Христо Мутафчиев сензационно пред "ШОУ": Вкарахме 5 пистолета в европейския парламент, помислиха ни за...
Актьорите Христо Мутафчиев и Веселин Плачков посетиха Карлово, където пред възпитаници и общественици анонсираха новия си театър, отдаден на най-свидния наследник на България Васил Левски. Над два часа продължи срещата, а паметните артисти бяха посрещнати и изпратени с овации. Зададоха се доста въпроси, получиха се доста отговори. Казаха неказани досега неща. Основата на постановката е взета от непокътнати разпити от протоколите на Апостола пред заптиетата. 27 декември 1872 година Васил Левски попада в ръцете на турците. От 5 до 9 януари следват 7 разпита в София, очни ставки със хванати преди този момент негови сподвижници. На 14 януари изключителната комисия произнася присъдата. На 22 януари султанът удостоверява присъдата и на трагичния 6 февруари /по остарял стил/ на 1873 година, тя е изпълнена. В навечерието на 180 години от рождението на Левски актьорите Христо Мутафчиев и Веселин Плачков приготвят своя версия, театрална режисура за този правосъден развой. Тя ще бъде показана на 18 юли премиерно в Карлово. Мутафчиев е от Карлово, цялостен живот е възпитаван в рoдолюбие и балкански дух. „ В основата на нашата режисура е списък от разпити на Левски. Всъщност постановката стартира от момента, в който Апостола е бил дете и дава отговор пред даскала на въпроси кой е, от къде е. Аз съм карловец, душата ми трепва, израсъл съм по тези исторически места, всякога, когато вляза в къщата на Левски, се вълнувам. Това, което вършим с Веселин Плачков, е нашият исторически реверанс към великия българин. Не бих нарекъл Левски икона, за мене той е персона, живяла персона. Опитахме се с Весо не да героизираме Левски, а да го покажем като човек. Опитваме се да покажем дребния Василчо пред даскала в учебно заведение. Преминавайки през времето, той се трансформира във Васил Левски. Мен ме интересува дали във всяко едно българско дете стои оня дух на Левски, дали предаваме тази памет на децата си. Така със средствата на театралното изкуство ние се покланяме на Дякона “, споделя Мутафчиев.
„ На мен за трети път ми се постанова да играя облика на Левски. Всички ние знаем цитатите, облиците, спорим по какъв начин е бил облечен Левски, дали е бил с мустаци или не. А в действителност на мен постоянно ми е било забавно по какъв начин Левски, с отворена рана и болежки, гонен и преследван от всички, влиза някъде, с духа си, с причините си, е толкоз безапелационен, че заблуждава всички. Заради делото, на което се е обрекъл, той превъзмогвал себе си, в името на народа “, описа Веселин Плачков.
„ Във всичките протоколи, в целия разпит, този човек не е загатнал нито едно име на съмишленик, не е издал никого. Аз имам вяра в прераждането. Всички знаете, че
изкарах един лек инсулт
Като мина той и в Народния спектакъл ми разпоредиха да играя Стефан Стамболов. До такава степен се вживях в ролята, че аз заобичах този човек. И се майтапя, че е по този начин, тъй като като направих инсулт и съм починал към този момент един път, очевидно парченце от душата на Стамболов е влезнала в моята. И аз съм станал много по-нахален от самия себе си, започвайки да наподобявам на него. Моето дете е доста диво, тъй като очевидно част от душата на Левски е в него. От тази позиция на мене ми беше доста забавно да изследваме, да забележим дали в детските души съществува най-малко дребна част от Апостола. Защото няма какво да се лъжем, душата прави личността, останалото е опаковка “, разсъждава на глас артистът от Карлово.
Веселин Плачков споделя, че от 4 години, откогато се занимава по-обстойно с облика на Левски, мнението му, възприятията му към тази велика историческа персона са се трансформирали тотално. Защото е свързвал Апостола главно с това, което е знаел за него от учебно заведение, от визитата си на някои места и от няколко портрета. После вникнал в действителност какъв брой необятно скроена персона е бил този човек, какъв брой живо се е интересувал от всичко, какъв брой езика е владеел. Политически, стопански, извънредно прецизен и акуратен разбор на ситуацията е правил Дякона. Това е бил младеж, който е живеел в извънредно спешна, екстрена конюнктура.
“Иначе аз не считам, че той е бил полубог
който се е движил по въздуха. Но е бил извънредно образован. Всички си имат кумири. Много ми се ще на нашите деца и на целия свят един от кумирите да е Левски. Имал е страховит дух, страхотна мощ “, споделя още Веселин Плачков.
Христо Мутафчиев описа за сина си Асен, който в този момент е на 24 години. Когато бил дребен, единствено на 4 години, го попитал какво е хайлайф. Актьорът се опитал да изясни, че хайлайф е цялост от хора, които са заможни, пробват се да оказват помощ на бедните, вършат дарения, оказват помощ си взаимно, вършат благотворителни събития. Асен мълчал, мълчал и споделил: „ Жалко, че в България едно време е имало единствено двама елити - Исус Христос и Васил Левски “. „ Това е нещо, което е останало в душата му като искрица. А дядо му, моят татко, неведнъж го е водил в къщата на Апостола и Асен непрекъснато обясняваше като дребен от кое място се минава за нея “.
„ Докато двамата артисти се ровили в историческите документи, открили, че Ботев не е погубен от противников патрон. Били са горе четата на Орлово гнездо, скарали са се какъв да е предводителят. Ботев е бил кибритлия, разменили си два три туката, отишъл напред да види къде са другите и един го е гръмнал в гърба. Кой е единият, не е ясно, само че такива сме си били българите и в миналото “, споделя артистът.
Веселин Плачков акцентира, че родолюбец не е този, който ненавижда другите нации, а този, който обича своя народ. И напомни думите на Левски, който е споделил, че в Българя могат да живеят и турци, и арменци, само че да живеят съгласно нашите закони. Той не е желал да ненавиждаме, да бъдем нападателни, да насилваме другите, а единствено да се съблюдават законите. Да си същински мъж и войник не значи да си принудител, да биеш девойки, а значи да си бранител, по-мъжко е, обърнаха се към момчетата със съвет актьорите.
На въпрос от публиката по какъв начин биха изглеждали на една маса Стамболов и Левски, Мутафчиев описа: „ Имахме театрална работа в Брюксел в Европейския парламент, в една от заседателните зали. Бяхме в облиците на Стефан Стамболов и Захари Стоянов, облечени като хора от тази ера. Евродепутатите ни гледаха необичайно, много се тормозиха, изпратиха защитата, тъй като си помислиха, че сме терористи. Защото Захари Стоянов беше с огромна брада, аз и аз бях брадясал. Но Захари имаше и револвер, който беше пластмасов, тъй като нямаше по какъв начин да вкараме в Европейския парламент същински пищов. Та купихме пет пластмасови револвера, не ме питайте по какъв начин съм ги прекарал. И по този начин, помислиха ни за терористи, само че след това, като се разбра, че сме актьори, ситуацията се успокои. Та в случай че Стамболов и Левски биха седнали на една маса, биха си оставили револверите на масата, биха пили по една ракия, щяха да се схванат като мъже. Може би щеше да има голяма доза безмълвие от Стамболов, от почит. Защото Стамболов колкото и да е бил кибритлия, въпреки всичко Левски е къде-къде. А руснаците наричали Стамболов монголоидния бик от Задунавието. Щеше да мълчи и да слуша Левски, тъй като Левски е бил умен. Още като дете е помъдрял. За да стигне до извода, че с цел да се освободи България би трябвало да се освободи първо Европа, а освен нашата страна.
Двамата описаха още, че са били в Къкрина, с цел да взимат мултимедия. Запознали се с уредниците на музея. Там им разказали, че на Левски не му се закача връвта на оплитам, а потурите на оплитам. Бил по потребност, чул че някой идва и завързал небрежно пояса си, за това не го стегнал и се закачили потурите. Но по това време е било забравено да се каже, че Левски е бил по потребност, за това е измислена историята с вървите на цървулите.
Двамата обясниха, че спектакълът е по план на министерството на културата във връзка 180 години от рождението на Апостола. Бизнесменът от Карлово Иван Хаджийски е кандидатствал, спечелил го е и е упълномощил на Мутафчиев и Плачков да го възпроизведат. След Карлово спектакълът ще се изиграе във всички 20 града, в които Дякона е правил комитети. А по-късно ще бъде игран във всички кътчета на страната, където има читалища, които работят. И всякога това ще е гратис за публиката.
Красимира ГЕШЕВА, КАРЛОВО
„ На мен за трети път ми се постанова да играя облика на Левски. Всички ние знаем цитатите, облиците, спорим по какъв начин е бил облечен Левски, дали е бил с мустаци или не. А в действителност на мен постоянно ми е било забавно по какъв начин Левски, с отворена рана и болежки, гонен и преследван от всички, влиза някъде, с духа си, с причините си, е толкоз безапелационен, че заблуждава всички. Заради делото, на което се е обрекъл, той превъзмогвал себе си, в името на народа “, описа Веселин Плачков.
„ Във всичките протоколи, в целия разпит, този човек не е загатнал нито едно име на съмишленик, не е издал никого. Аз имам вяра в прераждането. Всички знаете, че
изкарах един лек инсулт
Като мина той и в Народния спектакъл ми разпоредиха да играя Стефан Стамболов. До такава степен се вживях в ролята, че аз заобичах този човек. И се майтапя, че е по този начин, тъй като като направих инсулт и съм починал към този момент един път, очевидно парченце от душата на Стамболов е влезнала в моята. И аз съм станал много по-нахален от самия себе си, започвайки да наподобявам на него. Моето дете е доста диво, тъй като очевидно част от душата на Левски е в него. От тази позиция на мене ми беше доста забавно да изследваме, да забележим дали в детските души съществува най-малко дребна част от Апостола. Защото няма какво да се лъжем, душата прави личността, останалото е опаковка “, разсъждава на глас артистът от Карлово.
Веселин Плачков споделя, че от 4 години, откогато се занимава по-обстойно с облика на Левски, мнението му, възприятията му към тази велика историческа персона са се трансформирали тотално. Защото е свързвал Апостола главно с това, което е знаел за него от учебно заведение, от визитата си на някои места и от няколко портрета. После вникнал в действителност какъв брой необятно скроена персона е бил този човек, какъв брой живо се е интересувал от всичко, какъв брой езика е владеел. Политически, стопански, извънредно прецизен и акуратен разбор на ситуацията е правил Дякона. Това е бил младеж, който е живеел в извънредно спешна, екстрена конюнктура.
“Иначе аз не считам, че той е бил полубог
който се е движил по въздуха. Но е бил извънредно образован. Всички си имат кумири. Много ми се ще на нашите деца и на целия свят един от кумирите да е Левски. Имал е страховит дух, страхотна мощ “, споделя още Веселин Плачков.
Христо Мутафчиев описа за сина си Асен, който в този момент е на 24 години. Когато бил дребен, единствено на 4 години, го попитал какво е хайлайф. Актьорът се опитал да изясни, че хайлайф е цялост от хора, които са заможни, пробват се да оказват помощ на бедните, вършат дарения, оказват помощ си взаимно, вършат благотворителни събития. Асен мълчал, мълчал и споделил: „ Жалко, че в България едно време е имало единствено двама елити - Исус Христос и Васил Левски “. „ Това е нещо, което е останало в душата му като искрица. А дядо му, моят татко, неведнъж го е водил в къщата на Апостола и Асен непрекъснато обясняваше като дребен от кое място се минава за нея “.
„ Докато двамата артисти се ровили в историческите документи, открили, че Ботев не е погубен от противников патрон. Били са горе четата на Орлово гнездо, скарали са се какъв да е предводителят. Ботев е бил кибритлия, разменили си два три туката, отишъл напред да види къде са другите и един го е гръмнал в гърба. Кой е единият, не е ясно, само че такива сме си били българите и в миналото “, споделя артистът.
Веселин Плачков акцентира, че родолюбец не е този, който ненавижда другите нации, а този, който обича своя народ. И напомни думите на Левски, който е споделил, че в Българя могат да живеят и турци, и арменци, само че да живеят съгласно нашите закони. Той не е желал да ненавиждаме, да бъдем нападателни, да насилваме другите, а единствено да се съблюдават законите. Да си същински мъж и войник не значи да си принудител, да биеш девойки, а значи да си бранител, по-мъжко е, обърнаха се към момчетата със съвет актьорите.
На въпрос от публиката по какъв начин биха изглеждали на една маса Стамболов и Левски, Мутафчиев описа: „ Имахме театрална работа в Брюксел в Европейския парламент, в една от заседателните зали. Бяхме в облиците на Стефан Стамболов и Захари Стоянов, облечени като хора от тази ера. Евродепутатите ни гледаха необичайно, много се тормозиха, изпратиха защитата, тъй като си помислиха, че сме терористи. Защото Захари Стоянов беше с огромна брада, аз и аз бях брадясал. Но Захари имаше и револвер, който беше пластмасов, тъй като нямаше по какъв начин да вкараме в Европейския парламент същински пищов. Та купихме пет пластмасови револвера, не ме питайте по какъв начин съм ги прекарал. И по този начин, помислиха ни за терористи, само че след това, като се разбра, че сме актьори, ситуацията се успокои. Та в случай че Стамболов и Левски биха седнали на една маса, биха си оставили револверите на масата, биха пили по една ракия, щяха да се схванат като мъже. Може би щеше да има голяма доза безмълвие от Стамболов, от почит. Защото Стамболов колкото и да е бил кибритлия, въпреки всичко Левски е къде-къде. А руснаците наричали Стамболов монголоидния бик от Задунавието. Щеше да мълчи и да слуша Левски, тъй като Левски е бил умен. Още като дете е помъдрял. За да стигне до извода, че с цел да се освободи България би трябвало да се освободи първо Европа, а освен нашата страна.
Двамата описаха още, че са били в Къкрина, с цел да взимат мултимедия. Запознали се с уредниците на музея. Там им разказали, че на Левски не му се закача връвта на оплитам, а потурите на оплитам. Бил по потребност, чул че някой идва и завързал небрежно пояса си, за това не го стегнал и се закачили потурите. Но по това време е било забравено да се каже, че Левски е бил по потребност, за това е измислена историята с вървите на цървулите.
Двамата обясниха, че спектакълът е по план на министерството на културата във връзка 180 години от рождението на Апостола. Бизнесменът от Карлово Иван Хаджийски е кандидатствал, спечелил го е и е упълномощил на Мутафчиев и Плачков да го възпроизведат. След Карлово спектакълът ще се изиграе във всички 20 града, в които Дякона е правил комитети. А по-късно ще бъде игран във всички кътчета на страната, където има читалища, които работят. И всякога това ще е гратис за публиката.
Красимира ГЕШЕВА, КАРЛОВО
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ