Мирослав Кокенов: Ще играя Гъдулката и на лодка, след Единбург свикнах с всичко
Актьорът Мирослав Кокенов показа моноспектакълът " Гъдулката " на най-големият сценичен фестивал в света в Единбург за втора година подред. Пиесата на Райко Байчев, която преди време бе част от афиша на спектакъл " София ", се играе от Кокенов на два езика - български и британски, в превод на Анджела Родел и с режисьор Милена Анева. В последните две години Кокенов показва спектакъла в разнообразни градове на Острова - Лондон, Оксфорд, Питърбъро, в две разнообразни версии, според от публиката - на български пред емигрантските общности и на британски пред чужденците. Ето какво описа Кокенов пред Actualno.com за присъединяване си в Единбург и театралната биография на номинираната за " Икар " пиеса.
- Какви бяха отзивите за " Гъдулката " на фестивала в Единбург?
Повече от положителни, и двете години. Публиката, както българската, по този начин и британската, разбираха както хумора, по този начин и сериозността на пиесата още през цялото време. Следиха деликатно развиването на персонажа и се забавляваха откровено. Излязоха редица позитивни рецензии, да вземем за пример тези тук и тук.
- Защо избрахте тази пиеса, с какво ви притегли персонажът?
Героят ми влезе под кожата още при първото четене. Сякаш знаех какво ще каже, предвиждах думите му, по какъв начин ще реагира в обстановките, в които е подложен. Откривах много сходни черти с него и не ми лиши дълго да взема решението, че желая да го направя на сцена. Пиесата е многопластова и комплицирана, смешно-сериозна, което задълбочи мотивацията ми да работя върху нея: хареса ми комбинацията сред комедия и драма, която по едно и също време провокира доста смях, само че и разсъждение. Първоначално пиесата ми беше препоръчана от Милена Анева, която е и режисьорът на спектакъла, работихме чудесно дружно. А преводът на Анджела Родел е страховит.
- Научихте ли се да свирите най-малко малко на гъдулка?
Разбира се. Това е професионално обвързване на всеки артист, който гради подобен вид характерни облици като гъдуларя. Това, че се научих, може да се дължи и на обстоятелството, че един от прадядовците ми е бил гъдулар. Сам си е дълбал и е правил гъдулките, употребявал е за струни лисичи вътрешности, тъй като е бил ловец. Това го научих едвам откакто започнах работата си по спектакъла.
- Вероятно сте привикнали с разнообразни аудитория на пиесата, от всевъзможен вид: непознаващи балканските неща чужденци, български емигранти в Лондон, софийска аудитория в " Сълза и смях ", както и турнета в по-малките градове в страната. Как се трансформира представлението, публиката, а и вие самият, по оста - Лондон-Единбург-София-Стара Загора-Габрово?
За българската аудитория в Лондон, Оксфорд, Питърбъро и Единбург бе доста скъп контакта с фолклорните претекстове. Докосването до нещо познато, наше, българско и персонално, един позив към родното, който колкото по-далеч живее човек от страната ни, евентуално толкоз по-силно изпитва. Особено въодушевление им носят сцените с разрешаване на проблеми с типични балкански страгетии, които...ние си знам по какъв начин е. Едно от блестящите качества на " Гъдулката " обаче е, че излиза от локалното балканско русло и последователно се посвещава на логиката на психиката на индивида изобщо. Аз имам вяра, че претекстовете, които движат хората във всяка една точка на планетата, са едни и същи. Когато работихме с Милена Анева върху пиесата, това ни беше основа за развиването на персонажа. И това, че чужденците също я схващат, е знак, че фактически става дума за всемирен послания.
- Освен на публични подиуми сте играли пиесата на всевъзможни ексцентрични пространства - пъбове, питейни заведения, спонтанни подиуми. А и я вършиме на два езика, български и британски, според от публиката. Как се адаптирате към толкоз разнообразни обстановки?
Представлението е доста плътно, което го прави уместно за съвсем всевъзможен тип пространство. Това беше ужасно комфортно за Единбург, тъй като там театралните пространства са приспособени пространства. През 2017-та пространството беше на втория етаж на механа (нещо доста типично за Fringe представленията на Острова), а тази - втория етаж на кафе. В книжарница-библиотека " Имало едно време " в Лондон пък построихме сцена от два палета и отново се получи доста добре. А пък другия месец ще играя " Гъдулката " на една театрална лодка по каналите на Лондон...Помещението може да бъде всякакво, значимото е артистът го извърши с живот и наличие. А по отношение на акомодацията, Единбург е място, където в границите на по-малко от 15 минути участниците от представлението би трябвало да почистят, изоставен помещението, с цел да може ти да си подготвиш реквизита и да започнеш. Въобще след Единбург адаптационните качества се подвигат на доста високо равнище.
- Защо прочее избрахте моноспектакъл?
Аз избрах една доста качествена и жива пиеса, това е по-важно от жанра. Предимствата на моноспектакъла, е че той може да бъде доста мобилен. Например реквизитът на " Гъдулката " се събира в половин куфар, а в другата му половина са облеклата ми и аз съм подготвен да пътувам на всички места. Разбира се, моноспектакълът е сложен род. Не можеш да разчиташ на сътрудник. Партньорът ти е публиката, с която би трябвало да си " подавате топката ". Рисковано е, само че забавно и вълнуващо.
- Какво следва на представлението оттук-нататък?
Тази есен " Гъдулката " ще свири на доста забавни подиуми. На 19-ти октомври от 19.30 ще я играя на театралната лодка на " Widgeon Тheatre Boat ", някъде по каналите на Лондон. На 23-ти Октомври от 21.00 в София, в залата на " Театър лаборатория Алма Алтер " в Софийския университет, като част от фестивала " Алтер Его - София ". На 13-ти и 16-ти Ноември от 19.15 имам две представления на " Воала! ", който е лондонско-европейски сценичен фестивал. Повече информация за всичко, което ми следва, можете да намерите на уеб страницата на спектакъла.
- Какви бяха отзивите за " Гъдулката " на фестивала в Единбург?
Повече от положителни, и двете години. Публиката, както българската, по този начин и британската, разбираха както хумора, по този начин и сериозността на пиесата още през цялото време. Следиха деликатно развиването на персонажа и се забавляваха откровено. Излязоха редица позитивни рецензии, да вземем за пример тези тук и тук.
- Защо избрахте тази пиеса, с какво ви притегли персонажът?
Героят ми влезе под кожата още при първото четене. Сякаш знаех какво ще каже, предвиждах думите му, по какъв начин ще реагира в обстановките, в които е подложен. Откривах много сходни черти с него и не ми лиши дълго да взема решението, че желая да го направя на сцена. Пиесата е многопластова и комплицирана, смешно-сериозна, което задълбочи мотивацията ми да работя върху нея: хареса ми комбинацията сред комедия и драма, която по едно и също време провокира доста смях, само че и разсъждение. Първоначално пиесата ми беше препоръчана от Милена Анева, която е и режисьорът на спектакъла, работихме чудесно дружно. А преводът на Анджела Родел е страховит.
- Научихте ли се да свирите най-малко малко на гъдулка?
Разбира се. Това е професионално обвързване на всеки артист, който гради подобен вид характерни облици като гъдуларя. Това, че се научих, може да се дължи и на обстоятелството, че един от прадядовците ми е бил гъдулар. Сам си е дълбал и е правил гъдулките, употребявал е за струни лисичи вътрешности, тъй като е бил ловец. Това го научих едвам откакто започнах работата си по спектакъла.
- Вероятно сте привикнали с разнообразни аудитория на пиесата, от всевъзможен вид: непознаващи балканските неща чужденци, български емигранти в Лондон, софийска аудитория в " Сълза и смях ", както и турнета в по-малките градове в страната. Как се трансформира представлението, публиката, а и вие самият, по оста - Лондон-Единбург-София-Стара Загора-Габрово?
За българската аудитория в Лондон, Оксфорд, Питърбъро и Единбург бе доста скъп контакта с фолклорните претекстове. Докосването до нещо познато, наше, българско и персонално, един позив към родното, който колкото по-далеч живее човек от страната ни, евентуално толкоз по-силно изпитва. Особено въодушевление им носят сцените с разрешаване на проблеми с типични балкански страгетии, които...ние си знам по какъв начин е. Едно от блестящите качества на " Гъдулката " обаче е, че излиза от локалното балканско русло и последователно се посвещава на логиката на психиката на индивида изобщо. Аз имам вяра, че претекстовете, които движат хората във всяка една точка на планетата, са едни и същи. Когато работихме с Милена Анева върху пиесата, това ни беше основа за развиването на персонажа. И това, че чужденците също я схващат, е знак, че фактически става дума за всемирен послания.
- Освен на публични подиуми сте играли пиесата на всевъзможни ексцентрични пространства - пъбове, питейни заведения, спонтанни подиуми. А и я вършиме на два езика, български и британски, според от публиката. Как се адаптирате към толкоз разнообразни обстановки?
Представлението е доста плътно, което го прави уместно за съвсем всевъзможен тип пространство. Това беше ужасно комфортно за Единбург, тъй като там театралните пространства са приспособени пространства. През 2017-та пространството беше на втория етаж на механа (нещо доста типично за Fringe представленията на Острова), а тази - втория етаж на кафе. В книжарница-библиотека " Имало едно време " в Лондон пък построихме сцена от два палета и отново се получи доста добре. А пък другия месец ще играя " Гъдулката " на една театрална лодка по каналите на Лондон...Помещението може да бъде всякакво, значимото е артистът го извърши с живот и наличие. А по отношение на акомодацията, Единбург е място, където в границите на по-малко от 15 минути участниците от представлението би трябвало да почистят, изоставен помещението, с цел да може ти да си подготвиш реквизита и да започнеш. Въобще след Единбург адаптационните качества се подвигат на доста високо равнище.
- Защо прочее избрахте моноспектакъл?
Аз избрах една доста качествена и жива пиеса, това е по-важно от жанра. Предимствата на моноспектакъла, е че той може да бъде доста мобилен. Например реквизитът на " Гъдулката " се събира в половин куфар, а в другата му половина са облеклата ми и аз съм подготвен да пътувам на всички места. Разбира се, моноспектакълът е сложен род. Не можеш да разчиташ на сътрудник. Партньорът ти е публиката, с която би трябвало да си " подавате топката ". Рисковано е, само че забавно и вълнуващо.
- Какво следва на представлението оттук-нататък?
Тази есен " Гъдулката " ще свири на доста забавни подиуми. На 19-ти октомври от 19.30 ще я играя на театралната лодка на " Widgeon Тheatre Boat ", някъде по каналите на Лондон. На 23-ти Октомври от 21.00 в София, в залата на " Театър лаборатория Алма Алтер " в Софийския университет, като част от фестивала " Алтер Его - София ". На 13-ти и 16-ти Ноември от 19.15 имам две представления на " Воала! ", който е лондонско-европейски сценичен фестивал. Повече информация за всичко, което ми следва, можете да намерите на уеб страницата на спектакъла.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ