Помощ от публиката " е подбудена от дълго натрупвани усещания, опит в българския и европейски кинопроцес и поредност несъгласия с това, което се случва. Те намират израз в солидарността с огромна част от българските кинозрители, които не са задоволени от редица родни филми, появили се през годините от началото на 90-те до през днешния ден. Най-силният прочувствен повод обаче е разочарованието от високомерието и безотговорността, с които значително български кинематографисти се отнасят към своята аудитория.
- На какво се дължи, съгласно Вас, това отношение?
- Главната причина е неправилното схващане, втълпявано на не едно потомство родни кино създатели, че публиката не е значима, че мнението на определена (от кого ли) група ценители и персоналната себеоценка имат по-голям смисъл от признанието на елементарните фенове. Не одобрявам и мълчешком прокламираното подстрекателство, че необятната аудитория не „ схваща ", че е „ лимитирана " и „ нечувствителна ". Вярвам, че всеки има право на лично естетическо прекарване с културата и изкуството, които схваща и счита за съответни на своя усет. Убеден съм, че една от основните аргументи за високомерието на създателите е незадоволителното и даже неправилно обучение в региона на киното, а може би и на изкуството изобщо. Струва ми се, че едвам в последно време започваме да налучкваме вярната формула: да учим нашите студенти по кино на жанрово мислене, на положително описване на истории, на честност и почитание към фена. И на още нещо не по-малко значимо – на професионално структуриране и организация на креативния и индустриален развой. Те получават по-голяма убеденост да основават зрителско кино и от поредицата нови български филми, които имат действителен триумф измежду публиката.
- Това ли е рецептата?
- Не мисля, че съм разкрил рецептата. Нито, че има специфична формула на зрителския триумф. Факт е, че и моето схващане за нещата е реализирано с доста блуждаене и интуитивно търсене на ненапълно годни решения. Именно по тази причина и написах тази книга - преди всичко, с цел да покажа, че съществува самобитна доктрина на известното изкуство, чиито правила са годни и за нашето общество и кино творчество. Че съществува съвременна просвета за филмовата аудитория, която се основава на настоящите модерни достижения на логиката на психиката, социологията, културологията, статистиката, демографията и естетиката. Че във връзка с публиката и триумф измежду нея има наложителни неща. Тяхното осъществяване не ти подсигурява автоматизиран триумф - контактът със феновете зависи от комбинацията на доста фактори и изисква постоянно и доза шанс - само че неспазването на разпоредбите сигурно те обрича на неуспех.
- По салоните потегля " Собибор " - филм-събитие, към този момент високо оценен по света – мислите ли, че родната аудитория ще има съответно отношение към него?
- „ Собибор " е незабравим филм – първият в съветското кино, който споделя история за холокоста от позиция на жертвите, на евреите. Единственото сполучливо въстание в нацистки концлагер не е показано като сполучлива интервенция на Червената войска, Кремъл или тайните служби, а като обезверен протест на елементарни хора – унижавани, тероризирани, принудени всекидневно да мислят за оцеляването си, само че незагубили сили за опозиция. Филмът е надълбоко въздействащ, доста безапелационен психически и реализира висока степен на идентификация с героите. Подходът на режисьора Константин Хабенски е по-различен от този на Спилбърг в „ Списъкът на Шиндлър " и самият филм е прочувствено по-интензивен. За три седмици разпространяване в съветските кина той е привлякъл над милион и двеста хиляди фенове, което е ненадейно висок резултат, като се има поради тематиката, която никога не е първи избор на всеобщата публика. Вярвам, че и у нас ще се гледа - основно от по-младото потомство, което не познава този вид истории от днешното кино и му е любопитно да научи нещо същинско за тази сякаш толкоз от дълго време предходна война. А филмът е изработен в действителност съвременно, с огромно почитание към историческата истина - не толкоз в стила на известните киножанрове, а с детайлно създаване на характерите и изчерпателен психологизъм. Вероятно лятото не е най-подходящият интервал за сходен вид кинопреживяване, само че " Собибор " има огромни достолепия, който бг публиката не може да не оцени.
- В нашето детство се тиражираше тъпата шегичка " Хубав ли е филмът или е руски? ", а в този момент към този момент напълно " в действителност " се питаме: " Хубав ли е филмът или е американски " - като изключим, несъмнено, Клинт Истууд и още най-вече трима негови сътрудници режисьори. Какво, съгласно вас, се случва в двете могъщи кино сили?
- Съвременното кино претърпява дълбока промяна. Не мисля, че това, което се показва на огромния екран, дава действителна визия за процесите в дълбочина във филмовата просвета нито в Съединени американски щати, нито в Русия. Филмите, които са предопределени за разпространяване в кината от ден на ден абсолютизират зрелището и първосигналното забавление със средствата на високобюджетния театър, който нападна всички сетива и като че ли изключва опцията за размисъл или критическа оценка. В множеството случаи това са артикули, основани въз основа на детайлно създаден профил на търсената зрителска публика - те са по-скоро драматизирани маркетинг и бизнес проекти, в сравнение с художествени творби. И такива са огромна част от сполучливите в киносалоните както американски, по този начин и съветски филми. Истински завладяващите филми се появяват в кината през няколкото седмици в края на годината, когато излизат заглавията, конкуриращи се за премиите „ Оскар ". В същото време в действителност дълбоките, истински кино сюжети през днешния ден се създават най-вече за малкия екран - преди всичко НВО - и за модерните стрийминг платформи като Нетфликс, Амазон и Муби. За страдание, това е наклонност, която още не е намерила проявяване в българското кинотелевизионно творчество.
- Другата болна тематика - до по кое време родните кинаджии ще ни изтезават с " авторски " и " фестивални " продукции?
- Не мисля, че „ авторски " и „ фестивален " са избрания, изначално с отрицателен знак. Има авторски и фестивални филми, които са направени с почитание към публиката и с готовност да се слагат основни въпроси за актуалното ни съществуване. Има и псевдоавторски, претенциозно-артистични филми, скалъпени съгласно надълбоко демодирани или неправилно разбирани формули за интернационален триумф, които огромните фестивали от дълго време са отхвърлили. Разсъждавайки за публиката на новите български филми, напълно не настоявам, че всеки наш филм би трябвало да има всеобщ триумф в родните киносалони. Ако избрани заглавия са постигнали действителен триумф на реномираните интернационалните кинофоруми, те в множеството случаи създават тема и изразни средства, които не са изключително известни измежду необятната аудитория. Ако са същински задълбочени и вълнуващи, този вид произведения ще реализиран своята публика посредством самобитните си турнета из филмовия свят, привличайки десетки хиляди фенове на многочислените фестивали, на които са показани. Това е същинският измерител за зрителския триумф, реализиран от „ Източни пиеси ", „ Урок ", „ Безбог ", „ Георги и пеперудите ", „ Чия е тази ария ", „ Последната кола за спешна помощ на София ".
- В момента - най-малко из медиите - сякаш има мъртвило към разпределянето на пари в Националния кино център. Мислите ли, че е мъртвило пред стихия или хората просто бяха ангажирани с празненства на фестивала в Кан?
- Скандали - и то с действителни учредения, има задоволително, само че те са се трансформирали в всекидневие за киносредите и не учудват към този момент никого. От друга страна, системата за държавно финасиране на българското кино претърпява сега една от най-дълбоките си рецесии. Причините са насъбраните през годините нерешени въпроси, подбудени от дълго отлаганото коренно преправяне на Закона за филмовата промишленост и обвързваните с него регламенти. В същото време се утвърждават все нови и нови филми по от дълго време невалидни критерии и процедури. Това по едно и също време усилва отговорностите на НФЦ и основава листа с „ чакащи " планове, които сега на своето довеждане докрай след 3-4 години (в най-хубавия случай) към този момент ще бъдат морално остарели и отвън действителния публичен подтекст. В основата на всичко стои комбиниране от колебливост, непросветеност и боязън от загуба на привилегиите, които избрани продуценти си извоюваха през последните години зад тила на филмовата общественост. Рано или късно бурята е неизбежна, тъй като по остарялата революционна формула е явно, че „ върховете " повече не могат както досега, а „ низините " не желаят остарялото. Макар че може и да се неистина: като нищо „ върховете " и „ низините " за следващ път ще се прегърнат и ще напсуват в хор страната, че не им дава задоволително пари.
- Одобрявате ли избора на журито в Кан?
- След повече от 10 години интензивно наличие на фестивала в Кан тази година заради други задължения нямах опция да отида и нямам директни усещания от самите филми. Струва ми се обаче, че премиите са били раздадени за предходни заслуги и до известна степен предопределени – след миналогодишния подобаващ европейски триумф на „ Квадратът ", тази година е било ред на Азия. Спечелил е най-заслужилият през годините участник в настоящия конкурс на Кан - японецът Коре-Еда. След него - американецът Спайк Лий, чийто най-хубав филм е отпреди 30 години, когато обаче не завоюва поради „ Секс, неистини и видео ". От това, което прочетох и мога да преценява от разстояние, най-заслужаващият „ Златна палма " за моя усет е „ Студената война " на Павел Павликовски. Интересен ми е „ испанският " филм на най-хубавия ирански режисьор Асгар Фархади. Мога да си разреша задочни мнения, тъй като познавам добре тези създатели, както и конюнктурата на сходен вид решения. В Кан и тази година сигурно е имало не един и два хубави кино лентата, само че все по-рядко на фестивала се появяват същински филми-събития. Дори новият филм на Ларс декор Трир се оказа абсурден по предсказуем метод.
- Вие всяка година следите фестивалите на Стария континент - какви са трендовете в европейското кино сега?
- Това е тематика за обособена книга. Но напълно в резюме: за малкия екран сега се вършат може би по-оригинални и по-интригуващи филми – главно сериали, в сравнение с за кината; документалните филми в доста случаи са по-новаторски от игралните; доминира социално-ангажираното и психически задълбочено кино; с цел да бъдат признати, опитите с филмовия език би трябвало да имат доста безапелационен обществен контекст; приоритет получават смелите филми, които не се опасяват да рискуват, да създават нови тематики и предизвикателни сюжети, да слагат проблеми, които към момента не са осъзнати изцяло от обществото. Със справедливо преимущество се употребяват дебютантите и младите създатели, ненавършили 40. Неминуемо през идващите години дамите ще имат доста по-големи благоприятни условия за изява и самопризнание в киното, в сравнение с до момента.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ