Грешките ни дават информация за живота ни ~ Ал ПАЧИНО
Ал Пачино е толкоз популярен артист, че едва ли има човек, който да не се е възхищявал на екранните му осъществявания. С над 50 кино лентата в кариерата си, се трансформира в един от най-емблематичните лица в света на киното. Но с изключение на всички кино шедьоври, в които е взел участие, изграждайки невероятни облици, в дългогодишната му кариера има няколко паметни кино функции, които е отказал. Като да вземем за пример ролята на Харисън Форд в „ Междузвезни войни “, тази на Дъстин Хофман в „ Крамър против Крамър “, в „ Апокалипсис в този момент “ на Копола, в който основната роля получава Мартин Шийн, „ Роден на четвърти юли “, в който ролята получава Том Круз и „ Хубава жена “, за чиято роля след това наемат Ричард Гиър. Вероятно всички тези артисти са мощно признателни на великия Пачино за споходилата ги след това популярност. За нашето въображение остава въпроса, какво би било, в случай че се беше съгласил.
Пачино е прочут с алергията си към звездния искра и по тази причина стои надалеч от светската блъсканица. Днес, на 77, живее в непретенциозен апартамент в Ню Йорк и разсъждава „ дали чашата е на половина цялостна или на половина празна “.
Г-н Пачино, по какъв начин се справяте с тежестта на личните си достижения?
Не знам. Не обмислям по този метод. Не мисля за тези неща като за достижения. Вие говорите за функциите, които съм изиграл. Представете си артист да каже: „ Повече няма да играя, тъй като не бих могъл да се оправя по-добре от последния филм, който направих. По-добре да се откажа в този момент. “ Това се назовава да „ лежиш на лаврите си “ и допускам, че ни би трябвало да го вършим. Макар че, аз съм за това. Ако просто си лежиш на лаврите, можеш да си вземеш тлъстия чек и да се пробваш в друга специалност. Но по някаква причина, аз не преставам да се връщам още веднъж и още веднъж и да играя всичките тези функции.
Защото желаете да извършите нещо ново?
Да, в случай че намеря нещо, за което усещам, че мога да допринеса по някакъв начин; в случай че усещам, че мога да насочва обръщение, каквото и да значи това. Ако върша нещо, с което чувствам, че практикувам гения си и оказвам помощ да се построи роля, човешко създание в един филм, желая да опитам да го направя. Няма да изрека думата „ пенсиониране “, тъй като това е доста странна дума за един актьор.
Художникът Кристо споделя, че артистите не се пенсионират, те просто умират.
Но има и актьори, които се пенсионират. Като Филип Рот – направих филм по книгата му „ Унижението “. Той се отхвърли от писането и е доста благополучен. Така споделя. Мотае се и прави каквото си желае. Разбирам това. Понякога нещата стават доста рутинни. Намираш сюжета, прочиташ сюжета, научаваш сюжета. Преминаваш през този развой още веднъж и още веднъж. Търсиш всякакви неща, като да вземем за пример режисьор, който желае да те употребява.
Със сигурност има доста режисьори, които желаят да ви употребяват.
Преди Кръстникът, първия Кръстник, никой не ме искаше. Но Франсис Форд Копола ме искаше! Той просто ме искаше и аз не го разбирах. Студиата не ме желаеха, никой не ме искаше – никой не ме познаваше. Мисля, че когато един режисьор се интересува от мен, имам податливост да се съгласявам, вместо да правя отстъпка. Търся риска, предизвикването, обстоятелството, че може да паднеш, само че ще станеш и ще продължиш.
Защо?
Когато правиш това толкоз дълго, искаш да се съхраниш отворен. Не желаеш да се затвориш, тъй като уязвимостта е значимо нещо. Не може да си позволиш да станеш дебелокож. Бертолд Брехт споделя в една велика своя пиеса, която е писал напълно млад, единствено на 22 години: „ Кожата на индивида е прекомерно тънка за този свят. “ Той е видял, че тя става все по-дебела и по-дебела, до момента в който най-после, с каквото и да се сблъскаш, не го чувстваш повече.
Съжалявате ли за някой от филмите, които сте направил в опитите си да провокирате личните си граници?
Не скърбя за нищо. Чувствам, че съм направил това, което мога да нарека „ неточности “. Избрал съм неверен филм или не съм построил героя, направил съм неверен избор... Но всичко, което правиш, е част от теб. И получаваш нещо от това. Идеите, вълнението от местата и обстановките – това са нещо доста повече от мемоари. Това е, което „ осведоми “ живота ни. Така че, не скърбя за нищо.
Дори и отводът ви за Междузвездни войни?
Междузвездни войни. Да, това беше първата ми огромна неточност.
А сюжета на Терънс Малик?
Да, преди доста време Тери ме искаше в един филм, а и аз постоянно съм желал...Това е друга моя неточност. Те са в музея на грешките! Всички сюжети, които съм отхвърлил.
Днес по-различна ли е актьорската ви игра от преди?
Вероятно. Иначе нямаше да се задържа толкоз време. Всички прекосяваме през житейските си цикли и мисля, че възрастта е точно за това. Докато помисля, че сме тук – и към този момент не сме. Където и да отидем, отиваме, без да знаем по кое време. Така че, прекосяваме през цикъла.
Харесвате ли този цикъл от живота си?
Нали знаеш, когато мислиш дали чашата е на половина празна или на половина цялостна? Така е с всички ни. Има дни, когато в действителност се любувам. Но има дни, когато не... Ако бях художник, никой нямаше да ме пита за възрастта ми. Има едно нещо, което научих рано. Една жена, с която живеех ми го сподели: „ Каквото и да правиш, в никакъв случай не казвай, че си актьор. “ И аз заобикалям да върша това през годините. Но дано си кажем. Мисля, че съм актьор. Надявам се, че съм. Но в случай че бях художник, въпросите щяха да са разнообразни.
Но всички артисти имат същия проблем.
Поради образни неща. Заради имиджа. Защото би трябвало да се оправяме е имиджа си. Дори и да играем разнообразни герои, имиджът постоянно е там. Ето за какво има нещо претенциозно в това да казваш, че си актьор, защото в последна сметка, си кино звезда. И това също е неверно. Това също е претенциозно – „ Аз съм кино звезда! “ Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?
Източник: The Talks
Снимки: wearemoviegeeks.com, shantytown.info
