Ал­ма­нах за ли­те­ра­ту­ра, наука и из­кус­т­во „Све­та го­ра“ излиза от

Ал­ма­нах за ли­те­ра­ту­ра, просвета и из­кус­т­во „ Све­та го­ра “ излиза от 1997 година като из­да­ние на Сдру­же­ние на ли­те­ра­тур­ни дей­ци „ Све­та го­ра “ – В. Тър­но­во, а от 2009 година е издание и орган на Национално общество за литература и изкуства „ Формула 6 “ – В. Търново. По­ред­но­то но­ме­ри­ра­не на бро­е­ве­те ста­ва посредством бук­ви­те на бъл­гар­с­ка­та аз­бу­ка, ка­то спо­ред издателската кон­цеп­ци­я­ пос­лед­ни­ят брой тряб­ва да бъ­де оз­на­чен с бук­ва „ Я “. АЛМАНАХЪТ „ СВЕТА ГОРА “ – ЗА ЛИТЕРАТУРА, НАУКА И ИЗКУСТВО, ИЗЛИЗА ОТ 1997 като издание на Сдружението на литературни дейци „ Света гора “ от Велико Търново. Поредното номериране на броевете става посредством буквите на българската писменост, като съгласно концепцията на издателите, последният брой би трябвало да бъде обозначен с буквата „ Я “.

Алманах „ Света гора “ обичайно поддържа рубриките: „ Поезия “ (българска и преводна, както и подрубриката „ Антология „ Света гора “), „ Проза “, „ Диаспора “, „ Драма “ (българска и преводна), „ Струни и думи “, „ Литературознание, изкуствознание, журналистика “, „ Словото на художника “, „ Литературата на Балканите “, „ Литературен списък “, „ Кино “, „ Диагнози “, „ Майстори на превода “, „ Юбилеи “, „ In Memoriam “, „ Студентско творчество “, „ Писмо до другар “, „ Преглед “, като те непрестанно се обогатяват и допълват. От бр. 6 („ Е “) от 2005 година изданието е с нов графичен дизайн на изд. „ Фабер “ (В. Търново), само че е непокътната остарялата идея на художника Борис Желев, а размерът е повишен от 200 на 460 с. Книгата е съпроводена от CD-R на Владимир Стоянов (стихове, музика и вокал), показан в новата графа „ Струни и думи “. В своите последни издания алманахът излиза с приложения – авторски книги с лирика, есета, къса прозаичност (Владимир Янев, Снежана Иванова, Янислав Янков, Ивайло Иванов, Марияна Фъркова, Сава Василев и др.), както и с мултимедиен диск, в който участват разделите „ Галерия “, „ Петолиние “, „ Библиотека “, „ Студентско творчество “, „ Авторски рецитали/„ Аудиограф “, „ Фотоалбум “ и други От брой 13 („ М “) алманахът излиза с нова визия – корицата е дело на художника Едо Циротин (представен в броя и като автор), която притегля със своята изчистеност и „ академичност “. С бр. 14 („ Н “) алманахът отбелязва своята 20-годишнина. От бр. 15 („ О “) нататък всеки брой на алманаха е с друга, неповторима за обособения брой визия, работа на художника Калин Николов.

„ Света гора “ води непрекъсната и сполучлива политика в представянето на актуалните балкански литератури – сръбска, македонска, черногорска, хърватска, румънска, гръцка, турска; диалогизира с българите в чужбина (рубриката „ Диаспора “ и др.), поддържа контакти с българските посолства зад граница – Съединени американски щати, Австрия, Франция, Полша и други страни. През 2017 година в кн. 1 на сп. „ Проглас “ – издание на Филологическия факултет при ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, беше оповестена публикацията на Владимир Шумелов „ Писатели и дейци на културата от българската диаспора и емигрантски общности на страниците на сборник „ Света гора “ (бр. 1 – 13) “. Алманахът беше представян и в разнообразни малките екрани през годините, в национални и районни книжни и електронни медии.

Екипът на Алманаха прави годишните презентации в огромните български културни центрове – София, Русе, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора и други, като напъните му са ориентирани към разширение на мрежата от създатели и съидейници, читатели и фенове на високата българска литература и изкуствата.

◊ В НОВИЯ БРОЙ Брой 16 НОСЕЩ БУКВАТА („ П”): С редактори проф. Сава Василев / гл. Редактор/, Владимир Шумелов, Огнян Стамболиев и Радослав Радев, които работят за изданието на публични начала.

Поезия – Велизар Велчев, Весела Панайотова, Лили Качова, Георги Константинов; преводна лирика – Херман Хесе, Иван Цанкар, Пьотр Мицнер, кубинска лирика (Нанси Морехон, Файад Хамис, Хосе Мартинес Матос, Луис Рохелио Нохерас, Виктор Касаускас, Роландо Томас Ескардо, Роберто Фриол), петима съветски поети (Александър С. Пушкин, Иван С. Никитин, Алексей Апухтин, Пьотр Ф. Якубович, Александър Блок), естонска лирика (Арво Валтон, Аарне Пуу, Мария Пяртна, Каролина Пихелгас, Ааре Пилв). Преводачи: Красимира Василева, Огнян Стамболиев, Калоян Блажев, Дора Янева- Медникарова, проф. Людмил Димитров, Иванка Павлова. Афоризми – Тодор Бакърджиев.

Проза – Емил Кръстев, Георги Гроздев, Ваньо Вълчев, Владимир Шумелов, Радослав Игнатов, Ана Димитрова, Янчо Чолаков, Весела Панайотова, Илко Илиев.

Литературознание и журналистика – Калоян Блажев за Херман Хесе, Георги Борисов за Христо Ботев, Иван Митев за свалените и неразрешени министър председатели във Великотърновския спектакъл, Радка Пенчева за Надежда Станева, Георги Константинов за Леда Милева, Симеон Янев за Емил Кръстев Огнян Стамболиев за Албер Камю, Илко Илиев за Христо Питев, изявление на Огнян Стамболиев с Вера Ганчева, изявление на Георги Константинов в американско списание, Румяна Пенчева за Весела Панайотова, Мирела Костадинова и едно незнайно писмо на Димитър Рашев, Людмил Димитров за поезията на Иван Цанкар, Иван Тодоров за будните мозъци в Търново, Краси Алексиева за художниците Йорданка Радева и Николай Ангелов-Гари, Веселин Байчев за „ сношенията “ си с Държавна сигурност, Олга Цанкова за така наречен Народен съд във Великотърновския край, непубликуван диалог Гатя Симеонова с Емилия Бараковска, Галина Джурова за Русе в живота и творчеството на Стоян Михайловски, Ангел Дюлгеров за „ Разказвачът “ на Сава Василев, Крум Гергицов за младите в Русенския спектакъл, Калин Николов за американския художник Франсис Д. Милет, Никола Иванов за романите на Николай Табаков, Сава Василев за 100-годишнината от брой 1 на „ Златорог “, Владимир Шумелов за Кирил Попов.