Хумористичният тандем Илия Цоцин и Петър Добрев: Сложихме бухал в гардероба на Лили Иванова
Актьорите Илия Цоцин и Петър Добрев са едни от най-любимите родни хумористи. Двамата са креативен тандем цели 45 години, а желанието им да забавляват същински хората, постоянно е било неизчерпаемо. Цоцин и Добрев нямат спор с нито един артист, артист или подражател, непосредствен до техния отрасъл, и дори означават, че дълголетието им на сцената се дължи на „ взаимната приемливост и почитание ”. - Кога започнахте да играете като тандем?
- Илия Цоцин: Още до момента в който учехме в Академията. Цели 45 години. Ние сме единствената двойка, която толкоз дълго време се резервира непокътната. Не сме се изпокарали, толерантни сме един към различен. При нас всичко е равно, без значение защо става дума. Като братя сме, тъй като нито той има брат, нито аз.
- Петър Добрев: И в никакъв случай не сме обичали звездоманията. Достатъчно е само хората да ни гледат с положително.
- А имитирали ли сте в миналото някого по сходство на свои сътрудници комици?
- Илия Цоцин: Не, в никакъв случай. Това не е изкуство, също както и вицовете не са изкуство, без значение че мнозина настояват противоположното.
- Какво отношение имате към Шкумбата? В доста изявленията той твърди за себе си, че е най-хубавият хуморист.
- Илия Цоцин: Шкумбата постоянно е бил доста пробивно момче. Но това да изтъкваш самичък себе си, за каквото и да е било, аз го назовавам изтребване на комплекси. И да сте най-великата, то сигурно няма да го кажете. Иначе Шкумбата за нас постоянно е бил другар, майтапчия.
- Петър Добрев: Смешно е някой да твърди за себе си, че е най-велик. Някои хора по този начин са се втъкали в народопсихологията, че в избран миг не осъзнават какво приказват.
- А работили ли сте в миналото „ на черно”, под псевдоним или с непознато име?
- Илия Цоцин: Няма такова нещо, никога. И да ви го каже някой, не вярвайте. Говорим за Весо Парцала, само че ще ви кажа за какво той твърди сходно нещо за себе си. Той издаде касета, която пусна от името на Георги Парцалев, цялостна с всевъзможни цинични вицове и така нататък Тогава дори викаха Парцалев, с цел да дава отговор за тези вицове. И
по този начин нареченият “черен” интервал е доста пресилен
Но ще ви кажа и нещо друго – персонално аз доста ненавиждам актьорите, въобще създателите, които настояват за себе си, че са репресирани. Нямаше и цензура, имаше самоцензура! Хората просто се съобразяваха с действителността, никой не им споделяше „ не”, а това е напълно друго. Ако приказваме действително, през днешния ден вие, аз, Петьо, всички сме репресирани сигурно – от властта, тъй като тя те кара да вегетираш, да живееш на ръба!
- Петър Добрев: Въпреки всичко обаче Парцалев одобряваше имитациите на Весо, тъй като бяха в действителност положителни. Но не обичаше тези простотии, които той втъкваше във вицовете си.
В следващото емблематично преобразяване
- Г-н Цоцин, споменахте ми в предварителния ни диалог за една преживелица с Лили Иванова с благотворителна цел. Ще я разкажете ли?
- Илия Цоцин: Историята е следната – аз, Петьо и Лили Иванова отпътуваме в Кипър за едно присъединяване с благотворителна цел. Каузата беше прелестна – за едни девойки от интернат в Ловеч, които щяха да бъдат изхвърлени оттова след навършване на 18-ата си година. Нашата цел бе да съберем пари за тези деца, да им помогнем по-късно за някакво обичайно бъдеще. Заминахме с голямо предпочитание, без да желаеме нито лев възнаграждения! На самия концерт децата бяха организирали нещата по този начин – ние изпълняваме репертоара си, а те вървят с едни огромни кутии в публиката и събират дарения за идеята. Изведнъж се изцепиха 4-5 индивида, които станаха и споделиха: „ Аз давам 5000 евро за тия деца”. След края на концерта бяхме удовлетворени, че сме помогнали по някакъв метод на децата и са събрани задоволително пари. Прибрахме се, само че какво се оказва... Нито един от тези, които се изцепиха, че ще дадат по 5000 евро, не е поставил пари в кутията, а сума по банков път до България не е превеждана. Занесли на децата в дома само някаква дребна сума пари след това. И тримата онемяхме. За каква щедрост въобще можем да приказваме в България?
- Двамата познавате задоволително добре примата. Какъв човек е тя във вашите очи? Има хора, за които Лили Иванова е прекомерно лаком човек. Истина ли е това?
- Илия Цоцин: Където е Карбовски, там са мръсните игри. По отношение на Лили – няма такова нещо, декларирам ви го най-отговорно. Ние сме работили 10 години с нея и дръзвам да настоявам, че я познаваме доста добре. Тя е единственият същински експерт, единствената певица, колкото и смешно да прозвучи, която може друго да не чете, само че чете стихове. Уникален експерт с качества, които малко дами имат.
- Петър Добрев: Ще ви кажа, че в случай че страната ни беше естествена и плащаше обикновено, Лили Иванова щеше да бъде нашата Едит Пиаф. Щеше да пее до 60-70-годишна възраст и да спре, а не да продължава да издевателства върху себе си. Сега можеше умерено да седи у дома и да написа записките си, в случай че дереджето ни беше по-различно. В годината щяха да й вършат по един концерт. Но...
- Илия Цоцин: Лили си е Лили, каквото и да се приказва, каквото и да се изпише. Ето един образец – имаше Младежки фестивал, за който тя трябваше да пее на националния стадион „ Васил Левски”. Сама си уши роклята. Невероятен перфекционист. И един час преди концерта ревизира цялата организация. Например не допускаше някой от нас да е с неизгладена риза, мръсни панталони или не лъснати обувки. Иначе
не ни пускаше да излезем пред аудитория!
Когато Лили репетира, го прави по този начин, като че ли е концерт. А преди присъединяване не пропуща да мери с акуратност дължината на всички кабели, с цел да е наясно до каква степен може да стигне в публиката, какви придвижвания може да си разреши на сцената, всичко, до най-дребния подробност.
- Работили сте с доста артисти, артисти, въобще хора на изкуството. Предполагам, че си спомняте с усмивка за много куриозни обстановки на сцената и отвън нея. Споделете ми още някои...
- Петър Добрев: Веднага се сещам за Веско Маринов. Те са два случая, ще стартира с малко по-неприятния. Може да се каже, че той е и най-хубавият футболист сред артистите и най-хубавият артист измежду футболистите. Та, снимаме ние някакви реклами дружно с Илия, а Веско трябваше да изпее няколко песни. След това ние бързахме да се връщаме назад за зрелище, а нямаше нито автобус, нито нищо. А Веско беше с един „ Мерцедес”. Питаме го: „ Веско, ще ни закараш ли?”, и той незабавно: „ Да, да, няма проблем”. Отиваме, събираме си багажа и слизаме пред хотела да го чакаме. В един миг пристигнаха и ни споделиха, че незабавно, откакто си е изпял песента, той се е качил в колата и си е тръгнал. Оказа се доста неуслужлив човек. Ние си хванахме автобуса и се прибрахме. Веднъж пък на Кидика (Христо Кидиков, б.а.) му заковахме обувките с гвоздей. Той има навика постоянно да си обува последно обувките, тъкмо преди да излезе на сцената.
- Илия Цоцин: А ние знаем доста добре това. Петьо го заплесна с приказки, а през това време аз му заковавам с огромни пирони обувките за пода. После излизам да го разгласявам на сцената. Казвам: „ Пее Христо Кидиков” и в този миг откъм гърба се чува „ Бааам”. А той паднал, не може да си откове обувките.
- Петър Добрев: Помним още и по какъв начин преди години Боян Иванов един път изпя „ Очи черные” единствено по едно палто, тъй като
изпод беше гол до кръста
Беше млад тогава. Веднъж пък бяхме поставили в дрешника на Лили Иванова един бухал. Като отворила да се облече за присъединяване, насмалко да припадне. После всички доста се смяхме, но в началото доста се беше изплашила. Майтапи огромни. Ние сме си гъзари-ветерани.
Интервю на Анелия ПОПОВА
В следващото емблематично превъплъщение
- Илия Цоцин: Още до момента в който учехме в Академията. Цели 45 години. Ние сме единствената двойка, която толкоз дълго време се резервира непокътната. Не сме се изпокарали, толерантни сме един към различен. При нас всичко е равно, без значение защо става дума. Като братя сме, тъй като нито той има брат, нито аз.
- Петър Добрев: И в никакъв случай не сме обичали звездоманията. Достатъчно е само хората да ни гледат с положително.
- А имитирали ли сте в миналото някого по сходство на свои сътрудници комици?
- Илия Цоцин: Не, в никакъв случай. Това не е изкуство, също както и вицовете не са изкуство, без значение че мнозина настояват противоположното.
- Какво отношение имате към Шкумбата? В доста изявленията той твърди за себе си, че е най-хубавият хуморист.
- Илия Цоцин: Шкумбата постоянно е бил доста пробивно момче. Но това да изтъкваш самичък себе си, за каквото и да е било, аз го назовавам изтребване на комплекси. И да сте най-великата, то сигурно няма да го кажете. Иначе Шкумбата за нас постоянно е бил другар, майтапчия.
- Петър Добрев: Смешно е някой да твърди за себе си, че е най-велик. Някои хора по този начин са се втъкали в народопсихологията, че в избран миг не осъзнават какво приказват.
- А работили ли сте в миналото „ на черно”, под псевдоним или с непознато име?
- Илия Цоцин: Няма такова нещо, никога. И да ви го каже някой, не вярвайте. Говорим за Весо Парцала, само че ще ви кажа за какво той твърди сходно нещо за себе си. Той издаде касета, която пусна от името на Георги Парцалев, цялостна с всевъзможни цинични вицове и така нататък Тогава дори викаха Парцалев, с цел да дава отговор за тези вицове. И
по този начин нареченият “черен” интервал е доста пресилен
Но ще ви кажа и нещо друго – персонално аз доста ненавиждам актьорите, въобще създателите, които настояват за себе си, че са репресирани. Нямаше и цензура, имаше самоцензура! Хората просто се съобразяваха с действителността, никой не им споделяше „ не”, а това е напълно друго. Ако приказваме действително, през днешния ден вие, аз, Петьо, всички сме репресирани сигурно – от властта, тъй като тя те кара да вегетираш, да живееш на ръба!
- Петър Добрев: Въпреки всичко обаче Парцалев одобряваше имитациите на Весо, тъй като бяха в действителност положителни. Но не обичаше тези простотии, които той втъкваше във вицовете си.
В следващото емблематично преобразяване
- Г-н Цоцин, споменахте ми в предварителния ни диалог за една преживелица с Лили Иванова с благотворителна цел. Ще я разкажете ли?
- Илия Цоцин: Историята е следната – аз, Петьо и Лили Иванова отпътуваме в Кипър за едно присъединяване с благотворителна цел. Каузата беше прелестна – за едни девойки от интернат в Ловеч, които щяха да бъдат изхвърлени оттова след навършване на 18-ата си година. Нашата цел бе да съберем пари за тези деца, да им помогнем по-късно за някакво обичайно бъдеще. Заминахме с голямо предпочитание, без да желаеме нито лев възнаграждения! На самия концерт децата бяха организирали нещата по този начин – ние изпълняваме репертоара си, а те вървят с едни огромни кутии в публиката и събират дарения за идеята. Изведнъж се изцепиха 4-5 индивида, които станаха и споделиха: „ Аз давам 5000 евро за тия деца”. След края на концерта бяхме удовлетворени, че сме помогнали по някакъв метод на децата и са събрани задоволително пари. Прибрахме се, само че какво се оказва... Нито един от тези, които се изцепиха, че ще дадат по 5000 евро, не е поставил пари в кутията, а сума по банков път до България не е превеждана. Занесли на децата в дома само някаква дребна сума пари след това. И тримата онемяхме. За каква щедрост въобще можем да приказваме в България?
- Двамата познавате задоволително добре примата. Какъв човек е тя във вашите очи? Има хора, за които Лили Иванова е прекомерно лаком човек. Истина ли е това?
- Илия Цоцин: Където е Карбовски, там са мръсните игри. По отношение на Лили – няма такова нещо, декларирам ви го най-отговорно. Ние сме работили 10 години с нея и дръзвам да настоявам, че я познаваме доста добре. Тя е единственият същински експерт, единствената певица, колкото и смешно да прозвучи, която може друго да не чете, само че чете стихове. Уникален експерт с качества, които малко дами имат.
- Петър Добрев: Ще ви кажа, че в случай че страната ни беше естествена и плащаше обикновено, Лили Иванова щеше да бъде нашата Едит Пиаф. Щеше да пее до 60-70-годишна възраст и да спре, а не да продължава да издевателства върху себе си. Сега можеше умерено да седи у дома и да написа записките си, в случай че дереджето ни беше по-различно. В годината щяха да й вършат по един концерт. Но...
- Илия Цоцин: Лили си е Лили, каквото и да се приказва, каквото и да се изпише. Ето един образец – имаше Младежки фестивал, за който тя трябваше да пее на националния стадион „ Васил Левски”. Сама си уши роклята. Невероятен перфекционист. И един час преди концерта ревизира цялата организация. Например не допускаше някой от нас да е с неизгладена риза, мръсни панталони или не лъснати обувки. Иначе
не ни пускаше да излезем пред аудитория!
Когато Лили репетира, го прави по този начин, като че ли е концерт. А преди присъединяване не пропуща да мери с акуратност дължината на всички кабели, с цел да е наясно до каква степен може да стигне в публиката, какви придвижвания може да си разреши на сцената, всичко, до най-дребния подробност.
- Работили сте с доста артисти, артисти, въобще хора на изкуството. Предполагам, че си спомняте с усмивка за много куриозни обстановки на сцената и отвън нея. Споделете ми още някои...
- Петър Добрев: Веднага се сещам за Веско Маринов. Те са два случая, ще стартира с малко по-неприятния. Може да се каже, че той е и най-хубавият футболист сред артистите и най-хубавият артист измежду футболистите. Та, снимаме ние някакви реклами дружно с Илия, а Веско трябваше да изпее няколко песни. След това ние бързахме да се връщаме назад за зрелище, а нямаше нито автобус, нито нищо. А Веско беше с един „ Мерцедес”. Питаме го: „ Веско, ще ни закараш ли?”, и той незабавно: „ Да, да, няма проблем”. Отиваме, събираме си багажа и слизаме пред хотела да го чакаме. В един миг пристигнаха и ни споделиха, че незабавно, откакто си е изпял песента, той се е качил в колата и си е тръгнал. Оказа се доста неуслужлив човек. Ние си хванахме автобуса и се прибрахме. Веднъж пък на Кидика (Христо Кидиков, б.а.) му заковахме обувките с гвоздей. Той има навика постоянно да си обува последно обувките, тъкмо преди да излезе на сцената.
- Илия Цоцин: А ние знаем доста добре това. Петьо го заплесна с приказки, а през това време аз му заковавам с огромни пирони обувките за пода. После излизам да го разгласявам на сцената. Казвам: „ Пее Христо Кидиков” и в този миг откъм гърба се чува „ Бааам”. А той паднал, не може да си откове обувките.
- Петър Добрев: Помним още и по какъв начин преди години Боян Иванов един път изпя „ Очи черные” единствено по едно палто, тъй като
изпод беше гол до кръста
Беше млад тогава. Веднъж пък бяхме поставили в дрешника на Лили Иванова един бухал. Като отворила да се облече за присъединяване, насмалко да припадне. После всички доста се смяхме, но в началото доста се беше изплашила. Майтапи огромни. Ние сме си гъзари-ветерани.
Интервю на Анелия ПОПОВА
В следващото емблематично превъплъщение
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ