Ракът отнесе и вдовицата на Иван Балсамаджиев
Актьорът Иван Балсамаджиев се събра със брачната половинка си на небето. Десанка е издъхнала в пъклен страдания в първите дни на новата година. Тя е страдала от напреднала форма на онкологично заболяване, показа синът ѝ Ангелин, който е сценарист в предаването „ На кафе “.
„ Майка си отиде постепенно, трудно, тежко и мъчително. Точно като тате. Беше с избистрен разум, само че с разкашкано тяло. Майка остави след себе си следа, цялостна с положително “, тъжи Ангелин.
След като приключва ВИТИЗ през 1977 година, Иван Балсамаджиев е разпределен във Видинския трагичен спектакъл, където играе два сезона. Именно там среща бъдещата си брачна половинка, с която го среща негова колежка. Десанка Павлович, която е приключила българска лингвистика и е щерка на известния режисьор Жарко Павлович, минава през крайдунавския град на път от Белград за София. „ Първото, което видях, бяха ръцете ѝ и внезапно ми стана някак уютно и топло. Веднага разбрах, че това е дамата на моя живот “, споделя приживе артистът, който ни напусна преди близо 14 години, написа " Ретро ".
Тя пък от своя страна споделя, че незабавно я е спечелил със своя извънреден гений. В продължение на близо година Десанка съвсем всяка събота и неделя пътува до Видин, а той постоянно идва в столичния град, до момента в който най-после вземат решение да се оженят. Като във всяко семейство и в тяхното всеки си има своите недостатъци, които е разкрил у другия едвам след женитбата, само че бракът им устоява на всевъзможни проблеми.
Двамата млади и щастливи
Иван Балсамаджиев си отиде единствено на 57 години след борба с рак на стомаха през 2010-а, макар че не пиеше, не пушеше и всеки ден практикуваше йога. Вдовицата му се тешеше с трите внучета – две момчета и момиче, деца на Ангелин и брачната половинка му, адвокатка по специалност. Първо на бял свят идват близнаците, само че Ангелин и жена му Ребека желаят още наследници и през днешния ден могат да се похвалят с три деца – Ноа, Хая и Лука.
„ В типично неин жанр мама се разбра със гибелта и ни изчака да посрещнем новата година, с цел да не ни занимава със себе си. При нея нямаше сиво. „ Удряше “ право в брадата, когато не беше съгласна и закриляше като един рус ангел, когато обичаше. Заля ме с обич през живота ни. Една такава ненормална, даже нелогична, неистова обич “, написа Ангелин за майка си.
„ Майка си отиде постепенно, трудно, тежко и мъчително. Точно като тате. Беше с избистрен разум, само че с разкашкано тяло. Майка остави след себе си следа, цялостна с положително “, тъжи Ангелин.
След като приключва ВИТИЗ през 1977 година, Иван Балсамаджиев е разпределен във Видинския трагичен спектакъл, където играе два сезона. Именно там среща бъдещата си брачна половинка, с която го среща негова колежка. Десанка Павлович, която е приключила българска лингвистика и е щерка на известния режисьор Жарко Павлович, минава през крайдунавския град на път от Белград за София. „ Първото, което видях, бяха ръцете ѝ и внезапно ми стана някак уютно и топло. Веднага разбрах, че това е дамата на моя живот “, споделя приживе артистът, който ни напусна преди близо 14 години, написа " Ретро ".
Тя пък от своя страна споделя, че незабавно я е спечелил със своя извънреден гений. В продължение на близо година Десанка съвсем всяка събота и неделя пътува до Видин, а той постоянно идва в столичния град, до момента в който най-после вземат решение да се оженят. Като във всяко семейство и в тяхното всеки си има своите недостатъци, които е разкрил у другия едвам след женитбата, само че бракът им устоява на всевъзможни проблеми.
Двамата млади и щастливи
Иван Балсамаджиев си отиде единствено на 57 години след борба с рак на стомаха през 2010-а, макар че не пиеше, не пушеше и всеки ден практикуваше йога. Вдовицата му се тешеше с трите внучета – две момчета и момиче, деца на Ангелин и брачната половинка му, адвокатка по специалност. Първо на бял свят идват близнаците, само че Ангелин и жена му Ребека желаят още наследници и през днешния ден могат да се похвалят с три деца – Ноа, Хая и Лука.
„ В типично неин жанр мама се разбра със гибелта и ни изчака да посрещнем новата година, с цел да не ни занимава със себе си. При нея нямаше сиво. „ Удряше “ право в брадата, когато не беше съгласна и закриляше като един рус ангел, когато обичаше. Заля ме с обич през живота ни. Една такава ненормална, даже нелогична, неистова обич “, написа Ангелин за майка си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ