Актрисата Стефания Колева развълнува мнозина, след като прочете в ефира

Актрисата Стефания Колева развълнува мнозина, откакто прочете в ефира на bTV персоналните думи на Стефан Данаилов към един от първите му класове в НАТФИЗ.
Тя е негова студентка, а при завършването на випуска Данаилов е на фотоси в Италия. Затова той написва трогателно писмо на своите ученици, което им прочита актрисата Силвия Лулчева, част от първия клас на Ламбо.
Ето и думите му:
" Мили мои, патриоти, наслада моя, болежка моя, грижа и вяра, моя " опера за три гроша " за четири години, небесен мой отряд, хубавци мои!
Не вярвайте на ония, които ще ви кажат, че преднамерено съм отпътувал, с цел да не ме видите, че съм печален. Не вярвайте на ония, които ще ви кажат, че преднамерено съм отпътувал за Рим, тъй като не държа задоволително на вас. Кажете им, че вашият Мастер е отпътувал, тъй като всички римски трупи ви желаят по сцените си. Кажете им, че вашият Мастер е отпътувал, с цел да помоли папата да ви благослови, за това, което ви следва.
Това е моят финален урок, най-важният. Урокът е - ние ли принадлежим на специалността или специалността принадлежи на нас, ние ли принадлежим на театъра или театърът принадлежи на нас. Артистчета мои, надарени, толкоз неща желаех да ви кажа през тези години, толкоз неща желаех да ви кажа, толкоз неща ви споделих, а ми се коства, че в този момент започваме още веднъж. Изкуството има единствено начало, надълбоко имам вяра в това и в това начало ние бяхме дружно. Затворете очи и си спомнете улица " Раковска ", оня наш първи образователен ден, прелестните ветрове на незабравимата младост, ония прелестни пламъчета на тази прелестна магия, наречена спектакъл, които дружно разпалвахме в шепите на тия наши чудесни, смешни, сложни, превъзходни четири години. Стояхме на дървото " Лазарица ", живяхме в " Домът на Бернарда Алба ", летяхме с " Небесния отряд ", радвахме в " Опера за три гроша ".
Днес е вашият огромен празник. От в този момент нататък ще ви прави оценка публиката, времето, животът, бъдещето.
Някога при започване на века Вазов написа - " Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни ", а вие сте и млади, и бъдещето е във вас. Бъдете великодушни, благи мои!
Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва, ще ни намигат приветливо звездите и цветовете на сезоните ще ни припомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, благи мои, и ще слизате от нея разплакани или усмихнати, повели след себе си благородните фенове към ония благословени светове, където всичко е спектакъл.
На добър час, благи мои дребни актьори! Здравейте сътрудници!
И когато ви е мъчно, когато не знаете какво да вършиме, когато капките на злобата или неуспеха се стоварят върху младите ви почтени глави, не се отчайвайте, просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си за вашия превъзходен клас и си кажете - къде си Мастер и аз ще бъда до вас, тъй като ви обичам. На добър час, мои дребни мастъри! Горе главата! ".