Алекса Ерски: Най-трудно спечелих Игри на волята
Алекса Ерски , първенец по битка на България и Сърбия, както и победител в риалити формата " Игри на волята ", пред Георги Куситасев за предаването " Спортът във Фокус " на Радио " Фокус ".
Здравей, Алекса. Ти си от Сърбия, само че очевидно ти върви с България. Спечели сърцето на олимпийската медалистка Елица Янкова, завоюва риалити формата " Игри на волята “, а в този момент към този момент си народен първенец на България в класическия жанр до 72 кг. Как ще го коментираш това?
Ами какво да ти кажа, просто в действителност в България ми върви. Не мога да кажа, че в Сърбия не е хубаво, само че тук в действителност след риалити формата " Игри на волята “ просто където и да потегли, върви, отдава ми се. Не знам дали е шанс, само че просто и аз не съм вярвал. Ето, след извоювания риалити формат излизам на републиканско, не съм имал време да се приготвям толкоз добре, а вие имате положителни борци, само че се случва това, което се случва, и аз ставам републикански.
Кое ти беше най-трудно от трите да спечелиш?
О, формата " Игри на волята “. Просто беше доста, доста, доста мъчно. Не съм вярвал, че ще стане това. Това за мен беше съвсем невероятно, тъй като чужденец да завоюва българския риалити формат, сърбин, не съм вярвал, просто не съм вярвал.
Твоята връзка с България по кое време се случи и Елица ли е първият допир на теб с нашата страна?
Не, моята връзка с България се случи преди пет, може би шест години, когато за първи път започнах да вървя лагери със сръбския народен тим, тъй като треньорът ни е българин, и доста постоянно се случваше да сме тук – в Самоков, Тетевен, Белмекен, в София, на някакви надпревари, лагери.
Разкажи ни за предизвикването да се пуснеш на държавното състезание у нас. Кога го реши и имаше ли подготовка преди този момент? И какво е равнището на родния шампионат по отношение на сръбския сега?
Ами просто когато към този момент аз съм тук, няма да е неприятно и тук да упражнявам. Аз вървя съвсем всеки ден в " Дианабад “, всяка заран, играя си баскетбол, съпротивлявам се, на тепиха съм непрекъснато. Моят треньор на националния тим е българин, Стоян Добрев се споделя. Той по принцип също всеки ден, когато няма задължения със Сръбската федерация, когато моят тим от Сърбия не е на лагер, той е тук и аз постоянно мога да поддържам връзка с него, постоянно мога да работя с него, той постоянно желае да ми помогне. Просто си го мислех с Елица – ами няма да е неприятно да се пусна да вземам участие. Не знаехме дали ще ме пуснат, тъй като аз съм чужденец, само че с моят тим Ботев (Враца) помолихме федерацията просто да пусне един чужденец да се бори на републиканското.
А какво е равнището на родния шампионат по отношение на сръбския сега?
Мисля, че тук, в България, е по-силна конкуренцията, тъй като тук излизат всички, всички медалисти излизат просто да покажат къде им е мястото.
Предполагам няма да спираш с дейния спорт. Този държавен шампионат едва ли е бил единствено за инспекция на равнището, или?
Аз просто излизам на надпреварата и мисля: да, мога с моите качества и тази подготовка, която имам. Защото си открих един прекрасен фитнес тук близо, където живеем Елица и аз, и просто се срещнах с хора, които желаят да ми оказват помощ да вляза колкото се може по-бързо във форма, по какъв начин да се храня, по какъв начин да упражнявам. И просто нещо по-различно, да не е единствено битка.
Да разбирам, че искаш да продължиш да се състезаваш?
Ами да, за какво не? Искам да се състезавам, желая. На 25 години съм, за какво да не се боря? Аз по принцип няма да излизам от залата за битка, това по никакъв начин не е елементарно. Колкото и да… ето, аз виждам в този момент и по Елица – тя е спряла преди какъв брой години, само че колкото и да искаш, не можеш да избягаш от битката. Хората, с които си се срещнал, ти остават за цялостен живот.
Многократен първенец си на своята татковина, само че си потегли там поради проблеми. Разкажи на слушателите от какво естество да са те.
Просто не си е заслужавало да съм спаринг сътрудник, тъй като аз бях човек №1 в моята категория и моята федерация реши да вземе чужденец, иранец, който действително е по-добър от мен, само че аз мисля, че имахме потребност от него. Просто взеха непознат герой. Аз не желая да съм спаринг сътрудник. До себе си имам олимпийска медалистка – тя да стои у дома и да ме чака, а аз да съм спаринг партньор на някой, и то непознат човек. Не си заслужаваше. Просто по тази причина взех решение да спра с моя народен тим. С никой не съм се карал, не съм правил никакви кавги, интриги и спорове. Просто се разбрах с треньора и той сподели " Да, по-добре е по този начин, някъде другаде да опиташ “. Той не искаше да се отхвърлям незабавно – обикновено. Мислеше, че аз мога да прогресирам още и че мога да взема медали, европейски, международни, само че просто аз взех решение, че към този момент е по-добре да се махна малко, да съм с нея и да забележим защо става въпрос.
Но твоята татковина сега е във напредък, което се дължи значително на един българин, който ти загатна доскоро – Стоян Добрев, който е бил и твой треньор. На последното Световно даже Сърбия направи четирима първенци в света при класиците. Стоян Добрев ли скова първенците на " Репрезентация “?
Да, да, да.
Какво е да те тренира подобен треньор?
Имал съм опция да пътувам на всички места, изключително в Русия, където са най-хубавите треньори при борците, само че в действителност аз там разбрах, че до себе си имам един от най-хубавите треньори. Поне аз по този начин мисля, тъй като съм работил с доста хора и мисля, че той в действителност е най-хубав. Той, даже и по телефона да му се обадя, той ще ми кажа какво да направя. Получава се към този момент всичко както би трябвало.
Коя е присъщата линия на твоята битка?
Хитрост, както и в " Игри на волята ". Аз не мога да покажа нещо по-различно. Не съм един от най-добре квалифицираните борци, не съм извънредно мощен, само че просто съм остроумен, имам добър нюх и съм остроумен, мога тактически да те победя.
Как ти се коства животът в България и има ли късмет да те забележим да се състезаваш за българския народен тим един ден?
Аз незабавно след републиканското получих същия въпрос. Честно да ти кажа, не знам, ще помисля. Това не мога от в този момент да го кажа, тъй като би трябвало да си приказвам с доста хора. Ако би трябвало да съм откровен, не е елементарно да се реши това.
Да, само че очевидно в Сърбия сега няма да имаш тази опция, а в същото време годините си минават.
В Сърбия, аз в случай че желая, постоянно мога да си намеря място. Идва и републиканско и в Сърбия, аз ще изляза. Ако стана първи – каквото, такова. Не е невероятно да надвия този иранец. Да не бързам на никое място. Сега да ми е някаква последна цел аз да стана европейски, международен, олимпийски – не, не се виждам толкоз надалеч. Да, хубаво е, че съумях да печеля републиканското в България, само че знаеш по какъв начин е при битката. Утре, на идващия ден отново да се съберем 26 индивида в същата категория, не се знае кой ще стане първи.
Значи ще се пуснеш и на сръбския шампионат, по този начин ли?
Да, несъмнено.
Евентуално, в случай че решиш да се състезаваш за България, ми е забавно, тъй като знам, че си огромен патриот, в случай че примерно сметнем по този начин, че ще се състезаваш за България един ден, облечеш българското трико и излезеш да се състезаваш против представител на своята татковина, ще дадеш ли всичко, с цел да го победиш?
Той, представителят, който ще излезе против мен, най-вероятно ще е иранец, тъй че няма да имам никакъв проблем да му взема живота.
Добре. В Сърбия стана известен този спорт, битката, в последните 10 години.
Да, да.
Ти за какво и по какъв начин избра да тренираш този спорт?
Просто битката е спорт за небогати хора, за хора, които нямат опция може би да опитат някакви други спортове. Аз не мога да кажа, че съм безпаричен, само че просто татко ми работеше в една компания с един треньор по битка. Просто веднъж опитахме – това ми беше първият спорт, аз бях на 9 годинки, и ми хареса. И просто останах, малко по малко, малко по малко и аз станах герой.
Не си мислил за някой от другите спортове? Защото знаем, че Сърбия е много…
Много ме е гняв, че не съм опитал другите спортове, само че просто… Какво да ти кажа, за баскетбол съм доста невисок.
Защото Сърбия кардинално е известна с груповите си спортове и с тениса също.
Да. Тогава доста се плащаше за такива спортове, когато аз бях дребен. Трябваше доста да се отделят пари за тези спортове, аз имам и брат. Просто битката беше безвъзмездна. Знаеш по какъв начин е – когато станеш на 9-10 години, добре е с нещо да се занимаваш. Когато си момче, не е неприятно да тренираш някой спорт.
Имаш ли друга връзка с България в спорта примерно, с изключение на Стоян Добрев и естествено Елица Янкова – това е ясно? И повлиял ли ти е някой от славните български борци в твоята кариера?
Имам доста българи другари тъкмо от българските борци, огромните първенци. Един от тях е Кирил Милов, Иво Ангелов. Иво Ангелов по едно време се състезаваше, когато аз бях дребен, той се бореше за нашта лига, тъкмо за моя тим – за " Партизан “.
Кой е най-хубавият герой, който си гледал на тепиха примерно?
Унгарец – Тамаш Лоринц. Просто е извънземен, необикновено образован герой. Аз по принцип такива най-вече обичам.
А от настоящия, примерно, сръбски тим кой ти прави най-силно усещане като битка?
Зураби Датунашвили. Той не е сърбин, грузинец е, само че е в действителност неповторим.
Против ли си това да се натурализират чужденци в националните тимове?
Да, безусловно съм срещу. Да, хубаво е да вземеш подготвен герой, който ще ти вземе орден. Но това е за какъв брой – една-две години, и по-късно остава огромна дупка. Всъщност след него няма да има човек.
За край – има ли още нещо, което би споделил, което да бъде забавно да чуят слушателите на Радио " Фокус “?
Пожелавам на всички здраве и благополучие. И това е. И просто в никакъв случай да не се отхвърлят. Никога не се знае какво ще се случи на следващия ден.
Георги КУСИТАСЕВ
Здравей, Алекса. Ти си от Сърбия, само че очевидно ти върви с България. Спечели сърцето на олимпийската медалистка Елица Янкова, завоюва риалити формата " Игри на волята “, а в този момент към този момент си народен първенец на България в класическия жанр до 72 кг. Как ще го коментираш това?
Ами какво да ти кажа, просто в действителност в България ми върви. Не мога да кажа, че в Сърбия не е хубаво, само че тук в действителност след риалити формата " Игри на волята “ просто където и да потегли, върви, отдава ми се. Не знам дали е шанс, само че просто и аз не съм вярвал. Ето, след извоювания риалити формат излизам на републиканско, не съм имал време да се приготвям толкоз добре, а вие имате положителни борци, само че се случва това, което се случва, и аз ставам републикански.
Кое ти беше най-трудно от трите да спечелиш?
О, формата " Игри на волята “. Просто беше доста, доста, доста мъчно. Не съм вярвал, че ще стане това. Това за мен беше съвсем невероятно, тъй като чужденец да завоюва българския риалити формат, сърбин, не съм вярвал, просто не съм вярвал.
Твоята връзка с България по кое време се случи и Елица ли е първият допир на теб с нашата страна?
Не, моята връзка с България се случи преди пет, може би шест години, когато за първи път започнах да вървя лагери със сръбския народен тим, тъй като треньорът ни е българин, и доста постоянно се случваше да сме тук – в Самоков, Тетевен, Белмекен, в София, на някакви надпревари, лагери.
Разкажи ни за предизвикването да се пуснеш на държавното състезание у нас. Кога го реши и имаше ли подготовка преди този момент? И какво е равнището на родния шампионат по отношение на сръбския сега?
Ами просто когато към този момент аз съм тук, няма да е неприятно и тук да упражнявам. Аз вървя съвсем всеки ден в " Дианабад “, всяка заран, играя си баскетбол, съпротивлявам се, на тепиха съм непрекъснато. Моят треньор на националния тим е българин, Стоян Добрев се споделя. Той по принцип също всеки ден, когато няма задължения със Сръбската федерация, когато моят тим от Сърбия не е на лагер, той е тук и аз постоянно мога да поддържам връзка с него, постоянно мога да работя с него, той постоянно желае да ми помогне. Просто си го мислех с Елица – ами няма да е неприятно да се пусна да вземам участие. Не знаехме дали ще ме пуснат, тъй като аз съм чужденец, само че с моят тим Ботев (Враца) помолихме федерацията просто да пусне един чужденец да се бори на републиканското.
А какво е равнището на родния шампионат по отношение на сръбския сега?
Мисля, че тук, в България, е по-силна конкуренцията, тъй като тук излизат всички, всички медалисти излизат просто да покажат къде им е мястото.
Предполагам няма да спираш с дейния спорт. Този държавен шампионат едва ли е бил единствено за инспекция на равнището, или?
Аз просто излизам на надпреварата и мисля: да, мога с моите качества и тази подготовка, която имам. Защото си открих един прекрасен фитнес тук близо, където живеем Елица и аз, и просто се срещнах с хора, които желаят да ми оказват помощ да вляза колкото се може по-бързо във форма, по какъв начин да се храня, по какъв начин да упражнявам. И просто нещо по-различно, да не е единствено битка.
Да разбирам, че искаш да продължиш да се състезаваш?
Ами да, за какво не? Искам да се състезавам, желая. На 25 години съм, за какво да не се боря? Аз по принцип няма да излизам от залата за битка, това по никакъв начин не е елементарно. Колкото и да… ето, аз виждам в този момент и по Елица – тя е спряла преди какъв брой години, само че колкото и да искаш, не можеш да избягаш от битката. Хората, с които си се срещнал, ти остават за цялостен живот.
Многократен първенец си на своята татковина, само че си потегли там поради проблеми. Разкажи на слушателите от какво естество да са те.
Просто не си е заслужавало да съм спаринг сътрудник, тъй като аз бях човек №1 в моята категория и моята федерация реши да вземе чужденец, иранец, който действително е по-добър от мен, само че аз мисля, че имахме потребност от него. Просто взеха непознат герой. Аз не желая да съм спаринг сътрудник. До себе си имам олимпийска медалистка – тя да стои у дома и да ме чака, а аз да съм спаринг партньор на някой, и то непознат човек. Не си заслужаваше. Просто по тази причина взех решение да спра с моя народен тим. С никой не съм се карал, не съм правил никакви кавги, интриги и спорове. Просто се разбрах с треньора и той сподели " Да, по-добре е по този начин, някъде другаде да опиташ “. Той не искаше да се отхвърлям незабавно – обикновено. Мислеше, че аз мога да прогресирам още и че мога да взема медали, европейски, международни, само че просто аз взех решение, че към този момент е по-добре да се махна малко, да съм с нея и да забележим защо става въпрос.
Но твоята татковина сега е във напредък, което се дължи значително на един българин, който ти загатна доскоро – Стоян Добрев, който е бил и твой треньор. На последното Световно даже Сърбия направи четирима първенци в света при класиците. Стоян Добрев ли скова първенците на " Репрезентация “?
Да, да, да.
Какво е да те тренира подобен треньор?
Имал съм опция да пътувам на всички места, изключително в Русия, където са най-хубавите треньори при борците, само че в действителност аз там разбрах, че до себе си имам един от най-хубавите треньори. Поне аз по този начин мисля, тъй като съм работил с доста хора и мисля, че той в действителност е най-хубав. Той, даже и по телефона да му се обадя, той ще ми кажа какво да направя. Получава се към този момент всичко както би трябвало.
Коя е присъщата линия на твоята битка?
Хитрост, както и в " Игри на волята ". Аз не мога да покажа нещо по-различно. Не съм един от най-добре квалифицираните борци, не съм извънредно мощен, само че просто съм остроумен, имам добър нюх и съм остроумен, мога тактически да те победя.
Как ти се коства животът в България и има ли късмет да те забележим да се състезаваш за българския народен тим един ден?
Аз незабавно след републиканското получих същия въпрос. Честно да ти кажа, не знам, ще помисля. Това не мога от в този момент да го кажа, тъй като би трябвало да си приказвам с доста хора. Ако би трябвало да съм откровен, не е елементарно да се реши това.
Да, само че очевидно в Сърбия сега няма да имаш тази опция, а в същото време годините си минават.
В Сърбия, аз в случай че желая, постоянно мога да си намеря място. Идва и републиканско и в Сърбия, аз ще изляза. Ако стана първи – каквото, такова. Не е невероятно да надвия този иранец. Да не бързам на никое място. Сега да ми е някаква последна цел аз да стана европейски, международен, олимпийски – не, не се виждам толкоз надалеч. Да, хубаво е, че съумях да печеля републиканското в България, само че знаеш по какъв начин е при битката. Утре, на идващия ден отново да се съберем 26 индивида в същата категория, не се знае кой ще стане първи.
Значи ще се пуснеш и на сръбския шампионат, по този начин ли?
Да, несъмнено.
Евентуално, в случай че решиш да се състезаваш за България, ми е забавно, тъй като знам, че си огромен патриот, в случай че примерно сметнем по този начин, че ще се състезаваш за България един ден, облечеш българското трико и излезеш да се състезаваш против представител на своята татковина, ще дадеш ли всичко, с цел да го победиш?
Той, представителят, който ще излезе против мен, най-вероятно ще е иранец, тъй че няма да имам никакъв проблем да му взема живота.
Добре. В Сърбия стана известен този спорт, битката, в последните 10 години.
Да, да.
Ти за какво и по какъв начин избра да тренираш този спорт?
Просто битката е спорт за небогати хора, за хора, които нямат опция може би да опитат някакви други спортове. Аз не мога да кажа, че съм безпаричен, само че просто татко ми работеше в една компания с един треньор по битка. Просто веднъж опитахме – това ми беше първият спорт, аз бях на 9 годинки, и ми хареса. И просто останах, малко по малко, малко по малко и аз станах герой.
Не си мислил за някой от другите спортове? Защото знаем, че Сърбия е много…
Много ме е гняв, че не съм опитал другите спортове, само че просто… Какво да ти кажа, за баскетбол съм доста невисок.
Защото Сърбия кардинално е известна с груповите си спортове и с тениса също.
Да. Тогава доста се плащаше за такива спортове, когато аз бях дребен. Трябваше доста да се отделят пари за тези спортове, аз имам и брат. Просто битката беше безвъзмездна. Знаеш по какъв начин е – когато станеш на 9-10 години, добре е с нещо да се занимаваш. Когато си момче, не е неприятно да тренираш някой спорт.
Имаш ли друга връзка с България в спорта примерно, с изключение на Стоян Добрев и естествено Елица Янкова – това е ясно? И повлиял ли ти е някой от славните български борци в твоята кариера?
Имам доста българи другари тъкмо от българските борци, огромните първенци. Един от тях е Кирил Милов, Иво Ангелов. Иво Ангелов по едно време се състезаваше, когато аз бях дребен, той се бореше за нашта лига, тъкмо за моя тим – за " Партизан “.
Кой е най-хубавият герой, който си гледал на тепиха примерно?
Унгарец – Тамаш Лоринц. Просто е извънземен, необикновено образован герой. Аз по принцип такива най-вече обичам.
А от настоящия, примерно, сръбски тим кой ти прави най-силно усещане като битка?
Зураби Датунашвили. Той не е сърбин, грузинец е, само че е в действителност неповторим.
Против ли си това да се натурализират чужденци в националните тимове?
Да, безусловно съм срещу. Да, хубаво е да вземеш подготвен герой, който ще ти вземе орден. Но това е за какъв брой – една-две години, и по-късно остава огромна дупка. Всъщност след него няма да има човек.
За край – има ли още нещо, което би споделил, което да бъде забавно да чуят слушателите на Радио " Фокус “?
Пожелавам на всички здраве и благополучие. И това е. И просто в никакъв случай да не се отхвърлят. Никога не се знае какво ще се случи на следващия ден.
Георги КУСИТАСЕВ
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ