„Епосът на утринните звезди“ - разтърсваща книга за човека в условията на диктатура (предложение за четене)
Албанският разказ, спечелил Наградата за литература на Европейския съюз – „ Епосът на утринните звезди “ е история за неморалността на диктатурите и диктаторите, за човешката отстъпчивост и еснафщина, за склонността към оскотяване и ожесточаване против близък – и всичко това на фона на една неуместна реалност, в която няма и не би могъл да се откри смисъл, в която никой не е воин.
На 16 октомври 1978 година албанският народ чества рождения ден на комунистическия деспот Енвер Ходжа, чиято персона е издигната в фетиш и е боготворена от правилните му почитатели.
Но празникът е засенчен от непредвидена неволя – проливният дъжд, който се изсипва същия следобяд, измива алената багра, признака на пролятата партизанска кръв, от лозунгите, плакатите и портретите, окачени из цяла Тирана в чест на ръководителя на страната.
Следва незабавната реакция на властовите органи и на висшестоящите партийни водачи, които виждат в този трагичен случай целеустремен бойкот, проведен от вражеска група измежду художниците и артистите.
Някой би трябвало да бъде осъден за поруганата чест на великия водач! Някой би трябвало да поеме политическата отговорност! Но това, несъмнено, не би трябвало да бъдат същински комунисти и пролетарии, произлизащи от положителни работен фамилии.
Така на прицел се озовава Сюлейман (който, осъзнавайки несигурното си състояние, желае да модернизира името си и да го промени на Едмонд), чийто жанр е бил богат, преди да им бъде конфискувано имуществото, и който е имал нещастието да се забърка с дъщерята на изтъкнат болшевик, с която след това се е разделил поради нейната невярност.
Въпреки че той не заема някаква значима функционалност в предприятието, което създава лозунгите и портретите, даже не е формален художник, а просто асистент, поради нестихващата класова битка клетникът усеща, че в никакъв случай няма да му бъде простен този капиталистически генезис, че в очите на вездесъщата партия той постоянно ще бъде зложелател по рождение, без значение дали в действителност се е провинил в нещо, или е почтен.
Защото по време на тирания същинската човещина не може да вирее – тя е обуздана с намордник, окована е с вериги в някаква дълбока бездна, от която единствено понякога съумява да издаде трогателен зов.
За създателя
Руди Еребара е албански стихотворец, романист и преводач. След като през 1995 година приключва Академията за изящни изкуства в Тирана, той стартира да се изявява като политически публицист в няколко национални вестника.
През 2016 година издава романа си „ Епосът на утринните звезди “, за който по-късно печели Наградата за литература на Европейския съюз.
