Германия след Меркел, България след Борисов
Александър Андреев, Дойче веле
Ангела Меркел малко по малко се отдръпва от политическата сцена. За Германия това е същински политически земетръс, само че и в България сеизмографите скоро ще записват нещо сходно. И то не (само) тъй като Бойко Борисов от много време се профилира като политически обожател и почитател на немската канцлерка.
Меркел оглавява ХДС към този момент 18 години, а като канцлер ръководи четвърти мандат. Успехът? се дължи основно на три фактора. Тя съумя да придвижи консерваторите в центъра на обществото, като внимателно и последователно отваряше партията си за една по-либерална и по-екологически виновна политика. Меркел завоюва и задълго удържа благосклонностите на болшинството германци със своя сдържан политически жанр и с голямото си възприятие за отговорност. И не на последно място: през тези близо две десетилетия тя изкусно блокираше и в последна сметка обезвреждаше всички действителни или евентуални съперници.
Паралели
Вижте единствено какъв брой наподобява тази политическа биография на политическия път, извървян от Бойко Борисов. Неговата партия ГЕРБ също съумя бързо да се настани в центъра на българското общество - като политическа мощ, отворена във всички направления. Самият Борисов ( "Вие сте елементарни и аз съм елементарен, по тази причина се разбираме ") проникна политически в ДНК-то на доста българи и напълно неслучайно кара към този момент трети премиерски мандат. И не на последно място: през задачите тези близо 10 години той изкусно блокираше и в последна сметка обезвреждаше всяка политическа конкуренция в по този начин нареченото българско „ дясно ".
И планът „ Меркел ", и планът „ Борисов " наподобяват към този момент изчерпани. При това без значение от обстоятелството, че под ръководството на Ангела Меркел Германия процъфтява стопански, а в България през трите мандата на Бойко Борисов икономическите индикатори също трайно вървят нагоре. Разбира се, сред двете страни и сред двете персони има бездна от разлики - задоволително е да съпоставим нивата на корупция, на медийна независимост и на благополучие или пък политическия жанр на Меркел и този на Борисов. (Сравненията не са в интерес на България и нейния министър председател.) И въпреки всичко започващият политически залез на Ангела Меркел и на Бойко Борисов вещае и в двете страни един интервал, който бихме могли да назовем „ пердах на негри в тъмна нощ " - както политически неточно се споделяше в моето детство.
За положително или за неприятно, и Меркел, и Борисов като валяци утъпкаха политическия ландшафт и в този момент към този момент никой не знае какво може да изникне изпод. Залагайки на стабилността сега, и двамата подцениха заплахите, които крие бъдещето и не приготвиха нито свои приемници, нито пък подобаващи политически конфигурации, които да удържат тази непоклатимост. А сега дифузните страхове и чувството за неустановеност лашкат част от гласоподавателите и в Германия, и в България към рисковите периферии и пораждат шизофренни реакции към Европейски Съюз, т.е. - към единствената благонадеждна котва на европейците сега. За която, прочее, от много време крепко се държат и Ангела Меркел, и Бойко Борисов.
.jpg )
Точка в интерес на България
Никой не знае по какъв начин ще наподобява Германия след Меркел. Очакват се политическо накъсване и небивали до момента политически обединения в Берлин. Може да има завой наляво, може да има и завой надясно - просто центробежните сили към този момент са неудържими. И във всички случаи ще следим още три сюжета: битка за водачество, оттегляне на Германия от европейската политика и засилващи се публични напрежения.
И вижте в този момент какъв брой правдоподобно звучи тази прогноза и за България след Борисов: накъсване, центробежни сили, лидерски битки, охладняване към Европейски Съюз, публично напрежение.
С което стигаме до последната огромна разлика сред сравняваните несравняеми величини: германците са изключително тревожни, тъй като не са привикнали да живеят с чувството за рецесия, до момента в който за българите животът с чувството за рецесия си е ежедневие. Точка в интерес на България.
Ангела Меркел малко по малко се отдръпва от политическата сцена. За Германия това е същински политически земетръс, само че и в България сеизмографите скоро ще записват нещо сходно. И то не (само) тъй като Бойко Борисов от много време се профилира като политически обожател и почитател на немската канцлерка.
Меркел оглавява ХДС към този момент 18 години, а като канцлер ръководи четвърти мандат. Успехът? се дължи основно на три фактора. Тя съумя да придвижи консерваторите в центъра на обществото, като внимателно и последователно отваряше партията си за една по-либерална и по-екологически виновна политика. Меркел завоюва и задълго удържа благосклонностите на болшинството германци със своя сдържан политически жанр и с голямото си възприятие за отговорност. И не на последно място: през тези близо две десетилетия тя изкусно блокираше и в последна сметка обезвреждаше всички действителни или евентуални съперници.
Паралели
Вижте единствено какъв брой наподобява тази политическа биография на политическия път, извървян от Бойко Борисов. Неговата партия ГЕРБ също съумя бързо да се настани в центъра на българското общество - като политическа мощ, отворена във всички направления. Самият Борисов ( "Вие сте елементарни и аз съм елементарен, по тази причина се разбираме ") проникна политически в ДНК-то на доста българи и напълно неслучайно кара към този момент трети премиерски мандат. И не на последно място: през задачите тези близо 10 години той изкусно блокираше и в последна сметка обезвреждаше всяка политическа конкуренция в по този начин нареченото българско „ дясно ".
И планът „ Меркел ", и планът „ Борисов " наподобяват към този момент изчерпани. При това без значение от обстоятелството, че под ръководството на Ангела Меркел Германия процъфтява стопански, а в България през трите мандата на Бойко Борисов икономическите индикатори също трайно вървят нагоре. Разбира се, сред двете страни и сред двете персони има бездна от разлики - задоволително е да съпоставим нивата на корупция, на медийна независимост и на благополучие или пък политическия жанр на Меркел и този на Борисов. (Сравненията не са в интерес на България и нейния министър председател.) И въпреки всичко започващият политически залез на Ангела Меркел и на Бойко Борисов вещае и в двете страни един интервал, който бихме могли да назовем „ пердах на негри в тъмна нощ " - както политически неточно се споделяше в моето детство.
За положително или за неприятно, и Меркел, и Борисов като валяци утъпкаха политическия ландшафт и в този момент към този момент никой не знае какво може да изникне изпод. Залагайки на стабилността сега, и двамата подцениха заплахите, които крие бъдещето и не приготвиха нито свои приемници, нито пък подобаващи политически конфигурации, които да удържат тази непоклатимост. А сега дифузните страхове и чувството за неустановеност лашкат част от гласоподавателите и в Германия, и в България към рисковите периферии и пораждат шизофренни реакции към Европейски Съюз, т.е. - към единствената благонадеждна котва на европейците сега. За която, прочее, от много време крепко се държат и Ангела Меркел, и Бойко Борисов.
Точка в интерес на България
Никой не знае по какъв начин ще наподобява Германия след Меркел. Очакват се политическо накъсване и небивали до момента политически обединения в Берлин. Може да има завой наляво, може да има и завой надясно - просто центробежните сили към този момент са неудържими. И във всички случаи ще следим още три сюжета: битка за водачество, оттегляне на Германия от европейската политика и засилващи се публични напрежения.
И вижте в този момент какъв брой правдоподобно звучи тази прогноза и за България след Борисов: накъсване, центробежни сили, лидерски битки, охладняване към Европейски Съюз, публично напрежение.
С което стигаме до последната огромна разлика сред сравняваните несравняеми величини: германците са изключително тревожни, тъй като не са привикнали да живеят с чувството за рецесия, до момента в който за българите животът с чувството за рецесия си е ежедневие. Точка в интерес на България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ