Ал Пачино - една легенда на Холивуд днес става на 80 години
Ал Пачино е всред тези холивудски имена, които нямат потребност от показване. Филми като „ Серпико “, „ Белязания “, „ Жега “ и „ Кръстникът “ са достатъчната му визитна картичка, която генерации хора ценят и са гледали неведнъж, без да им омръзне чарът и отдадеността, с която артистът се превъплъщава във всяка роля. Той е може би един от най-известните артисти на планетата, само че има единствено един-единствен „ Оскар “ - за кино лентата „ Усещане за жена “. Интересен факт от персоналния му живот е, че той е алергичен към холивудския искра и въпреки безспорния си триумф измежду дамите – в никакъв случай не се е женил.
На 25 април 1940 година в нюйоркския квартал Бронкс се ражда Алфредо Джеймс Пачино. Родителите му се развеждат, когато е доста дребен. Баща му Салваторе напуща фамилията, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като младеж се захваща с каквато и да е работа, в това число и като сценичен разпоредник и строителен надзорник. Пачино обаче има други фантазии и напълно скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където учи драма и изкуства. На седемнадесет години се реалокира в централната част на Ню Йорк, с цел да продължи театралното си обучение.
Първата му роля е в театралната режисура „ Hello Out There “, режисирана от неговия ментор и другар Чарлс Лоутън. Следват второстепенни функции. Записва се да учи в фамозното „ Актърс студио “ на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на „ Чарлс “ в Бостън, където се появява в редица постановки. През 1968 година се връща в Ню Йорк и взе участие в пиесата „ The Indian Wants the Bronx “, за която печели премията на театралната колегия за най-хубав артист.
Пробивът в киното идва, с помощта на Копола
През 1969 година Сдружението на столичните трагични критици го афишира за най-обещаващия млад артист. След като превзема сцената, Пачино взема решение да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 година във кино лентата „ Me, Natalie “. Малко по-късно получава и първата си основна роля в „ Panic in Needle Park “ - 1971 година Франсис Форд Копола е толкоз впечатлен от осъществяването му, че взема решение да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в „ Кръстникът “. Това е несъмнено една от най-големите функции в модерното американско кино, макар скептично настроените критици към съвсем незнайния до тогава Пачино, при съществуването на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола геният на Пачино безусловно експлодира. Филмът е признат с екстаз, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ артист. Две години по-късно повтаря триумфа си с ролята на към този момент зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „ Кръстникът 2 “ (1974).
През 2015 година артистът, който не се любува изключително доста на славата, декларира в изявление за английското издание „ Телеграф “ по отношение на сполетялата го популярност след „ Кръснтикът “:
„ Чувствах се необичайно. И не изключително положително. Чувствах, че съм изстрелян от оръдие. Сега славата се понася по-лесно, в сравнение с тогава. Може би тъй като към този момент, с помощта на медиите, е доста по-лесно да станеш прочут.Като цяло след славата започнах да обръщам повече внимание на себе си, тъй като знаех, че светът ме следи. Винаги съм бил отшелник и доста сензитивен. И към момента съм. Да бъдеш новобранец е част от това да бъдеш актьор. И би трябвало непрекъснато да си нащрек. “
Успехът към този момент е реализиран и за Пачино следват единствено паметни функции. За ролята си на неподкупно ченге в „ Серпико “ той получава две номинации за „ Оскар “. Следва ролята на юрист в „ И правдивост за всички “ („ And Justice For All “, 1979), която му последваща четвърта номинация за академична премия „ Оскар “.
На 25 април 1940 година в нюйоркския квартал Бронкс се ражда Алфредо Джеймс Пачино. Родителите му се развеждат, когато е доста дребен. Баща му Салваторе напуща фамилията, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като младеж се захваща с каквато и да е работа, в това число и като сценичен разпоредник и строителен надзорник. Пачино обаче има други фантазии и напълно скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където учи драма и изкуства. На седемнадесет години се реалокира в централната част на Ню Йорк, с цел да продължи театралното си обучение.
Първата му роля е в театралната режисура „ Hello Out There “, режисирана от неговия ментор и другар Чарлс Лоутън. Следват второстепенни функции. Записва се да учи в фамозното „ Актърс студио “ на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на „ Чарлс “ в Бостън, където се появява в редица постановки. През 1968 година се връща в Ню Йорк и взе участие в пиесата „ The Indian Wants the Bronx “, за която печели премията на театралната колегия за най-хубав артист.
Пробивът в киното идва, с помощта на Копола
През 1969 година Сдружението на столичните трагични критици го афишира за най-обещаващия млад артист. След като превзема сцената, Пачино взема решение да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 година във кино лентата „ Me, Natalie “. Малко по-късно получава и първата си основна роля в „ Panic in Needle Park “ - 1971 година Франсис Форд Копола е толкоз впечатлен от осъществяването му, че взема решение да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в „ Кръстникът “. Това е несъмнено една от най-големите функции в модерното американско кино, макар скептично настроените критици към съвсем незнайния до тогава Пачино, при съществуването на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола геният на Пачино безусловно експлодира. Филмът е признат с екстаз, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ артист. Две години по-късно повтаря триумфа си с ролята на към този момент зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „ Кръстникът 2 “ (1974).
През 2015 година артистът, който не се любува изключително доста на славата, декларира в изявление за английското издание „ Телеграф “ по отношение на сполетялата го популярност след „ Кръснтикът “:
„ Чувствах се необичайно. И не изключително положително. Чувствах, че съм изстрелян от оръдие. Сега славата се понася по-лесно, в сравнение с тогава. Може би тъй като към този момент, с помощта на медиите, е доста по-лесно да станеш прочут.Като цяло след славата започнах да обръщам повече внимание на себе си, тъй като знаех, че светът ме следи. Винаги съм бил отшелник и доста сензитивен. И към момента съм. Да бъдеш новобранец е част от това да бъдеш актьор. И би трябвало непрекъснато да си нащрек. “
Успехът към този момент е реализиран и за Пачино следват единствено паметни функции. За ролята си на неподкупно ченге в „ Серпико “ той получава две номинации за „ Оскар “. Следва ролята на юрист в „ И правдивост за всички “ („ And Justice For All “, 1979), която му последваща четвърта номинация за академична премия „ Оскар “.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ