Тежка Изповед. Звезда От Откраднат Живот Жертва На Домашно Насилие!
Актрисата се връща към детството си.
„ Отгледана съм от баба ми – споделя Диана Димитрова. - Имали сме доста особена връзка с нея. Така се случи, че баба ми бе най-близкия ми човек. Тя ми даваше препоръки за гаджета и учебно заведение. Научи ме да имам вяра повече в себе си.
Критикуваше ме за битови неща като пушенето, пиенето на нафта на терасата. С нея си правихме коктейли на терасата. Почина от доста необичаен тип рак през 2016 година. А в никакъв случай не е пушила. На идващия ден след гибелта й трябваше да съм на фотоси за „ Откраднат живот ” и непосредствено от погребението пътувах за фотоси. Ако бе жива, щеше да ми каже да отивам да си правя работата.
Актриса, художник, публицист на детски книги. Определено най-сериозният ми гений е рисуването. От дребна рисувам. И в този момент приготвям галерия и даже и аз самата нямам визия за какво одобрих. Имам тежък трафик на фотоси. Така се вкарах в едно премеждие от три месеца фотоси и изобразяване. Актьорската специалност и специалността на художник са изцяло разнообразни, нямат нищо общо ”.
Диана Димитрова признава, че не харесва театралните среди.
„ Не одобрявам театралните среди. Заради това доста отбягвам от тях и ги заобикалям – признава тя. - Не съм човек, който може да си слага маски. В актьорството би трябвало да имаш мощен темперамент, с цел да оцелееш. Мисля, че потвърдих на хора с позиции, че има защо да ми дадат късмет да демонстрирам, че мога. Не да ми постелят червен килим, а да ми дадат късмет. Не скърбя, че съм толкоз директна, само че дано приказваме за нещата такива, каквито са. Имало е режисьори, които желаят да четем сюжети на свещи в 04:00 часа сутринта. Това не е единствено в Холивуд.
Била съм доста пъти обект на разнообразни типове принуждение. В НАТФИЗ учител ме мачкаше и тормозеше. Този псилохогически напън продължи един учебен срок, а по-късно стартира и във втори. Тогава щях да осъдя академията. Сега бих желала да му кажа на този учител да не трансферира личните си комплекси на други и да е жив и здрав. Била съм жертва и на физическо принуждение. Много безразсъден миг, за който не желая да приказвам. Важно е, че сме живи и здрави. Нещо като плесници. Но доста по-сериозно. Пребиване. Не желая да и припомням какво тъкмо е било. Случи се преди години. Нямам действителен спомен по кое време тъкмо. Опитвам се доста да не мисля. Тръгнах си незабавно след първото пребиване. Беше незабавно. Осъзнах, че не съм решила, че имам контакт с човек, който има душевен отклонения. Това е просто миг, в който два свята се сблъскват. И това просто се случи.
В любовта бих желала да бъда себе си и да имам смелостта за това, и индивидът до мен в този момент мисля че го схваща. Бих била подготвена в любовта да простя съвсем всичко.
От известно време имам вяра, че към момента има останали същински мъж на тая планета. Получих доказателство и имам вяра. Може да се каже, че индивидът до мен в този момент ми оказа помощ да открия това. Той е добър човек. Аз съм човек, който има вяра в преражданията. Всичко, което почувствах още от първия миг, в който го видях бе, че разбрах това.
Много пъти в живота си съм била влюбена, само че това чувство за мен е неистина. То не ти дава действителна визия какво в реалност се случва.
Ако срещнат Господ, бих го помолила да ми прати здраве, повече време с цел да свърша всичките си планове и няколко „ Оскар ”-а.
Ако през днешния ден би трябвало да си обрисувам портрет ще е черно-бял. Там има задоволително нюанси. Не желая да рисувам себе си в цвят, за хора, които не желаят да видят нюансите в черното и бяло ”.
„ Отгледана съм от баба ми – споделя Диана Димитрова. - Имали сме доста особена връзка с нея. Така се случи, че баба ми бе най-близкия ми човек. Тя ми даваше препоръки за гаджета и учебно заведение. Научи ме да имам вяра повече в себе си.
Критикуваше ме за битови неща като пушенето, пиенето на нафта на терасата. С нея си правихме коктейли на терасата. Почина от доста необичаен тип рак през 2016 година. А в никакъв случай не е пушила. На идващия ден след гибелта й трябваше да съм на фотоси за „ Откраднат живот ” и непосредствено от погребението пътувах за фотоси. Ако бе жива, щеше да ми каже да отивам да си правя работата.
Актриса, художник, публицист на детски книги. Определено най-сериозният ми гений е рисуването. От дребна рисувам. И в този момент приготвям галерия и даже и аз самата нямам визия за какво одобрих. Имам тежък трафик на фотоси. Така се вкарах в едно премеждие от три месеца фотоси и изобразяване. Актьорската специалност и специалността на художник са изцяло разнообразни, нямат нищо общо ”.
Диана Димитрова признава, че не харесва театралните среди.
„ Не одобрявам театралните среди. Заради това доста отбягвам от тях и ги заобикалям – признава тя. - Не съм човек, който може да си слага маски. В актьорството би трябвало да имаш мощен темперамент, с цел да оцелееш. Мисля, че потвърдих на хора с позиции, че има защо да ми дадат късмет да демонстрирам, че мога. Не да ми постелят червен килим, а да ми дадат късмет. Не скърбя, че съм толкоз директна, само че дано приказваме за нещата такива, каквито са. Имало е режисьори, които желаят да четем сюжети на свещи в 04:00 часа сутринта. Това не е единствено в Холивуд.
Била съм доста пъти обект на разнообразни типове принуждение. В НАТФИЗ учител ме мачкаше и тормозеше. Този псилохогически напън продължи един учебен срок, а по-късно стартира и във втори. Тогава щях да осъдя академията. Сега бих желала да му кажа на този учител да не трансферира личните си комплекси на други и да е жив и здрав. Била съм жертва и на физическо принуждение. Много безразсъден миг, за който не желая да приказвам. Важно е, че сме живи и здрави. Нещо като плесници. Но доста по-сериозно. Пребиване. Не желая да и припомням какво тъкмо е било. Случи се преди години. Нямам действителен спомен по кое време тъкмо. Опитвам се доста да не мисля. Тръгнах си незабавно след първото пребиване. Беше незабавно. Осъзнах, че не съм решила, че имам контакт с човек, който има душевен отклонения. Това е просто миг, в който два свята се сблъскват. И това просто се случи.
В любовта бих желала да бъда себе си и да имам смелостта за това, и индивидът до мен в този момент мисля че го схваща. Бих била подготвена в любовта да простя съвсем всичко.
От известно време имам вяра, че към момента има останали същински мъж на тая планета. Получих доказателство и имам вяра. Може да се каже, че индивидът до мен в този момент ми оказа помощ да открия това. Той е добър човек. Аз съм човек, който има вяра в преражданията. Всичко, което почувствах още от първия миг, в който го видях бе, че разбрах това.
Много пъти в живота си съм била влюбена, само че това чувство за мен е неистина. То не ти дава действителна визия какво в реалност се случва.
Ако срещнат Господ, бих го помолила да ми прати здраве, повече време с цел да свърша всичките си планове и няколко „ Оскар ”-а.
Ако през днешния ден би трябвало да си обрисувам портрет ще е черно-бял. Там има задоволително нюанси. Не желая да рисувам себе си в цвят, за хора, които не желаят да видят нюансите в черното и бяло ”.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ