Какво се случва с телата на будистките монаси след смъртта им?
Актуални проучвания демонстрират, че телата на тибетските будистки монаси се разлагат доста постепенно след гибелта, оповестяват международните издания, представени от Блиц.
По-рано учените допускаха, че бавният развой на разложение на тялото зависи от резултата на медитацията, в която се намират будистките монаси. Доказателства за тази догадка се появиха на 28 август 2014 година след гибелта на тибетския будистки духовник Геше Лхундуб Сопа на 91-годишна възраст.
Геше Лхундуб Сопа, който е бил ментор на Далай Лама в Тибет, трансформира местожителството си и се реалокира в Уисконсин през 1967 година Там той е съосновател на Будисткия център и преподава в Университета на Уисконсин. Той се сприятелява с известния американски невролог Ричард Джей Дейвидсън.
Дейвидсън си спомня по какъв начин три дни след гибелта на Геше Лхундуб Соп тялото му стояло облегнато на стената, то нямало типичния за мъртво тяло аромат, а кожата му изглеждала като " прясно изпечен самун ". Изглеждал по този начин, като че ли медитирал.
Пет дни по-късно неврологът още веднъж преглежда тялото на мъртвия си другар. По него нямало безусловно никакви промени, което мощно изненадало учения. Тялото на Сопа стартира да се разлага едвам седем дни по-късно, след което е кремирано.
Тибетските будисти имат вяра, че мъртвите монаси се намират в надълбоко, последно медитативно положение, наречено тхукдам , по време на което съзнанието последователно се трансформира в ясно схващане, а по-късно тялото стартира да се разлага.
Дейвидсън и сътрудниците му са се пробвали да изследват феномена тхукдам, само че не откриват никаква мозъчна интензивност при мъртвите монаси.
В Индия изследване на медитативното положение след гибелта, ръководено от Център към Университета на Уисконсин-Медисън, открило, че живите субекти демонстрират ясно изразена мозъчна интензивност, а в нито един от случаите на тхукдам не са открити никакви сигнали.
Учените по този начин и не са съумели да потвърдят дали будистките монаси медитират след гибелта или не. Освен това не е ясно за какво телата им не се разлагат дълго време.
Дейвидсън споделя, че е извънредно време западната медицина да промени обичайното си определение за гибелта. Тибетските будисти имат вяра, че биологичната гибел е по-скоро развой или пътешестване през разнообразни положения.
Според Далай Лама, в случай че науката признае нещо за несъществуващо, тогава ние би трябвало да го признаем за несъществуващо, само че в случай че науката не открива нещо, това е напълно различен въпрос. Такъв е да вземем за пример казусът с човешкото схващане, което науката не може да види и изучи.
Оказва се, че тхукдам е по-сложен развой, който може да демонстрира, че съзнанието съществува настрана от мозъка.
По-рано учените допускаха, че бавният развой на разложение на тялото зависи от резултата на медитацията, в която се намират будистките монаси. Доказателства за тази догадка се появиха на 28 август 2014 година след гибелта на тибетския будистки духовник Геше Лхундуб Сопа на 91-годишна възраст.
Геше Лхундуб Сопа, който е бил ментор на Далай Лама в Тибет, трансформира местожителството си и се реалокира в Уисконсин през 1967 година Там той е съосновател на Будисткия център и преподава в Университета на Уисконсин. Той се сприятелява с известния американски невролог Ричард Джей Дейвидсън.
Дейвидсън си спомня по какъв начин три дни след гибелта на Геше Лхундуб Соп тялото му стояло облегнато на стената, то нямало типичния за мъртво тяло аромат, а кожата му изглеждала като " прясно изпечен самун ". Изглеждал по този начин, като че ли медитирал.
Пет дни по-късно неврологът още веднъж преглежда тялото на мъртвия си другар. По него нямало безусловно никакви промени, което мощно изненадало учения. Тялото на Сопа стартира да се разлага едвам седем дни по-късно, след което е кремирано.
Тибетските будисти имат вяра, че мъртвите монаси се намират в надълбоко, последно медитативно положение, наречено тхукдам , по време на което съзнанието последователно се трансформира в ясно схващане, а по-късно тялото стартира да се разлага.
Дейвидсън и сътрудниците му са се пробвали да изследват феномена тхукдам, само че не откриват никаква мозъчна интензивност при мъртвите монаси.
В Индия изследване на медитативното положение след гибелта, ръководено от Център към Университета на Уисконсин-Медисън, открило, че живите субекти демонстрират ясно изразена мозъчна интензивност, а в нито един от случаите на тхукдам не са открити никакви сигнали.
Учените по този начин и не са съумели да потвърдят дали будистките монаси медитират след гибелта или не. Освен това не е ясно за какво телата им не се разлагат дълго време.
Дейвидсън споделя, че е извънредно време западната медицина да промени обичайното си определение за гибелта. Тибетските будисти имат вяра, че биологичната гибел е по-скоро развой или пътешестване през разнообразни положения.
Според Далай Лама, в случай че науката признае нещо за несъществуващо, тогава ние би трябвало да го признаем за несъществуващо, само че в случай че науката не открива нещо, това е напълно различен въпрос. Такъв е да вземем за пример казусът с човешкото схващане, което науката не може да види и изучи.
Оказва се, че тхукдам е по-сложен развой, който може да демонстрира, че съзнанието съществува настрана от мозъка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ