Акулите, които са най-големите хищници в морето и океана, а

Акулите, които са най-големите хищници в морето и океана, а също по този начин и най-хубавите им чистачи, последователно ще се трансфорат в предпазен тип, пророкуват еколози.

Огромните риби всяка година понижават поради алчността на риболовците. Те ги убиват най-много поради перките им, за които се твърди, че лекуват от доста заболявания.

Да се убиват акули поради перките и същото както да се убие слон, с цел да му се вземат бивните. Понякога риболовците единствено отрязват перката и пускат акулата на независимост, като си мислят, че постъпват благородно.

Без перката си обаче акулата не може да се задържи дълго време над водата, последователно пада към дъното, където умира. Днес риболовът на акули е неразрешен в Англия, Шотландия и на Хаваите. Хавайците са огромни фенове на акулските перки, по тази причина всяка година там убивали по над шестдесет хиляди риби.

Тридесет % от типовете акули са към този момент на границата на изгубването. Супата от акулска перка се счита за страховит деликатес освен в азиатските страни, само че същота кав Мексико и в някои елементи на Съединени американски щати.

Бракониерите мъчно се залавят на мястото на престъплението. И макар възбраните акулите не престават да бъдат осакатявани, с цел да им вземат перките. Ако акулата е плувала в нечиста вода, супата от перката й може да е отровна.

Отровно може да е и ядене, приготвено от най-страховитата риба на планетата – фугу. Тя се издува при нерешителност и е отровна, тъй като съдържа тетродотоксин.

За да се токсини възрастен човек, му е задоволително да погълне по-малко от милиграм от тази отрова. Тоест една риба е задоволителна, с цел да изпрати на оня свят тридесет индивида.

Тетродотоксинът провокира парализа и задушаване. Но в случай че до потърпевшия има доктор, може да бъде избавен. Все отново поради заплахата фугу е неразрешена в доста страни.

Само най-хубавите готвачи могат да го подготвят без заплаха за клиентите си. Готвачите, които по простъпка не приготвяли както би трябвало рибата и вследствие на това някой умирал, трябвало да умрат от същата гибел. Това се изпълнявало епохи наред.

През седемнадесети век в Япония фугу било неразрешена потреблението на фугу, и това се спазвало в продължение на два века. Днес японците споделят: „ който яде фугу, е простак, който не яде – също ”.