Актьорът Стоян Алексиев пред в. "ШОУ": Болница „Свети Кирил” е метафора на държавата ни! Системата у нас открадна много животи.
Актьорът Стоян Алексиев, който познаваме освен от театралната, само че и от филмовата сцена, няма нищо общо със своя комплициран персонаж – шефът на болница „ Свети Кирил ” проф. Иван Генадиев от хитовия български сериал „ Откраднат живот ”. За разлика от него той е по-открит и сигурно води по-спокоен откъм взети решения метод на живот. Почти няма българин, който да не знае кой е проф. Иван Генадиев, който разменяйки две бебета, трансформира не една или две ориси, само че и който дава един нов прочит на тематиката за любовта. В действителния си живот Стоян Алексиев се оказва от хората, които остават до дъно правилни на корените и родината си. Затова и диалогът с него е напоен от откровения и прочувствени житейски равносметки. - Как влязохте под кожата на толкоз комплициран облик, какъвто е този на доктор Генадиев в „ Откраднат живот”? Неговата орис, а и тази на околните до него хора, е белязана с тежки решения, чиито последици не всеки е кадърен да издържи…
- Всяка роля може да се изиграе добре, по-добре или най-добре, само че в този случай аз не се пробвах да вляза под кожата на комплицирания облик на проф. Генадиев, а одобрих персонажът да живее в мен. Избягвал съм умишлено да го играя, да го „ направя”. Професор Генадиев не можеше да бъде куклата, която артистът манипулира. Всеки снимачен ден беше едно тестване, тъй като сърцето ми се пълнеше, мозъкът гореше…
От извънредно значение за мен беше и честното, безспорното партньорство с сътрудниците ми, с режисьорите, взаимното доверие. Никой от нас, актьорите, не знаеше каква ще е ориста на героя му, нямаше написан разказ, който да прочетем и да забележим края. Очаквахме написаното от сценаристите да пристигна при нас и разчитахме на рефлексите си, на инстинктите си, на себепознанието си, на работата с режисьорите. Моят воин, проф. Генадиев,
самичък прави живота
си прекомерно,
твърде комплициран -
като разменя двете бебета и по този начин трансформира ориси, а той самият, през целия си живот, е заставен да носи СВОЯ тежък кръст. За мен беше щуро наслаждение да задълбавам мистериозността на героя си и в това време да не скътвам светлата му страна.
Актьорът с най-голямата си горделивост – трите си деца Елица, Александър и Цветан
Почти година и половина огромна част от всекидневието ми беше обвързвано със сериала „ Откраднат живот”.
Това за мен беше освен професионален, само че и честен ангажимент. „ Откраднат живот” се трансформира в културно и обществено събитие за милиони хора в България, а и за хиляди българи, живеещи в чужбина.
В извънредно огромна степен се мотивирах и се усещах повсеместен в работата си, като се връщах в спомените от детството и юношеството ми - при моите родители, и моите дядовци – почтени българи, със мощен дух и непоколебима религия на православни християни, чиито ориси бяха изменени след руското навлизане в България, идването на комунистите на власт и въвеждането на закона за национализацията през 1947 година, който
лишава
(открадва)
всичко, което
моите отци
са основали
построили и развиват, с помощта на високата си начетеност и деятелност – като същински строители на модерна България. Израснах измежду родителите си, дядовците ми, майче и маминка (както назовах моите баби), и всички близки от двете семейства, които нито за момент не излъчиха обезсърчение или ненавист, а грееха от добрина и духовна мощ. Това връщане и живеене в детството и юношеството, несъмнено ми е било належащо, с цел да се усещам по-здраво стъпил на земята, изчегъртал суетата и непотребното его от себе си, а може би интуитивно усещах, че ще открия някаква непосредственост, фамилност - най-малко в корените, в детството, с персонажа на проф. Генадиев, с който сме на едни и същи години – съгласно сюжета и по концепция на продуцентите.
Важно беше да се излъчи последователността на проф. Генадиев, най-много в извънредно мощната му любов към брачната половинка му Евгения, която е и смисълът на неговия живот, пореден е и в любовта си към специалността си, към отговорността си като шеф на болничното заведение, която самичък е издигнал като една от водещите в страната, а и към всички, които той е избрал да работят в тази болница. Но... той прави закононарушението прекомерно млад – 32-годишен.
- Доста тежко закононарушение, въпреки той да споделя в един от епизодите „ …от любов”!
- Извършва го, разменя бебетата, с което значително трансформира ориси. Не за да забогатее, да просперира или нещо сходно. А с цел да избави живота на брачната половинка си, да избави майката! Не! Не съм и няма да бъда юрист на професор Генадиев.
- Паралелите, които вършиме с действителния си живот и орисите на околните ви хора, евентуално са спомогнали пресъздаването на доктор Генадиев да стане по този начин убедително…
- Да, той е от породата извънредно мощни персони, които живеят със своята истина. Аз се постарах да позволи Иван Генадиев до себе си, само че без да му въздействам, нито пък той на мен. Бях почтен и по отношение на себе си, и по отношение на него. Рейтингът на сериала е голям, непостижим. Вълнуващо е, когато хора от разнообразни възрасти ме стопират, изпълнени с голямо предпочитание да си приказваме, да споделят. И децата, които са безпределно откровени в реакциите си. Да ги впечатли един подобен персонаж като проф. Генадиев, който е възрастен мъж към този момент, също така той е набеждаван, упрекван, притискан. А те го обичат! Може би тъкмо поради това.
- Какво ви споделят?
- „ Проф. Генадиев, обичаме ви!”, ето това. Това е извънредно. Думи от дребни деца И от възрастните, несъмнено. Това са хиляди, хиляди хора, необикновено е чувството. Благодарен съм им. Сред тях имаше единствено две дами, които споделиха: „ Много добър сюжет, прелестни сте всички, само че какво направи проф. Генадиев, мъчно ни е да приемем, не го харесваме” (смее се). И на тях съм признателен, oт сърце.
Талантливият екип на болница „ Свети Кирил” в „ Откраднат живот” се трансформира във всеобщ любим
- А околните ви по какъв начин реагират?
- Моите сестри във Варна гледат сериала, племенниците ми, всички. Те са сериозни и не простят, само че този път нямат забележки. Щастливи са да видят, че брат им и двамата му синове Цветан и Александър Алексиеви (племенниците им), са по този начин почтени в извънредно сполучливо телевизионно произведение на изкуството. Този сериал в действителност извърши нещо доста, доста положително – тъкмо в тези години в този момент, когато в България сме доста разединени и сме просто едно население, за жалост, а не единен народ – ето, че
сериалът някак
си събра,
приобщи хората!
Този извънредно сполучлив български културен артикул им подейства доста красиво. Толкова усмихнати хора. Но освен, тъй като срещат някой от нас, актьорите, и се усмихват – те се усмихват вътре в себе си, когато стартират да приказват, когато се връщат към това, което са гледали и ги е впечатлило, разясняват го, проучват – на един превъзходен, явен български език. Те просто са щастливи, че могат да споделят, че това е стигнало до тях, че е останало в тях. Искат да го споделят, да го разпръскват като въодушевление. Почти всеки ден се случва да ме стопират хора, които да споделят, че гледат сериала от Брюксел или пък от Испания, Лондон, Москва и така нататък
- Върнахте се обратно към корените си, само че казахте и нещо доста значимо, на което обръщам особено внимание – че в днешно време в България все по-рядко се приказва като за народ, нищо, че сме дребна страна и би било надалеч по-логично да се хванем един за различен, както са мнозина по света. Ние някак все намираме причина да не сме обединени, какъвто резултат в действителност реализира този сериал…
- Много ви благодаря за тази извънредно значима връзка, която вършиме. Аз очевидно неслучайно се върнах обратно към корените си,… само че си дадох сметка за какво съм го направил чак откакто ви чух в този момент. Системата у нас открадна доста животи. Открадна ги със закон! Да, доста
откраднати
животи, само че какво
се оказва - че
духовното живее!
Моите родители, дядовци, баби, лели, и още доста други българи, запазиха този дух, усмивката, човешкото си въодушевление. Помня прелестните ни фамилни събирания в къщата ни в центъра на Варна - на празници, с песни, въодушевление, макар компликациите в живота ни. Времето беше тежко. Например, мои приятелчета от началния курс, през първите години в учебно заведение, идваха и със сълзи в очите ми споделяха: „ Извинявай, ние не можем да бъдем другари с теб, не разрешиха ни, татко ни сподели, че вие сте буржоазно семейство”. И плачеха. А нашите две семейства – Алексиеви и Тачеви, постоянно през всичките години и до момента, са обичани, и надълбоко уважавани от варненци, тъй като постоянно са били на страната на истината, в помощ на изпадналите в неволя, в отбрана на незаслужено преследваните от диктаторските управляващи, смели и духовно мощни! А вие, Анелия, сте безусловно права, че сериалът „ Откраднат живот” реализира резултата да погледнем на себе си като народ, а не като население.
С дребния си наследник Александър Алексиев са страховит тандем (горе)... и с огромния Цветан Алексиев(долу) също!
- Открих един ваш откъс преди години. Казвате, че в случай че имате опция да се преродите, в никакъв случай не бихте станали още веднъж актьор…
- А нямаше ли и още една думичка – „ …актьор… в България”?! За страдание би трябвало да го кажа и в този миг. Започва една доста странна деградация и това ме прави печален. Става дума най-много за театралното изкуство в България, тъй като в киното, коства ми се, от ден на ден млади режисьори стартират да основават чудесни кино творби. Там е по-честно и по-смело.
В театъра
е повече
самолюбието,
суетата...
И си разрешаваме това да се случва в този момент, когато към момента могат да се видят, въпреки и твърде-твърде рядко, спектакли с усет, със жанр и с обръщение, което не ти се натрапва, а стига до теб, допира те, вълнува и въодушевява.
- Много пъти информацията, че ще станете шеф на Народния спектакъл, в който работите от 80-те години, е оживявала като смисъл в общественото пространство, само че нищо повече. Кое ви стопира в действителност?
- Преди последния конкурс за директорския пост в театъра, още веднъж ми зададоха този въпрос обществено. И аз споделих това, което бях загатнал и преди години – че с страната няма да подписвам контракт. Системата на ръководство на българския спектакъл е заплашващо странна.
- Връщам ви още веднъж в „ Откраднат живот”, където виждаме доста проекции на проблеми от действителния си живот, свързани с порочни практики и в опазването на здравето, и в други институции, най-много в деликатните човешки взаимоотношения. Продуцентите се осмеляват да ги покажат, осмелявате се и вие, актьорите, посредством гения си, да ги визиите в цялостната им картина..!
- Мои другари - сътрудници, ми подсетиха неотдавна, по какъв начин съм казвал, че не желая да влизам в домовете на хората, като си налагам муцуната по тв приемника, няколко пъти в седмицата, в някой сериал. Обаче, не щеш ли продуцентите на „ Дрийм тийм” и най-много Евтим Милошев трансформираха това. Първо, с ролята ми в „ Дървото на живота”, която беше прелестна, а сериалът може да се назова шедьовър на телевизионното кино изкуство. И в този момент, „ Откраднат живот” – сериалът, който приобщи милиони хора у нас и ги притегли със силата на драматургията, с изключителното майсторство на всички екипи, с професионалната и човешката безрезервност и правота на всеки един артист, на прелестните сътрудници от масовката! Болницата „ Свети Кирил” е метафора на страната ни. „ Откраднат живот” е сериал, който ни провокира да се замислим, да погледнем по-реално на всичко, което се случва към нас, приобщава ни и ни дава въодушевление и кураж да върнем вярата в себе си. Да, ние можем да бъдем народ, а освен популацията на България!
- В сериала вземат участие и двамата ви синове – Александър Алексиев (Александър Василев (Генадиев) в „ Откраднат живот”) и Цветан Алексиев (Емил Богданов в „ Откраднат живот”). Трудно ли ви е да ги погледнете единствено като артисти?
- Сега ще ме накарате да вдишвам надълбоко няколко минути, тъй като когато става дума за моите деца, е по този начин, вълнувам се. И за Цветан, и за Александър, и за щерка ми Елица. Благодаря на Бог, че ми е дал такива прелестни деца.Те са невероятни. В изкуството, в случай че не си добър човек, ти си просто един несъвършен създател. Говоря не за характери, а за човечност. Ако светът е подобен, каквито са моите деца, земята ще бъде Рай!
Невероятни
човеци. Те просто
са велики
Но не тъй като са мои деца, а тъй като са скромни, работят почтено и в никакъв случай не са се взимали на съществено. Трудят се ужасно доста. Имах огромен шанс и ентусиазъм да бъда в сериала със синовете ми. С Цветан сме дружно и на сцената в театъра.
- Дъщеря ви пък е цигуларка, настрана е и от филмовата, и от театралната сцена…
- О, нейната оценка, за всички нас в фамилията ни, е най-интересната и най-важна. Тя е толкоз мъдра и откровена. Прекрасен и надарен човек! И не ми е неловко да го загатна, тъй като приказваме освен за връзката родители-деца, само че и за учител-ученик. Аз се изучавам от щерка си Елица. Не съм най-хубавият възпитаник, само че значимото е, че сме дружно. Елица приключи Музикалната академия, а в този момент специализира в Нов български университет - напълно нови специалности, доста забавни.
- Има ли роля, която още не сте изиграли, а постоянно сте желали? Преди време попитах Ернестина Шинова за същото, а тя ми отвърна, че неотдавна е сбъднала една от фантазиите си – да играе мощно трагична роля…
- Искам в този момент посредством вас да поздравя Ернестина Шинова за всичко, което прави и метода, по който работи. И освен от мен са поздравите, а и от доста млади сътрудници, които гледат „ Откраднат живот”, и са очаровани! Оценката на феновете е показателна. За мен е голяма човешка мощ да смениш жанра, стила – не споделям, че Ернестина е вързана за другия род, комедийния, само че в действителност от дълго време не беше влизала в тези сфери, а виждаме какъв брой забавен и комплициран облик е този на София Стаменова. Браво на нея! Колкото до мен – аз в никакъв случай не съм имал съответен облик като предпочитание в съзнанието си. Всъщност съм изиграл едни от най-интересните и комплицирани облици в международната драматургия, а също и незабравими, прелестни персонажи от българската драматургия. Но не това е моето задоволство. Чувствам се свястно, когато не спирам да ходя по Пътя.
- Радващо е, че точно вие сте проф. Иван Генадиев, тъй като в действителност неговият облик вероятно може да извърши единствено човек, който в действителния си живот би трябвало наложително да има този бездънен вътрешен свят, с цел да може да оцелее във всичките тези години от решенията си…
- О, доста хубави, светли думи! Благодаря ви. И си мисля какъв брой хубаво би било да продължавате да разширявате пространствата на вашите професионални срещи, тъй като ще бъде доста потребно за всички, които работим в региона на киното, театъра, малкия екран, посредством разговора да научим малко повече за себе си.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Всяка роля може да се изиграе добре, по-добре или най-добре, само че в този случай аз не се пробвах да вляза под кожата на комплицирания облик на проф. Генадиев, а одобрих персонажът да живее в мен. Избягвал съм умишлено да го играя, да го „ направя”. Професор Генадиев не можеше да бъде куклата, която артистът манипулира. Всеки снимачен ден беше едно тестване, тъй като сърцето ми се пълнеше, мозъкът гореше…
От извънредно значение за мен беше и честното, безспорното партньорство с сътрудниците ми, с режисьорите, взаимното доверие. Никой от нас, актьорите, не знаеше каква ще е ориста на героя му, нямаше написан разказ, който да прочетем и да забележим края. Очаквахме написаното от сценаристите да пристигна при нас и разчитахме на рефлексите си, на инстинктите си, на себепознанието си, на работата с режисьорите. Моят воин, проф. Генадиев,
самичък прави живота
си прекомерно,
твърде комплициран -
като разменя двете бебета и по този начин трансформира ориси, а той самият, през целия си живот, е заставен да носи СВОЯ тежък кръст. За мен беше щуро наслаждение да задълбавам мистериозността на героя си и в това време да не скътвам светлата му страна.
Актьорът с най-голямата си горделивост – трите си деца Елица, Александър и Цветан
Почти година и половина огромна част от всекидневието ми беше обвързвано със сериала „ Откраднат живот”.
Това за мен беше освен професионален, само че и честен ангажимент. „ Откраднат живот” се трансформира в културно и обществено събитие за милиони хора в България, а и за хиляди българи, живеещи в чужбина.
В извънредно огромна степен се мотивирах и се усещах повсеместен в работата си, като се връщах в спомените от детството и юношеството ми - при моите родители, и моите дядовци – почтени българи, със мощен дух и непоколебима религия на православни християни, чиито ориси бяха изменени след руското навлизане в България, идването на комунистите на власт и въвеждането на закона за национализацията през 1947 година, който
лишава
(открадва)
всичко, което
моите отци
са основали
построили и развиват, с помощта на високата си начетеност и деятелност – като същински строители на модерна България. Израснах измежду родителите си, дядовците ми, майче и маминка (както назовах моите баби), и всички близки от двете семейства, които нито за момент не излъчиха обезсърчение или ненавист, а грееха от добрина и духовна мощ. Това връщане и живеене в детството и юношеството, несъмнено ми е било належащо, с цел да се усещам по-здраво стъпил на земята, изчегъртал суетата и непотребното его от себе си, а може би интуитивно усещах, че ще открия някаква непосредственост, фамилност - най-малко в корените, в детството, с персонажа на проф. Генадиев, с който сме на едни и същи години – съгласно сюжета и по концепция на продуцентите.
Важно беше да се излъчи последователността на проф. Генадиев, най-много в извънредно мощната му любов към брачната половинка му Евгения, която е и смисълът на неговия живот, пореден е и в любовта си към специалността си, към отговорността си като шеф на болничното заведение, която самичък е издигнал като една от водещите в страната, а и към всички, които той е избрал да работят в тази болница. Но... той прави закононарушението прекомерно млад – 32-годишен.
- Доста тежко закононарушение, въпреки той да споделя в един от епизодите „ …от любов”!
- Извършва го, разменя бебетата, с което значително трансформира ориси. Не за да забогатее, да просперира или нещо сходно. А с цел да избави живота на брачната половинка си, да избави майката! Не! Не съм и няма да бъда юрист на професор Генадиев.
- Паралелите, които вършиме с действителния си живот и орисите на околните ви хора, евентуално са спомогнали пресъздаването на доктор Генадиев да стане по този начин убедително…
- Да, той е от породата извънредно мощни персони, които живеят със своята истина. Аз се постарах да позволи Иван Генадиев до себе си, само че без да му въздействам, нито пък той на мен. Бях почтен и по отношение на себе си, и по отношение на него. Рейтингът на сериала е голям, непостижим. Вълнуващо е, когато хора от разнообразни възрасти ме стопират, изпълнени с голямо предпочитание да си приказваме, да споделят. И децата, които са безпределно откровени в реакциите си. Да ги впечатли един подобен персонаж като проф. Генадиев, който е възрастен мъж към този момент, също така той е набеждаван, упрекван, притискан. А те го обичат! Може би тъкмо поради това.
- Какво ви споделят?
- „ Проф. Генадиев, обичаме ви!”, ето това. Това е извънредно. Думи от дребни деца И от възрастните, несъмнено. Това са хиляди, хиляди хора, необикновено е чувството. Благодарен съм им. Сред тях имаше единствено две дами, които споделиха: „ Много добър сюжет, прелестни сте всички, само че какво направи проф. Генадиев, мъчно ни е да приемем, не го харесваме” (смее се). И на тях съм признателен, oт сърце.
Талантливият екип на болница „ Свети Кирил” в „ Откраднат живот” се трансформира във всеобщ любим
- А околните ви по какъв начин реагират?
- Моите сестри във Варна гледат сериала, племенниците ми, всички. Те са сериозни и не простят, само че този път нямат забележки. Щастливи са да видят, че брат им и двамата му синове Цветан и Александър Алексиеви (племенниците им), са по този начин почтени в извънредно сполучливо телевизионно произведение на изкуството. Този сериал в действителност извърши нещо доста, доста положително – тъкмо в тези години в този момент, когато в България сме доста разединени и сме просто едно население, за жалост, а не единен народ – ето, че
сериалът някак
си събра,
приобщи хората!
Този извънредно сполучлив български културен артикул им подейства доста красиво. Толкова усмихнати хора. Но освен, тъй като срещат някой от нас, актьорите, и се усмихват – те се усмихват вътре в себе си, когато стартират да приказват, когато се връщат към това, което са гледали и ги е впечатлило, разясняват го, проучват – на един превъзходен, явен български език. Те просто са щастливи, че могат да споделят, че това е стигнало до тях, че е останало в тях. Искат да го споделят, да го разпръскват като въодушевление. Почти всеки ден се случва да ме стопират хора, които да споделят, че гледат сериала от Брюксел или пък от Испания, Лондон, Москва и така нататък
- Върнахте се обратно към корените си, само че казахте и нещо доста значимо, на което обръщам особено внимание – че в днешно време в България все по-рядко се приказва като за народ, нищо, че сме дребна страна и би било надалеч по-логично да се хванем един за различен, както са мнозина по света. Ние някак все намираме причина да не сме обединени, какъвто резултат в действителност реализира този сериал…
- Много ви благодаря за тази извънредно значима връзка, която вършиме. Аз очевидно неслучайно се върнах обратно към корените си,… само че си дадох сметка за какво съм го направил чак откакто ви чух в този момент. Системата у нас открадна доста животи. Открадна ги със закон! Да, доста
откраднати
животи, само че какво
се оказва - че
духовното живее!
Моите родители, дядовци, баби, лели, и още доста други българи, запазиха този дух, усмивката, човешкото си въодушевление. Помня прелестните ни фамилни събирания в къщата ни в центъра на Варна - на празници, с песни, въодушевление, макар компликациите в живота ни. Времето беше тежко. Например, мои приятелчета от началния курс, през първите години в учебно заведение, идваха и със сълзи в очите ми споделяха: „ Извинявай, ние не можем да бъдем другари с теб, не разрешиха ни, татко ни сподели, че вие сте буржоазно семейство”. И плачеха. А нашите две семейства – Алексиеви и Тачеви, постоянно през всичките години и до момента, са обичани, и надълбоко уважавани от варненци, тъй като постоянно са били на страната на истината, в помощ на изпадналите в неволя, в отбрана на незаслужено преследваните от диктаторските управляващи, смели и духовно мощни! А вие, Анелия, сте безусловно права, че сериалът „ Откраднат живот” реализира резултата да погледнем на себе си като народ, а не като население.
С дребния си наследник Александър Алексиев са страховит тандем (горе)... и с огромния Цветан Алексиев(долу) също!
- Открих един ваш откъс преди години. Казвате, че в случай че имате опция да се преродите, в никакъв случай не бихте станали още веднъж актьор…
- А нямаше ли и още една думичка – „ …актьор… в България”?! За страдание би трябвало да го кажа и в този миг. Започва една доста странна деградация и това ме прави печален. Става дума най-много за театралното изкуство в България, тъй като в киното, коства ми се, от ден на ден млади режисьори стартират да основават чудесни кино творби. Там е по-честно и по-смело.
В театъра
е повече
самолюбието,
суетата...
И си разрешаваме това да се случва в този момент, когато към момента могат да се видят, въпреки и твърде-твърде рядко, спектакли с усет, със жанр и с обръщение, което не ти се натрапва, а стига до теб, допира те, вълнува и въодушевява.
- Много пъти информацията, че ще станете шеф на Народния спектакъл, в който работите от 80-те години, е оживявала като смисъл в общественото пространство, само че нищо повече. Кое ви стопира в действителност?
- Преди последния конкурс за директорския пост в театъра, още веднъж ми зададоха този въпрос обществено. И аз споделих това, което бях загатнал и преди години – че с страната няма да подписвам контракт. Системата на ръководство на българския спектакъл е заплашващо странна.
- Връщам ви още веднъж в „ Откраднат живот”, където виждаме доста проекции на проблеми от действителния си живот, свързани с порочни практики и в опазването на здравето, и в други институции, най-много в деликатните човешки взаимоотношения. Продуцентите се осмеляват да ги покажат, осмелявате се и вие, актьорите, посредством гения си, да ги визиите в цялостната им картина..!
- Мои другари - сътрудници, ми подсетиха неотдавна, по какъв начин съм казвал, че не желая да влизам в домовете на хората, като си налагам муцуната по тв приемника, няколко пъти в седмицата, в някой сериал. Обаче, не щеш ли продуцентите на „ Дрийм тийм” и най-много Евтим Милошев трансформираха това. Първо, с ролята ми в „ Дървото на живота”, която беше прелестна, а сериалът може да се назова шедьовър на телевизионното кино изкуство. И в този момент, „ Откраднат живот” – сериалът, който приобщи милиони хора у нас и ги притегли със силата на драматургията, с изключителното майсторство на всички екипи, с професионалната и човешката безрезервност и правота на всеки един артист, на прелестните сътрудници от масовката! Болницата „ Свети Кирил” е метафора на страната ни. „ Откраднат живот” е сериал, който ни провокира да се замислим, да погледнем по-реално на всичко, което се случва към нас, приобщава ни и ни дава въодушевление и кураж да върнем вярата в себе си. Да, ние можем да бъдем народ, а освен популацията на България!
- В сериала вземат участие и двамата ви синове – Александър Алексиев (Александър Василев (Генадиев) в „ Откраднат живот”) и Цветан Алексиев (Емил Богданов в „ Откраднат живот”). Трудно ли ви е да ги погледнете единствено като артисти?
- Сега ще ме накарате да вдишвам надълбоко няколко минути, тъй като когато става дума за моите деца, е по този начин, вълнувам се. И за Цветан, и за Александър, и за щерка ми Елица. Благодаря на Бог, че ми е дал такива прелестни деца.Те са невероятни. В изкуството, в случай че не си добър човек, ти си просто един несъвършен създател. Говоря не за характери, а за човечност. Ако светът е подобен, каквито са моите деца, земята ще бъде Рай!
Невероятни
човеци. Те просто
са велики
Но не тъй като са мои деца, а тъй като са скромни, работят почтено и в никакъв случай не са се взимали на съществено. Трудят се ужасно доста. Имах огромен шанс и ентусиазъм да бъда в сериала със синовете ми. С Цветан сме дружно и на сцената в театъра.
- Дъщеря ви пък е цигуларка, настрана е и от филмовата, и от театралната сцена…
- О, нейната оценка, за всички нас в фамилията ни, е най-интересната и най-важна. Тя е толкоз мъдра и откровена. Прекрасен и надарен човек! И не ми е неловко да го загатна, тъй като приказваме освен за връзката родители-деца, само че и за учител-ученик. Аз се изучавам от щерка си Елица. Не съм най-хубавият възпитаник, само че значимото е, че сме дружно. Елица приключи Музикалната академия, а в този момент специализира в Нов български университет - напълно нови специалности, доста забавни.
- Има ли роля, която още не сте изиграли, а постоянно сте желали? Преди време попитах Ернестина Шинова за същото, а тя ми отвърна, че неотдавна е сбъднала една от фантазиите си – да играе мощно трагична роля…
- Искам в този момент посредством вас да поздравя Ернестина Шинова за всичко, което прави и метода, по който работи. И освен от мен са поздравите, а и от доста млади сътрудници, които гледат „ Откраднат живот”, и са очаровани! Оценката на феновете е показателна. За мен е голяма човешка мощ да смениш жанра, стила – не споделям, че Ернестина е вързана за другия род, комедийния, само че в действителност от дълго време не беше влизала в тези сфери, а виждаме какъв брой забавен и комплициран облик е този на София Стаменова. Браво на нея! Колкото до мен – аз в никакъв случай не съм имал съответен облик като предпочитание в съзнанието си. Всъщност съм изиграл едни от най-интересните и комплицирани облици в международната драматургия, а също и незабравими, прелестни персонажи от българската драматургия. Но не това е моето задоволство. Чувствам се свястно, когато не спирам да ходя по Пътя.
- Радващо е, че точно вие сте проф. Иван Генадиев, тъй като в действителност неговият облик вероятно може да извърши единствено човек, който в действителния си живот би трябвало наложително да има този бездънен вътрешен свят, с цел да може да оцелее във всичките тези години от решенията си…
- О, доста хубави, светли думи! Благодаря ви. И си мисля какъв брой хубаво би било да продължавате да разширявате пространствата на вашите професионални срещи, тъй като ще бъде доста потребно за всички, които работим в региона на киното, театъра, малкия екран, посредством разговора да научим малко повече за себе си.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ