Ала-бала е специална дума, казано с езика на улицата –

Ала-бала е специфична дума, казано с езика на улицата – дума трепач.
Не се майтапя, става дума за една от най-тиражираните думи в българския език. Това, че е диалект, не й пречи да бъде употребена по-често да вземем за пример от думи като „ другар ” или „ работа ” (данните са от публична статистика).
Наскоро двама съществени, учени, хабилитирани люде водиха сякаш значим диалог по една телевизия. Единият сподели, че еди кой си народен представител непрекъснато приказвал едвам не мълчи. Другият добави, че оня изобщо приказвал ”ала-бала ”. Първият се почувства длъжен да разшири тематиката и добави, че цялата парламентарна група на този политик е „ ала-бала ”. На това място вторият заключи, че всички парламентарни групи са „ ала-бала ”. Събеседниците използваха „ ала-бала ” четири пъти за по-малко от пет минути. Водещата явно видя това и леко се подсмихна. 
В популярния си труд „ Мислене и тирада ” Виготски твърди, че за смисъла на една нация има значение какъв % от постоянно употребяваните думи са жаргонни. И друго твърди – за смисъла на една дума приказва броят на нейните синоними. Ще се опитам да изброя част от тях:
Бабини деветини – даже тези, които не си спомнят своите баби/?/, са чували тази дума.
Тинтири минтири – прави усещане, че този израз все по-често се употребява в последно време от обществени фигури, в това число от политици и социолози.
Дрън-дрън – „ Айн, цу цвайн, цу драйн. Дрън! ” По Стоичков.
Пунта мара – по Борисов.
Врели некипели/Неврели некипели/ – по който се сетите.
Бошлаф – отново по който се сетите, акцент.
Има, несъмнено, и не жаргонни, не диалектни синоними: Празни приказки, Безсмислици, Празнословие, Пустословие, Имитация, Привидно, Престорено, Недомислие, Пустословие. Само че тяхната приложимост е прекомерно лимитирана спрямо жаргонните и диалектни такива.
Но да се върнем на Ала-бала изявлението от малкия екран. Двамата събеседници продължиха все в тази посока и със същите изразни средства, а злочестата дума като че ли бе залепнала като дъвка на езика им. С едри линии опаковаха с „ ала-бала ” Народното събрание, правосъдната система, синдикатите, медиите, министерския съвет, президенството, страната. И с цел да няма никакво подозрение защо приказват, единият от тях пое въздух, направи трагична пауза и дълбокоумно заключи: „ Абе, тя България, цялата, е една ала-бала. ” Другият кимна. Двамата въздъхнаха по едно и също време – същински апотеоз на общественото говорене.
Водещата се разсмя, явно й беше занимателно.
А на мен ми стана някак мъчително. Не за смисъла на казаното, в противен случай, в известна степен бях склонен с сходна констатация. Но ми се искаше най-малко на финала да бяха намерили друга дума. Тогава казаното, коства ми се, нямаше да звучи по този начин безнадеждно.
Нямаше да бъде Ала-бала. 
 
Автор: Калин Илиев
___
„ Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода.