Актьор по призвание и душа, Димитър Стефанов, когото всички наричат

Пъстрият герой в света на децата ♥ Димитър Стефанов - ЧОЧО и неговата „Златна коза”

Актьор по предопределение и душа, Димитър Стефанов, който всички назовават просто Чочо, прекрачва трагична сцена, с цел да се посвети на един по-различен „ театър ” – детското празненство. Дълги години той е идеолог, уредник и основно настоящо лице на авторски занимания за мъници и младежи, а това лято порти отвори неговият невероятен ивент център за деца и родители „ Златната коза ”. С това впечатляващо име идват още доста изненади, а близостта на артистичната „ Коза ” до Столичния зоопарк е в напълно съразмерен аспект. Но дано ви разкажем за този златен рог на детството и баснословен оазис, който макар скорошното си начало, към този момент се увенча с почтена популярност и награди. Роден от вдъхновението на Чочо и сбъднат с неговия възторг и поддръжката на брат му Владимир, ивент центърът за деца и родители „ Златната коза ” кипи от реформаторски хрумвания, жужи от крилати феи и сбъдва всички детски стремежи. Тук фантазиите намират своите смели сбъдновения, а прекарванията се трансформират в незабравими мемоари. Лесно ли е да накараш децата да ти се доверят, да те привлекат за „ съизвършител ” в персоналния си свят, да им подариш един паметен празник и да предразположиш родителите сами да пожелаят да станат част от него?

За сбъдването на фантазиите и вълнението на душите, на сцената на Web Stage каним Димитър Стефанов – ЧОЧО.

(Димитър Стефанов - Чочо, © Влади Балевски)

Как се пръкна тази толкоз нетипична „ Златна коза ” и по какъв начин създадохте концепцията за това чудно пространство за деца?

Името пристигна от едно мое пътешестване до Ница. Между Ница и Монако, горе в планината има малко селце с един-единствен ресторант, вкопан в самите скали, от който се разкрива изумителна панорама към цялата Френска Ривиера. Та той се споделяше „ Златната коза ”. Така се роди името на сегашния ивент център за деца и родители. Исках да си основа едно местенце, където както споделяше майка ми, да върша каквото си желая. Място, което да украся с цветята, които одобрявам, където да покажа на гостите и приятелите си какво одобрявам като изкуство, като музика, картини и в това време – хубаво място за празнуване на празненства за децата и техните родители. И може би по-скоро съм помислил повече за родителите, тъй като това нещо липсва в София като пространство – с цел да се усещат добре и те.

Не е паднал някакъв огромен труд – правех това, което ми харесва. Аз и брат ми Владимир измислихме всичко, вдъхновенията идваха от най-невероятни места и пътувания – детската част в черно и бяло да вземем за пример, е инспирирана от един страховит магазин в Бейрут, чийто интериор бе решен в черно-бяло каре 3D – беше феноменално. И си споделих – стига шарено, дано сме шарени от вътрешната страна.

Каква е „ приказката ”, която Златната коза може да опише на актуалните деца? Какво прекарване им подарявате тук?

„ Приказката ” на Златната коза е доста характерна и друга за всяко дете и неговото семейство, по тази причина оставям всеки от тях да си я опише вкъщи. Моята обичана приказка е тази за шареното дребосъче, което се появило на земята, а всичко към него било сиво. И станало по този начин, че небето поискало малко от неговото синьо, тревата малко от зеленото, Слънцето от златното, сърничката от кафявото. Накрая, когато дребното дете потърсило шареното дребосъче, то било изчезнало. Няма поука от приказката – дали детето е останало тъжно… Аз персонално се усещам благополучен от нея и я описвам на драго сърце. Защото считам, че човек би трябвало да раздава.

Какви са твоите усещания от днешните деца? Какво ги вълнува, впечатлява, забавлява? За какво си мечтаят? Кои са най-големите им страхове?

Днешните деца са доста разнообразни, намирам, че това последно потомство са си самодостатъчни – нямат потребност някой да ги забавлява, да ги провежда. Дори постоянно децата ме питат дали може просто сами да си поиграят тук. Разбира се, постоянно има хора към тях.

В твоя ивент център има толкоз разнообразни пространства – за празненства, куклен спектакъл, геймърски игри, даже ъгъл за четене и escape стая? Къде е най-голямото стълпотворение по време на събития и кой най-често остава в библиотеката?

Освен огромните пространства за празнуване, тук има сътворени и дребни кътчета, където и деца, и родители могат да се усещат добре – част, която е направена по сходство на театрална гардеробна, дребна библиотека с пиано (подарено от прочут български пианист). Онзи ден да вземем за пример, едно детенце се беше навряло под пианото с брошура в ръце и добродушно си четеше там. Уважавам избора на всеки. Скоро ще бъдат подготвени escape стаята и геймърският ъгъл.

Златната коза е освен предпазена територия на детството, само че и място за родители. Каква е тяхната роля в приказния сюжет? Кое избират – заниманието или отдиха?

В минали години правеше усещане, че по време на детски празненства, българският родител обича да бъде по настрана, да остави децата да се забавляват, а той да си почине, да пие чаша вино. Напоследък тази наклонност не се вижда. Днес родителите избират да бъдат част от празника на децата си, а освен наблюдаващи. Да се забавляват, да виждат какво се случва, да усещат страстите, тъй като тези мемоари са доста скъпи.

Кое прави едно детско празненство незабравимо – има ли изпитана рецепта за това?

Правят го самите деца, самите хора. Затова споделям, че моята работа е лесна. Аз би трябвало да беседвам с децата, оставям ги самите те да ми подадат на какво им се играе, да споделят в какво въодушевление са. С по-големите деца авансово се чуваме по телефона или се срещаме, с цел да ми опишат по какъв начин си показват празника си. Тук рождениците са от напълно дребни – на годинка, до младежи. Тъкмо те избират да честват самостоятелно, без родители.

Кое забавлява теб самия в тази работа?

Преди ме забавляваше резултатът – винаги съм гонел резултата фамилията да бъде доста предостатъчно от мен. Сега, сякаш нещата се трансформират – стартирам да изпитвам наслаждение от самия развой на правенето на нещата и това ми дава повече благополучие, наслада и ентусиазъм. Това ми е по-сигурно, дава ми по-ценни устои и основа.

Кое е най-ценното самопризнание за твоята работа и ти носи най-голямо задоволство?

Спомням си преди време едно момиченце на 4 годинки, което се разплака още в самото начало на празненството, изобщо отхвърли да играе, седеше при мама и тате, а най-после пристигна, гушна ме и сподели: „ Чочо, желая да се оженя за теб! ” Аз в действителност не знаех по какъв начин да отвръщам в тая обстановка. Детето плака от самото начало, само че очевидно вътре в него се бушували доста бурни страсти, и то е направило този избор.

Най-голямото предизвикателство в връзките с децата?

За мен постоянно е било предизвикателство, когато някое дете откаже да играе, да поддържа връзка по време на празненство – и аз желая да схвана каква е повода за това – това са дребните провокации в живота.

За огромните – през годините се научих да не върша доста проекти, само че както споделя Радой Ралин - „ да гребем с цялостни шепи от тоя живот ”. Да взимам това, което ми се дава на момента, тъй като всеки търси смисъла на живота, само че аз считам, че смисълът на живота е да живеем тук и в този момент. И в случай че разберем даже малко от това нещо, може би нещата ще стартират да ни се случват по-логично, по-спокойно. Може би пък това е щастието.