Двучасовото правило, помогнало на Айнщайн, Дарвин, Ницше...
Алберт Айнщайн бил на 16 години, когато му идва мислено концепцията за специфичната релативност. Той е разрешавал на мозъка си да се скита денем.
Пионерската му доктрина на относителността го трансформира в революционна фигура за актуалната физика, а тя е измислена с " мисловни опити ". Той се опитвал доста самоуверено да си показа какво би станало, в случай че... да вземем за пример се качи на вълна от движеща се с непрекъсната скорост светлина, като сърфист. Така съумява да планува, че светлинната вълна в този миг би му изглеждала замръзнала и неподвижна.
Една простичка мисъл може да докара до големи последствия и най-впечатляваща действителна работа.
С такива брилянтни прозрения се отличават и Чарлз Дарвин и Фридрих Ницше, които трансформират света с гения си. Те също са прекарвали доста часове на ден, пътувайки с мозъка си и въображението, просто размишлявайки.
Дарвин назовава това " умствен път ", който трябвало да извърви, с цел да размишлява и да стигне до значими заключения, които да предизвикат дейности. За Ницше се твърди, че се е разхождал измежду природата в продължение на часове, с цел да се снабди със смисъл от концепциите си.
Това е тип държание, което се счита за " непродуктивно " в днешната забързана просвета - да отделиш няколко часа, просто с цел да се разхождаш, или да седиш да мислиш, " и да не вършиш нищо ". Днешната бизнес просвета издига в фетиш измеримата продуктивност като разделянето на работните дни на човекочасове. Фирмените отчети приказват за направени бройки часове. Докато в това време на индивида по природа е належащо рефлективно мислене, с цел да се издигне и да прогресира в живота.
Фиона Кер от Университета на Аделайде показва по какъв начин и за какво този вид мислене работи. " Блуждаенето (daydreaming) разрешава на мозъка да се скита. Изходът от това е непрекъснато по-продуктивен разум, в сравнение с в случай че работим по разрешаването на комплицирани проблеми или измислянето на изобретателни решения и хрумвания ", споделя тя.
Фиона не е единствената, която изследва позитивните резултати от практиката. В региона на образованието, да вземем за пример, концепцията за обособяване на време за рефлекция идва през 80-те години и е нещо, считано за сериозен съставен елемент, за да станеш ефикасен преподавател.
Пионерската му доктрина на относителността го трансформира в революционна фигура за актуалната физика, а тя е измислена с " мисловни опити ". Той се опитвал доста самоуверено да си показа какво би станало, в случай че... да вземем за пример се качи на вълна от движеща се с непрекъсната скорост светлина, като сърфист. Така съумява да планува, че светлинната вълна в този миг би му изглеждала замръзнала и неподвижна.
Една простичка мисъл може да докара до големи последствия и най-впечатляваща действителна работа.
С такива брилянтни прозрения се отличават и Чарлз Дарвин и Фридрих Ницше, които трансформират света с гения си. Те също са прекарвали доста часове на ден, пътувайки с мозъка си и въображението, просто размишлявайки.
Дарвин назовава това " умствен път ", който трябвало да извърви, с цел да размишлява и да стигне до значими заключения, които да предизвикат дейности. За Ницше се твърди, че се е разхождал измежду природата в продължение на часове, с цел да се снабди със смисъл от концепциите си.
Това е тип държание, което се счита за " непродуктивно " в днешната забързана просвета - да отделиш няколко часа, просто с цел да се разхождаш, или да седиш да мислиш, " и да не вършиш нищо ". Днешната бизнес просвета издига в фетиш измеримата продуктивност като разделянето на работните дни на човекочасове. Фирмените отчети приказват за направени бройки часове. Докато в това време на индивида по природа е належащо рефлективно мислене, с цел да се издигне и да прогресира в живота.
Фиона Кер от Университета на Аделайде показва по какъв начин и за какво този вид мислене работи. " Блуждаенето (daydreaming) разрешава на мозъка да се скита. Изходът от това е непрекъснато по-продуктивен разум, в сравнение с в случай че работим по разрешаването на комплицирани проблеми или измислянето на изобретателни решения и хрумвания ", споделя тя.
Фиона не е единствената, която изследва позитивните резултати от практиката. В региона на образованието, да вземем за пример, концепцията за обособяване на време за рефлекция идва през 80-те години и е нещо, считано за сериозен съставен елемент, за да станеш ефикасен преподавател.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ