Проф. Иво Христов за геополитическите интереси на Балканите и Близкия изток
Актуалните геополитически процеси и вероятните разновидности на тяхното развиване проучва в Пловдив националният представител от „ Българска социалистическа партия за България” и обществен академик проф. Иво Христов. Той очерта огромни ползи с големи
залози на международните сили в подтекста на Балканите, Близкия Изток, Европа и Азия.
„ Отговорният взор при разбора на геополитическите действителности съчетава моралното с академичното обвързване, тъй като в решаващи стадии от българската история външният фактор е същественият”, акцентира при започване на срещата проф. Христов. Той уточни, че на Балканите се сблъскват ползите на пет основни геостратегически сили – Русия, Турция, Съединени американски щати, Западна Европа и Китай . „ В обсъждания интервал Руската федерация претърпя тежки неудачи на Балканите, заради несъответстваща политика в региона”, счита анализаторът. По думите му обичайното съветско въздействие беше редуцирано в Босна, Черна гора и Македония, остана релативно непокътнато само в Сърбия.
„ Въпросът е докога, тъй като груповият Запад предлага доста повече от съветските вложения във въоръжение и високоскоростни жп линии”, уточни проф. Христов. Той чака конфликт на англосаксонския свят с Русия в района. Турция счита, че Балканите й принадлежат по право, дружно с Кавказ, Сирия и Северен Ирак, стана ясно от ревюто му. „ Задачата на Ердоган и неговата партия е да възвърне османското въздействие посредством четири дълготрайни политики, първата от които е цялостна интеграция на турските и мюсюлманските малцинства, започвайки от Босна, през Албания, Косово, Македония, България и Гърция”, изясни проф. Христов.
Според него световната цел е построяването на така наречен Зелена дъга, фамозният проект „ Баязид”. Важен детайл в тази „ дъга” е Албания, тъй като контролът върху нея значи надзор върху пет страни - Черна гора, Сърбия, Македония, Гърция и България. Проф. Христов смята, че албанската експанзионистична политика не опонира на този стадий на турския стратегически интерес. По негови наблюдения турските и мюсюлманските малцинства в Западна Тракия напълно се управляват от Турция, а бърз развой на турцизация тече и в Родопите, и Делиормана.
„ Четвъртият мощен геополитически състезател на Балканите е Китай. Този вход към Европа е значим за Поднебесната империя”, сподели проф. Иво Христов. По думите му задачата на Китай е да размени американския пазар с европейския, който е по-платежоспособен. Американците гледат на Стария континент като на непокътнато „ ловно поле” – стопански, политически, финансово, по тази причина анализаторът не изключва конфликт сред двете сили точно на Балканите. Съединени американски щати имат ресурсите да дисциплинират европейските водачи при всеки опит за равноправност от решения на Вашингтон, стана ясно от мнението на проф. Христов във връзка реакциите на Меркел и Макрон по отношение на денонсираното от Тръмп съглашение с Иран. Той се съмнява, че на Китай ще бъде разрешено да построява АЕЦ „ Белене”, макар анонсите от тези дни. Според него, в случай че една „ нишка” от „ Турски поток” тръгне към България би било добре, само че е песимистичен, че ще ни бъде разрешен газов пренос на запад. „ Руският газ ще ни бъде доставян като турски със съответната надценка”, разясни националният представител, критикувайки пропуща на българските ръководещи.
Така Турция ни държи с газа, с бежанците и с българските изселници. Последните в качеството си на млади пенсионери всеобщо се завръщат и купуват земя като български жители. Проф. Христов се притеснява, че в един миг „ Румелия ще падне, тъй като ще бъде купена”. „ Точно преди 100 години една балканска драма беше „ завързана” кърваво и може би, в този момент историята ще ни го върне с лихвите”, сподели той, преди да се спре върху другата гореща тематика – Близкия изток .
Той очерта значимите моменти от сблъска на сирийска територия с съществени играчи Русия, Съединени американски щати, Турция, Иран и Израел. „ На терена Иран построи шийтската дъга, която е призрачен сън за Съединени американски щати и Израел”, заключи проф. Христов сполучливите ирански дейности с блицкрига в Ирак и предотвратяването на опита за свалянето на иранското държавно управление. По думите му Израел, който няма изгубена война, този път „ преигра”, защото вакуумът, основан от разрушаването на Ирак, Сирия и Египет, беше напълнен от геополитическите „ хищници” Турция и Иран. Според него обстановката има няколко вероятни разновидности за развиване. Може да се чака огромна иранско-израелска война или ограничение до местни военни дейности.
Най-лошият сюжет за Европа и България е война на пет фронта, която може да избухне след денонсирането на иранската нуклеарна стратегия. Той счита, че Русия играе доста мъдро на терен и в детайли обясни претекстовете за съветския маньовър в Сирия. „ Източното Средиземноморие беше единственото място за бърз удар с крилати ракети против Русия”, сподели проф. Христов, откакто изясни по какъв начин съветската страна е отстранила сходна опция от Балтийско море, от Черно море и от Баренцово море. „ Стратегическото обграждане на Русия не се състоя, тя към този момент разполага с две бази в Средиземноморието”, заключи той. 
